Как си кръстихте първото детенце? Задължително ли на свекър или свекърва?

В България не само обичаите, но и законите показват, че "носачката" не е от значение. Детето носи фамилията на бащата, бащиното име - пак от бащата, първото име  - от свекърите.   

Моето дете е кръстено на свекара ми-но избрахме име което е същото като моето, само че в мъжки вариянт(със свекара сме с еднакви първи букви).Мъжът ми реши да спазим традицията,а аз нямах нищо против

Като се има предвид, че не винаги детето е на този, който му се води баща, справедливо е поне имената да са от него. 

'' Мъжът ми реши....'', ''Свекърите искаха..." 
Когато мъжът ми забременее и роди, тогава ще решава еднолично Не бих позволила да ме манипулира нито мъж, нито родителите му. Прекалено съвременна личност съм и патриархатът и матриархатът като начин на живот са само в отживелите традиции, бедността и зависимостта ( емоционална и материална ) от родителите. Не позволявайте да попадате в ситуация, в която сте зависими, защото ще ви стъпчат - ще се започне с имената, ще продължи с възпитанието на децата ви и дори не ми се мисли в какви параметри може да достигне. Не мога даже да си представя семейство, в което само единият решава ( къде самостоятелно, къде ''подкрепян'' от мъдрите съвети на мама и тате ), а другият , макар и без желание, се подчинява. Все съм си мислела, че партньор означава именно това, а не някаква криворазбрана чуждица, вметната в езика ни без да се вникне в смисъла и.
 Четейки във форума направо недоумявам, че има хора, които някак безропотно се подчиняват и съветват .... Теодора било хубаво име...., името не правело човека....   Така е, името може да е хубаво ( макар и на мен лично да не ми харесва ) , но тук въпросът е не толкова в името, а в ината на старите и желанието им да се налагат. Как с това поведение биха спечелили уважение? С какво? Заради това, че притискат бременна жена?
 И пак ще кажа, даже не би ми пукнало че се инатят и тръшкат, ако мъжът ми ме подкрепяше, но ако е както в случая.....

Кръстих си го на баща ми. И мъжът ми така искаше, заедно взехме решение за името.

На моята майка е кръстена дъщеря ни

На мен много ми харесваха имената на свекъра и свекървата(дори пове4е от тези на родителите ми) и бях ре6ила да дам тяхно име на детето си....
Но в един момент отно6енията ни се промениха драсти4но... и съответно този вариант отпадна...Когато  забременях ба6та ми ве4е си има6е име(племенника ми), остава6е това на на майка ми, но не ми харесва6е.
Така след като  разбрахме 4е 6те бъде моми4е прекарах месеци в нета търсейки име,което да бъде зву4но, да има хубав смисъл  да бъде универсално и съответно да ни харесва...
 Всеки от нас има6е списък с по десетина имена и накрая успяхме да постигнем консенсус...на6ите  бяха предупредени, 4е нама да имат имена,  а свекърите, разбраха 4е съм била бременна след като родих....,
.Да доста патриархален оби4ай... Тук(Испания) децата обикновено ги кръ6тават на  родителите... и имат две фамилии, първата е  ба6тиното име на ба6тата , а втората ба6тиното име на майката...., А при  брак жената не приема фамилията на съпруга си , нито той нейната..
Когато  говорим на тази тема с познати и приятели, реакцията е"как така детето не носи фамилията на майката, нали тя го  "довежда" на белия свят...  и ли вас ви носят 6търкелите....?"
Дъ6теря ми дори в документите от родилното я бяха записали по тука6ните закони, та се наложи после в гражданския регистър да пи6а обяснения 4е сме българи и желаем през името и фамилията на детето ни да бъдат по българския закон.


Мисля 4е проблема ти не е в името на свекърите, а в упорството на мъжа ти....Опитай се да стигнете до консенсус

Ето за това иде реч  Нас щъркелите ни носят, или наистина сме мухлясали от към традиции...
Обаче в случаи като този, основния проблем е че единия се е запънал като магаре на мост и не иска да мръдне нито крачка. В такъв случай единственото което може да се направи безболезнено е да се намери някакъв компромис (за съжаление майката явно ще трябва да направи компромиса, ама то кога ли е били различно с мамините синковци ).
И ако ще помогне, ще разкажа аз какъв компромис направих с името (както споменах мъжа ми успя да ме принуди да го кръстя на свекър ми) - понеже името на свекър ми беше едно от най-омразните за мен имена, намерих чуждоезичен вариант на същото име, което ми хареса и така си кръстих детето. Така и вълка сит и агнето цяло 

Аз си нямам още детенце, но когато съм се раждала, дядо ми много е настоявал да НЕ се спазва тази традиция и да ми дадат съвременно и благозвучно име. Така са и направили и е факт, че много си харесвам името. Дядото и бабата на моя приятелка са изнудили майка й да я кръсти на тях и жената и досега е огорчена от този факт (26 години по-късно). Цял живот я нарича с галено име, нямащо нищо общо с пълното й такова. Приятелката ми ненавижда името си-въпреки че е женствени и красиво.

При никакви обстоятелства не бих кръстила детето си на роднина-нито на моите, нито на неговите родители.

За моя радост детето се роди на хубав християнски празник, мъжа ми каза както решиш. Но Баща му дойде в родилното, и аз го попитах, ако искаш да ти вземем първата буква и да мислим варианти, той отказа, каза или цялото име, или както прецените. И аз прецених. Видях че не му стана приятно, но сега съм доволна, защото последствие отношенията ни се промениха.

Кръстих го на баща ми. Точно и при нас имаше подобни изказвания -че първото дете трябвало да е кръстено на тях. Аз направих обратното, защото страшно се нервирах от постоянните и намеци.

Първото кръстих на свекъра с малки изменения-той е Руско,а детето Руси.
Второто-ще видим живот и здраве,но не мисля да го кръстя на някой.

Конкретно по върпоса "задължително ли е" - аз казвам НЕ. Няма го като закон Мисля, че е най-важно ти и съпругът ти да стигнете до консенсус за името на бебето. А това дали някоя баба или дядо ще се сърдят, ще е временно предполагам. Важното е ти и мъжа ти да сте доволни, детето е ваше. Ако отсега ти казват какво да правиш, може би за в бъдеще във всичко ще се месят.
Искрено се надявам мъжа ти да те подкрепи, друга пречка няма да имаш.

За мое щастие, мъжа ми споделя мнението ми, децата да имат оригинални имена и няма на никой да ги кръстим, така няма и сърдити 

И двете си деца не съм кръстила на никого. Избрала съм си имената просто ей така , защото ги харесвам. Мъжът ми не е имал нищо напротив.

Първо,защо въобще водиш дебати със свекъра и свекървата?Това си е между теб и мъжа ти и ако той не беше се допитал до родителите си щеше да ти е много по-лесно да го убедиш.

Моето дете е кръстено на моите родители,но пък мъжът ми си има и друго,кръстено на неговите.Което обаче не попречи на свекърва ми да ми намекне(и да каже предварително на половината град),че би следвало да е кръстено на тях.
Второто щях да го кръстя на тях ако свекърва ми не беше казала да направя аборт.(Въпреки което сега изведнъж много се загрижи как върви бременността и съм сигурна,че ще намекне и за името)