Дарима, стискам палци да мине безаварийно пътването, а пожелвам прекрасен нов живот там, да не забравиш и България, поне за почивчици лятото да си идвате и малката да поупражнява българския, на който ще я научат мама и тате 
- Публикувана: 24 юни 2009, 19:24 ч.
- Последно мнение: 27 юни 2009, 11:44 ч.
ФЕВРУАРЧЕТО красиво гали бузката на мама,а тя не спира с целувки да го дарява !
Едно здравейте и от мен.
Искам да пиша по сто въпроса,но докато изчета и малкия се събуди и няма да ме остави намира,но набързо за каквото се сетя първо.
Фокси
И аз се възхищавам на такива хора и наистина в Бг понякога е доста трудно,аз се радвам,че не съм изпадала в чак такива ситуации,но и аз като Ивето съм имала подобна ситуация,макар да е не е съвсем същото.
Когато кандидатствах много исках да уча в НБУ,защото само там има преводаческа специалност,а аз исках да съм именно преводач,а не учител,а и когато попаднах за първи път в университета си казах,че това е мястото за мен.Но това е частен университет и се плаща,не е никак евтино.Майка ми и баща ми ме предупредиха,че ще помагат,но ще трябва да работа,защото нямат възможност да ми плащат образованието и да ме издържат 4 години.Така започнах да уча и работя едновременно.Сутрин бях на лекции до обяд и после марш на работа до вечерта,работела съм често и събота и неделя,случвало са е да работя 2 на 2 по 12 часа на ден,два дни на работа,2 дни ходя на лекции и наваксвам пропуснатото.Не че се оплаквам,но искам да кажа,че на всеки от нас се е случвало да се бори с живота по един или друг начин и всеки може да влезе в положението на другите.И аз имах колеги,които караха БМВ-та и бяха винаги подготвени с домашните,защото все пак само учеха и се забавляваха,а аз почти не съм ходила по студентски купони и не знам много от студентския живот,но не съжалявам и се радвам от постигнатото,макар и още не пълно,защото имам да си взимам държавните
Стига за мен.
Искам да ви питам дали сте гледали снощи новините и какво мислите за изказването на Доган?!
Аз съм потресена и искам да призова всички да отидат да гласуват,нямам нищо против турците,дори имам приятели,но не съм съгласна да ме управлява този мошеник,който разчита на гласовете на невежите и необразовани турци,които гласуват под строй.
За Джако и аз бях шашната от новината,но това е живота.
Маринче,да цункаш принцеската от мен и Ники,радвам се,че е по-добре!!!
Да се похваля,че вчера ядохме за първи път пюре пиле с ориз и зеленчуци на Хип и на бебко много му се хареса,изяде 9 лъжички,но не смеех да му дам повече, днес ще му дам още дано пак го папка.
Алхимиците сдобрявайте се,че е крайно време!!!!!!!!!
То и моя мъж вчера ме ядоса и сутринта все едно нищо не е било,а аз го питам защо се е заяждал така вечерта с мен за щяло и нещяло и отговора беше,че му се е спяло,ама редно ли е като е кисел да си го изкарва на мен?Както и да е извини се и на мен ми мина.
За магазините втора употреба и аз съм си купувала от там и кой не е,няма нищо срамно в това,дори все още си нося един страхотен панталон на Х§М и една ризка на Есприт,просто са супер,те си бяха нови като ги взех.
Ох,имаше още за писане,но като се сетя после.
Искам да пиша по сто въпроса,но докато изчета и малкия се събуди и няма да ме остави намира,но набързо за каквото се сетя първо.
Фокси
И аз се възхищавам на такива хора и наистина в Бг понякога е доста трудно,аз се радвам,че не съм изпадала в чак такива ситуации,но и аз като Ивето съм имала подобна ситуация,макар да е не е съвсем същото.Когато кандидатствах много исках да уча в НБУ,защото само там има преводаческа специалност,а аз исках да съм именно преводач,а не учител,а и когато попаднах за първи път в университета си казах,че това е мястото за мен.Но това е частен университет и се плаща,не е никак евтино.Майка ми и баща ми ме предупредиха,че ще помагат,но ще трябва да работа,защото нямат възможност да ми плащат образованието и да ме издържат 4 години.Така започнах да уча и работя едновременно.Сутрин бях на лекции до обяд и после марш на работа до вечерта,работела съм често и събота и неделя,случвало са е да работя 2 на 2 по 12 часа на ден,два дни на работа,2 дни ходя на лекции и наваксвам пропуснатото.Не че се оплаквам,но искам да кажа,че на всеки от нас се е случвало да се бори с живота по един или друг начин и всеки може да влезе в положението на другите.И аз имах колеги,които караха БМВ-та и бяха винаги подготвени с домашните,защото все пак само учеха и се забавляваха,а аз почти не съм ходила по студентски купони и не знам много от студентския живот,но не съжалявам и се радвам от постигнатото,макар и още не пълно,защото имам да си взимам държавните
Стига за мен.
Искам да ви питам дали сте гледали снощи новините и какво мислите за изказването на Доган?!
Аз съм потресена и искам да призова всички да отидат да гласуват,нямам нищо против турците,дори имам приятели,но не съм съгласна да ме управлява този мошеник,който разчита на гласовете на невежите и необразовани турци,които гласуват под строй.
За Джако и аз бях шашната от новината,но това е живота.
Маринче,да цункаш принцеската от мен и Ники,радвам се,че е по-добре!!!
Да се похваля,че вчера ядохме за първи път пюре пиле с ориз и зеленчуци на Хип и на бебко много му се хареса,изяде 9 лъжички,но не смеех да му дам повече, днес ще му дам още дано пак го папка.
Алхимиците сдобрявайте се,че е крайно време!!!!!!!!!
То и моя мъж вчера ме ядоса и сутринта все едно нищо не е било,а аз го питам защо се е заяждал така вечерта с мен за щяло и нещяло и отговора беше,че му се е спяло,ама редно ли е като е кисел да си го изкарва на мен?Както и да е извини се и на мен ми мина.
За магазините втора употреба и аз съм си купувала от там и кой не е,няма нищо срамно в това,дори все още си нося един страхотен панталон на Х§М и една ризка на Есприт,просто са супер,те си бяха нови като ги взех.
Ох,имаше още за писане,но като се сетя после.
Иве,аз първия компютър си го купих със събрани от мен пари,втора употреба,преди 2 години и досега си го ползвам..Преди чувах всякакви коментари и имаше оцъклени погледи как така не съм имала компютър в 21 век...Е,не съм имала...не съм и искала да натоварвам никого да ми купува,защото знаех,че не съм от онези деца,на които родителите купуват всичко...Помня,че бях малка и бях болна...Майка ми дойде да ме види у баба и ми донесе ел.игра,от онези,най-простите.Е,такава радост не бях изпитвала никога.Или пък за Барбито ,което татко ми беше донесъл след едно пребиваване в Гърция...Та такива неща..радвала съм се страшно много,защото не съм имала..А в същото време е имало деца,които изобщо не са обръщали внимание на такива"боклуци" просто защото винаги са получавали това,което искат....
Дърта магарица бях,когато получих за подарък от мъжа ми,тогава гадже,оригинални /доколкото могат да бъдат в БГ/ маратонки на Адидас за 112лв.Това беше първия скъп подарък,който съм получавала и Боян се беше дал половината заплата,за да ме зарадва..И досега си ги пазя...Спомням си как ходех с едни грозни маратонки на Дънлоп..ама като нямах други и на тях се радвах,въпреки че съученичките ми ходеха със светещи,цветни и т.н. маркови обувки...Спомням си как износвах дрехите на брат ми!!!! А когато братовчедка ми ми даваше нейни стари дрехи се чувствах като принцеса,защото тогава тя ми беше пример за подражание...Спомням си как ходех с наведена глава,защото ми се подиграваха и много други неща си спомням,ама не ми се връща назад.Пазя си спомените и си спомням нещата хем с тъга,хем и с радост,защото точно тези неща са ме направила съпричастен и мисля,поне малко добър човек...
Толо,от няколко дни малките започнаха да се опознават.Гледат се с едни ококорени очи и се смеят един на друг..Много са сладки...
Дърта магарица бях,когато получих за подарък от мъжа ми,тогава гадже,оригинални /доколкото могат да бъдат в БГ/ маратонки на Адидас за 112лв.Това беше първия скъп подарък,който съм получавала и Боян се беше дал половината заплата,за да ме зарадва..И досега си ги пазя...Спомням си как ходех с едни грозни маратонки на Дънлоп..ама като нямах други и на тях се радвах,въпреки че съученичките ми ходеха със светещи,цветни и т.н. маркови обувки...Спомням си как износвах дрехите на брат ми!!!! А когато братовчедка ми ми даваше нейни стари дрехи се чувствах като принцеса,защото тогава тя ми беше пример за подражание...Спомням си как ходех с наведена глава,защото ми се подиграваха и много други неща си спомням,ама не ми се връща назад.Пазя си спомените и си спомням нещата хем с тъга,хем и с радост,защото точно тези неща са ме направила съпричастен и мисля,поне малко добър човек...
Толо,от няколко дни малките започнаха да се опознават.Гледат се с едни ококорени очи и се смеят един на друг..Много са сладки...
Ох, момичета, аз съм се хванала с 3 дини под една мишница в момента - пържа тиквички и патладжан(по 2,5 кг от вид, че да има готова вечеря за довечера за всички, кърмих преди малко и успявам и по едно око и тук да хвърля.
Като се замисля, в живота си не съм имала чак моменти на пълно безпаричие, макар че винаги съм се опитвала да съм достатъчно независима от родителите си, за да науча цената на парите. Още като ученичка си намирах работа през лятото, като студентка също поработвах през летата, когато с мъжа ми се изнесохме на квартира доста често имаше моменти, в които трябва да се лишим от нещо. Това, обаче, което си спомням е, че в моментите, когато не си материално задоволен, имаш много красиви мигове, които нямат нищо общо с парите. Тогава се радваш на дребните неща, люботва те кара да си по изобретателен...Сладки спомени.
Радвайте се, че не сте сами и имате хора, които ви обичат, прекрасни бебета, които щке порастнат и ще станат гордостта и радостта на мама и тати.
както казват Бийтълс - You can't buy me love.
Като се замисля, в живота си не съм имала чак моменти на пълно безпаричие, макар че винаги съм се опитвала да съм достатъчно независима от родителите си, за да науча цената на парите. Още като ученичка си намирах работа през лятото, като студентка също поработвах през летата, когато с мъжа ми се изнесохме на квартира доста често имаше моменти, в които трябва да се лишим от нещо. Това, обаче, което си спомням е, че в моментите, когато не си материално задоволен, имаш много красиви мигове, които нямат нищо общо с парите. Тогава се радваш на дребните неща, люботва те кара да си по изобретателен...Сладки спомени.
Радвайте се, че не сте сами и имате хора, които ви обичат, прекрасни бебета, които щке порастнат и ще станат гордостта и радостта на мама и тати.
както казват Бийтълс - You can't buy me love.
алхимиче горе главата. сигурна съм че всичко ще се оправи. Като гледам май повечето млади семейства имат търкания когато се появи безсънието, умората и необратимото ежедневие.
Животът ни се промени от както станахме родители.... имаме си по едно (някои и по 2-3) слънчице(а) вкъщи,което ни дарява с най прекрасното изживяване да сме родители. Но това явно не ни е достатъчно имаме нужда от разбиране, подкрепа и разнообразие за да сме пълноценни и това е нормално. Хубаво е да има с кого да си споделяш и да излизаш с приятелки така е много по лесно, защото иначе си натежава. Радвам се, че тук също човек може да намери разбиране. Успех в сдобряването
Животът ни се промени от както станахме родители.... имаме си по едно (някои и по 2-3) слънчице(а) вкъщи,което ни дарява с най прекрасното изживяване да сме родители. Но това явно не ни е достатъчно имаме нужда от разбиране, подкрепа и разнообразие за да сме пълноценни и това е нормално. Хубаво е да има с кого да си споделяш и да излизаш с приятелки така е много по лесно, защото иначе си натежава. Радвам се, че тук също човек може да намери разбиране. Успех в сдобряването
А сега кажете не съм ли папарак... 
Някой "хващал" ли е повръщаното още във въздуха? 
Някой "хващал" ли е повръщаното още във въздуха? 
По-чувствена теме не сме имали.
Момичета ние сме контактни с едно 11месечно бебче болно от варицела
освен по-често да я кърмя Андито, нещо друго могали да направя, че да ни се размине 
Те докторите казват, че до три годишна възраст не ги хваща, ама е факт.
Айде и аз да си призная, колко ни е мързеливичка дъщерята
по цял ден може да гледа телевизия така:
но, ако въпреки всичко някой ни хареса - да знаете, че е скромна и може да яде хляб и чесън
Алхимиче, щом сте зодия везни (любимата ми)100% ще се оправите - малко повече се инатят
толо
ами с тази снимка може да си търсиш кетап за фотограф 
Момичета ние сме контактни с едно 11месечно бебче болно от варицела
освен по-често да я кърмя Андито, нещо друго могали да направя, че да ни се размине Те докторите казват, че до три годишна възраст не ги хваща, ама е факт.Айде и аз да си призная, колко ни е мързеливичка дъщерята
по цял ден може да гледа телевизия така:но, ако въпреки всичко някой ни хареса - да знаете, че е скромна и може да яде хляб и чесън
Алхимиче, щом сте зодия везни (любимата ми)100% ще се оправите - малко повече се инатят
толо
ами с тази снимка може да си търсиш кетап за фотограф 
Ама Андито верно ли го е задъвкала този чесън?!
Толо, хич не ми разправяй, че си стоматолог, ти си си 100%-ов папарак.
О, забравих вчера да се похваля - дадох на Яна да оближе една кайсия, много й хареса. Не си останахме само с облизването, дадох й 2-3 микродозички, тъй че май започнахме педагогически да се захранваме. Ама то детето само дето не преглъща шумно, като я вземем с нас на масата, все в ръцете и устите ни гледа.
О, забравих вчера да се похваля - дадох на Яна да оближе една кайсия, много й хареса. Не си останахме само с облизването, дадох й 2-3 микродозички, тъй че май започнахме педагогически да се захранваме. Ама то детето само дето не преглъща шумно, като я вземем с нас на масата, все в ръцете и устите ни гледа.
Абе, мацки, чакайте като се заговорихме за зодиите да ви разкажа една смешна случка от болницата, в реанимацията бяхме 6 жени и с едната от тях много си допаднахме и с другите си говорихме, ама с нея най-много, а бахме точно по диагонал на стаята После като ни местиха по стаите за нас нямаше вип първия ден и ни преместиха за една вечер в обикновена стая, а нас двете ни сложиха с едно друго момиче в една стая случайно и там се заговорихме с другото момиче за това на колко сме години и така, та другото момиче се каза на 22, а тя ни учеше как да си държим бебетата, че ние такова нещо кога бяхме виждали )), после с мацката от реанимацията се оказахме, че сме на 24 и аз я питам, ама ти коя зодия си, тя ми казва, ами везни, аз и казвам, ами и аз съм везни, после я питам, ама на коя дата, тя каза на 13ти октомври, викам й, хехе, аз съм ти кака, аз съм 4ти, а тя казва, ама мъжете коя зодия са, моят е дева, аз й казвам, ами и моят е дева, твоят кога е, тя - на 31.08, аз пък й казах, че моят е на 01.09, ама се оказа, че не са в една година поне те и уж приключихме темата със съвпаденията и по едно време другото момиче казва, ама те и децата са ви една зодия и ние, абе да бе 
, даже и в един ден са родени, та много смешно ни стана
После като ни местиха по стаите за нас нямаше вип първия ден и ни преместиха за една вечер в обикновена стая, а нас двете ни сложиха с едно друго момиче в една стая случайно и там се заговорихме с другото момиче за това на колко сме години и така, та другото момиче се каза на 22, а тя ни учеше как да си държим бебетата, че ние такова нещо кога бяхме виждали )), после с мацката от реанимацията се оказахме, че сме на 24 и аз я питам, ама ти коя зодия си, тя ми казва, ами везни, аз и казвам, ами и аз съм везни, после я питам, ама на коя дата, тя каза на 13ти октомври, викам й, хехе, аз съм ти кака, аз съм 4ти, а тя казва, ама мъжете коя зодия са, моят е дева, аз й казвам, ами и моят е дева, твоят кога е, тя - на 31.08, аз пък й казах, че моят е на 01.09, ама се оказа, че не са в една година поне те и уж приключихме темата със съвпаденията и по едно време другото момиче казва, ама те и децата са ви една зодия и ние, абе да бе , даже и в един ден са родени, та много смешно ни стана