Бихте ли дарили яйцеклетка?

  • 14 023
  • 334
  •   1
Отговори
# 240
  • Мнения: 111
(гласувах с Не) - Аз чувствам, че не бих дарила - темата е за непознати, но и на познат също не бих. И за това дето обсъждате месечния цикъл - да, изхвърляме по 1 яйцеклетка месечно, но на нея не гледаме като на дете, защото няма зачатие; докато при дарение на яйцеклетка се очаква тя да бъде заплодена и положението става съвсем различно, така че подобно сравнение ми се струва неуместно.

# 241
  • Мнения: 579
Бих дарила,ако ми се даде възможност да знам при какви хора ще иде.Иначе,не мисля,че ще го чувствам като мое,все пак съм дала само яйцеклетка.

# 242
  • Пловдив
  • Мнения: 556
Не,не бих дарила.
Точно както си го обяснила ти-детенцето ще си е мое.ще прилича на моето дете.Никога няма да знам,какво ще се случи с него.

# 243
  • гр.Стара Загора
  • Мнения: 144
Не не бих!
Споделям твоите клаузи!

# 244
  • Мнения: 297
Напълно съм съгласна с мнението на авторката. Подкрепям го. Ако ще си е мое дете, ще го износя аз, не мога да си представя това - все едно съм си дала детенцето на някоя непозната. Не, в никакъв случай.

# 245
  • София, Борово
  • Мнения: 1 773
Да, бих дарила, но съм на 35 г.
Семейството ни се бори със стерилитет 6 години и винаги ще помагам с каквото мога на такива семейства.

# 246
  • Мнения: 3 527
Да, бих дарила.
Някои от отговорите, които срещнах са : Не бих дарила, но ако е за някой близък - да. А не мислите ли, че е много по-трудно, ако дарите на близък и имате "достъп" впоследствие до това дете, че ще е много по-трудно. И другия ми въпрос е: Защо не бихте дарили на непознати, а само на близки? Нима не всички са хора, изпаднали в критично положение?
Все пак това не е някакъв орган, от който ще се лишите? А това, че "все едно съм си захвърлила детето, а това е жестоко" е много пресилено изказване.
Не искам да споря. Просто споделям мнението си и ще ми е интересно да чуя вашите.

# 247
  • Мнения: 3 336
Да, бих дарила.
Някои от отговорите, които срещнах са : Не бих дарила, но ако е за някой близък - да. А не мислите ли, че е много по-трудно, ако дарите на близък и имате "достъп" впоследствие до това дете, че ще е много по-трудно. И другия ми въпрос е: Защо не бихте дарили на непознати, а само на близки? Нима не всички са хора, изпаднали в критично положение?
Все пак това не е някакъв орган, от който ще се лишите? А това, че "все едно съм си захвърлила детето, а това е жестоко" е много пресилено изказване.
Не искам да споря. Просто споделям мнението си и ще ми е интересно да чуя вашите.

Ето отговора ми от 15-та страница:

Четох наскоро книгата "Стъклени съдби" на Людмила Филипова, много се впечатлих, третира точно този тип тематика. Ако става въпрос за роднина, бих се замислила, иначе не. Реално яйцеклетката ще направи детето наполовина мое. Представете си след години ако едно от децата ми се запознае, хареса, ожени/омъжи за дете, родено от моята яйцеклетка /нали в случая говорим за непозната/. Не бих понесла вината за бъдещите поколения Naughty

Твърде идеалистично се гледа на темата в много от случаите, но представете си наистина ако внучето ви се роди с увреждания в резултат на вашето даряване на яйцеклетка на непознат, как ще носите вината си цял живот?

Всеки има право на избор, моят е не.

# 248
  • Мнения: 2 743
Все пак това не е някакъв орган, от който ще се лишите?

По-лошо е от даряване на орган. Това е живо човешко същество, на което половината гени са на дарителката на яйцеклетката. И преди го казах, за мен е неприемливо и ненормално такова дарителство. Опитвам се да се поставя на мястото на жена, която забременее по този начин, с дарителска яйцеклетка - невъзможно ми е да си го представя.

# 249
  • София
  • Мнения: 46 962
Добре де, нали вече не веднъж се спомена, че реално така или иначе вашата яйцеклетка НЯМА да се сложи на близката ви, а ще бъде подменена с друга...като вашата ще отиде, кой знае къде....тогава каква е разликата.....

Друг е въпроса, ако кажете, че бихте се подложили на тази не лека процедура само за близък и скъм за вас човек.....но това с поколението...не е много довод....

# 250
  • Мнения: 543
Отговорих в анкетата с "да, бих дарила", но не съм. Много се възхитих на Dive, която ще го направи наистина. Отговорих с "да", защото схванах темата по-скоро от моралната й страна - дали е приемливо за мен да даря. Направо ме досрамя, като прочетох отговора на Dive. Не съм се замисляла просто досега, а вече съм на "преклонна възраст" и не ставам за такова дарителство. Аз самата забременях доста късно, но без проблеми, просто така ми се стече животът.

И аз съм една от тези, които по-напред са отговорили, че яйцеклетките изтичат всеки месец с менструацията в тоалетната. Ами така го усещам, никак не са ми скъпоценни и не ги възприемам като мои потенциални деца. Виж, да износя дете и де го дам на друго семейство - това не бих приела при никакви обстоятелства. Бременността и раждането са много специални моменти от живота. Тогава вече чувстваш, че детето е твое. Но яйцеклетката... не знам. Чак се учудвам на толкова отрицателни отговори, честно (с никого не се заяждам).

А мъжът ми ако реши да дарява сперма, хич няма да го спра. Това поне не боли.

# 251
  • София
  • Мнения: 46 962
ами може би отрицателните отговори са  от хора схванали правилно въпроса - а той е дали биха го направили наистина...т.е. дали са го, вече, дали в момента го правят или дали имат реалното намерение да го направят....
а не дали морално са на ТИ....аз спрямо идеята нямам против...но не,  не бих и няма да го направя....

# 252
  • Мнения: 543
Споменах, че с никого не се заяждам, но веднага се намери някой да се заяде с мен Simple Smile Написах поста си, защото гледам, че "народът пита", интересува се от обратната позиция и се опитах да я обясня. А за жените, които "са го дали, в момента го правят или имат реално намерение..." има отделен отговор. Пък за такива като мен, дето "ама тооо..., пък от друга странааа..." има отговор в условно наклонение - при някакви условия действието може да се реализира.

# 253
  • Мнения: 183
гласувах с Не.

# 254
  • София
  • Мнения: 46 962
все заяждане ви се привижда Simple Smile
за мен хора, които по една ли друга причина не покриват изискванията би следвало да отговорят че, не не биха(защото не могат, което всъщност не е от такова значение), защото и да биха...никога няма....
тогава отговора ще е коректен....а иначе...бих ако можех да върна времето и живота ми да е протекъл друго яче....е доста отнесено и далеч от всяка конкретика....

За мен единствените хора, които трябва да отговарят с - да, бих....са тези който могат, имат желание и наистина ще го направят....всичко друго е ала-бала и красиви приказки....

Общи условия

Активация на акаунт