Чуждите езици

Калинка-числата в арабският са по същият начин-по малкото е пред по голямото,майтапа е когато ти диктуват тел.номер -в началото молех цифра по цифра,след това обаче придобих тренинг 
Арабският е 2 езика-доста различни един от друг и като лексика и като граматика-говорим-него научих с помощ от мъжо,много сериали и практика с родата.Книжовният в ИчС-занимавка по 6 часа на ден-но,при писането проблемът е следният-не винаги гласните се изписват -в повече случаи се дават със знам в/у съседна буква,а понеже при напечатан или написан текст тези знаци не се слагат-ако не си научил добре граматиката няма да можеш и да четеш правилно.
Английският го учих в училище-в гимназията имахе 2 преподавателки и по 4 часа на ден-едната беше British ,а другата американка-която редовно ни водеше в Американският център -там ни пускаше филми ,които ние превеждахме в реално време.

Английски учих с курсове, изключвам уроци и училище, защото с тях се поставя само основата, обичах много обучението си по английски и този език ми е голяма слабост и до ден днешен. Толкова го харесвам, че дори мъничко завиждам на тези, които го владеят и използват в ежедневието си Чувствам се много добре в чуждоезична среда (в чужбина, където и да е ) и винаги се старая да "прихвана" малко от езика, който чувам. Зрителната ми памет е по-добра от слуховата, за това ми е по-трудно да уча по слух (и да се ориентирам за езика по това, което чувам), винаги имам нужда и от зрителния спомен (т.е. да видя думата написана). Акцентът на английски ми е умопомрачителен, най-вече се развали след като започнах да използвам иврита като активен език  

Иврит учих по много интензивна система, на няколко нива - от основното за имигранти до университетското; не ми е било трудно, също му се наслаждавах, но до скоро, ако едно име е написано на иврит и на английски (напр. табелките на улиците), се улавях, че първо прочитам английския надпис - явно е заради посоката на писане/четене, към която и очите ми са по-свикнали да гледат  
Като отварям книга на иврит, все още изпитвам някакъв шок, макар че разбирам и чета без проблеми (по-непознатите художествени изрази ги уча в крачка). Числа карам да повтарят абсолютно винаги, за да си сверя дали съм ги записала вярно. Имена съм се отказала да записвам   Израелците говорят бързо (гълтат думи, сливат ги, съкращават ги) и за това една от най-важните стъпки в ученето на езика ми беше да гледам новини и предавания, филмите с надписи също много ми помогнаха.

П.П. На лекции, когато съм си водила записки и споменат термин или име на учен, ми беше по-лесно и бързо да го запиша на английски, за разлика от колегите си, които в бързината записваха и английските термини и имена с букви на иврит  Записките ми винаги са били много шарени, в смисъл - с присъствие на три езика, само аз можех да си ги разбирам 

Уф, и на немски числата са така объркани. И на мен ми беше трудно с иzписването им. Сега пиша първо единиците, после десетиците и zабеляzвам че доста чужденци го практикуват. С числата иди_дойди, свиква се по някое време. Но това по колко zавъртян начин каzват часа... особено австрийците, направо са тежък случай, калкулатор ми трябва zа да сметна колко е часа. Например zа 5 ч. и 20 мин. иzобщо не е иzключение да ви кажат нещо от сорта: '10 мин преди половинката на шестия час'. 
За системата, не zнам, учих в движение и доста несистематично, така че нищо не мога да кажа. Едно раzбрах обаче със сигурност, докато човек не zапочне активно да иzполzва еzика в ежедневието си, и най_добрата система е беzполеzна.

Ха, в норвежкия числата също са с особеност - можеш да кажеш 27 по 6 различни начина.
Syv и sju, и двете са 7.
Tjue и tyve, и двете са 20.
Комбинирайте ги, както ви харесва 
Syv og tyve, syv og tjue, tjuesyv, tjuesju, sju og tyve или sju og tjue.

Vjara, и в норвежкия така се казва часа 
Голямо смятане падаше в началото, сега вече го автоматизирах и не се замислям много.
Но и да кажеш 5 и 25, пак ще те разберат 

За немския - числата, часовете, диалектите, родовете, използването на различните спрежения и залози.
 Да не говорим, че има думи, които колкото и да се напрягам да ги кажа на немски излизат на английски(немското Absolut и англ. Absolutely ). Но най-най-най-неприятното ми е произнасянето на умлаутите ü, ö, ä - всяка провинция, всеки град, всяко село си ги интерпретира както им е удобно и свят ми се завива от иу,ое,ае-кане

За английския - морфологията е много гадна. И използването на "безполови" първи имена май най-тежко понасям.

За руския - безспорно падежите. Просто са прекалено много и дори и година-две неговорене ми се отрази пагубно на израза.

Английски и руски съм учила в училище и Алианси и , логично, се учеха с много писане и преписване на думи. Проговорих ги много бързо, когато попаднах в съответните среди.
Немският - курсове и ин сито . Отне ми, обаче, доста дълго време докато се престраша да го заговоря. Явно възрастта си оказва влияние .

Калинка, много интересна тема.
Френски научих във Френската гимназия  - стройна система на подготовка, поне така беше в близкото минало. За 5 години получаваш доста добра основа, която ти помага и в ученето на всеки следващ език.
Английски учих по курсове, трябваше ми доста време да се отпусна до сега ми се налага да общувам ежедневно на английски заради работата ми и нямам проблем.
Турски учих 2 години в ИЧС. Ужасна граматика, направо ненаучаем е този език.   Най-странното нещо, с което се сблъсках е спрежение на съществително име. В турския няма родове, но пък има падежи и безброй много времена и наклонения. За всяка нова дума учехме и арабска и новотурска форма. Правописа и четенето не са проблем.
На курса изкарахме до 4-то ниво и приключихме борбата дотам. Практикувам го доста ограничено и все си търся вратички да говоря на английски та затова сега устния ми турски е доста посредствен, с писмена кореспонденция се справям добре.
Холандски уча от миналата година. И за мен беше най-трудно с числата и с часа. Практика му е майката
Сега чета вестници и така горе долу поддържам наученото.
Миналата година се запознах с една българка в Холандия, която твърдеше, че е научила езика само от гледане на телевизия. За мен това е невъзможно, или ако го говори това това е някакъв доста лош холандски.
Поправете ме ако греша, а и ще ми е интересно да чуя и други мнения.

А, при всички случаи, аz така и правя, хич не се zанимавам да смятам четвъртинки, две трети и не zнам още какви части, след което да ги умножавам, деля, събирам и да им търся корен квадратен zа да кажа че ще се срещнем в 8 и 40.   Обаче нали и ние трябва да ги раzбираме като ни кажат нещо, тъй че няма начин съвсем да си го спестим.



Знам ли... Всичко е въzможно. Поzнавам тук 2 българки, майка и дъщеря, които говорят добър немски, поне zа моето ухо, но не могат да четат. Мъжът ми също твърди че говорят прилично, макар че той пък е имал много малко контакт с тях. И двете не поzнават латиница, всъщност понякога се чудя дали поzнават и кирилица. Съответно не могат и да пишат и явно са учили еzика само от общуване и ТВ. Тъй че може пък и да е въzможно.

Аз имам приятел от студентските години, който пее невероятно добре на английски, но изобщо няма и представа за какво става въпрос в песента - просто много добър музикален слух съпроводен с още по-добри имитаторски способности.
 Има и такива хора, но според мен са изключения. Така че и аз смятам, че е възможно да се научи даден език "говоримо" от телевизията. Друг е въпросът, доколко това "владеене" е приложимо при положение, че не можеш да четеш и пишеш - за имбис-продавачка става, но за секретарка -няма как да те вземат.

Много интересна тема
Английски учих още в училище, но нали знаете колко се научава език с по 2-3 часа седмично  , та наистина го научих като заминах в Щатите студентка, в момента английският ми е доминантният език, понеже говоря със съпруга си не него, а и целодневно в работата. Виж френският ми е просто кошмар. Правилно е написала Toni_NL, че ако имаш френски като основа, можеш по-лесно да научиш другите езици. Учих френски в университета 3 семестъра, сега съм във франкофонска среда, ама хиииииич ме няма  , но аз и не си давам много зор да си призная. Много ми е трудна граматиката, времената, а и самият тембър и произношение, трябва да ми говорят супер бавно за да разгранича думите 

surfline, и тук има много хора владеят един от двата езика само говоримо, но не могат да четат или пишат.

холандски - няма такъв филм просто . по-ш***н език няма . нито мога да разбера име и/или фамилия по телефона, обикновено, което чувам е нещо като сдъвкано и изплюто  , а сумата , примерно от 35, 47 евро излаяна на холандски ми звучи все едно на китайски/не, че знам китайски , де/. за часа и дума да не става, абс неразбираемо е, и затова винаги уточнявам дали се касае примерно за 6 и 20 или 7 без 20.

аз съм от тези, които лесно научават говоримо езика по слухови възприятия. така научих руски, испански и английски.  

  Tемата е супер!
Аз съм започнала чуждоезиково обучение от 2ри клас с английски- по курсове и алианси,както и в училище. До гимназията имах невероятно голям речников запас,но т.нар.пасивно знание на езика-ясно ви е , системата на учене в Бг малко е пасивна.
В гиманзията започнах с подготве  френски.Ей,как го мразех  
Ама,после ,когато дойдох в Португалия много ми послужи- за седмица започнах да го чувам , а до месец проговорих ,не съвсем правилно,но много уверено.За разлика от английския ми,който и до днес е по-добър писмено,отколкото говоримо. Само че ,френския не мога да го говоря вече, имам чувството,че трябва да забравя португалски,за да кажа нещо на френски, остана ми само четене и писане ,и то слабо

Относно учене на езика със слушане- ами аз не съм прочела и ред португалски-само от основата ми от френския, и от общуване.Е, запозната съм с граматиката,но тя си е 100%френска.Другият вариант ,да не знаеш никакъв език и да научиш говоримо ,пак е възможен- мъжа ми никак не е лингвист,но сега го питат дали не е алентежано, въпреки че ,аз точно това не харесвам в неговия португалски-много диалектно говори.

Много хубава тема!
Немския го учих в училище, но с мъжа ми естествено го усъвършенствах.
Относно това с числата  ... ще разкажа набързо нещо смешно - Сестрата на мъжа ми забременя на 40 и ми обяснява за приятеля си, който й беше тогава пресен, на колко е години и тн. След това аз наляво и надясно го хвалех какъв смел мъж - на 64 години и все още желание за деца има... Е, като го видях  не можах да повярвам какъв младолик старец

За словенския - числата също са обърнати, имат падежи и най-голямата екстра - ДУАЛ - не знам, но май го имаше в още някой език, но не се сещам кой. Това е когато всичко - съществителни, глаголи и прилагателни имат единствено, двойнствено и множествено число. И естествено различни окончания според род и падеж. Голяма каша!

Много хубава тема,Калинка!

От дете говоря руски, у дома баба ми ми говореше руски,на 4 години четях свободно на руски и на български.
Винаги съм искала да говоря много езици,за да се разбирам с всички.

Да,ама не.
В училище учих английски,колкото и да учех,беше ми трудно.Доста време нямахме учител и все свободен час карахме.
Много,ама много ми се искаше да уча френски,ама бях единствената от цялото училище,която искаше френски,та трябваше да си избера между английски и немски.

Тук му е мястото да кажа,че под натиска на баба ми,която беше учителка по руски и български език много добре научих граматиката ,частите на речта и връзката между тях.Тези ми познания ми помогнаха ( и все още много ми помагат)в изучаването на чужди езици,по-скоро приемането и разбирането на другия начин на мислене, на другия език.


В Консерваторията имах прекрасна учителка по италиански.Учихме 4 семестъра, включително старинни текстове,много списания Амика,поети от различни епохи,и, разбира се безброй оперни либрета.Трябва да можеш да си преведеш какво пееш, да го разбереш,да говориш,дори за българи е възможно да говорят без акцент,понеже звукоизвличането е много близко и съгласните се произнасят по един и същ начин с изключение на двойните,за които трябва да се внимава.
Пак в Консерваторията имах и прекрасна учителка по немски,Калина Минкова,известен преподавател по превод в Катедрата по немска филология на СУ.Тази жена с такава любов говореше за езика,че въпреки,че е труден, имах много силно желание да го науча.Много ми беше лесно да науча падежите и управлението на глаголите със съответните предлози.По това време си правих немски репертоар по камерна музика и бях решила,че трябва да не си личи, че не съм германка.Записах се на курс в Германикум институт и паралелно с това учих там и немско публично право,беше ми много интересно,въпреки,че бях ужасно натоварена.За да ми е по-забавно на курса,записах и съседите ми от Студентски град (единия сега свири в Германия, а по това време пътуваше с известния Густав Малер юнген оркестер.)Курсът беше интензивен и много плодотворен.След като приключвахме всички се събирахме у дома, колегите ми свиреха, аз пеех, гостите ни бяха много впечатлени,имам прекрасни спомени от това време.
Най-ценното,което научих там е любовта към немското изкуство,немските книги,философията,различията между австройски,швейцарски и германски немски.Мога да кажа Е по десетина начина точно от този курс.Учителката ни беше германка,невероятно интелигентна жена.
Пак в Консерваторията имах английска фонетика и френска фонетика.Занимавахме се предимно с произношението.Никога не съм учила френска граматика (за мое огромно съжаление),но мога да пея и да кажа наизустен текст без акцент на френски.На английски имам акцент,въпреки,че говоря езика свободно.

Когато започнах работа във Филхармонията се записах на курс по испански за начинаещи.Лесно ми беше,понеже граматиката е доста близка с италианската.Ама все пак е друг език и се налагаше и да уча доста нови думи и различията межди италиански и испански.

От миналото лято говоря холандски у дома.Наистина,както Палмира вече е споменала,езика не е никак благозвучен,има много звуци,които наподобяват ръмжене и храчене.Майка ми казва,че като ме слуша да говоря холандски и и се качва кръвното.
Говоря доста добре,много ми беше трудно в началото да не използвам немски думи и да се опитам да позабравя този красив немски език заради ужасния холандски. Тук обаче имам много приятелки германки и си говорим на немски.

Винаги,когато съм проговаряла един чужд език добре е било за сметка на някой друг,неизбежно е.Сега например ще ми трябва поне една седмица да мина от един език на друг,просто като говориш и започваш и да мислиш на съответния език.

Доста съм се занимавала с произношение на различни езици,пяла съм на японски, гръцки,арменски,суахили и еврит.Не говоря нито един от тях, имах персонални часове с филолог/за всеки език поотделно/,който да ме корегира и да ми обяснява коя дума какво означава.Сега,когато трябва да пея на френски,мога да пея добре  след това на италиански или руски, но не и на немски или английски.Ако пея немска музика по съвсем различен начин се разпявам,после не ми звучи гласа нито на италиански,нито на руски,нито на френски,нито на английски,евентуално мога да изпея нещо на латински.

Пеенето много ми помогна при изучаването на чуждите езици,мога да изимитирам дори някой,който говори с акцент и винаги мога да позная какъв акцент има някой,ако знам добре езика .С колко рускини съм се запознала така...говорят без грешка,но като чуя как произнасят  гласните веднага ги питам от коя част на Русия са и обикновено познавам даже и района, в който са израсли.

Има специално програми с упражнения за поставяне или изглаждане на някакъв езиков акцент, ползват ги предимно актъори и певци.НАй-добрият учител обаче е реалния разговор с някого,който да говори с ясна дикция,да не си мънка под носа и да има хубав глас,дето да е приятно да го слушаш.

По този повод да споделя,че веднъж в София питам едно момче на около 15-16 години, в каква посока отива маршрутката и тои ми каза "?Уайааа".Пак го попитах и пак ми каза"Уайааа".Ставаше дума за Централна гара.

Започвам със задължителния за онези времена руски  , него освен в училище, го учех и от внучетата на съседа - синът му беше женен за рускиня, така че имах възможност да практикувам.
После английски и френски  - във френска гимназия - там се учи по стандартни схеми. В подгответо се дава много добър старт, 80% от наученото е тогава. 
В унито - латински и италиански, за цвят  . Голям зор с този латински беше в началото, защото там смисъла на изречението се разбира единствено ако знаеш падежите. Има изключително малко предлози, и ако не уцелиш правилния падеж, става една безсмислица.  Хубавото му е, че е мъртъв език и разполага с ограничен брой думи  . С френския и латинския, ученето на италиански беше песен  . Но всичко пак е по схема, което не значи добър говор.
Накрая, за капак, се омъжих в Испания  . Е там вече учех комбинирано - курсове в университет за чужденци + в движение. А когато си си купил и жилище, и трябва да се разправяш с майстори... така хубаво се учи...