Раждане вкъщи 4

  • 38 767
  • 754
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 3 638
Записче и от мен в новата тема е мерси на Вери!   bouquet

Чудя се аз къде се изгуби темичката, а то било на ново място  Grinning

# 31
  • Мнения: 129
Ама аз много съм изпуснала, мислех си, че просто няма развитие темата. Вери, благодаря много за новата тема, а дано повече бебчета да започват пътя си в спокойна, приятелска и изпълнена с любов обстановка   bouquet

# 32
  • Мнения: 222
Детето ми става на 1 годинка днес. Отворих си родилните снимки, не ги бях разглеждала отдавна. Изглеждат ми адски неестествени и непривични, изобщо, несъответстващи на представата и усещането ми за раждане. Още тогава не ги виждах така нещата, а как станаха такива, не знам. Как се озовах толкова рано в болницата, също не разбрах... Аз облечена в синята болнична роба се опитвам да осъществя нещо като естествено раждане... а после с бебето заобградени от тези зелени хора с маски... И тръбички. Апарати. Упойки. Суета. Било ли е някога? Все едно не се е случвало на мен, а е филм, който преди векове съм гледала. Не мога да си представя да го изживея отново. Сякаш умът ми е пуснал бариера и всяка подобна мисъл му е далечна и чужда. Дори операцията ми се заличи съвсем, тялото ми настоятелно я игнорира като събитие и супер успешно затри следите напомнящи за него. Някак, чувствам се отново цяла.

Отделно съм страшно щастлива, че устисках 10 дни след термин и не им се дадох през това време. Знаех, че всичко е наред. Бебето ми реши кога му е моментът и се появи с най-добрите показатели. Този факт ми дава сигурността, че не съм сгрешила, вслушвайки се във вътрешния си глас. Една година имам щастието да бъда майка и една година от пътя извървях. Не е много, но не е малко. Бавно, но сигурно вървя към следващия етап... Според мъжа ми вече съм в друго ниво. Мисля, че си ги дължах - изкачването на това стъпало и тази равносметка.

Малко емоционално и отнесено се включих, но ако не с вас, с кой да го споделя?

Да ми е живо и здраво детето  Heart Eyes


# 33
  • Мнения: 557
Pea®ly Честит рожденник!  Heart Eyes

Мисля, че коментара ти е точно по темата.
Да ти е живо и здраво детето, без което нямаше как да достигнеш до това, което си осъзнала.
По-искрено и дълбоко споделяне не бях чувала.
Твоята реалност винаги е зависела и занапред ще зависи само от теб. Ти избираш това, което ще се случи.
Пожелавам ти много приятни моменти и емоции с малкия мъж Simple Smile

# 34
  • Мнения: 925
Пърли, честито и тук! Да ти е живо и здраво порасналото момче.
И аз имам подобни размисли тези дни - може би трябваше да преживеем това първо раждане не такова, каквото сме го искали и сме си го представяли, за да узреем и потърсим по-настоятелно пътя към нашето си раждане, такова, за каквото мечтаем и каквото е най-добро за посрещане на децата ни на този свят.

# 35
  • ул. "Мечтание"
  • Мнения: 6 140
Pea®ly  Hug  bouquet Heart Eyes
Да ти е живо и здраво детенцето! Много да ви радва и страшно много щастие и усмивки да ви носи. Всеки път като го видя така усмихнат на аватара ти... Става ми много мило и усмихнато! Имаш прекрасно детенце!  Heart Eyes

Много се радвам на това, което си писала! Звучи толкова... оптимистично и спокойно! Мъничко ти завиждам, аз все още не съм изчистила толкова добре нещата.  Rolling Eyes Но всеки път, когато се натъжа по този повод благодаря, че ми се е случило всичко това за да мога да си отворя мислите и сърцето за други много по-прекрасни неща, които преди дори не подозирах, че се случват на някого. Камо ли, че на мен ще се случат!  Crazy

# 36
  • Мнения: 2 185
Pea®ly Честит празник   bouquet.

В духа на написаното от теб и на това
Цитат
може би трябваше да преживеем това първо раждане не такова, каквото сме го искали и сме си го представяли, за да узреем и потърсим по-настоятелно пътя към нашето си раждане, такова, за каквото мечтаем и каквото е най-добро за посрещане на децата ни на този свят.
бих искала да попитам друго. На базата на вече преживяното и подготвяйки се за една нова бременност, или просто разсъждавайки- Какво бихте променили?
Как бихте се подготвили за една бременност?
Какви изследвания бихте си правили ( ако допускате изследвания)? -кръвни, ехограф ( колко пъти и кога), други...
За раждането е ясно каква е настройката на всички ни тук, но мисля, че подготовката и интервенциите по време на бременоста са също много важни и малко или много предопределят раждането.

Аз съм се насочила към една акушерка тук  Grinning , скоро ще се срещам с нея, за да преценя дали ми допада. Искам да знам, преди да забременея, че имам човек, на който мога да разчитам да получа, това което искам като бременност и раждане. За сега настройката ми е да не правя изследвания ( може би само кръв, ако се наложи), но към ехографа съм доста скептична, като че ли  Thinking
Та, така, че много дълго стана, ще ми е интересно да споделите  Grinning .

# 37
  • Мнения: 5 714
Цитонамазката и всякакви вагинални прегледи бих отказала. Кръв и урина също не мисля, че са ми необходими. За ехографа не знам, не съм взела категорично решение. То и без това първото ехо е в 20-та седмица. После може и да не назначат повече такива прегледи.
Бих включила йога или плуване освен многото ходене. Повече сред природата, на слънце, на тревата/земята. Ще работя върху страха си: руптура на матката. Храненето ми е ясно.  Wink

# 38
  • Мнения: 3 869
Бих променила хората, с които се срещам. Ще "изчися" още повече средта си, и ако не на 100%, то поне на 90% ще имам само положителни емоции от всякакъв характер. От прегледите и изследванията, бих направила само 1-2 кръвни изследвания за хемоглобин (цял живот си карам все на границата, понягока под, понякога над), но пак много зависи как се чувствам. Мисля, че вече знам кога съм ок, и кога не. Вече мисля че и без изследвания мога ди си кажа стойността на желязото Simple Smile
Бих била по-кротка в период след раждането - до 40 дни. Еуфорията е голяма и много зарежда, чувствах се сякаш мога да изкарам три денонощия ромска сватба, но после и сривът е голям.

# 39
  • Мнения: 289
Бих променила хората, с които се срещам.
Бих била по-кротка в период след раждането - до 40 дни. Еуфорията е голяма и много зарежда, чувствах се сякаш мога да изкарам три денонощия ромска сватба, но после и сривът е голям.
Мег, това все едно аз съм го писала. За еуфорията - само ми беше тъжно, че майка ми и сестра ми ми се разсърдиха, че съм искала сама да правя всичко, а аз просто имах нужда от тях поне да си говорим. Не стъпаха у нас поне около 2 месеца, след като се прибрахме от родилния дом. Иначе мен до скоро ме държа smile3521

# 40
  • ул. "Мечтание"
  • Мнения: 6 140
Най-напред не бих оставила на случайността избора на хората, които ще се грижат за мен през бременността. Предния път много набързо трябваше да реша кой да ми следи бременността, обиколих сумати лекари, кой от кой по-смотан. Бях под напрежение и преценката ми не беше реална. Сега си обикалям по разни доктори и от сега избирам. Надявам се до зимата да съм намерила подходящ.
Не искам никакви вагинални прегледи и записи на тонове. Мисля да се възползвам от ехография, но не повече от два-три пъти за цялата бременност. Този път няма да бързам да ходя на лекар, чак към 12 седмица най-рано, преди отидох в 5та-6та някъде. Даже си мисля, че ако тогава не съм работещо момиче може и въобще да не ходя по-доктори до към 7мия месец. Изследвания - само кръв и урина. Надявам се също така до тогава да съм влязла в добра физическа и хранителна форма. Което ми напомня да ви питам- доколко е наистина проблем наднорменото тегло по време на бременността и доколко пречи при раждането?

Повече движение, да не зарязвам йогата в последните два-три месеца, точно когато са най-нужни. Надявам се, че този път ще съм доста по-добре подготвена и няма да разчитам на никой. И най-вече да успея да изчистя страховете си.

# 41
  • Мнения: 557
Аз не бих отишла на никакви изследвания и прегледи.
Освен ако вътрешно не усещам много силно, че нещо не е наред и имам нужда от доктор.
Даже си мисля, че след 3 раждания - ако някой ден има четвърто ще се стремя да организирам така нещата, че да съм сама на раждането. Това ми се струва най-добрия вариант за моята психика.

За мен бременността и раждането са естествени и нормални процеси. Така както дишането и сърцебиенето. Тялото ми знае как да ги изпълнява и какво му е нужно за да го постигне. А резултата от тези физиологични процеси е това, което Природата е решила. Природата включваща мъдростта в себе си.
Просто бих оставила нещата да се развият така, както им е писано. И естествено - бих се заобиколила само с положителни емоции Simple Smile

# 42
  • Мнения: 705
Движение. Бих ходила да плувам, на разходки в планината, йога. Лекарят ми ме беше накарал да си седя у дома заради отлепване на плацентата и аз го слушах.  Confused
Хранене. През бременността имах прегрешения. Никога не съм обичала сладко, а през петия месец ядях доста сладолед Sad Сега много промених хранителния си режим и смятам да го запазя и тогава.
Лекари. Трудно ще ми е да се доверя пак на лекар. Надявам се да сме в Германия по това време и да си родя в хола Simple Smile с някоя сладка немска червенобуза акушерка.
Прегледи. Само мерене на фундуса (За какво ли го правят? Но не е инвазивно, така че не ми пречи), тегло (пак ми се струва безмислено, но щом ги влече...)и кръвно налягане (ако не се чувствам добре). Кръв и урина само при нужда. Вагинални за нищо на света. Нямат работа да бъркат там. Една ехография, за да видим, че плацентата не е на нежелано място.
По време на раждане пък имам толкова много желания, че ще е най-лесно, ако просто никой не ме докосва. Мен или бебето.

# 43
  • Мнения: 1 310
Разписвам се и аз в новата тема, Вери - благодаря   bouquet

Pea®ly, това което си написала
Цитат
.. И тръбички. Апарати. Упойки. Суета. Било ли е някога? Все едно не се е случвало на мен, а е филм, който преди векове съм гледала. Не мога да си представя да го изживея отново. Сякаш умът ми е пуснал бариера и всяка подобна мисъл му е далечна и чужда. Дори операцията ми се заличи съвсем, тялото ми настоятелно я игнорира като събитие и супер успешно затри следите напомнящи за него. Някак, чувствам се отново цяла.
ми напомня много за мен, с тази разлика че при мен това се случи преди 4 год. А сега съм бременна отново, и вече карам една съвсем различна от първата бременност, а другото е че искам да родя естествено. И смятам че, ще успея  Blush

Колкото до бременността
Цитат
На базата на вече преживяното и подготвяйки се за една нова бременност, или просто разсъждавайки- Какво бихте променили?
Как бихте се подготвили за една бременност?
Какви изследвания бихте си правили ( ако допускате изследвания)? -кръвни, ехограф ( колко пъти и кога), други...
За раждането е ясно каква е настройката на всички ни тук, но мисля, че подготовката и интервенциите по време на бременността са също много важни и малко или много предопределят раждането.

Вече съм в 6-ти месец и единствените изследвания, които съм си правила са кръв и урина. Отказвам ехографа всеки път, а на вагинален преглед засега също не смятам да се подлагам. Лекарката ми няма акушерка в кабинета си, а на нея май въобще не и се занимава с теглене, измерване на кръвно и др. такива неща, което мен ме устройва чудесно  Laughing ЖК минава точно за 5 мин.   Joy

# 44
  • Мнения: 3 638
Аз пък бих отишла на ехограф, за да знам колко са бебетата Mr. Green Майтапът настрана, ако не бях бременна с близнаци тук се полагат два ехографски прегледа - за установяване на бременност в 10-а г.с и в 20-а седмица фетална морфология. Записи на тонове и вагинални прегледи няма. Мен се наложи да ме гледат с вагинален ехограф в началото само, за да се уверят, че наистина са 2 плода. Кръв и урина също се правят само в началото, аз бях помолила и към 25-а г.с., защото много се уморявах и ми се виеше свят и се съмнявах за нисък хемоглобин.  Даже след раждането на контролния преглед не ме преглеждаха вагинално, значи въобще не е нужно, въпреки че имах епизотомия. Всъщност като вече преживяла бременност и раждане мога само да потвърдя, че минимумът от тукашната система е съвсем достатъчен при една нормална бременност. 
За цитонамазката не съм съвсем съгласна, че е ненужна, при установяване на бременност, да, но иначе може да бъде едно животоспасяващо изследване  Peace

Бих променила хората, с които се срещам.
Бих била по-кротка в период след раждането - до 40 дни. Еуфорията е голяма и много зарежда, чувствах се сякаш мога да изкарам три денонощия ромска сватба, но после и сривът е голям.
Мег, това все едно аз съм го писала. За еуфорията - само ми беше тъжно, че майка ми и сестра ми ми се разсърдиха, че съм искала сама да правя всичко, а аз просто имах нужда от тях поне да си говорим. Не стъпаха у нас поне около 2 месеца, след като се прибрахме от родилния дом. Иначе мен до скоро ме държа smile3521

Същата еуфория и за съжаление също и една разсърдена майка  Sad Не знам откъде се взе в мен тази енергия, хормони  Laughing

Общи условия

Активация на акаунт