АПСОЛЮТНО ПРОТИВ КРЪЩАВАНЕТО НА КОЙТО И ДА Е 
- Публикувана: 2 юли 2009, 13:43 ч.
- Последно мнение: 17 авг. 2009, 16:07 ч.
Как си кръстихте първото детенце? Задължително ли на свекър или свекърва?
Пак казвам, дано не се засегне някой. Всички имаме правото да кръщаваме децата си както искаме и на който искаме, ама за мен кръщаването на някой означава наистина да го кръстиш на някой.
Едва ли някой ще се засегне. Всеки има право на свое мнение
Ама свекърва ми е Грозданка
. Е, няма да си кръстя детето на нея буква по буква, колкото и да я обичам и уважавам (не че пред мен стои подобна дилема, но принципно...).Иначе и аз не разбирам как Светльо може да е кръстен на дядо си Ламби
Понякога много трудно се избира името, особено на първото дете. Първото ми се искаше да е момче, нямах идея как ще се казва, до последно не вярвах на "прогнозите" на ехографите, но уви - апаратурата не се беше объркала както много ми се искаше. За момиче имах готово решение за име. Винаги съм си знаел че ще се казва Мария, съвсем не защото и майка ми се казва така - просто харесвам много това име. Обаче съпругата ми съвсем не беше на същото мнение. Не можеше да предложи никакво друго име, но със сигурност знаеше че не иска да е Мария. Аз не съм и налагал моето желание въпреки че толкова много го исках това име, че дори пиците си с кетчуп надписвах с "Мими". Оставихме окончателния избор като се роди, като я видим и ще решим. Надявахме се да е по-лесно решението тогава, но всички знаете какво е след раждането, едва ли остава време за такова мъдруване. Накратко, предложих "компромисно" решение да бъде кръстена на Богородица - Мария, така ще е името което искам без да се води че е на баба си, което беше основното противоречие. Оставих избора на нея, казах че ще се съглася каквото и да реши. В такъв момент човек е толкова щастлив и развълнуван, че като че ли името е последния проблем който има някакво значение. Разбрах, че много и се искаше да ме зарадва още в допълнение на очарователното съкровище което ни роди и го дари с прекрасното име Мария.
И аз съм имала подобна дилема.Накратко бащата на моя мъж е починал-казвал се е Борислав.Съпруга ми искаше каквото и да е ма да е с това име.Аз казах не-първо дете на починал човек няма да кръстя-суеверна съм.По стари традиции,първото дете се е кръщавало на свекъра няма значение починал или не.Брат ми кръсти едната си дъщеря на мйка ни,а другата на тъст си.Понеже засега имам едно момиченца(баща ми е Атанас,свекъра е Александър),лично аз търсих име което намен да хареса ма с буквата А.Така няма сърдити помисли и за този вариант и успех в начинанието.
не смятам че детето трябва да носи нечие чуждо име, името за мен съпътства човека и някой човек ако не ми харесва и името не харесвам вече, та да слагам такава тежест върху детето си не ща. С мъжа ми седнахме и си избрахме име различно от всички във фамилиите ни, според мен детето си идва с името и не можем просто да го сложим това име.
За мен беше важно да я кръстя на баща ми, въпреки че вече не беше сред нас. Дори съпругът ми да е имал нещо против не го показа. За него бше важно аз да съм щастлива. Според мен не е болка за умиране да правим компромиси за да зарадваме човека до нас.
Но това е въпрос на личен избор...
Но това е въпрос на личен избор...
Първата буква съвпада с тази на свекървата. Иначе може би щеше да е голяма война... Искаше ми се да е на майка ми, но честно казано със нейната буква нито едно име не ми харесваше. А името на дъщеря ми винаги ми е харесвало. Така, че не съжалявам за избора, въпреки съвпаденията с първата буква на свеки.
За мен беше важно да я кръстя на баща ми, въпреки че вече не беше сред нас. Дори съпругът ми да е имал нещо против не го показа. За него бше важно аз да съм щастлива. Според мен не е болка за умиране да правим компромиси за да зарадваме човека до нас.
Но това е въпрос на личен избор...
Но това е въпрос на личен избор...
Така съм съгласна , но не и родителите ви да налагат мнението си . Ако някой решава дали да си кръсти детето на тях това сте вие със съпруга си.
Според мен не е болка за умиране да правим компромиси за да зарадваме човека до нас.
Но това е въпрос на личен избор...
Но това е въпрос на личен избор...
Много исках да зарадвам свекъра си, защото го обичах - беше страхотен човек.... но името му просто не ми харесва, затова го промених
доста. Беше ми сърдит дълго, но така реших и не съжалявам. После с второто направих компромис - за да е справедливо, не го кръстих точно на баща ми ,макар че името му ми харесва, а и него промених малко. Да няма обидени...Етомира - да уточня - ясно ми е, че твоят случай е различен
Абсолютно съм против кръщаването на някой,още повече,когато ме изнудват! Смятам,че е доста глупаво да си кръстиш детето на някой,при това с име,което със сигурност не харесваш само и само да не се разсърди някой!!!Преди няколко поколения са си спазвали обичаите,ама са раждали по 5-6,че и повече деца,кръщавали са ги наред на свекъри,тъщи и накрая са оставали по няколко деца за въображението на родителите 
Но сега нещата са различни и рядко има многодетни семейства.....пък и да има откъде накъде щете изнудват така грозно!!!! Щом мъжът ти не те разбира и подкрепя заслужава да го изненадаш и в родилния дом и да дадеш сама име на детенцето си 
Не им се давай,ако са нормални хора ще се размажат като видят малката буболечка и в най-лошия случай няма да ти говорят година-две,но според мен това ще е само в твой плюс! Не им се давай,ти майка на бебето ли си или лукова глава?
ПП Не разбирам,защо едните родители да са по-важни от другите та да кръщаваме децата си на тях?!? Защо свекъра да заслужава да бъде зарадван,а тъщата-не? И трябва ли да раждаме по 4 деца,за да са всички зарадвани? И ако са толкова готини всички свекъри,нямаше да се цупят,че не е баш същото име...
Но сега нещата са различни и рядко има многодетни семейства.....пък и да има откъде накъде щете изнудват така грозно!!!! Щом мъжът ти не те разбира и подкрепя заслужава да го изненадаш и в родилния дом и да дадеш сама име на детенцето си Не им се давай,ако са нормални хора ще се размажат като видят малката буболечка и в най-лошия случай няма да ти говорят година-две,но според мен това ще е само в твой плюс! Не им се давай,ти майка на бебето ли си или лукова глава?ПП Не разбирам,защо едните родители да са по-важни от другите та да кръщаваме децата си на тях?!? Защо свекъра да заслужава да бъде зарадван,а тъщата-не? И трябва ли да раждаме по 4 деца,за да са всички зарадвани? И ако са толкова готини всички свекъри,нямаше да се цупят,че не е баш същото име...
Мисля си ако името ми харесва, бих си кръстила детето на свекьр/ свекьрва, но определено не бих го направила заради правилото. При нас ситуацията беше следната- живееме извьн България и искахме да изберем име, което ще звучи достатъчно бьлгарско и същевременно да не е странно и непознато тук. Оказа се че има доста голям избор на момиче ски имена, пьрвия ми избор беше София, и не толкова на момчешки. В крайна сметка избрахме Кристиян, което беше добро попадение. Дори имахме вариант да го запишем по два начина, при които разликата е пьрвите букви и как се произнася.
,иначе ако имам второ задължително ще го кръстя на моите родители в звисимост от пола на детето.А и казват че детето се ражда с името си. не смятам че детето трябва да носи нечие чуждо име, името за мен съпътства човека и някой човек ако не ми харесва и името не харесвам вече, та да слагам такава тежест върху детето си не ща. С мъжа ми седнахме и си избрахме име различно от всички във фамилиите ни, според мен детето си идва с името и не можем просто да го сложим това име.
Към авторката мен свекърва ми вече ме натиска, а още не знае, че внучето и е на път, но поне мъжът ми ме разбира! Ако има как поговори с твоя, не е редно други да решават, това е работа на родителите на детето, не на бабите и дядовците!/ама не"както ти решиш, но да знаеш, че ще се сърдят"/ Ако това ще те направи нещастна, той би трябвало да те разбере, нали сега ти и бъдещото ви дете, сте неговото семейство!И той трябва да им обясни, че ВИЕ сте решили така/иначе ти ще си виновна/ Съгласна съм с мненията по - горе : клекнеш ли веднъж, не знаеш какво ти се пише после!!! КАК ТАКА ЩЕ ТЕ ПОСТАВЯТ ПРЕД СВЪРШЕН ФАКТ
Не им се давай!!!
стискам палци
ПП извинете за дългия пост
При мен нямаше никакви противоречия със съпругът ми / не че свекървата не спира и сега да мърмори но не смее пред него да каже нищо,а и никои не я взема под внимание/ .Още много преди да се оженим аз се бях зарекла,че ако имам момче,ще го кръстя на баща ми,той го заслужаваше.Когато ми казаха,че трябва да влезна в болница за да го вадят,мъжът ми само ме попита как ще го кръстя,защото не бяхме го обсъждали .Казах му, а той дори ме попита защо не точно името на баща ми ами и това "слав",но така се бях зарекла и така го кръстих.Майка ми само си позволи малко да се намеши ,/да го пиша на свекито/но аз я отрязах категорично,че аз го раждам и ще си го запиша както си искам,а и сме у нашите те го заслужават.Като имам второ дете и е момиче ще го пиша на майка-е малко изменено но малко.