Ето тръгна на море Февруарското дете!

При нас разговорите обикновено ги инициирам аз. Понякога дори всъщност само аз говоря, а той ме слуша. Хубавото е, че в повечето случаи дори и само аз да говоря има промяна в поведението му в желаната посока...

А за бабите, много мога да говоря... Според Явор там е ключа към проблемите, нещо с което аз не съм на 100 % съгласна.

Тук спор няма, мъжете са единодушни - за всички проблеми е виновна тъщата!
Ники също е очарован от баща си и повече него търси.. но аз не се чувствам ощетена.. Пък и баща му много си играе с него.. виж за гледането може и да забрави да го нахрани или да му смени памперса, но той вече си казва ако е гладен, а ако е наакан и с противогаз ще го усетиш.. най се тревожа, че на баща му все му е топло и не се усеща да го обуе или облече когато захаднее, но пък винаги им е весело заедно..Определено, след като тръгна на ясла, въпреки кризите на тази възраст, вече мога да го оставя и някой друг да го гледа.. Спокойна съм!

Уф, растат децата... Идва и този момент, колкото и да ни е тъжно...

При нас поне проблемът с "тъщата е виновна" не съществува. Лъвю уважава майка ми и никога не би я обвинил за нищо, свързано с Калина. Виж, аз често пъти не одобрявам действията или бездействията й, последните винаги придружени с нетърсени съвети.

Но и тъщата, и свекървата, не са гледали детето повече от 2 часа наведнъж, така че влиянието им, ако изобщо го има, е минимално. И въпреки това, Калина ги обожава и аз ужасно се радвам!

Иво също го бива да си играе с Калина и заедно се забавляват страхотно (както на мен посмъртно няма да ми се удаде), но не му се занимава, все има (намира си) нещо друго за вършене, или е уморен.

С баща ми също играят добре, с бабите тоже. Свекър ми е най-зает, та с него малко е на "Вие", но това е положението.

За неадекватните грижи се ядосвам само на баща ми и на майка ми, защото някак съм приела, че те би трябвало да са по-наясно (баща ми идва да помага от година и половина активно, а майка ми е отгледала племенничката ми). Мъжо го оставям без последствия... засега.

Еее, Скайче, я гледай как си разписала темата, уж да си почешеш езика, пък гледай как я довършихме темата.
Сиерче, браво за момъчко, ще си имаш шарени- мен ми се нрави това, сигур' щото имам вече младеж 
Грийн и твоята не е лесна...аз за съжаление не мога да предложа варианти освен разговори...Тя Скай с такова въображение е дала идеи, че аз... При нас нещата са обратно по-скоро- не оставя баща си на мира...Аз понеже много го мачка, целувам, гушкам отмалък и той е свикнал и не се дърпа  , а си търпи душанкото...Ама и татито ни е много търпелив и игрив с него. Бабите са супер, дядото и той. Ако сме двамата с татко му тогава крещи "НЕ" на другите, но гледам да смекчавам малко тона. Аз тези лигавщини не ги толерирам и го оставям да си се потръшка, по интуиция ги разделям тръшкането и желанието да му се обърне внимание.
Аз живнах малко, защото го оставяхме няколко пъти вече в Люлин при баба, чичо, стринка и кака му. Там много се е забавлявал, а аз си почивам вечер след бач-а.
Планираме с баща му да идем през уикенда сами около София, та...започвам да се чуствам И свободна...

Това, че мъжете не признават книгите от типа "д-р Спок" е посъвместно май. И нашият тати не поглежда такива книги, и даже ме иронизира като кажа, че съм прочела еди какво си за поведението на децата.
При нас положението е такова, че Яна определено си е момичето на тати. Само като го види и грейва. Иска той да я къпе, и въобще си го предпочита пред мен, въпреки че аз се грижа много повече за нея. Аз го отдавам на това, че с нея сме си писнали взаимно, защото сме все заедно. Докато тати и бабите са друга работа. Когато е с тях, само забавления я чакат. Няма я всекидневната рутина.
Та това е положението, но аз определено не си го слагам на сърце и не страдам. Според мен Явор на  green се държи малко детски в тази ситуация. Няма как да се сърдиш на двегодишно, че предпочита мама за определен период.

Ми и аз не съм фен на разните му там книги...Прекалено задълбочено става, много за "учене" се струпва. От това се изкривявам от време на време и се самообвинявам за разни неща, дето се казва изпуснах интуицията по пътя. Затова, чета м/у редовете и не се втелясвам.
А за второ детенце си мислим ние, аз малко да позадържа, да си попочина...знам ли, но определено все повече си мисля за бебе. А пък като чета тази тема, още повече 

Цвети, а аз като гледам адашчето Къдрюш и се разтапям. Иде ми през монитора да му нащипя бузките  . Да ти е жив и здрав.

Честно казано и моят мъж има много трески за дялкане. Работи на смени, често е в къщи и много помага за децата, Може да ме отмени напълно и понякога му ги оставям, НО в трудните моменти бързо губи контрол, крещи им, особено на Дани. Не че и аз не викам, но се старая да запазвам самообладание докато малките дзверове вилнеят в разумни граници. Говоря му, повтарям, потретвам, накрая ми писва и ставам зла.   
Относно привързаността - при нас е на етапи. На 2г Дани беше залепен за Владо, а сега повече търси мен. Яско е привързан и към двамата, веднъж търси баща си, после мен, на моменти е, които се сменят няколко пъти на ден.
И да си похваля малкото момче, преди 2 дена давахме изследвания за яслата и забелвахме пишката. Държа се мъжки, почти не плака. Много съм доволна от уролога, направи го внимателно, дори не кръвна и при пишкането не го болеше. А на консултацията установих, че някакси  Яско е пораснал до 1м. 

Green минават през всякакви периоди децата. Аз като забременях, Кристиан изведнъж стана много агресивен към баща си - удря го, бута го, не дава да се доближи до мен. Затова прехвърлих разни дневни процедури на таткото, да прекарват време заедно, както са казали по-горе. Сега вече само той го къпе вечер, но това съсвем не потръгна гладко както се сещаш. Проблема с нашия татко е, че като мъж си мисли - ей това хлапе няма да ми се опъва на мен и се опитва на сила да му налага разни правила. Аз пък се мъча да го науча, че трябва да намери подход към детето и да го "излъже" хитрата, а не от позиция на силата, защото ефекта е обратен. Сега играят в банята, ходят един път в седмицата по мъжки на разходка, ритат топка на двора и Кристиан постепенно се променя и все повече търси и вниманието на баща си. По принцип е нормално повече да имат нужда от нас сега, защото сме по внимателни и разбираме по-добре нуждите им. След 4-5 годишна възраст ще видиш как ще се променят нещата и мама ще стане безинтересна, защото е момиче и не разбира мъжките занимания, а татко ще става все повече обект на интерес(това за момченцата де) и все повече ще искат да се включват в това, което прави татко. Много говорене му е майката, и това важи и за двамата - татко и син, поне при нас това помогна. Също постоянно му повтарях как не е хубаво да удря татко си, че го боли и е тъжен, карах го (не на сила разбира се) да го цунка и да се извини, постоянно му говоря как татко му много го обича и това са някои от нещата, които вършат работа при нас. Иначе за "terrible two" не ми се говори. Храненето е кошмар, тестват се граници постоянно, хващам се че крещя неистово няколко пъти, ама то и хормони и стрес и малкия дзвер, еми то от желязо да си пак ще избухнеш. Хубаво пише по книгите - не удряй, не викай, ама то пък има ли такива хипер спокойни родители дето децата луди ги правят, а те с твърд тон повтарят хиляди пъти едно и също и никога не си изпускат нервите. Главно процедирам с наказание, две минути в ъгъла, кога действа, кога не. Истината е че всеки ден ни отправя нови предизвикателства и си измисля нови хитрини, което не ми действа особено добре на нервната система, но все се успокоявам, че и това ще премине един ден.

При нас пък откакто съм бременна, малко настъпи равновесия. Мъжът ми почна да къпе детето вечер, и е голямо забавление, докато аз все бързам да я изкъпя, да я облека, да сложа вечеря, те двамата само си играят. Напоследък Никол като дойде и ми каже мамо айде играем в мойта стая я пращам при баща и, може с часове да ровят, аз после чистя съответно. Но това е само когато татито не е уморен и се е прибрал по-овреме. Има някои вечери които е отврат, дразни се, прави и забележки, а тя е станала супер чувствителна, като и се каже нещо на чорчик и ревва и прави едни муцунки обидени.Оня ден и казах, че не мога да я нося, защото ми тежи, и тя много се обиди. Мъжът ми като и се скара нещо, и я види че реве, после ходи да я гушка и да и се подмазва, и детето почва да ни се качва на главите и да ни манипулира. А това с махай се оттука е отврат, научи го от големите, и като легнем на спалнята почва да ни командва, ти тук, ти там, ти се махни пречиш ми.....само при дядо и не минават номерата, но пък адски го обича. Сега е на гости при тях, и слуша ама само щото получи подарък.
И мъжът ми плюе всички книги, и не вярва в никакви бебешки пубертети. А свеки, тя пък като ми даде съвет ми иде да я прасна с нещо, не стига че не е гледала никога дете (мъжът ми е отгледан от баба си), ами се мисли за много веща, защото работи в детска градина, ама тя е мед. лице.
За детето ми съм категорична, слушам само себе си, никакви баби, ако нещо не ми е ясно чета или питам доки, а мъжът ми постепенно взе да вдява, че детето не е кукла има чувства, емоции и че е малко човече.

Здравейте!

Отдавна не съм писала, но ви чета когато мога...гледам и не вярвам на ушите си колко много нови бебета има в нашата тема..) за последните някоко дни изчетох доста теми накуп и през пост-два все една и съща новина...страхотно!!! много се радвам за всички и пожелавам лека бременност, леко раждане, здраво и хубаво бебче...а февруарчетата колко са големи вече - батковци и каки...нашта мома още няма да я правим кака...и аз съм за втората вълна по ред причини....
ние сме добре или по-скоро бяхме добре до онзи ден - хремави сме...този път реших да изпробвам коризалията, която толкова хвалите и искам да помоля за съвет...вече втори ден давам по едно на час (освен в моментите, в които спи, разбира се....не че може, милата, да спи повече от час непробудно)....чудих се дали е редно и какво трябва да направя, по колко таблетки през какъв период да давам...в листовката пише да се дава до подобрение, ама пак по 1 на час ли трябва? и ако е сериозна хремата трябва ли да се обърна към традиционната медицина и кога...голям съм лаик, помагайте...благодаря предварително...

Мдам, що годе овладях положението татко-син и сега ще трябва да се справям с "храненето"...
Два дни поред готвя, а Марти дори не благоволява да опита... Изхранва се на солети, бисквити, 2 банана, малко мляко и компот. Май ще го оставям на "гладна" диета - решила съм повече солети и бисквити да не купувам.
В яслата казват, че си изяжда всичко, направо не ми се вярва след тези два дни, които изкарах с него сега...
Във вторник ще го водя на преглед при хомеопатичката, ще й кажа и за "храненето". Дано помогне.

Amen, на Вики му помага коризалията само ако е с бистра хрема , като вода. Ако сополоите са по-гъсти бели или зелени, мисля ,че няма да има особен ефект. Ще трябва да опиташ с нещо друго. Можеш да си приготвиш капки от физиологичен разтвор и пчелен клей...

Radostche, благодаря! не ме оставяш никога в беда ти...суреп си!!! но още малко ще досадя...хремата (последните 2-3 пъти само за тази година) бе бистра...от тази сутрин, след даване на коризалия през час, не сме бърсали, но нослето е още запушено, та сега не знам дали да се радвам, че вече не тече или да се тревожа, че не тече та да се отпушва...уф, ама и аз как го ясних мисля си, че може да е от зъби, защото все излиза тази хрема като пробиват, но може и да е вирус, защото аз съм с болки в гърлото, а бабата и тя е хремава...предният път й давах нурофен, но се влачехме доста - повече от седмица...сега исках да видя какво ще постигнем с коризалията, но ми е тъмна индия как да процедирам....

Ами ако няма секрет никакъв, значи само е набъбнала лигавицата още и тя създава чувство за запушване. Споед мен давай още коризалия за отдъдването и дано скоро да се отпуши