Паническо разтройство - част 3

  • 138 116
  • 737
  •   1
Отговори
# 480
  • Мнения: 539
Здравейте момичета, и аз съм от Вашия отбор! Много се зарадвах като намерих темата! Има ли мами от Шумен?
Искам да попитам някой имал ли е деперсонализация и дереализация, това са много гадни симптоми на ПР?
Ще Ви следя и ще пиша! Ще се излекуваме , горе главите!
Ще се окаже ,че има. GrinningПиши по подробно за тези симптоми. Simple Smile

# 481
  • Мнения: 11
Деперсонализация, дереализация
Деперсонализацията и дереализацията са дисоциативни състояния, които са в пряка релация с тревожността. Деперсонализацията е чувство за нереалност на самия себе си, човек усеща чувствата и мислите си като чужди. Оглеждайки се в огледалото, човек не усеща себе си като познат, макар и да е убеден в това, че пред него стои самият той; всякаш душата е излязла и наблюдава обезжизненото тяло. Подобна картина описват и хората, които са изпадали в клинична смърт и са се "докосвали до смъртта". Характерно за деперсонализацията е, че човек често чувства тялото си като не негово, запазвайки обаче сетивността си.

Дереализацията е друга форма на дисоциация. При нея се наблюдава нарушение в перцепцията за реалност на околната среда - на абсолютно всичко, което се намира около човек. Животът изглежда като сън, човек не може да определи дали случващото се с него е някакъв кошмар или е част от реалността. Тази особеност на дереализацията подбужда доста философски въпроси у афектирания човек. Това още повече го обърква и интензира вече и без това силната тревожност.

Важно е да се разбере, че деперсонализацията и дереализацията са част от тревожната картина. Да, дължат се на биохимичен дисбаланс, но той е продиктуван от тревожното разстройство. Истината е, че и двете дисоциативни състояния се срещат при всеки един от нас. Те са нормална част от стресовия цикъл и доста често ни атакуват. Те не са вредни, опасни или страшни, напротив, те са ПОЛЕЗНИ. Затова неслучайно природата ги е създала и неслучайно се наричат ЗАЩИТНИ механизми. Проблемът и тук се крие в негативно и прогрешно програмирания начин на мислене. Един човек с тревожно разстройство веднага ще започне да анализира по възможно най-черногледия начин всичко. Веднага ще си помисли, че полудява, че ще умре, даже някои си мислят, че са мъртви и търсят доказателство за това. Други си мислят, че спят и че не могат да се събудят и това ги плаши до смърт. Те пък искат доказателство, че не спят. Трети осъзнават, че това е само усещане и че всичко, което се случва е реално, но не откриват начина как да успокоят тялото си и то да започне да функционира нормално отново.

# 482
  • Мнения: 305
Леле, колко страшно звучи това описание на Кате. Тръпки ме побиват - да мисля че съм умряла, или че спя и да търся доказателства за обратното..... ужасно е. Не го пожелавам на никой.
При мен все едно и също. Опитвам се да не пия нищо вечер, тия дни се получава.
Успешна и СПОКОЙНА седмица на всички!

# 483
  • Мнения: 133
Да взема и аз да се запиша в тази тема,май и аз съм силно депресирана,доскоро не го приемах насериозно,но в последно време като че ли ставам по-зле,мисля и аз да се обърна към психиатър,чувствам се ужасно,от около година изпитвам панически страх от природни бедствия като гръмотевици,земетресениа,наводнениа,силни ветрове.... направо откачам,започвам да дишам тежко и да ми се вие свят,преди не съм била така никога,възможно ли е да е вследствие на депресия,която предполагам е довела до това ми състояние,забравям,не ми върши никаква работа,чак се къпя със 300 зора,мисля че нямам воля и желание за нищо,ох дали има лек за това?
  Вече ми е много трудно всичко каквото правя,извинявам се дългия пост,даже мога да изпиша 3 стр още... Tired
 Радвам се, че открих темата!  Hug

# 484
  • Габрово
  • Мнения: 2 549
Radita, добре си решила да потърсиш специализирана помощ  Peace. Според мен депресията ти, провокира тревожността. Разбира се, че има лек. Ще се оправиш  Peace

# 485
  • Мнения: 1 511
Да , сега сезонът провокира всички психични разстройства и депресии . Аз лично съм позитивен човек  бих казала и сама съм се справяла с паник атаките , когато са ме връхлитали , а сега като се смениха сезоните не мога да се позная . Налегна ме едно тежко безсъние , за което споделих преди време и всъщност то се изразява в това , че през седмицата понеже имам ограничено време за сън (като всеки работещ човек) и като мине 12h и не съм заспала започвам да се панирам буквално , че няма да заспя или пък , че времето ми за сън е крайно недостатъчно и така . Събота и неделя елате ме вижте как спя  Grinning. Не мога да стана до 12h на обяд . Всичко е на психическа основа , знам го и все мисля - сега ще заспя ли , няма ли . Всичко започна от една вечер, в която трудно заспах и от там си внуших всичко . Лекарства няма да пия , няма смисъл просто , аз съм човек , който успява да се справи с всякакви атаки и тем подобни, знам , че и това щре премине ама ми се щеше да го споделя .

# 486
  • Мнения: 135
Elizabett аз съм същата,когато споделя ми олеква и все едно,че проблема почти изчезва.
Кате аз също понякога усещам,че думите които си казвам наум се чуват все едно съм ги казала на глас и това ме стряска и започва паник атаката-луда ли съм страх ме е ,че ще полудея и така.Ей този страх не мога да си го избия от главата.Страх ме е от полудяване,а знам,че лудите не осъзнават състоянието си а аз все пак го правя Laughing и така пълни глупости.Сега като съм по добре и се смея на всичко,което съм усещала и страха,който съм изпитвала,но като съм така не зная как да изляза от този лабиринт и най доброто което правя е хапчето.Пия го и всичко е ок.И моя пост стана дълъг,но поне ми олекна като споделих Whistling

# 487
  • Мнения: 1 511
mamast , всичко е в нашите глави , осъзнаваме го и в същото време това безпокойство , този страх е някак си по - силен от нас самите , като натрапчива мисъл , която те преследва каквото и да правиш . Аз някой път много се ядосвам и си казвам майната му , да става каквото ще и това е-  помага . А моят мъж преди време започна да получава панически атаки докато шофира и беше на косъм да се откаже да шофира , обаче с голям инат се пребори и даже забрави вече за този си проблем . Иначе в началото му се случи  1- 2 пъти да му прилошава докато шофира и се стреснахме да не е някакъв здравословен проблем . Като се оказа , че всичко е просто някакъв необясним страх и като се изправи пред проблема всичко мина . Тук обаче трябва да се подчертае  , че той няма ПР , това беше моментно състояние , което отмина от само себе си . Всеки в живота си е усещал страх и паника , но когато те са системни вече има проблем .

# 488
  • Мнения: 941
Да осъзнаеш , че страхът , който изпитваш в момент на ПА не е чак толкова,,страшен'' и въобще не  е опасен , според мен е първата крачка към победата над ПР.   bouquet
Самоиронията много помага. Hug
Не се самовглъбявайте в това какво усещате и чувствате постоянно. Намерете си ,,занимание за ръцете'', за да освободите мозъка от излишното напрежение.
Момичета аз се чувствам много добре за сега и макар че лошото време ми действа подтискащо предпочитам зимата пред лятото.

# 489
  • Мнения: 11
Мамаст, и мен много ме е страх от полудяване, направо умирам от страх! Особено като видя някой, който наистина не е добре, и ми прималява! Страх ме е да не ме затворят в лудница, ей такива щуротии! Особено като ходя да проверявам ютията дали е изключена по 100 пъти и си викам край полудях! отврат е! писна ми от хапове и от всичко

# 490
  • Мнения: 11
Има ли някой с генерализираща тревожност смесена с ПР и депресия...!? Постоянно си тревожен и объркан...ужас е?

# 491
  • Мнения: 133
Да осъзнаеш , че страхът , който изпитваш в момент на ПА не е чак толкова,,страшен'' и въобще не  е опасен , според мен е първата крачка към победата над ПР.   bouquet
Самоиронията много помага. Hug
Не се самовглъбявайте в това какво усещате и чувствате постоянно. Намерете си ,,занимание за ръцете'', за да освободите мозъка от излишното напрежение.
Момичета аз се чувствам много добре за сега и макар че лошото време ми действа подтискащо предпочитам зимата пред лятото.

    Добра идея,но аз даже нямам сили нищо да правя,чак ме мързи (нямям сила и желание) да ям  ooooh!  ,направо всичко вече ми е писнало,като се прибера в България ще ходя на доктор,а дали може някой да ми пише как вървят цените горе долу ? Може и на лични  Praynig

# 492
  • Мнения: 941
Radita виждам че имаш две малки деца, не се предавай  заради тях  bouquet
Занимавай се с децата си , радвай им се толкова бързо порасват
В БГ отиди на психолог, не бързай с лекарствата.
Опитай се да изброиш нещата които те карат да се усмихваш и те правят щастлива, ще се учудиш колко много са.

# 493
  • Мнения: 5
Момичета , аз скоро не съм писала ,но напоследък се чувствам много добре , получавам от време на време по някоя ПА ,но много рядко. Вчера например трябваше да отида до банката , там обаче имаше голяма опашка и чаках около половин час , в началото се чувствах добре ,но като мина малко време започна пак сърцебиенето и прилошаването , бях на косъм да изляза и да си тръгна. Издържах обаче и когато дойде моят ред сякаш се успокоих и после напът за вкъщи се чувствах много добре. Тревожността ,която ме беше обзела сякаш изчезна,надявам се да е завинаги  Praynig
На психиатър още не съм ходила , все отлагам и си измислям причини , за да не отида  Embarassed Сега имам вяра ,че ще се справя сама . Ако пак се влоша обаче ще ходя .
Пия по 1 таблетка Деанксит сутрин , следобяд вече не пия и не чувствам разлика. Излизаме на разходки с малката , пазарувам и се чувствам добре .
Пожелавам на всички по-малко или никакви ПА  Hug Hug

# 494
  • Мнения: 521
здравейте момичета отдавна не съм писала просто защото при мен промяна няма немога да спра ривотрила явно съм от онези 5 процента които не могат да го спрат поне засега пия си и ципралекса чуствам се добре.
виждам че масов страх при ПА е страха от полудяване когато не пиех лекарства и имах ПА това беше най големия ми страх и главната причина да потърся помощ , баща ми е с тежко псхческо заболяване тоест не толкова тежка диагноза колкото заболяването е много напреднало преди да се диагностицира и лекува и всеки път се сещам за него и най вече колко е трудно да се живее с такъв човек и това ме кара да не се отказвам да се лекувам за да не стана като него това е най големия ми страх
извинявам се за дългия пост

Общи условия

Активация на акаунт