Мама Пети, аз този проблем съм го решила - простирам бебешките дрехи в стаята на преносим простор. За да не се разправям със съседи...
- Публикувана: 24 юни 2009, 19:24 ч.
- Последно мнение: 27 юни 2009, 11:44 ч.
ФЕВРУАРЧЕТО красиво гали бузката на мама,а тя не спира с целувки да го дарява !
До преди месец и аз бях така, ама ми писна да се препъвам в сушилници и да е нонстоп влажно у нас. Все пак не намирам за нормално някой да си тупа гадните боклуци и космарлаци върху терасата ми. Защото ще ми прекипи някой ден да се разправям с идиоти, ще им сляза до нивото и ще си изсипя торбата с боклуците пред вратата им. И това ще бъде само началото.
До преди месец и аз бях така, ама ми писна да се препъвам в сушилници и да е нонстоп влажно у нас. Все пак не намирам за нормално някой да си тупа гадните боклуци и космарлаци върху терасата ми. Защото ще ми прекипи някой ден да се разправям с идиоти, ще им сляза до нивото и ще си изсипя торбата с боклуците пред вратата им. И това ще бъде само началото.
Пести си нервите, и не се занимавай с тях. По-добре да се спъваш, отколкото да се плюете всеки ден, като се разминавате на асансьора.
Здравейте най-накрая и от мен...
Чета ви ,чета ви ,подпряла съм си главата и сълзи ми капят от очите..Не мога да повярвам,че има хора като вас...Мислех си какво да ви напиша в отговор на това,което смятате да правите за нас.Прави сте-нито съм ядосана,нито съм обидена.Всъщност би било глупаво да се ядосвам или обиждам,при положение,че някой иска да ми направи добро...Тия сръдни от гордост ги има само в латиносериалите..Та как бих могла да се правя на горда,когато има толкова свестни хора,които ми желаят доброто...Това може да го направи само добър приятел,какъвто всъщност никога не съм имала...Сега разбирам колко е хубаво да имаш такъв човек до себе си...
Знаете ли,че винаги съм гледала хотелите в красивите български градчета и селца като някое гаврошче..Слушала съм хората,които са ходили на почивка по някакви невероятни български места,с такъв захлас,но леко тъжна,защото не сме си позволявали да си помислим дори ,че можем да дадем 20,30,40 или каквато и да е друга сума,само за да си направим удоволствието..Винаги сме измервали тази сума с това,което ни е най-необходимо за вкъщи.На почивка сме ходили само за по 5-6 дни на море и то в последните 4 години.До преди това бях ходила на море само веднъж,във втори клас....За друга почивка не сме си и помисляли с моя мъж..Такива хотелчета ги гледаме само по картинките и все си казваме,че някой ден и ние ще отидем...Незнам дали ме разбирате..говоря малко несвързано,но има неща,които искам да споделя и желанието ми е породено от вашата загриженост и желание за помощ.
Едва ли външния ми вид е пример за това,че изобщо не разполагаме с много средства,но истината е,че си нося дрехите от преди 2-3-4-5 години,бебетата ни са облечени от магазини втора употреба почти изцяло,ел.уредите у нас си ги купихме втора употреба,майчинството ми се заделя всеки месец за наема,кабелната и интернета.Със заплатата на тати,която е точно 530лв. караме изцяло,а с останалите пари,спечелени от него с непрекъснат частен труд,отиват в касичка и те не се пипат,за не дай си Боже,ако се случи нещо непредвидено...
Ако искате вярвайте,но сме имали периоди,когато сме си брояли стотинките дали ще ни стигнат за хляб.Въпреки това когато съм имала възможност винаги съм помагала с каквото мога на други хора.Имала съм в джоба 5 лв и всичките съм си ги давала на баща ми,който тъкмо е мислел,че като се прибере трябва да меси хляб,защото няма пари за такъв..Взимала съм заеми и съм връщала,за да се направи животоспасяващата сърдечна операция на баща ми,макар че изобщо не съм имала възможност..Друг е въпроса,че собствения ми брат,който взима тройно по-голяма заплата от мен си иска дадените 2.50лв назаем от баща ми....Той даже не прояви желание да даде пари,за да оперират татко,с оправданието,че няма...
Тук се отклоних от темата,но мислите ми препускат в главата и не мога да си формулирам ясно изреченията...Цялата ми мисъл е,че въпреки паричните трудности,съм се научила да живея с това,което имам..да съм благодарна за това,което имам и да ценя това,което имам.Не съм богата,но не съм и бедна.Не сме останали гладни,здрави сме и има къде да живеем.Може и да не си позволяваме почти никакви удоволствия,но пък сме щастливи,че сме заедно и сме добре.
Дълбоко оценявам това,което искате да направите за нас,тук е мястото и да благодаря отново на Деси06 и Лейдимакс /те си знаят защо/,но не мисля,че аз съм направила толкова за вас,че да се чувствате задължени.Затова отделете тези пари,които искахте да отделите за нас и купете нещо за своите деца..Благодаря ви страшно много,но не мога да лишавам децата ви дори и от толкова малко..Аз вече казах на Боян,че не искам подарък за рождения ми ден,а предпочитам да се видя с вас..Това ще ми е най-хубавата и заслужена почивка,която никога не съм имала..Надявам се да няма пречки да я получа...
Споделих ви тези неща,въпреки че винаги ме е било срам да си ги призная..Да,ние почти не излизаме вечер,нито пък ходим често на почивки, децата ни /пък и ние/ сме облечени благодарение на магазини за втора употреба
, но за сметка на това сме щастливи!
Отново се извинявам,че ви занимавам с неща,които изобщо не са свързани с темата.Просто мисля,че дойде момента,в който почувствах нужда да споделя с вас някои неща,които малко хора знаят...
Чета ви ,чета ви ,подпряла съм си главата и сълзи ми капят от очите..Не мога да повярвам,че има хора като вас...Мислех си какво да ви напиша в отговор на това,което смятате да правите за нас.Прави сте-нито съм ядосана,нито съм обидена.Всъщност би било глупаво да се ядосвам или обиждам,при положение,че някой иска да ми направи добро...Тия сръдни от гордост ги има само в латиносериалите..Та как бих могла да се правя на горда,когато има толкова свестни хора,които ми желаят доброто...Това може да го направи само добър приятел,какъвто всъщност никога не съм имала...Сега разбирам колко е хубаво да имаш такъв човек до себе си...
Знаете ли,че винаги съм гледала хотелите в красивите български градчета и селца като някое гаврошче..Слушала съм хората,които са ходили на почивка по някакви невероятни български места,с такъв захлас,но леко тъжна,защото не сме си позволявали да си помислим дори ,че можем да дадем 20,30,40 или каквато и да е друга сума,само за да си направим удоволствието..Винаги сме измервали тази сума с това,което ни е най-необходимо за вкъщи.На почивка сме ходили само за по 5-6 дни на море и то в последните 4 години.До преди това бях ходила на море само веднъж,във втори клас....За друга почивка не сме си и помисляли с моя мъж..Такива хотелчета ги гледаме само по картинките и все си казваме,че някой ден и ние ще отидем...Незнам дали ме разбирате..говоря малко несвързано,но има неща,които искам да споделя и желанието ми е породено от вашата загриженост и желание за помощ.
Едва ли външния ми вид е пример за това,че изобщо не разполагаме с много средства,но истината е,че си нося дрехите от преди 2-3-4-5 години,бебетата ни са облечени от магазини втора употреба почти изцяло,ел.уредите у нас си ги купихме втора употреба,майчинството ми се заделя всеки месец за наема,кабелната и интернета.Със заплатата на тати,която е точно 530лв. караме изцяло,а с останалите пари,спечелени от него с непрекъснат частен труд,отиват в касичка и те не се пипат,за не дай си Боже,ако се случи нещо непредвидено...
Ако искате вярвайте,но сме имали периоди,когато сме си брояли стотинките дали ще ни стигнат за хляб.Въпреки това когато съм имала възможност винаги съм помагала с каквото мога на други хора.Имала съм в джоба 5 лв и всичките съм си ги давала на баща ми,който тъкмо е мислел,че като се прибере трябва да меси хляб,защото няма пари за такъв..Взимала съм заеми и съм връщала,за да се направи животоспасяващата сърдечна операция на баща ми,макар че изобщо не съм имала възможност..Друг е въпроса,че собствения ми брат,който взима тройно по-голяма заплата от мен си иска дадените 2.50лв назаем от баща ми....Той даже не прояви желание да даде пари,за да оперират татко,с оправданието,че няма...
Тук се отклоних от темата,но мислите ми препускат в главата и не мога да си формулирам ясно изреченията...Цялата ми мисъл е,че въпреки паричните трудности,съм се научила да живея с това,което имам..да съм благодарна за това,което имам и да ценя това,което имам.Не съм богата,но не съм и бедна.Не сме останали гладни,здрави сме и има къде да живеем.Може и да не си позволяваме почти никакви удоволствия,но пък сме щастливи,че сме заедно и сме добре.
Дълбоко оценявам това,което искате да направите за нас,тук е мястото и да благодаря отново на Деси06 и Лейдимакс /те си знаят защо/,но не мисля,че аз съм направила толкова за вас,че да се чувствате задължени.Затова отделете тези пари,които искахте да отделите за нас и купете нещо за своите деца..Благодаря ви страшно много,но не мога да лишавам децата ви дори и от толкова малко..Аз вече казах на Боян,че не искам подарък за рождения ми ден,а предпочитам да се видя с вас..Това ще ми е най-хубавата и заслужена почивка,която никога не съм имала..Надявам се да няма пречки да я получа...
Споделих ви тези неща,въпреки че винаги ме е било срам да си ги призная..Да,ние почти не излизаме вечер,нито пък ходим често на почивки, децата ни /пък и ние/ сме облечени благодарение на магазини за втора употреба
, но за сметка на това сме щастливи!БЛАГОДАРЯ НА ВСИЧКИ,ЧЕ ВИ ИМА!!!!
Отново се извинявам,че ви занимавам с неща,които изобщо не са свързани с темата.Просто мисля,че дойде момента,в който почувствах нужда да споделя с вас някои неща,които малко хора знаят...
Фокси, сега пък ти ме разплака мен! Много искрено прозвуча всичко, което каза и някак го приех много навътре. Когато пиша в този форум някак се чувствам малко като гост, понеже съм от последните записали се и не ви познавам лично, а вие вече голяма част вече сте се срещали по един или друг начин, но истината е че когато се зачетох във вашия форум ти беше тази която ме задържа тук и заради теб продължих да чета и да влизам. Много ме впечетлиха близнаците /тайно си мечтая за близнаци, макар че нямаме в рода/ и твоята сила - изглеждаше ми силна и борбена. Поне не съм сгрешила! После всички останали започнаха да ме впечатляват по един или друг начин. Събрали сте се невероятни хора на едно място и скоро коментирах с милото, че се чудя майчинството ли ви е направило толкова мили и добри или сте си такива...
фокси и твоите бебоци също ги нагушкай от нас,само искам да ти кажа че не си сама,но моята история е друга но сега не ми се разправя някой друг път . 
и твоите бебоци също ги нагушкай от нас,само искам да ти кажа че не си сама,но моята история е друга но сега не ми се разправя някой друг път . О,точно защото знам,че не съм единствената с подобни "проблеми" ви казах да отделите сумата,с която искате да платите едната стая и да купите нещо за своите деца..или пък за вас...
Тя моята история е друга,и по-тъжна, и по-хубава на моменти,но аз гледам да се радвам само на хубавите..Лошите ги мятам зад гърба си и се старая да не ги мисля...Нали сега живота ми е такъв,какъвто съм го искала още от малка...какво повече ми трябва?!?
макар че сега съм си в нас но и двамата пасуваме.да видим кой ще изпусне фронта пръв 
Ама аз не исках нито да ви разплаквам,нито да ви натъжавам.Исках да ви кажа,че живота е хубав..зависи от какъв ъгъл ще го погледнеш и как ще решиш да го изживееш.."Благодарение" на това,че съм се нагледала на пиянските изцепки на баща ми,на побоища от страна на баща ми върху майка ми,на вакханалии вкъщи,на истериите на майка ми,на подигравките на брат ми и на честото му "потупване" върху мен,съм се научила да ценя това,което имам...Оставили са ме да живея у баба и дядо,когато съм била на 5 годинки.Тоест почти нямам спомени за общо съжителство с родителите си /освен гореизброените случки/ и именно заради това винаги съм си мечтаела за живот като сегашния ми...По едно време се бях изгубила по трасето на депресията и апатията и бях попаднала в лоша компания,но се радвам,че нещата се развиха положително и намерих себе си...
Когато съм била 12-13 годишна ме заведоха на хомеопат,за да установи на какво се дължи заболяването ми "Синдром на рейно".Това е начална форма на артрит.Тогава са ме попитали от какво се страхувам най-много и отговора ми е бил "от това,че майка и татко някой ден ще умрат и от това,че може да нямам някой ден деца".Е,деца..дал Господ
,от другото все още ме е страх,но съм го приела...
Та радвайте се на това,което имате сега,а не утре,ама наистина,и го оценявайте,защото нещата са можели да се развият много по-страшно.С пари или без,важното е че сме здрави,че имам две прекрасни дечица,уникален мъж и такива приятели като вас зад гърба си...
Ама вижте сега какви неща ме карате да пиша...
Когато съм била 12-13 годишна ме заведоха на хомеопат,за да установи на какво се дължи заболяването ми "Синдром на рейно".Това е начална форма на артрит.Тогава са ме попитали от какво се страхувам най-много и отговора ми е бил "от това,че майка и татко някой ден ще умрат и от това,че може да нямам някой ден деца".Е,деца..дал Господ
,от другото все още ме е страх,но съм го приела...Та радвайте се на това,което имате сега,а не утре,ама наистина,и го оценявайте,защото нещата са можели да се развият много по-страшно.С пари или без,важното е че сме здрави,че имам две прекрасни дечица,уникален мъж и такива приятели като вас зад гърба си...
Ама вижте сега какви неща ме карате да пиша...