на хората около мен просто не им се говори да това,което ми се случи-който знае се опитва да не споменава,а тези които разберат случайно замлъкват.и аз изгубих малката си кукла в 24 седмица и преди няколко дни се навършиха 2 месеца,а болката не минава-става по-зле,вече едва намирам сили да гледам малки дечица. Омръзва ми за слушам как разбирате ли-вие сме млади и ще си направим друго и др. реплика-може да е за добро,как по-точно да е за добро?кой трябва да мине през този ад за добро, хората не знаят какво да кажат и затова говорят тривиалви глупости.
- Публикувана: 1 юли 2009, 20:45 ч.
- Последно мнение: 20 ноем. 2009, 23:33 ч.
защо
Съжалявам за тази загуба... 
Минала съм този път и всичко ми е болезнено познато. Все пак, хората, които се опитват да успокоят, също са в неудобно положение. Макар и аз да не обичах увещания като " млади сте, ще имате здрави деца", в крайна сметка се оказаха прави, а това е важното в случая. Иначе болката по изгубеното ангелче, не може никой да ти я разбере, ако не я е преживял. А на близките ти не им се говори за това, защото просто смятат, че така ще ти бъде по-леко...пак го правят за твое добро...в известен смисъл. Аз бях изпаднала в черногледство след случката и ми трябваше време за да осъзная, че любовта е по-силна от всичко на този свят и че моето ангелче някой ден отново ще се върне при мен...
Мога само да те прегърна силно и да поплача с теб...както и да се усмихна, защото утрото наистина ти предстои Рали!
Минала съм този път и всичко ми е болезнено познато. Все пак, хората, които се опитват да успокоят, също са в неудобно положение. Макар и аз да не обичах увещания като " млади сте, ще имате здрави деца", в крайна сметка се оказаха прави, а това е важното в случая. Иначе болката по изгубеното ангелче, не може никой да ти я разбере, ако не я е преживял. А на близките ти не им се говори за това, защото просто смятат, че така ще ти бъде по-леко...пак го правят за твое добро...в известен смисъл. Аз бях изпаднала в черногледство след случката и ми трябваше време за да осъзная, че любовта е по-силна от всичко на този свят и че моето ангелче някой ден отново ще се върне при мен...
Мога само да те прегърна силно и да поплача с теб...както и да се усмихна, защото утрото наистина ти предстои Рали!
Мила Рали , знам как се чувстваш , знам за болката която изпитваш.
Аз бях по същия начин , особено след като се случи втория път, в самото начало не исках да говоря за това с никой , затварях се в себе си и бях сама с мъката си , но после в един момент започнах да изпитвам нужда да говоря за това , но всички ми казваха " стига" , не мисли за това , забрави го , нима беше толкова лесно? Дори съпруга ми не искаше да говорим , винаги като повдигнех темата и ме питаше " Защо сега си причиняваш това? Защо не спреш да се обвиняваш?"Гневях му се много , аз исках да говоря , да споделям с него , да му кажа всичко онова което чувствам и за което ме боли , но той не........... Бях изпаднала в голяма депресия , в един момент не исках да виждам никой , не говорех , постоянно се карахме , наранявах него , майка ми , дори и дъщеря си ......... не знам защо стана така , може би това е бил моя начин да се справя с болката........ и тогава пишех тук , в темата за моите две ангелчета , споделях , плаках , обвинявах, и именно тук някак неусетно взех да излизам от апатията която ме беше обзела , помогнаха ми всички пишещи тук , дори и напълно непознати те бяха за мен спасението , знаех че тук мога да споделя всичко и че ще има някой който да ме разбере.
Направи го и ти , споделяй , пиши , ние сме тук , едно далечно но силно приятелско рамо , на което може да се облегнеш.
А за хората , онези другите с "полезните" съвети и успокоения , минавай покрай думите им и не обръщай внимание , те понякога са жестоки , знам , колко съм плакала след поредното излизане и поредните доброжелатели , мразех да ме гледат съчувствено и да ми цъкат с уста , че дори и на дърво са чукали пред мен , но се научих да не обръщам внимание , научих се да изправям глава , да не свеждам очи и да знам че не съм половин човек.
Прегръщам те и знай че винаги съм насреща
Аз бях по същия начин , особено след като се случи втория път, в самото начало не исках да говоря за това с никой , затварях се в себе си и бях сама с мъката си , но после в един момент започнах да изпитвам нужда да говоря за това , но всички ми казваха " стига" , не мисли за това , забрави го , нима беше толкова лесно? Дори съпруга ми не искаше да говорим , винаги като повдигнех темата и ме питаше " Защо сега си причиняваш това? Защо не спреш да се обвиняваш?"Гневях му се много , аз исках да говоря , да споделям с него , да му кажа всичко онова което чувствам и за което ме боли , но той не........... Бях изпаднала в голяма депресия , в един момент не исках да виждам никой , не говорех , постоянно се карахме , наранявах него , майка ми , дори и дъщеря си ......... не знам защо стана така , може би това е бил моя начин да се справя с болката........ и тогава пишех тук , в темата за моите две ангелчета , споделях , плаках , обвинявах, и именно тук някак неусетно взех да излизам от апатията която ме беше обзела , помогнаха ми всички пишещи тук , дори и напълно непознати те бяха за мен спасението , знаех че тук мога да споделя всичко и че ще има някой който да ме разбере.
Направи го и ти , споделяй , пиши , ние сме тук , едно далечно но силно приятелско рамо , на което може да се облегнеш.
А за хората , онези другите с "полезните" съвети и успокоения , минавай покрай думите им и не обръщай внимание , те понякога са жестоки , знам , колко съм плакала след поредното излизане и поредните доброжелатели , мразех да ме гледат съчувствено и да ми цъкат с уста , че дори и на дърво са чукали пред мен , но се научих да не обръщам внимание , научих се да изправям глава , да не свеждам очи и да знам че не съм половин човек.
Прегръщам те и знай че винаги съм насреща
Rali 85 болката не минава, просто с времето свикваш с нея. Мисля че всяка една от нас, които пишем тук го знае.
За хората покрай теб, наистина не знаят какво да кажат, затова аз поне мисля, че в такъв случай е по-добре да кажеш едно "Съжалявам" и нищо повече. Само някой, който го е преживял знае какво е, за такама мъка и болка просто няма думи.
- те.
За хората покрай теб, наистина не знаят какво да кажат, затова аз поне мисля, че в такъв случай е по-добре да кажеш едно "Съжалявам" и нищо повече. Само някой, който го е преживял знае какво е, за такама мъка и болка просто няма думи.
- те.
Всяка една от нас е минала и минава по този път...
Преди година мой приятел изгуби дъщеричката си на година и половина. Аз самата не знам как да се държа и гледам тъпо и мълча неловко, като го видя. Той се държи с мен по същия начин. И двамата знаем за загубата на другия и сме минали през тази загуба и пак не знаем какво да кажем. Как тогава да реагират тези, които никога не са го изпитали...
И аз се ядосвах от подобни "успокоителни" думи. Истината е че ужаса е голям и на тези хора им е трудно да си го представят дори, но се опитват по някакъв начин да изразят съпричастността си и да ни кажат колко много съжаляват.
Да думите ни ядосват, но не трябва да се хващаме за тези думи, а да вникнем в целта им.
приятелките ми още се чувстват неудобно, когато заговоря за бременността си. А аз говоря. Искам да говоря и няма да спра. За мен това е един от най-щастливите периоди от живота ми, изпълнен с много мечти и надежди...
Преди година мой приятел изгуби дъщеричката си на година и половина. Аз самата не знам как да се държа и гледам тъпо и мълча неловко, като го видя. Той се държи с мен по същия начин. И двамата знаем за загубата на другия и сме минали през тази загуба и пак не знаем какво да кажем. Как тогава да реагират тези, които никога не са го изпитали...
И аз се ядосвах от подобни "успокоителни" думи. Истината е че ужаса е голям и на тези хора им е трудно да си го представят дори, но се опитват по някакъв начин да изразят съпричастността си и да ни кажат колко много съжаляват.
Да думите ни ядосват, но не трябва да се хващаме за тези думи, а да вникнем в целта им.
приятелките ми още се чувстват неудобно, когато заговоря за бременността си. А аз говоря. Искам да говоря и няма да спра. За мен това е един от най-щастливите периоди от живота ми, изпълнен с много мечти и надежди...
Мила Рали, силно те прегръщам
Болката е нестихваща и прорязваща, знам .....
И аз не мога да прежаля моята малка принцеса, тя всеки ден е в мислите ми...
Знай, че само любовта и вярата ще те изведат от бездната на мъката. Както са ти писали момичетата по - горе пиши, споделяй така ще се научиш да живееш с болката си.....и ще дойде момент , в който отново ще си имаш едно малко слънчице, което ще носи частица от малкото ти ангелче. Силно вярвай и ще бъде...
Болката е нестихваща и прорязваща, знам .....
И аз не мога да прежаля моята малка принцеса, тя всеки ден е в мислите ми...
Знай, че само любовта и вярата ще те изведат от бездната на мъката. Както са ти писали момичетата по - горе пиши, споделяй така ще се научиш да живееш с болката си.....и ще дойде момент , в който отново ще си имаш едно малко слънчице, което ще носи частица от малкото ти ангелче. Силно вярвай и ще бъде...
Мила Рали,
днес става месец откакто загубих моята малка принцеса. Познато ми е всичко за което пишеш. Все едно съм го написала аз, все едно го чуствам аз. Не мога да ти кажа нищо успокояващо, даже незная какво да ти пиша. Знам само че тук можеш да излееш всичките си чувства, че тук можеш да напишеш всичко неизказано и ще намериш подкрепа и разбиране. Поне аз така се чувсвам. Благодаря на всички момичета. Почивайте в мир, ангелчета!
днес става месец откакто загубих моята малка принцеса. Познато ми е всичко за което пишеш. Все едно съм го написала аз, все едно го чуствам аз. Не мога да ти кажа нищо успокояващо, даже незная какво да ти пиша. Знам само че тук можеш да излееш всичките си чувства, че тук можеш да напишеш всичко неизказано и ще намериш подкрепа и разбиране. Поне аз така се чувсвам. Благодаря на всички момичета. Почивайте в мир, ангелчета!