Вярно е, че доста мъки имаше и накрая вече бях съгласна да правят, каквото искат само да се приключва, но както всяка майка после забравяш за миг, какво си преживял щом си видиш бебчето живо и здраво!!! За всички настоящи майки давам един съвет - настройте се позитивно и бъдете силни, каквото и да става, защото това е важно за бебчетата и те да са спокойни
Има и негативни емоции и неща навсякъде - дори и сред лекарите, но няма как! Инай-важното вярвайте в "хората", колкото и да не е за вярване все още съществуват! Аз все пак си казвам, че имах късмет, много се измъчих, но пък вярата ми в хората, тези които имат сърца, а не правят всичко за пари беше възнаградена с това да срещна именно такива и нещата да се развият в полза на мен и на детенцето ми!!!!Още веднъж късмет на всички бъдещи майки!
Миналата година като раждах ме питаха 100 пъти дали имаме нужда от АМ. Всеки път като даваха за другото бебе питаха и мен. Освен това бебетата си седяха при майките денонощно. Момичето с мен беше секцио и на втората вечер си поиска детето да спи при нея. Никой не е повишавал тон без значение дали си с избор на лекар или без.
И за багажа съм забравила да пиша и кърпи за баня - аз си носех три 1 голяма и две мънички!!! И един съвет едно шишенце мин вода 0.5 литра - нека си имате после ще ви донесат още! Че аз понеже не си носех и ми беше мн тежко на глад издържам, но на жажда едва издържах и накарах съпруга ми да ми донесе тайно, че от 20 часа на 7-ми до 20-часа на 8-ми без храна и вода не издържах и след като ми донесе вода тайно си изпих 100-200 мл, че после до 14 на 9-ти никаква вода, за храната не мислех изобщо! Издържах 60 часа без храна!

Както и да е , аз не съм педиатър, няма да ги критикувам, просто ви казвам как беше. Сега сме си в къщи и всичко е наред. Не съм отрицателно настроена, но чак суперлативи за болницата не мога да дам. Поувлякох се малко, извинявайте, ако има нещо питайте, ще отговоря ако мога.