Паническо разтройство - част 3

да на мен много 4есто ми се слу4ва това да се изпотявам през ноща но незнам на какво се дължи

Този проблем с изпотяването не е ли присъщ за проблем с щитовидната жлеза?

И аз съм за  този форум.От пет месеца ми става лошо не ми стига въздух все едно че са ми сложили някаква тухла на гърдите. В началото ми ставаше по 1-2 пъти в седмицата. Направих си изследвания кръвни хормани ЕКГ и ехокадиография.Всичко е ОК.и въреди всички пак не ми е добре.Най-лошото е че кризите ми се засилиха.Отидох на невролог и той ми определи диятноза - сърдечна невроза предписа ми антидепресант който не пих защото ме беше страх от такива хапчета. Но въпреки всичко не бях по-добре.Започнах да пия дианскит но нищо не ми помогна.Пих 1 мес.магне Б6 и въреки всичко пак не бях добре.Е какво ли не ми мина през ума.Накрая реших да отида при психолог а после и при псисиатър.Много съм доволна от психоложката но немога да издържа финансово /една сесия е 40 лв./ и след това отидох при препоръчан психиатър.Д-р Свобода Герджикова във Военна болница.Та ми предписа хранителна добавка  неолексан за набавяне на серотонина в мозъка.Пия ги от 4 дни пък да видим.
Ако някой ги е пил да ми пише имат ли ефект.

Само неолексан   ли   ти   
 изписа докторката?

моми4ета,да ви питам,слу4вало ли ви се е да ви е ло6о постоянно като намаляте хап4етата,аз като си пиех високите дози си бях добре,ама сека сам само на 2 половинки ципралекс, а от другата сампо на 1 и после ги спирам,ама наистина ми е ло6о постоянно и гадните мисли пак ме нападат,слу4вало ли ви се е да ви е така ло6о постоянно?и колкоп време продалйава тая гадост...

Да,на мен ми се случва,когато не е излекуван проблема. Кой ти препоръча да го намалиш? От колко време се лекуваш и с каква диагноза си/ сега,като ги намаляваш,какво чувстваш. Може би е рано за намаляване.

ами диагнозата ми е ПР мисля .докторката ми от бургас каза така,но миналата седмица отидох в софия при един от наи добрите невролози,мн сьм 4ела за него и много исках да отида,та той ми каза,4е това не може да се наре4е болест и не трябва да се поставят диагнози и 4е е састояние,през което 4овек преминава.каза,4е не би изписал антидепресанти,защото имали много страни4ни ефекти и решихме да спра хап4етата  постепенно и да я карам на билкови.изписа ми вертигохил,алора  и ремотив ,с който малко по малко да заменя ципралекса и така..искам да ги спра тия хап4ета,но понякога ме обзема страха 4е няма да имам сили пак да се боря...

ина4е за сега се 4увствам добре,единствено ме побарква това 4е ми е лошо и се опитвам да ме налягат разни ужасни депресии,но за сега не им се давам.страх ме еда не се вьрнат пак ужасните кризи и световьртежа...но сьм решила да рискувам,то ина4и с тия хап4ета живот ли е...все се 4удя как ще ако трябва да ги пия постоянно..ина4е ги по4нах от йули месец,след много ходене по мьките.

Моят съвет е да се довериш на психиатър,а не на невролог. Аз съм минала по тоя път. ПР се лекува с АД и то продължително време. Сама виждаш.че  4 месеца не са достатъчни и при намаляването пак получаваш кризи. Би ли казала кой е този невролог. Питам не от любопитство,но искам да те предпазя от евентуална грешка.

казва се димитьр колев,работи вьв ВМА.не знам ве4е какво да правя.депресията се засилва и ме обхваща от4аяние пак,кризи не сьм имала още,но ме е страх какво ще стане когато сьвсем спра хаповете..lirena ти оправи ли се ве4е и колко време пиеш АД?аз не знам при кой психиатьр да отида,просто не познавам добьр и ме  е страх да се доверя на някой..а  и се 4удя стия хап4ета можеш ли да се излекуваш или само си добре докато ги пие6 и после пак сьщата работа...твоя опит какьяв е с това адско нещо?

ЗДРАВЕЙТЕ МОМИЧЕТА ,ИЗВИНЯВАМ СЕ ,ЧЕ ТАКА НАХАЛТВАМ В ТЕМИЧКАТА НО СЕ НУЖДАЯ ОТ ПОМОЩ.СТАВА ВЪПРОС ЗА СЕСТРА И И ТЯ Е С ТАКАВА ДИАГНОЗА И СЕГА Е ИЗПАДНАЛА В КРИЗА,ДНЕС Е ХОДИЛА НА ЛЕКАР  И ТОЙ Е ПРЕДЛОЖИЛ ДА ОСТАНЕ  НА ЛЕЧЕНИЕ ЗА 10 ДЕНА В БОЛНИЦАТА.ВИЕ КАКВО МИСЛИТЕ ДА ОСТАНЕ ЛИ ?по добре ли да остане там?по късно ще ви пиша какво станало и каква терапия са и назначили.поздрави и лек ден

Од доста дълго време се колебая дали да пиша. Много от вас може би знаят за многобройните ми теми тъжни и сдухани...и многобройните предложения да се "прегледам". Но не ходих. Защото имах периоди на значително подобрение и то моменти в които дори ставах с усмивка и си казвах Ех с какъв период се преборих.
 Всичко започва на ново с пълна сила когато някой около мен не се почувства добре. Имам някаква фобия от болести. Конкретно от рак. Преживях очевидно тежко загубата на баща си на 58 години от рак на пакреаса. Чувствах психически много добре за период около 6 месеца след това. Тогава изведнъж осъзнах че това ме езасегнало много дълбоко.  Един познат ми каза че му се струва отслабнал мъжа ми. Две седмици не хапнах нищо и само плачех. Кръвното ми падна до 60 на 40, със страшно сърцебиене и задух през повечето време. Извадих всичките му миналогодишни дрехи, започнах да меря.........Аз самата отслабнах с 7 кг и се сдобих със стмашен проблем, вероятно гастрит.  Преди това минах аз самата през същото защото си внуших че имам рак на гърдата. Понеже съм от 2 години с мастопатия и освен профилактичните прегледи на 6 месеца започнах да ходя на 3 ! Ходих и на врачка. Миналия месец.
Тя ми каза че е време да се консултирам с психиатър защото всички са по-здрави от мен в момента. Това ми повлия. Още същата вечер се нахраних и наспах. Разбирам че психиката е нещо страшно......Спрях да се вглеждам в килограмите на всеки и да търся болести...сега дори мъжа ми ми се вижда напълнял 
 Всичко това до преди 3 дни.! Когато свекърва ми получи някаква стомашна криза - силна остра болка под лъжичката. Направо я изпоти тази болка. Заведох я от работа веднага при личния, и понеже тя миналата година на пролет получи отново такава болка - тоест за 2 години 2 пъти - и тогава мина за половин час, той е на мнение че това е или гастрит или язва. Направи и пълни изследвания, както и за жлъчката - всичко в норма и наред. Изписа и антибиотик но на следващия ден отново получи болката. Започнах веднага да мисля че това е или рак на стомаха, или на панкреаса, или на нещо ......
Тя се страхува да иде на гастроентеролог 1-во защото и се появявало рядко това и 2-ро защото личния лекар и каза че ще и вкарат тръба през устата и тя се изплаши....щяла да си кара така докато не стане пак пробле.
Но аз как да карам????
Не пие, не пуши, никога не жго е правила, не злоупотребява с вредни храни...незнам от какво може да е.... Преди доста години е лежала в болница заради жлъчката ние тогава бяхме още гаджета с мъжа ми и аз незнам подробности и това и е единственото пиене на хапчета!
 Омръзна ми от мен самата. Съзнавам че тнемога да продължавам да намирам рак и болести на всички. Немога да говоря само за лекари и болници, немога да продължавам да живея така. На 25 съм и имаме малко момченце, на което също се отрази моето състояние след смъртта на баща ми....Правя всичко възможно задари него за де го стресирам отново. Но ми е нужно някой да ми каже че......всичко ще е наред.
И да повярвам......
Сега отново съм обсебена от черните мисли. Представям си шоко и ужаса да преживея отново сблъсъка с тази болест и отново с близък човек....и всичко това защото я заболя корема......
Ужасно е.
П.П. Не се нуждая от нападки.
П.П. 2 В нашия град няма психиатър или психотерапевт, няма и наблизо. Нямам и възможност да пътувам , нито средства за такива сеанси.
 Моля се на повече разговори с вас.

niama_me   успокой се.
Изживяла си силен стрес    , моля те намери начин и отиди при психотерапевт той най -добре би могъл да ти помогне. Спомням си твоята тема , не предполагах че си толкова млада, не позволявай на този страх да промени живота ти.

Честно казано както и да ви прозвучи....на мен нито ми личи какво изпитвам нито ако ме познаваш би предположила. За да намеря начин да ида на психотерапевт трябва да съм тотално откачила вероятно и близките ми да ме заведът. Искам, наистина много искам да ида...но как да пътувм в друг град... Първо незнам при кого, второ вземам 200 лева на месец. Трето работим сами с мъжа ми и ако ни няма трябва в тези дни да нямаме доходи...което неможем да си позволим........... А от един сеанс няма да стане............

Не се притеснявай скъпа това е всичко от психиката.Ако ще те успокои аз съм като теб.СТрах ме е от боласти и за мен ракът е най-лошото което може да се случи .Става ми лошо всеки ден не мога да дишам но трябва да се стегнем и да го преодолеем тома.Да си кажем ние сме здрви близките ни също така че стягай се ТИ СИ ЗДРАВА имаш сш всичко добър мъж/надявам се/ ще си кажеш че нищо ти няма.Опитай сама зда си го наложиш всичко това и аз се бора със същото е на това му се вика паническо разстройство.СТЕГНИ СЕ и вярвай че хубавото предстои и ти трябва да си ОК за да го посрещнеш и да му се насладиш.
Поздрави Стаси