За лошите деца и съжалението, че не набих едно такова

Ей ,хайде всички сме ССФ знаем се -перфектни сме децата ни също 
легенда:ССФ-средно статистическа форумка.

Да, права си, обаче не и в случай, че детето ти е безконтролно. Случка № 1 - Северния парк. Две деца ритат с крака и юмруци поне десетина минути новомонтирана къщичка за игра. Направихме с мъжа ми забележка да престанат, моето дете иска да отиде до къщичката, но се страхува от децата. Не престанаха. След х време се появяват мама и баба и почват едни въпроси от сорта: "Добре ли си поиграхте". Мъжът ми не издържа и каза :"Я сега се похвалете какво правихте" и обясни какво точно се е случило. На което бабата попита едното дете - ама, ти си го направил без да искаш, нали? На което то категорично отговори с "Да".
Случка № 2 - по обяснение родителите са  в заведението на входа на Северния парк. Детската площадка с люлките се намира на стотина метра от там. Братчета на 4 и 6 години /българчета/ се вихрят по най-безобразния начин и след като питахме къде са родитеилите ми заявиха открито "Мама и тате си пият бирата ей там, а ти нищо не можеш да ми направиш".

Не е така. Конкретен случай с племеника ми, който е в пети клас. "Нарочен" от три негови съученици. В поредни дни - спукани и гипсирани пръсти, жестоки удари в главата, гръбнака, изместена лакътна става. За мен част от проявите са пълна гавра - влачене на племенника ми в женската тоалетна за да го давят в нея - това го казва класа, не самото дете.  Обяснението на тримата агресори: "Щом не си с нас, значи си против нас". Стига се до класен, директор на училище, привикване на родителите и наказание на педагогически съвет.  Резултата - след училище ще те чакаме извън училищния двор и тогава няма да можеш да кажеш на никого. Понеже племеника ми е умничък , зъни на майка си да го прибере от училище. Етърва ми отива и нахълтва отново при директорката, чието обяснение е, че често се спретват улични боеве от люлински учиници , но по- големи и явно децата в пети клас копирали това поведение...Бахмааму.

Сега се сетих за двете момичета ,които убиха своя съученичка бащата на едната беше психолог.
Как му е убягнало ,че детето му способно на това ?

При положение, че е пълно с агресивни и войнстващи простаци, не знам какво чудно има в това, че има много невъзпитани и агресивни деца. В повечето случаи децата копират поведението на родителите си, а агресивното и грубо поведение се поощрява. Вероятно всички имаме познати, които с гордост наричат лошото поведение на децата си "темперамент".

Аз чуждо дете не бих ударила, както не си позволяват да удрям и моето. Но съм правила забележки и не търпя друго дете да обижда и тормози моето. Мисля, че като родител съм длъжна да защитя детето си, а не да го оставям само да се оправя. Има и случаи, в които предпочитам да замълча, защото ми е трудно да се справям с простаци и блокирам.

Точно и ясно.
Не отричам, че има и такива деца, но причината е в родителите.
Децата се раждат добри и невинни.
Те са такива, каквито ги създаваме и не могат да бъдат такива, каквито ние мислим, че сме били.
Те са отражение на комплексите и амбициите ни, на нежността и грубостта ни, на простотията и финеса и най-вече на обичта ни ...

Бабиля,така е,но и аз смятам,че има много лоши и жестоки деца напоследък,плод на простащината на родителите си.Такава простотия никога не е била в тази държава.

ДесиХ2, в това отношение си абсолютно права, но вината не е на децата, дори и не е на родителите им.
Вината е наша.
Вие израствахте в безвремие и сега си берем плодовете.
Жалко, но факт.

Е,не знам дали е ваша.Понякога се чудя какво стана изведнъж и защо ,и аз не се нося по течението,а съм на брега.Все едно не съм расла и възпитавана в тази държава.

Беше писал статия в един ежедневник, че майката е настройвала момичето срещу него и той не е можел да знае какво се случва с нея... 

Илияна, най-проблемни в практиката ми са именно децата на "специалисти" - педагози, психолози. Както се вика "децата на обущаря ходят боси".Има си просто обяснение - никой родител не е способен да погледне обективно на детето си и да види истината за него. Как мислиш, дали децата на всички ССФ са чак толкова идеални, както ни се представят?

Аз пък си мисля, че именно човек, който познава най-добре едно дете и има най-дълбока емоционална връзка с него, той може най-добре да усети дали има проблем.  А това са хората, които се грижат за детето. И ако не забележат, че нещо не е както трябва, това не е защото "не са обективни", а защото някъде по пътя, или към кариера, или към нещо друго си, или просто защото не са физически около децата си, са загубили дълбоката връзка с тях (или пък никога не са успели да я създадат).

Че кой е обекнивен? Никой! Нито за собствените си, нито за чуждите деца. Колко родители на убийци най-обективно са приели, че децата им са се превърнали в духовни изроди? Сигурно се броят на пръсти в целия свят. Разберете, няма как или поне рядко се случва родител да тръгне срещу собствената си кръв!

Ама вие още ли го дъвчете това?

Най-нереалистична представа за децата си имат родителите.Казвам го от професионален опит, включващ и  възприемане на отношения родители-деца.Особено когато става въпрос за обществено неприемливи постъпки, дори за престъпления.За родителите децата, ако са извършили нещо нередно, в огромния брой случаи то е "защото децата са се събрали с лоша компания", "защото са били подведени"...Все пак при различните семейства е различно, но има случаи на тотално непознаване на личността на детето, това е много страшно.

И ако трябва да се върнем на темата- затова мисля, е в реда на нещата да се направи забележка и на чуждо дете.Със съответния строг тон.Насилието, боят, не ги приемам, но забележка- задължително.

Много се чудех, но да разкажа и аз случката, на която станах свидетел.Не е толкова драстична, като описаната от авторката, но е в подкрепа на тезата, че някои деца имат меко казано странно разбиране за общуване и игри.

На пързалките сме.Нов детски кът, съвременни и безопасни съоръжения. Три пързалки с различна височина една до друга.На едната- най-привлекателната, съдейки, че там се трупаха деца, си играят три деца по следния начин- една госпожица на около 12 години, поне с 10 кг  и 10 см вповече от мен буквално легнала откъм високата част на пързалката.Долу- две по-малки момчета.И и подхвърлят по пързалката метална кола- играчка.Съответно, малките деца, които искат да се пързалят стигат до стълбите, някои по-смели се промушваха и се пързаляха успоредно с хвърчащата по пързалката кола./Не от най-малките, достатъчно голяма, за да нарани някого/А пързалката- макар и на два дни-порядъчно надраскана.Повечето се катереха и виждайки, че пространството е "заето" се отказваха.Моят син се качи, но се отказа.И аз в случая приех правилото, че "малките деца нямат работа при големите и големите не са длъжни да ги пазят"Приех това правило, не че е редно, а заради страха за сина ми.Отдръпнахме се .Но като гледах малките деца ми стана жал.не защото светът трябва да се върти около малките, а защото така създадената ситуация направо толерираше закона на джунглата. И дори без да има писани и неписани правила какво е предназначението на пързалката, този тип игра на "големите", едва ли се вписваше в понятията "нормално и редно".Ами в един момент направих забележка на  големите деца с възможно най-строг тон, като ги попитах дали мислят, че тази тяхна игра е нормална?Дали е редно да повреждат новата пързалка, не разбират ли, че могат да наранят някое дете, изобщо накарах ги да се почувстват неудобно.
Спряха и заминаха.повече не съм ги виждала там.
Да, понякога не само се налага, но мисля, че е задължително да се дават уроци по  поведение и на чужди деца.