Случи ми се нещо странно - V

Няма да повярвате какво видях туко що! Гледаме към звездите с приятеля ми и забелязваме една точка, не беше самолет! Нито премигаше, нито издаваше обичания шум. Тази точка беше голяма и много ярка. Постепенно почна да става все по-малка и по-малка, а най-накрая изчезна! Направо не знам, ако искате вярвайте гащите ми треперят от страх! Само нещо да дойде иии 

Предполагам Passiflora е имала предвид "ЛЕКУВАНЕ С АНГЕЛИТЕ" на доц. Дорийн Виртю ( не съм сигурна, че се пише точно така, на моята книга пише това)

anubhis    Напълно те разбирам за какво говориш (в случая пишеш    ).  Усещала съм го това чувство сякаш виждаш някой познат човек, а никога преди това в този живот не сте се срещали, а най-хубаво е когато станете и приятели. Имам една приятелка (запознахме се с нея преди 3 г.), с която още от първия поглед и сякаш цял живот сме били неразделни.

gerry, книгата се казва "Селестинското пророчество" на Джеймс Редфийлд. Има я в Спиралата. Най-интересното е, че ми я препоръча една приятелка чак след като бях забелязала знаците и бях осъзнала защо ми се изпращат  . И книгата, която ти препоръчва vili е интересна, но не мога да си дам мнението защото съм все още в началото на тази книга.

Приятен ден на всички! 

аз все още не съм виждала тези знаци

Реших и аз да се запиша в темата. Аз имам две необясними /по за мен/ истории, като и двете са ми се случили в църква /искам само да уточня, че не съм особено вярваща, не съм чела библията и т.н/ Ще ви разкажа първата:
Като деца винаги с приятелки ходехме на Великден вечерта да обикаляме църквата. Последния път които съм го правила /преди да отида студентка/ определено не ми се ходеше и излязох насила, бях решила, че това са пълни глупости в които така или иначе никои не вярва. Купихме си свещички и стоим трите в тълпата и обсъждаме някакво момиче как се е облякло  . а в този момент попа и още няколко момчета /по-млади/ обикалят със свещи в кръг /не съм запозната с ритуала/ Спомням си че гледах надолу към пода и си мислех каква глупост е всичко това, сто килограмовия ни поп /пропуснал постите вероятно/ се търкаля в кръг и някви търчат след него. В този момент си вдигнах главата и видях, че зад попа има свещеник облечен в бяло. Беше висок много слаб с дълга бяла коса. Още в детайли си спомням точно как беше облечен, гледах го като хипнотизирана, дрехата му беше дълга до пода, снежно бяла и отдолу по-ръба бяха избродирани зелени клонки с малки червени цветчета. Носеше свещ която беше най-обикновенна /за разлика от другите/ усмихна се и ме погледна в очите. Не мога да опиша чувството което изпитах, някакво вътрешно блаженство и успокоение. После някои ме заговори аз се обърнах на страни и повече не го видях, даже не разбрах как изчезна. Когато тръгнахме да излизаме не ми даваше мира къде е. Попитах приятелките си какъв беше тоя поп в бяло  а те какъв поп в бяло /всички останали бяха облечени в червени и златни роби/ ти съвсем си се побъркала

Ани,разкажи и втората!

  втората история не съм я разказвала май на никого пък и не е толкова интересна. Бях може би 6-7 клас. Спомням си, че бях втора смяна на училище и сутринта съм сама в къщи и уж си пиша домашните, но нещо не ме свърташе на едно място, не знам как да го обясня. И както си стоях станах взех си якето и излязох, без изобщо да знам къде отивам и право в църквата./ тя е доста близо до блока в които живея/ Помня че беше абсолютно празна, маи правеха нещо понеже имаше една стълба близо до олтара /може би ремонт или почистване/ купих си една свещ и влязох. Нямах идея какво правя там, но реших да си запаля свеща и да си ходя. Тъкмо бях стигнала до дъното, там където се слагат свещичките и чух стъпки зад мен /църквата е стара, пода е от дъски и те скърцат като стъпваш по тях/ усещах как човека е вече точно зад мен, бях убедена че е някои работник /обърнах се доста рязко, даже се стреснах, но нямаше абсолютно никои  може и да ми се е сторило разбира се аз не вярвам много в такива неща, но и до ден днешен не мога си обесня с какъв акъл едно десет годишно дете става и отива в църква 
а колкото до първата история не знам сигурна съм, че го видях този човек. Даже мислех да ходя и да питам бабата дето продава свещите кои е, нали има такива малки манастирчета реших, че може да е с друг сан /или не знам точно как се казва/ и затова да е бил облечен различно  но се отказах, понеже другите около мен казаха, че не са го видели, ме беше страх /на онези години/ да не ме помислят за луда
Ако някои е по запознат християнството ще ми бъде интересно да ми каже има ли такова облекло и с какъв сан са тези хора.

Ани,

"Белият цвят, който обединява в себе си всички цветове на дъгата е символ на Божествената несътворена светлина. В бели одежди се обличат свещениците, когато служат на великите празници — Рождество Христово, Богоявление, Възнесение, Преображение, Благовещение и Възкресение Христово — по време на сутрешната Пасхална литургия . "

Реших и аз да разкажа нещо, което се случи наколко дни след като баща ми почина. Татко почина от рак. Прекарахме цяла година в борба с болестта, какво ли не направиме, но нищо не помогна. Бяхме много близки с татко, винаги сме имали особена връзка с него. Няколко дни след като почина седях сама вечерта в хола и ми беше адски мъчно, усещах, че е около мен, усещах дори аромата на парфюма, който използваше. Мислех си, че ако ми даде някакъв знак, ще се почувствам по-добре. До масичката в хола имаме нощна лампа, която се включва с докосване с ръка, като със всяко докосване се увеличава светлината - има три нива на светлината, а с четвъртото угасва. Та както си седях изведнъж лампата започна да се включва, все едно я докосва някой, мина през различните степени на светлината и угасна. И това се повтори общо три пъти!!!!  Сигурна съм, че татко ми е дал желания от мен знак. Не се уплаших, а се почувствах много по-добре. Нямам друго обяснение на това. После почти всяка нощ телевизора се включваше. Случвало се е и друг път от токов удар или по друга причина да се включва, ама всяка нощ..... Много обичаше да гледа телевизия до късно.
Извество време след това, седяхме с племенницата ми, гледахме "Сексът и града" и си говорехме за баща ми и съответно нейния дядо. Тя таман каза, че дядо и все и се е карал, че гледа такива филми и телевизора угасна, все едно някой го изключи от дистанционното.
Когато татко почина, дъщеря ми беше на 11 месеца. Дядо и толкова много и се радваше....а тя умираше от смях. След като почина, много вечери подред се е случвало тя да гледа някъде в пространството в стаята, да протяга ръчички и да се смеее, все едно някой я закача. Бърбореше си нещо и гледаше нанякъде. Дори да и отвличах вниманието с нещо друго, тя не ми обръщаше внимание и си се смееше, гледайки в нещо.
Врати се отваряха и дори стъпки в коридора се чуваха. После, след повече от месец време случките престанаха.     
Незнам дали някой друг го е преживял, но аз усещах баща ми в къщи до към 40-ия ден от смъртта му. Майка ми твърди, че първите дни след като почина е мярнала силуета му с един костюм, който носеше често на работа. Усещахме дори аромата на цигарения дим и парфюма му. Вечер докато си плачех тайно в кревата усещах нещо като студен полъх на бузата ми,като  докосване или погалване....  Успокоявах се малко, вярвайки, че това не е края.... Има и други случки, но няма да ви отегчавам.
Незнам дали това, което разказвам и вярвам, че  е някакъв знак е реално, но аз нямам друго обяснение за нещата, освен, че това което се говори, че духа на починалия до 40-ия ден след смъртта може да остане на земята и в дома си е вярно.

 

Дъщеря ми беше на 3 години, когато, играейки с мен в леглото, каза: "В корема на мама има две бебчета". Е, имаше. Макар и не за дълго...

Juli_M десет пъти настръхнах, докато ти четях поста 

Ето една странна случка и от мен.

Живеех на квартира, една вечер лягам да спя (имах си самостоятелна стая и държа да подчертая , че никога не ме е било страх нито от тъмно нито от нищо такова, тоест не съм от плашливите). Та лягам си да спя и по едно време се събуждам вкочанена от страх.. ама неистов , панически , вдървяващ страх. Не можех да си го обясня. Все едно имаше някой около мен , така го усещах. До сутринта не можех да заспя от страх и някъде по светло съм заспала. Към 8 се събуждам за работа , оправям се и излизам. Слизам до партера и какво да видя... ковчег. И няколко човека. Попитах какво става и ми казаха, че комшията от срещуположната врата е починал тази нощ. Но понеже са го очаквали , та са си приготвили и ковчега от по-рано. Стана ми много странно. Вечерта лягам да спя и по едно време се събуждам пак от страх и усещам , незнам дали ще ме разберете, все едно нещо влезе в мен , не мога да го обясня.... усетих го много силно, чак тялото ми изтръпна. Светнах лампата и така малко повече от месец, не можех да заспя , ако не е светната лампата и ако няма някой у нас. Всяка вечер си ме беше страх преди да заспя. Мина се време и една нощ се събуждам пак от тоя вкочаняващ страх... и пак до сутринта. Ставам оправям се за работа излизам и ... отсреща на вратата на починалият ми съсед - некролог. 40 дни. Това ми се случваше за първи път.... След това близо 2 години си ме беше доста страх, ляха ми куршум, но пак си ме беше страх , ако остана да спя сама в апартамента. И задължително на светната лампа. Въпреки, че на първата година се наложи да сменя квартирата. По други причини. Разказах на майка ми и тя ми каза, да запаля свещ в църквата за починалия съсед. Така и направих. Страха малко поутихна , но си го имаше. По едно време от този етап, почнах да си втълпявам и да си набивам сама в главата , че няма защо да ме е страх. И вече си спя сама и на тъмно

Сигурно е проба.
Пиши дали ти се е сбъднало желанието!

Аз наскоро сънувах, че се женя и преди седмица е починал един роднина 

     И  аз искал да си споделя какво ми се случи преди няколко месеца.На сватбената ни торта имахме фигурка порцеланова на булка и годеник.По принцип си я държа в секцията на която имаме стъклена вратичка.Прибираме се от село със съпруга ми и гледам фигурката обратно обърната и главата на годеника я нямаше.Намерих я на около 2 метра от секцията.и до днес немога да си обясня как е станало.

Сами ли живеете? Куче, котка? Някой друг има ли ключ?
Да не е паднала и който я е вдигнал да не е обърнал внимание,че е счупена 
...