Бихте ли дарили яйцеклетка?

  • 14 082
  • 334
  •   1
Отговори
# 105
  • Варна
  • Мнения: 2 449
Мишка_моя, при осиновяването детето е със 100% чужд генетичен материал, а при донорството, е с 50% - мисля, че за много хора това има значение. Освен това има жени, които искат да станат майки, да усетят бременността, раждането и първите мигове на детето си.
Постът ми беше насочен към тези, които биха дарили, а е към онези, които не биха. Не осъждам никого, нито се правя на герой - такива са разбиранията ми и затова го правя. Не искам да убеждавам хората, които са против, както не мисля, че е редно те да убеждават останалите колко е ужасно да дариш яйцеклетка! Нека всеки реши сам за себе си!

# 106
  • Мнения: 672
Dive, не мога да не те поздравя! Ти си силна и смела жена. Герой си! Аз не бих могла.

# 107
  • София/Севлиево
  • Мнения: 12 416
Да, бих, но за съжаление май на мен ще ми трябва ако искам второ детенце-поне натам отиват нещата, но дано се оправят  Praynig

# 108
  • сред маслини и портокалов цвят
  • Мнения: 1 317

Точно така.  Peace
Нещо подобно на лапароскопията.
Знам, че изтеглят доста яйцеклетки, но после не всички са "годни" за даряване.

П.С. Забравих да спомена, че не само процедурата по взимането им е болезнена.
През цялото време, през което яйчниците им са с тези НЕнормални за тях размери, болките са ужасни.
Оставяме настрана всички други неразположения, които съпътстват изкуственото натъпкване на организма с толкова много хормонални препарати.
 ooooh!

Като преживяла няколко пункции и една лапароскопия искам само да вметна, че двете процедури нямат нищо общо.
Но и двете не са болезнени, защото се правят с анестезия.

По време на стимулации също не съм изпитвала никаква болка, неразположения има при някои жени, но пък чак "ужасни болки"- айде първо се информирайте и после пишете за неща, които не сте преживели. Peace

А колко от вас биха си представили как ще се почувстват ако на 30-32-34 години чуят присъдата: "Може да имате дете само чрез донорска яйцеклетка". Защото все по-често се случва, не го пожелавам на никого.
Тогава светът ти се срива.

# 109
  • Мнения: 31
не е ли радост да осиновиш дете ако не можеш да имаш свое?

Не е толкова просто, за съжаление. Да отгледаш дете е радост, но да отгледаш собственото си дете, да чувстваш, че оставяш нещо след себе си на този свят- това е повече от радост, това е смисълът на живота.

# 110
  • София
  • Мнения: 890
Да, бих дарила! Бог ни дари това съкровище, което чакахме 9 години и с радост бих помогнала на семейства с репродуктивни проблеми. Минала съм по този трънлив път на стрилитета и не го пожелавам и на най-големия си враг!!!
Прекрасно е чувството да си майка и го пожелавам ОТ ВСЕ СЪРЦЕ НА ЖЕНИТЕ, КОИТО СЕ БОРЯТ ДА ЗАБРЕМЕНЕЯТ!!! ВЯРВАЙТЕ, ЧЕ ТОВА ЩЕ СТАНЕ, ЗАЩОТО ГО ЗАСЛУЖАВАТЕ И ВСЯКА ПРОЛЯТА СЪЛЗА ВИ ДОБЛИЖАВА ДО ВАШАТА МЕЧТА!!!  Hug

# 111
  • София
  • Мнения: 3 062
Да! Бих дарила и в момента го правя! Процедурата е дълга, неприятна, но мисля че си струва!
Аз съм майка и знам каква е радостта от това. Благодарна съм на съдбата всеки един ден, че ми е дала шанса да бъда майка! Мисля, че всяка от вас ще се съгласи с това. А какво става с всички онези хора, които нямат моя късмет? Те дълго се борят преди да стигнат до варианта да вземат чужда яйцеклетка за своето дете. Не мисля, че детето по някакъв начин ще е мое. А замислете се като дарите кръв, какво? Човекът ви става брат ли?! Shocked Вярно е, че процедурата е по-тежка от кръводаряването, но това е ЖИВОТ! Това е РАДОСТ! Това е ПОДАРЪК за хората, които отчаяно искат да видят смисъла на живота в очите на едно бебе! Нима гените са най-важното в човека?! Нима възпитанието и семейната среда не влияят на развитието на детето? Нима бих могла да се нарека майка, ако не съм го носила под сърцето си, не съм будувала нощем, когато е болно, не съм го завела на първия му учебен ден, не съм го учила как да се изкъпе и как да си напише името, не съм стояла край прозореца да го чакам, когато закъснява?
Замислете се, моля ви! И който БИ го направил да го НАПРАВИ!

А за това, че ще се срещнат братя и сестри, само ще кажа: много латино сериали гледате, май! Rolling Eyes Най-добре би било да се дари яйцеклетка и да знаеш кой е реципиента, за да няма изненади след години, но пък хората са го измислили - има архиви - може да се провери! Peace

  bouquet  bouquet  bouquet

Браво! Добре е, че има такива като теб. Аз признах, че не бих. След това се замислих сериозно по въпроса. И реших, че все пак, може би бих го направила за много близък човек и при положение, че клетката няма да се използва за него. За мое щастие, повечето от най-близките ми приятелки вече имат или чакат бебета. Сестра нямам.

# 112
  • Мнения: 693
Никого не искам да осъждам или обиждам, но да си кажа честно, изненадана съм от резултатите от анкетата и някои изказвания. Rolling Eyes Точно в такива моменти осъзнавам в какво материално, егоистично и нечовешко общество живеем  Thinking

# 113
  • Мнения: 45
Да бих, и предполагам, че в един момент ще го направя. Имам мн близка, на която най-вероятно аз един ден, ще й бъда една от малкото възможности.

Няма да отричам, че съм мислила какво ще е на мен това дете и какво на нея, какво бих изпитала, когато го видя за 1 път... И въпреки това - ще го направя. И тогава това ще е НЕЙНОТО ДЕТЕ, а не моето  Peace

# 114
  • Мнения: 27 523
Вече беше питал някой, май в Клюкарника. Пак да си кажа - от мен - не  Stop
Иначе дарих стволовите клетки, но яйцеклетка - не.  Blush

# 115
  • Мнения: 3 373
Моят отговор е ДА  Peace
Ще дам една яйцеклетка на хора, които чакат дете с години. Все пак това е само една яйцеклетка, а не дете, поне според мен. Това, че съм помогнала за нещо такова, за мен ще е радост.
По твоята логика, всеки месец с цикъла си "изхвърлям по едно дете"
Абсолютно същото е и моето мнение Peace Само бих искала да не знам на кого са я дали, като дарителите на сперма Peace

# 116
  • София
  • Мнения: 46 975
не е ли радост да осиновиш дете ако не можеш да имаш свое?

Не е толкова просто, за съжаление. Да отгледаш дете е радост, но да отгледаш собственото си дете, да чувстваш, че оставяш нещо след себе си на този свят- това е повече от радост, това е смисълът на живота.


а с какво повече всъщност е собствено това дете...освен че го е носила 9 месеца...за жената-майка...и как така за нея е собствено, а като става дума за сурогатно майчинство не е нейно....

А ако става дума за благородство - за мен е много по-благородно да осиновиш дете...

# 117
  • Мнения: 11 607
На този етап моя отговор е не. Имаше тема в клюкарника - както казва и Блонди - и след нея си поговорихме доста с мъж ми на тази тема. Той е против. А неговото мнение е наистина важно за мен , а и с него се имам като едно цяло. Не бих тръгнала против волята му, плюс това аз ще се почувствам предадена ако той дари сперма тайно от мен.

Но..никога нищо не се знае......

Само да кажа - добре,че все пак не всички жени мислят като мен. Възхищавам се за смелостта им!

# 118
  • Мнения: 3 066
 с какво повече всъщносте собствено това дете...освен че го е носила 9 месеца...за жената-майка...и как така за нея е собствено, а като става дума за сурогатно майчинство не е нейно....

А ако става дума за благородство - за мен е много по-благородно да осиновиш дете...
 
 
 

А вие защо не си осиновихте а правехте опити за свое? Пълни безсмислици!

# 119
  • София
  • Мнения: 46 975
не сме правили опити Simple Smile то си стана....но едно е да пробваш и да стане без проблем,но ако с години пробвам и не става, след първият опит ин-витро, ако изобщо правя такъв - бих осиновила.....

за мен другото са безмислици, много егоизъм, вманиаченост, х-идея...и каквото друго се сетиш.....и не, не бих подложила други хора на риск, само и само да се пробвам още веднъж.....с нещо, което също може да не проработи....


И така не ми отговори - защо сурогатната майка, не е майка на растящото в нея дете, а майката с имплантирана чужда яйцеклетка е майка на детето, което расте в корема й.... ама карай....

Общи условия

Активация на акаунт