Първият триместър отминава, ето че ДЕКЕМВРИ наближава!

Чeстита именничка на MILADY! Много здрава да е!

Днес съм мълчалива и притеснена. Приеха свекър ми в болница със съмнение за туберкулоза   Дано се окажат напразни притеснения!..
За себе си много не ме е страх, виждаме се веднъж на една-две седмици.

Имах насрочена дата за преглед за 1.07, но избързах и записах час в събота. Ми много време стана, домъчна ми за детето 

излезе ми бхс 2. Риска ми е 1:330 . сега ще се мисли с докторите кви ще ги вършим. Гадост....  При всички случаи ще изчакам феталната морфология в 18г.с. и после ще му мисля. Така се надявах да е по-нисък риска. И все пак не влиза в резултатите за амнио които са 1:250, ама божа работа егати
статистиките. 

Здравейте и от мен, на MILADY честита именничка да и е жива и здрава и много да я радва   ,а на Colibri честита нова къщичка ,дано в нея да се чува много детски смях и да е изпълнена с много любов  
Иначе при мен днес нещата не са много розови от сутринта ме цепи една глава   и тъкмо и аз вече си мислех че всичко с повръщането е отшумяло, а то по обяд направо се накъсах   ,надявам се утре да съм по добре че нали съм на жк ,да не взема да се изложа,че и без друго много чаках да дойде този момент.
Ами май за сега това е от мен. На всички ви пожелавам една хубава спокойна вечер.  

Благодаря ви сърдечно, момичета за милите пожелания и думи 

eta, моля се за свекър ти! Дано съмненията са безпочвени и каквото и да е да лесно за овладяване и лечение! Браво и за консултацията, че си успяла да я дръпнеш- после да разказваш хубави новини от там.

Collibri, съвет за решението не бих могла да дам, но мога да пожелая от сърце на теб и бебчо, каквото и да решите, той да си е супер здраво и перфектно малко буболече- а нервите и притесненията на мама ще ги лекуваме с Мохито след още известно време  Така или иначе- все пак тези резултати са обнадеждаващи и може пък и да се разминете с амниото. В Ноемврийската тема доста момичета правиха и всички страхове и кошмари се оказаха само излишно натоварване.

Bobby_Alex, какво става при вас? Нямаше ли да пускате още изследвания в ХЕи или аз нещо се бъркам?

Отивам да се стягам за гостуването на роднините- не най- приятното нещо и със сигурност не най- готиното празненство за детето, но пък другата седмица ни чака детско парти в двора по случая, така че като циганите ще си откараме седмица в тържества   

Аз от днес, след неочаквана среща с моята сладка докторица, съм с Магнерич в ръка, че напоследък често имам безболезнени контракции. И повече почивка, което обаче не знам точно как се очаква да стане    Дано да се поуспокоят нещата от магнезия, макар да чета, че в общи линии чудеса не стават.

Collibri, предполагам и моите резултати ще са подобни и за туй хич не ща и да ги гледам!
Не ме е страх от самата амниоцентеза като процедура, а какво ще направя след като излезе резултатът.
Помисли най-вече върху това и от там ще дойде решението 
Ако си готова на 100% да прекъснеш бременността при констатиран Даун, то не се колебай - амниото трае минути и дава точни отговори.
Ако ли не, туряй точка на тези въпроси и бременей спокойно (до колкото има такова понятие)

ммм, да....
и аз се лутам в тези мисли... какво ако след амниото е еди какъв си резултата и готова ли съм за това или онова?
Вътрешно сърцето ми казва  - нямаш право да се мешаш в божиите работи. За мен абортът е грях....... той не е наша компетентност...... а това което се прави при лош резултат след амнио общо взето е точно това........ Не ми се струва редно да решавам неща, които не са моя компетенция. При тези разсъждения изобщо отпада нуждата да правя амнио... но после идва другата мисъл - а ако все пак и се роди детенце какво тогава....... много тежки мисли..... ще се оставя още да помислим с мъжа ми, надявам се да получа просветление! Тази сутрин получих името! Дали да не го приема за поличба........
Доста съм объркана, спор няма.
Но пък кой е казал, че трябва да е лесно... чувствам се като странник тръгнал на дълъг път, с много много много препятствия.... и все пак искащ да стигне целта! Въпросът е дали ще му стигне силата и вярата, и духът му дали ще се сломи.... Сякаш ги прескачам, едно по едно, от самото начало се редят трудности и тормози... притеснения няма миг покой... дали ги провокирам, с недостатъчна увереност?! Не зная и никога няма да разбера....
как пък са ми такива резултатите все - дето хем така, хем иначе може да се тълкуват и все пак са от добрата страна, а дали пък не се самозалъгвам просто, защото така ми се иска, или са фалшиво ниски? Аааааааа далииии е такааааа, кооооой ще ми кажеее?
За амниото не ми е толкова спокойно както на теб, защото съм рискова и по други причини:
1. с предна плацента съм  -знам че не бива да се пробива плацентата, това увеличава лошия риск, а дали ще е удобно да се
вземе отнякъде течност - не е ясно;
2. С отрицателна кръвна група съм - ако проникне, а бебето е плюс - моята кръв може да го убие...... затова трябва веднага да се слага ваксината анти д гама глобулин... но дали действа и какво и що - не ми е ясно.....
това са просто рискове
3. Имам и сланинки на корема - което затруднява достигането на мехура и правилното място за убождането..
Тези неща си ме смущават. Като знам че повишават риска от амниото.
Остава да разчитам на добри резултати от феталните морфологии. Записала съм си 2 часа - 18 седмица при Янкова и 20-та седмица при Марков. Каквото и да реша ще изчакам да мине поне първата и да видим там какво ще се получи.... дотогава отново спирам да мисля... освен върху това което ми предложи ета.....
Радвам се че сте толкова силни и сте решили за себе си! Иска ми се и аз да получа сила и увереност! ДАЙ БОЖЕ! 

Ех, не съм толкова силна чак, от друга страна може и да е признак на слабост, че не мога да се реша на аборт в тези късни седмици...

Но не отидох на абразио при съмнение за куха бременност в първите седмици, а сега самата мисъл за това не приемам дори. Борих се за него още тогава и сега не мога да го "предам"
Това дете дойде при такива странни и невъзможни обстоятелства, че от суеверие ли, от какво съм склонна да вярвам, че не решавам аз съдбата му.

Приемам това, което ми е писано, каквото и да е то. Както съм приемала и живяла до сега и с хубавото и с лошото.
Дори днес съвсем спокойно гледах в "На кафе" за децата със Даун. Не си втълпявам лоши мисли, просто мисля, че трябва да съм подготвена за всичко.

аз пък най се дивя на хора с катеорично мнение по тези въпроси . както съм чела в не  един форум , мнозинството смята , че родителите причиняват страдание на "различните" деца , като ги раждат , вместо да прекъснат бременността навреме . и това леко ми намирисва на фашизъм . дори бремеността и бебчето да са здрави , уви , доста неща могат да се случат по време на раждане а и на родените впоследствие(да не дава Господ !), които да уврудят трайно способността им за нормално съществуване . е какво тогава - да ходим на врачка и да лишаваме от шанс за живот всички , които би сполетяла такава беда ?

ама това са си само някакви мои разсъждения . не бих съдила никой родител , каквото и решение да е взел . нещата са много индивидуални и основното е човек да е в съгласие със себе си .

смятам ,обаче здравата да се заям за пишман генетичната консултация която ми дадоха за ранния БХС  . както и тогава , така и сега оставям решението за това какво изследване да направя "когато му дойде времето" и дилеми не ме мъчат (все още).
сигурно ще ви изненадам , но основното което ме притеснява през цялото време  , че не мога още съвсем да  измисля  как да преорганизирам къщата по най-практичен начин , при настоящите архитектурни дадености .
а след последните събития и здравото друсане по пътищата , признавам , се притеснявам и за бебока в коремчето !

Ние сме с 5 годишен стерилитет. Най-накрая забременях от второ ин-витро. Пуснах ранния БХС, но ме е яд, че го направих. За себе си съм решила, че какъвто и резултат да излезе, няма да правя амнио, даже не съм го казала на съпруга ми. Той ще каже - каквото решиш, това ще стане. Решението е трудно и трябва много сила, за да го вземеш, но решиш ли веднъж, после е лесно.
Колибри, аз вярвам, че ще се справиш с тази ситуация. На мен в генетиката, като ми вземаха кръв, докторката каза - при резултат 1:100 и по-малко, директно отиваме на амнио, 1:250, повтаряме скрининга. Така че, твоят резултат не е много лош. А и все пак, това е вероятност, не е 100% сигурен резултат.
Аз днес имах леки болки, но пих папаверин и сега съм добре.
Ета, дано подозренията за свекър ти се окажат грешни и скоро да оздравее, и да се прибере у дома.
Лека нощ, момичета.

И при мен се получи така, да си призная в началото на бременността имах съмнения дали сме готови, но като се замислих, че тази бременност ми е дошла от горе се отказах от всякакви такива мисли. Не искам да те тревожа или плаша, но ако найстина имаш съмнения по-добре потърси контакт с болни деца, виж как се справят и прецени сама за се беси.

Колибри трябва да си спокойна изчакай до ФМ и тогава, а през това време си мисли за хубави неща - ходи на водна аеробика, избирай мебели за нова къща и прави неща, които те карат да се чувстваш добре.

Приятна вечер от мен

petia, синдрома на Даун не е болест, а състояние. Твърде обширна тема е за да я дискутираме, взела съм решение вече.
Както каза Оска, дори напълно здраво бебе може да получи увреждания в хода на раждане, тъй че 100% сигурност никъде няма.

Поздравявам те и ти се възхишавам. Браво Ета. Да и Оска е права, тези неща са си божа работа.

 

Може и да не съм смела, а тъпа и упорита 
Заработи ми яко майчинския инстинкт. Не си го давам и това е!

"Бог дава, Бог взема"
Който е пуснал сърцето, нека той го спре.......

Може би ни е толкова трудно да решим тези дилеми, именно защото се борим с непосилни за нас мисли... защото искаме да решим неща, които не зависят от нас. Както зачатието става спонтанно, така и да си отиде човек трябва спонтанно... Дали ще го родиш в 7ми месец, или ще го убиеш в 6ти.... какво го прави по-малко човек? 20 дена?
Кой решава кога един човек е човек?
Сякаш тези решения оправдават слабостта на хората да се справят с проблемите, защото просто не им се занимава, и се оправдават с това, че на детето ще му е по-добре да го няма?! Кой преценя и има ли право да го прави? Ако от това зависи само той - може би има право, но да се решава съдбата на друг човек и то от майка му...... по неблагоприятен начин сякаш е жестоко.
Цяла вечер мисля и вървя по този път. Сякаш дълбоко в душата си съм наясно, но не мога още да съм категорична. Ще се оставя да увря... А дотогава, не искам да мисля. Ще се постарая да съм спокойна и да върша нещата си делнични. Защо да товаря детенцето си с тези притеснения, които може би са абсолютно безпочвени....