Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 9 ноем. 2019, 09:07 ч.

Бебе, мъж и свекърва

  • 3 299
  • 73
  •   1
Отговори
  • Мнения: 8
Тъкмо бях тръгнала да търся психиатър в района и попаднах на форума, та реших да споделя проблема си с още много хора тук, току виж се освестя и без психиатри.
Не знам откъде да започна... може би с това, че никога не съм се разбирала със свекърва си. Просто сме крайно различни хора, за нея мъжът е Бог и трябва да се отнасяме с него като с такъв. Мъжът не трябва да се изморява, трябва да спи, трябва да ходи в офиса, ако може и там да не се измаря, да дойде вкъщи и да му е сготвено и изчистено. Съдбата на жената е друга... Такива размисли винаги са ме вдъхновявали по един особен начин. Патриархално семейство, но не съвсем, защото съвременната жена трябва и на работа да ходи, та и повече пари да изкарва. Пари, пари пари, това е най-важното.
Натоварваше ме, затова си намирах причина да не идвам с мъжа ми като си ходеше, или пък ходех, но гледах да се разсейвам с друго, не с разсъжденията и психоанализата на която ме подлагаше.
Не мога с едно изречение да опиша различията ни, само ще кажа, че не ме намираше подходяща за нейния син.
Аз съм много горд човек за сметка на това, обичам да разчитам на себе си, не обичам да търся помощ от този и онзи, просто трябва да съм или болна или много отчаяна за да звъня на приятели, познати, да идват да ми помагат. Това е другото ни различие. При тях се вика другаря Георги Арабаджиев, чийто син е ел. инженер, тъй като крушката не свети (примерно).
Родих преди няколко месеца. Докато бях бременна, свивахме семейното гнездо, правихме основен ремонт на къща, родилите знаят какво е да си бременна, а гнездото да не е подготвено (говоря за изкъртени стени, без настилки подови, да не говорим за мебели...изпадах в тих ужас) Спяхме в стаята където имаше стени и настилки, съответно всичките ни вещи бяха също там - в 14 квадратни метра. Тогава осъзнах колко много си прилича моят мъж с майка си. Все чакахме тоз и онзи да дойде да направи нещо.  Аз не карах много лека бременност, имах кървене, всеки месец тичахме до болницата. Отделно стресът не ми влияеше никак добре. Но пък намерих моето призвание, можех да сглобявам по-дребните неща, както и да боядисвам. Чувствах се добре като го правех. Сглобяването за мен е нещо като сглобяване на едромащабен пъзел. Интересно един вид. Много други неща не можех обаче да правя с корема. Непрекъснато имах контракции, ядосвах се, че не мога да го свърша сама и трябва да чакам мъжа ми, който разбираш ли чака приятеля на неговата майка да дойде да го свърши.
 Още тогава започнах да размишлявам по въпроса това ли е човекът наистина с който искам да прекарам живота си? (Преди да ме осъдите, че не съм мислила, като съм се омъжила, ще ви кажа, че не ми е правило впечатление това. Дори се радвах, че познава толкова хора и често имахме различни хора на гости.)
Седми, осми, девети... месец от бременността бяха критични за връзката ни. Превърнах се в един изрод, който ссмо се оплакваше, че му е лошо, филмираше се, че бебето не мърда дни наред и сещате се, онова непрекъснато дуднене, че нищо не е готово. Къде за Бога ще сложим бебето ако родя утре...
Е горе долу оправихме нещата с много нерви от двете страни. Родих, до последния ден сглобявахме мебели.
Прибрахме се вкъщи, свекървата беше дошла да ни помага. Толкова я беше страх от бебето, че е толкова малко, че нищо не правеше общо взето освен да ми обяснява колко лошо е това и онова. Изнервях се още повече, като си тръгна се успокоих, стана ми приятно, радвах се, че съм майка. Бях много щастлива.
Тя започна да идва доста често на гости, да ми обяснява колко пъти на ден трябва да чистя и как. Трудно изтърпявах дните, в които беше тук.
За съжаление тя се разболя, тъй като живее сама, мъжът ми я взе тук. Бях доста либерална, нямаше какво да се направи. Само че дните станаха месеци, а може би ще станат и години. Сега живеем под един покрив. Изключително много недоспиване ми се събра, гледам да не занимавам мъжа ми, защото и той е изморен, само я води по доктори, много се натоварвам физически и психически.
По цял ден сме заедно, непрекъснато ми се натяква, как бебето е слабо, не го храня достатъчно, как сина и е изморен, а аз още не мога да ида да си направя профилактичните прегледи след раждането. Положението е тежко, не знам следродилна депресия ли е това, но вече търся помощ, защото и аз ще се разболея. Някой живее ли с болни свекърви/ тъщи и как се справя?

# 1
  • София
  • Мнения: 5 013
Проблемът е бил тлеещ огън, който се е превърнал в пожар. Съвременният мъж/жена стига дотам, докъдето му се позволи. Вече не робуваме на патриархални модели, където жената чака мъжа си с пантофите в уста.
Ако жилището е общо, можеш най-учтиво да помолиш мъжа си да наеме друго жилище или болногледач, за да не съжителствате заедно с бабата. Аз съм за поддръжката на родителите, стига това да не се вмени като задължение на страната, която няма нищо общо. Не си за психиатър, а за отделна квартира. И трябва да предприемеш по-твърда позиция по въпроса. Бабата не чакай да се промени като поведение и разбиране. Мъжът е този, който следва да реши проблема.

# 2
  • София
  • Мнения: 8 380
Вземала си си кофти мъж и мамин п*тьо. Той не намира ли за ненормално, майка му, вместо да е благодарна, че сте й дали покрив и адекватни грижи, да дудне и да мрънка и да те изнервя? Той въобще наясно лие, че майка му ти лази по нервите и те обижда (колко си некадърна) или това става докато е на работа и не рабира за случките? Как реагира?

# 3
  • Мнения: 1 481
Добре де, колко точно е болна? Аз мисля, че е добра идея да ходиш при родителите си всеки уикенд, и да ги оставяш да се оправят двамката вкъщи с мъжа ти докато той почива. А ти да си разведриш мозъка. Как реши, че си за психиатър? Защото аз не виждам такава нужда. Освен това си сложи ключ в стаята, която живееш през повечето време на денонощието, и си стой там с детето. Твоята свекърва има много общо с моята. И на мен ми се наложи да изтърпя подобни неща покрай двете раждания, при това нападана и от свекър в допълнение. Един метод да ти шушна, който ми действаше добре: слагам МР3 то в джоба и слушалките в ушите и слушам любимата си музика, която доста ми повдига и оправя настроението. Така и домашните задължения стават по-приятни, а свекървата да си дудне без умора на стените. Само техните деца се изморяват. Всички други са от желязо. Че ми държаха сметка, че не работя докато кърмя и харча парите на мъжа ми Simple Smile Аз се съгласявах, ще ги харча разбира се, кой друг да ги харчи, нали светът така е устроен, мъжа да носи хляба а жената да се грижи за децата, ... уф от неадекватни

# 4
  • Мнения: 1 693
И от какво за бога е болна тази жена, та месеци наред трябва да се лекува, чак и години щели да станат?!? След като може сама да се обслужва, разбирай да се облича, къпе, готви, нищо не пречи да си живее у тях, а синът пак да я води по доктори. И извинявай, че го казвам, но основният ти проблем е с мъжа ти - той е трябвало да сложи граници пред мама си и да покаже, че семейството му сега сте ти и детето и никой няма право да ви се бърка, а също е трябвало недвусмислено да покаже, че трява да се отнасят с уважение към теб - неговата жена. Значи ти можеш да будуват по цели нощи, да обслужваш бебе, да преживяваш хормонално буря, да оставяш на заден план себе си, когато ти и бебето сте най-важни, защото с него сте скачени съдове и то усеща емоциите ти и няма как то да е добре ако ти не си; и въпреки това мъжът ти е позволил на маминка да ти скача на главата, че чак и до психиатър да те докара?!? Ти какво, да не си слугинче или Малката булка? И противно на това, което казваш е имало очеизваждащи индикации какъв е милото, но си си затваряла очите - още тогава не те е защитил пред свека и не е прекъснал в зародиш всеки опит за претенция от нея към теб. Освен това на него фабричните му настройки са зададени от тази жена и е било вероятно и той да не е по-различен. Добре е да поискаш подкрепа от родители, близки, въобще хора, които са на твоя страна, за да се разсейваш на първо време. А когато бебето поотрасне може би е добре с мъжа ти да направите хубава преоценка на връзката си.

# 5
  • Мнения: 8
Че е болна, болна е, не ме обижда, може би затова се и изнервям толкова. Всичко са само намеци, намеци. Тънки въпроси, учителската зададени. Винаги е контра на всичко, абе на мен ми действа като енергиен вампир. Чувствам се зле около нея. По принцип съм адски емпатична, в момента дори се чувствам гузно, защото нищо не изпитвам. Буцата е непрекъснато в гърлото ми. Няма как да вземем квартира, тъй като къщата има пристройка, където сме я настанили.

# 6
  • Мнения: 1 693
А по по-важният въпрос, а именно отношението на мъжа ти и с какви очи позволява да те правят на луда калинка няма ли да кажеш нещо?

# 7
  • Мнения: 1 473
По принцип много е лесно /сигурно/ на думи да изнесеш свекървата на квартира и да й наемеш болногледач 24 часа в денонощието, пък после да мрънкаш че доходите не достигат, щото ако не живеят в Хасково, а в София разхода е космически.
Като цяло и хормоналният дисбаланс спомага за това, че дори обърнат празен лист хартия да те изнервя като нищо друго досега със или без свекърва на хоризонта.

# 8
  • София
  • Мнения: 19 721

Ако жилището е общо, можеш най-учтиво да помолиш мъжа си да наеме друго жилище или болногледач, за да не съжителствате заедно с бабата. Аз съм за поддръжката на родителите, стига това да не се вмени като задължение на страната, която няма нищо общо. Не си за психиатър, а за отделна квартира. И трябва да предприемеш по-твърда позиция по въпроса. Бабата не чакай да се промени като поведение и разбиране. Мъжът е този, който следва да реши проблема.

Без извинение, в учтивата молба мъжът ѝ да наеме отделно жилище с болногледач, ще влизат ли съвети как да се спечелят едни пари за цялата тази галимация? newsm78
Щото, страната, която няма нищо общо, не се е похвалила със съпруг-милионер или поне, мениджър от високо ниво в международна компания.
Иначе, съветът ти ще прозвучи като откровена подигравка и насъскване на жената, която и без това е с опънати нерви.

Авторката, щом е в отделна пристройка, трябва да обърнеш внимание на собствената си настройка и да се вземеш в ръце- не може да подлудяваш само от факта, че тя съществува и я виждаш около себе си.
Казваш, че си емпатична по принцип, а тя те натоварва. Ами, дистанцирай се "учителската"- с нейните похвати и това е. Нея няма да я промениш, но ще я откажеш да се върти около теб.

Последна редакция: сб, 09 ное 2019, 10:49 от absurT

# 9
  • София
  • Мнения: 8 380
А по по-важният въпрос, а именно отношението на мъжа ти и с какви очи позволява да те правят на луда калинка няма ли да кажеш нещо?
И аз питах как реагира мъжът в каринката, ама отговор - ТЦ!

Това е поредната тема, на поредната мрънкаща, която не отговаря на зададените въпроси, сакън да не се каже черно на бяло, че мъжът й не я има за нищо и е сложил маминка на пиедестал. Дори няма да питам защо след като къщата има пристройка, в която свека е настанена, тя по цял ден стои около майката и бебето и й дудне.

# 10
  • Варна
  • Мнения: 18 813
Явно засега ще съжителствате заедно, нямаш избор. След като има пристройка значи вие живеете в основната част. Ами всеки да си знае вратата. Не виждам защо нейното присъствие в пристройката трябва да означава, че от зори до мрак тя е във вашата част на жилището. Сутрин мъжа ти като замине на работа удряш ключа на вратата и всеки си седи в неговата къща, това е. Граници трябва да се сложат, щом на мъжа ти не му стиска да го направи, ще трябва ти да поемеш удара. С малко бебе да се чувстваш зле в собствения си дом... Не става така.

# 11
  • Мнения: 16 634
Цитат
(Преди да ме осъдите, че не съм мислила, като съм се омъжила, ще ви кажа, че не ми е правило впечатление това.

Не те съдя, но ще ти кажа, че като цяло сами сме отговорни за съдбата си.
Интелигентна жена ми се струваш и не доумявам как си се събрала с такъв мързел, че и майка му търпиш.
След като не ти е правило впечатление това, че само ти работиш в дома и сега не би трябвало да ти прави.
Би трябвало не с нас да водиш разговор, а с мъжа си и че след като е мъж е по-силен. Това значи да върши повече неща.
Безумно е бременна жена да хвърчи, а мъжа да лежи.
Би трябвало още в началото да си видяла какъв готованец си взела. И да се замислиш след като е получил малоумно възпитание, че няма как заради едната бременност да се промени.
Та или продължаваш да носиш 2 дини под една мишница или си оправяш живота сама. Ти можеш, а той ... е мама ще му намери някоя друга наивница.

# 12
  • Мнения: 1 481
Няма ли тази свекърва и други деца, не е ли възможно и те да я взимат да я гледат наравно с вас?

# 13
  • Мнения: 1 473
Би трябвало още в началото да си видяла какъв готованец си взела. И да се замислиш след като е получил малоумно възпитание, че няма как заради едната бременност да се промени.
За да оцениш жениха - опознай семейството му. Обаче наивнитета, че той, нали, не е като майка си, различен е .. само й е дете.
Ей това жените сме ужасни егоистки, особено пък като се появи първото дете. Свекървата е зъл демон, дишащ общия въздух /не я е срам/, ама собствените майки са добре дошли винаги. Те не пречат на мъжа, хич даже.

# 14
  • Мнения: 21
Ако  е на легло и не може да се обслужва сама.т.е. ,наложащо е да живеете заедно- когато направи намек -питаш директно какво има предвид и  си казваш каквото мислиш ти. Когато се научиш да заявяваш позицията си пред нея, ще спре да те дразни толкова. Сигурно ти е много трудно да гледаш и бебе, и болна свекърва. Ако свекърва ти няма други деца,  наемете някой да ви помага. Не виждам как  се гледат заедно и бебе , и болен човек? И не разбирам какви са тия ремонти по 3-4 месеца. Мебели се сглобяват за 2 дни.

Общи условия

Активация на акаунт