Тоя пък свекър, нямам думи, всичките внуци ли трябва да са кръстени на него?
- Публикувана: 2 юли 2009, 13:43 ч.
- Последно мнение: 17 авг. 2009, 16:07 ч.
Как си кръстихте първото детенце? Задължително ли на свекър или свекърва?
Това със събирането на имена на баба, дядо хич не ми допада - накрая се получава нещо като Живомир или Дебралина, всички сте чували какви ли не изцепки. Моя близка кръсти дъщеря си Бетина на майка си Победа, ай сетете се за връзката - Победа, Бети, Бетина... хитро. И двете на галено са Бети, да са живи и здрави.
Преди да се роди синът ми си бях избрала името - Александър, много тежко, много хубаво име. /може би съм споделяла случката тук, моля за извинение/. Александър - на никой. Бабата на мъж ми и прабаба на Александър пита - "на кого е кръстено детето? " Мъж ми - "аааааа, на Александър Македонски". Бабата със смътен спомен, че родата ми е македонска подскача - " че вие жив свекър немате ли, че на некъв македонец да го кръщавате?!?" /Не ми се споменава името на свекъра, доста остаряло име. / Мъж ми - "аааа, имаме си жив, ма нали има вече внук кръстен на него?", бабата " Амчи ко от туй кат има?!?"
Някак ми се размина цялата история, да не споменавам, че и баща ми едва прие, че първата буквичка от името му е просто случайност...
Съпругът ми и въпросната баба са съответно Тодор и Тодора. Ако се наканя да имам второ дете ще бъде Теодора. Няма спор. Щот щяло да е момиче, ми казаха...
Само ако не ми дойде друг акъл до тогава ... тогава на моята баба, чието префасонирано име нося!
Преди да се роди синът ми си бях избрала името - Александър, много тежко, много хубаво име. /може би съм споделяла случката тук, моля за извинение/. Александър - на никой. Бабата на мъж ми и прабаба на Александър пита - "на кого е кръстено детето? " Мъж ми - "аааааа, на Александър Македонски". Бабата със смътен спомен, че родата ми е македонска подскача - " че вие жив свекър немате ли, че на некъв македонец да го кръщавате?!?" /Не ми се споменава името на свекъра, доста остаряло име. / Мъж ми - "аааа, имаме си жив, ма нали има вече внук кръстен на него?", бабата " Амчи ко от туй кат има?!?"
Някак ми се размина цялата история, да не споменавам, че и баща ми едва прие, че първата буквичка от името му е просто случайност...
Съпругът ми и въпросната баба са съответно Тодор и Тодора. Ако се наканя да имам второ дете ще бъде Теодора. Няма спор. Щот щяло да е момиче, ми казаха...
Само ако не ми дойде друг акъл до тогава ... тогава на моята баба, чието префасонирано име нося!
Ами ако на нея името не й харесва?! 
Щото например на мен не ми харесва това име. Еле пък ако искат насила да ме накарат да си кръстя някак си детето... Е, извинете, ама тия хора грам уважение не заслужават! 
Традицията да го духа, като от другата страна съвсем никакво уважение и разбиране да проявят. Никой няма право да се меси и налага кое какво да е, как да се казва детето, как да се гледа и прочие. Има си родители, които решават тези неща. Ако те решат да спазят традицията - няма лошо, но ако не искат, независимо дали и двамата или само единия, тогава вече никой за нищо никуму не е длъжен.
Щото например на мен не ми харесва това име. Еле пък ако искат насила да ме накарат да си кръстя някак си детето... Е, извинете, ама тия хора грам уважение не заслужават! Традицията да го духа, като от другата страна съвсем никакво уважение и разбиране да проявят. Никой няма право да се меси и налага кое какво да е, как да се казва детето, как да се гледа и прочие. Има си родители, които решават тези неща. Ако те решат да спазят традицията - няма лошо, но ако не искат, независимо дали и двамата или само единия, тогава вече никой за нищо никуму не е длъжен.
.
Имената на децата ни ги имаше мнооого преди тях. Съпругът ми си беше харесал име за момиче и беше споменал,че ако някога има дъщеря непременно ще я кръсти така. Първото ни дете е момиче. Обаче,тъй като до 6 месец на бременността не можахме да разберем какъв ще е пола на бебчо 
си избрахме и име за момченце,което впоследствие остана за синчето 
. Така,че не сме имали проблеми с имената 
.
си избрахме и име за момченце,което впоследствие остана за синчето . Така,че не сме имали проблеми с имената . 
Аз не исках на никой да го кръщавам, отживелица са тези традиции, пък и откъде накъде някой да има претенции как ще се казва моето дете? Но....малка и тъпа бях и позволих на мъжа ми да ме принуди да кръстим малкия на свекър ми...
По мое мнение името на детето трябва да се избере от двамата родители и то да е негово защото се харесва и на двамата, а не защото някаква си традиция казвала, че незнайно защо трябвало да кръщаваме децата си на родителите си.
P.S. Замислям се....ако приемем, че традицията повелява първото дете да се кръсти на родителите на мъжа,презимето е името на бащата, а фамилията е пак от бащата....тогава какво в името на детето говори за майката? Защо ли пък трябва да е така?
По мое мнение името на детето трябва да се избере от двамата родители и то да е негово защото се харесва и на двамата, а не защото някаква си традиция казвала, че незнайно защо трябвало да кръщаваме децата си на родителите си.
P.S. Замислям се....ако приемем, че традицията повелява първото дете да се кръсти на родителите на мъжа,презимето е името на бащата, а фамилията е пак от бащата....тогава какво в името на детето говори за майката? Защо ли пък трябва да е така?
Миличка и аз минах през този кошмар!Когато трябваше да родя големия ми син,аз и мъжа ми не работихме и изцяло бяхме зависими от свекърите.Тъй като мъжа ми е един на мама и на тате беше решено детето да се казва Славчо,а ако е момиче-Силвия!Горещо се молех да е момиче, но беше момче!Колко сълзи изплаках,само аз си знам..Не можех да си представя как ще му казваме Славчо-умирах от мъка!Но с времето свикнах и разбрах че не името прави детето,а детето прави името!Тогава се зарекох,че ако някога имам друго дете,ще го кръстя както аз си искам!Забременях втори път и кръстих детето Владимир-на баща ми!Името наистина ми харесва.Така че не се тревожи толкова много,това са дребни работи-важното е детенцето да е добре!Успех!
!!!
Цитат
Съгласна съм, че само по себе си това е дребна работа, но под тая дребна работа се крие една доста по-дебела. Като например незачитане на мнението на майката.