ОКТОМВРИ наближава, дечицата ни все по-умни и красиви стават!!!

И за предпочитане - сред хора. За да има смущение, притеснение, позитивен стимул, общуване... коренно различна среда, а не тренажора пред телевизора.
Джулс, какво точно искаш да промениш? Ако е само да вкараш физическо натоварване в настоящия режим, съвсем може да луднеш. В момента съм в такова положение - 3 пъти карате, 2 пъти йога, освен това развеждаме децата на карате и балет, отгоре на всичко тръгнах на финтес, защото другото просто не ми осигурява мускулното натоварване, необходимо, за да пришпоря отново отслабването... И честно казано, в началото без малко да изпадна в нещо като депресия... абе чудех се как мога да сваря, защо всичко у дома трябва да правя сама и пр., взех да се самосъжалявам. Оправих се "централно" - проблема е в главата, в това, как възприемаш нещата. Сега не че правя по-малко неща, просто се чувствам по друг начин, и нещата са спокойни и хармонични. Все пак си мечтая за домашна помощница, която да върви след мен и да мие тенджерите, и да подрежда играчките и дрехите на децата....
Между другото точно по този начин вероятно ще изкараш и 50, и 100 години! Тези, дето си нямат работа, и изпадат в размисли и чуденки какво и как са направили, кой кога ги е наранил, са тези, дето не доживяват. Ти може и 200 да изкараш (да не забравиш да почерпиш, ей!)

Ееех, Боги, искам и мен така да ме изпратят. Е, няма да е баш рап, но мъжа ми и децата са наясно Още ми е кофти, че погребението на баща ми беше "озвучено" от плачовете на бабички, които дори не му бяха толкова близки, вместо от Висоцки и Окуджава.

Уфф... как пък за погребения се размислих. На фона на прекрасните новини Леко бременеене и от мен!
Да си кажа - Сами на тая възраст има повече чувство за хумор от мен на която и да е възраст Боги, да го нацелуваш сладура и не спирай да ни разказваш за него! Да му се не види, страхотен ерген, на 5 километра от нас, а нищо не правя по въпроса за срещичка

Пък това, което си писала за храненето - в момента се опитваш да го промениш насила. Просто не се получава... не вярваш в това, което искаш да направиш. Това води до краткотрайни промени... И аз не съм някакъв образец, но все пак ще го кажа (хем знам, че целта ти не е да спреш алкохола). Преди години, малко по малко, ми се утвърди в главата информация за вредата от алкохола. В момента не говорим колко и дали е вреден изобщо. Става дума за това, че от този момент аз просто нямам желание да опитам пиене...  Дори не съм си поставяла за цел: няма да пия повече. Чукала съм се за наздраве, близвала съм, колкото да не обидя някого. Но само толкова. Просто опцията "алкохол" при мен някакси се изключи. Ако можех да направя същото и със сладкото...

Светли, със закъснение - честит ти рожденик! Кажи само, моля те - какво реши да учи, че последно си спомням, че се колебаеше?

На фона на прекрасните новини Леко бременеене и от мен!
[/quote]

Облачка, за съжаление, е само желание засега. Като стане, ще се чуе и още как...
Съжалявам за татко ти! Знам, че бяхте много близки и ти помагаше за девойките!

За срещичка и гости съм винаги навита, заповядайте, ама като гледам каква ти е програмата, някъде в полунощ може да стане.  Чудя ти се как смогваш... Аз при такава активност и напрежение, сигурно щях да се откажа много бързо.

Аз съм голям инат като реша - така от раз оказах цигарите след 7-8 години активно пушене на кутия - две на ден, казах ... и вече 8-ма година. Сега съм в другата крайност - на почти нетърпяща цигарен дим и пушачи  Алкохол преди пийвах по повод, сега почти не. Много, ама много рядко. Остана ми третия порок ... но няма с кой да го консумирам 

Сега сериозно - няма как да отслабна като ям нервно и по много, най-вече вечер като се прибера от работа. Не се харесвам... особено на фона на това, че преди да забременея изглеждах много добре, а като се запознах с мъжа ми бях с перфектно тяло (нещо, което 1-2 пъти ми беше накъртено от половината...) Така че е по-скоро въпрос на настройка и промяна на преоритетите...

Моля да се абонирам ако някой някога открие универсален и дълготраен начин за намразване на сладкото и на тестените вреди (ммм, пици, тортички, кексчета, филийки, ....), аз да съм от първите ползуватели!!!

Боги, хем Сами искрено ме разсмя, пък хем се смях на мъжовите ти преживелици из Африка.
Иначе разделното хранене е супер - след Вики свалих с него 8 кг, и си знам че работи! Успех!

Боже, боже, врътнах за 3 дни на село и изпуснах голямата приливна вълна на писането 
Еми, Зори, Наде, толкова ви се радвам! Надинка, пожелавам ти една специална бременност, само хубави емоции, никакви неразположения!
Тия дни много съм се замислила за Грейпфрутчето, вече се обърках кога й беше термина, май още не е дошъл, ама ми е дерт какво става с нея. На всичкото отгоре в неделя като се връщахме от село се отбихме при майка ми и аз си забравих телефона там. Русото си е русо, кво да правиш...
Гея, успех, душко с фолиевата киселина. А ако включиш и мъжът ти наистина, крайния резултат ще е гарантиран  Ще стискам палци за Самуил 
Боги, възхищавам се на такива майки като теб, честно! Аз с ръка насърцетоси признавам, че не съм толкова отдадена в майчинството  Явно на някой жени им иде отвътре... А за Мира не знаех, че е бременна - да й честитиш (явно поддържате контакт) и й кажи да пишеееееее 
И като заговорихме за майчински чувства, да се вкрюча по въпроса на Надина - и Невена се пази. Щото й крещя. И я плясвам понякога. Баси, чувствам се ужасно. Едно време, като бях дете, майка ми все не беше доволна от нас със сестра ми. Постоянно крещеше, често се отпускаше с някой друг шамар... И аз се кълнях, че един ден като имам деца никога, ама НИКОГА няма да се държа с тях по този начин... А какво стана - същата работа... Не знам, това е някак си по-силно от мен... Докато се усетя вече съм викнала... Е, естествено това става след като поне 3 пъти съм повторила съответното нещо и Невена се е направила на глуха. Търпението ми е крайно изчерпано... И в крайна сметка успях да травмирам детето си и да го докарам до момент, в който да се пази от майка си  Тези мои изблици са последвани почти винаги от рев от моя страна, самообвиняване и проичие... Много гушкане на Нена, извинявам й се, като преди това й обяснявам защо съм й се разкрещяла...
Ето, излях си душата... Много ми е гадно и се чувствам наистина ужасно... Докато я няма през деня си мисля колко ми липсва, как чакам да си дойде от ДГ да си поговорим, да ми разкаже как е минал денят й... А вечерта почти винаги завършва трагично... Направо си мисля, че имам проблем с контрола над нервите и избухливостта ми...
Е, успях да помрача последните няколко странички от хубавата ни тема... Извинявайте. Както казвате - и аз пиша и в друга отчетна, но не е същото... Само на вас мога изцяло да се доверя и да си изплача болката.
За подаръци на НГ още не сме мислили. Но със сигурност ще е нещо компактно, че вече място не остана вкъщи от колички, тротинетки, играчки, кухни, колела и прочие...
А за новогодишната нощ - още нямаме конкретна оферта, но 99% ще е някъде на заведение. 1-2-5 деца да имаме - това е положението. Бабите са предупредени още докато бях бременна. Да си разпределят децата както намерят за добре. 
Кила обсъждате гледам - аз качих 18 (отново), сега е останал само 1 до теглото ми преди Александър. Не знама как точно стана, след Невена цяла година, че и повече си носих едни 10 кила... За съжаление този 1 кг. не ме устройва, защото точно преди да забременея се оядох и качих 3-4 килца, та крайните кила, които трябва да стопя са 5. Но като гледам няма да ми се опрат. Явно това, че кърмя (макар и по трудния начин - с помпа+шише) си казва думата...
Исках още да ви пиша, но малкия се събуди и нещо недоволства, че е самичък.. Отивам да си го гушна, че като се гледам май е само въпрос на време да почна и на него да викам 

Миринде, както виждаш не си сама във викането И моят праг на търпимост за съжаление тотално се е сринал и го отнася каката и аз често рева, и я гушкам и обяснявам, но ефекта не е същия, защото по дяволите следващия път пак не успявам да преброя до десет Да, и аз винаги си казвах, че никога няма да бъда като майка ми, ние никога не сме били близки, чак сега на дърти години тя се опитва да стане приятелка с мен  и да компенсира и получи нещата, които е пропуснала досега, но вече  е късно, не е същото. При мен предимството може би е, че почти сама си ги гледам децата  и наистина имам много силна( поне аз така си мисля ) връзка с Рая, отсега й обяснявам как тя ми е най-добрата приятелка и двете винаги ще си бъдем най-близки, независимо какво се случи. Естествено, това не ми пречи да й крещя като коньовичар, просто се мразя , ама и тя е егати лежера на моменти, направо да падладееш Тя пък от пуста ревност непрекъснато започна напоследък да ме пита дали я обичам, защо не й се усмихвам и разни такива неща, които просто ме съсипват, явно не правя нещата съвсем като хората, въпреки че бога ми се старая Хайде малко да ви разведря, пускам две снимки на Бобсън, целувки от нас

- запознайте се с най-новия член на клуб "Ягуар"

ох, до преди половин година бях същата, с викането и пляскането. сега рядко викам, почти не пляскам. и всичко започна, когато ми откриха анемията .......... сега пия желяо. в нета имаше някъде доста обширна статия, че липсата на желязо влияе на настроенията и нервите. дали е вярно не зная или просто аз съм си го внушила, но сега всичко е в пъти  по-добре

Дъмперче, ако това  е рецептата ще рупам желязо всеки ден

Hello, мацки!!Много се радвам като пишете така, споделяте и пращтате снимки!!
Честито на Надинката за прекрасната новина!!!Желая ти леко и безпроблемно бременеене!
Злато, Зори, Гея, Еми, Дъмпер, Боги,Аля, Джулка.....и вс други!!! Излезнахте от нелегалност!!!Добре, че кака ви Гея ви привика!!
Миринде!!      Много мило ми стана, че си се сетила за мене!Има още време- до средата/ края на януари...(С Мирра вървиме заедно почти ). Тумбака расте и тежи...слава богу, килограмите пък не са толкова много -до тук...(7 кг), чувствам се добре, ама вече все по трудно си намирам удобна поза за каквото и да било. Ни да лежа, ни да се седа, ни да стоя права дълго време, ама още около два месеца ще стискам зъби. Даже и за две седмици (от 18 окт до 1 ноем) бях до Франция, доста интензивно беше..Прекарах 10 дни в едно градче в центр. Фр, после 4 дни в Париж при леля ми, със страшна програма за разходки и зяпане и т.н.(отново..), та щом тогава не родих при това темпо , май ще устискам до края. Луд умора нема...Та затова бях зачезнала.
Сега си се гледаме с Али, че кашляще като дърт пушач от средата на мин седмица и както каза преди около седмица - "нещо гласът ми се повреди," слава богу нищо сериозно до тук. Но до края на седмицата ще сме си двете в дом. обстановка.
Боги- имаш прекрасен, мн умен и уникален син!Винаги ми е било кеф да чета постовете ти.
Еми- дечицата ти са супер!!!
Относно викането-мисля, че всички сме така ...Прочетете за индиговите, и по- точно за кристалните деца (ако вярвате, разбира се )и може да си обясните мн неща за тах самите, и да знаете и да се научите  как да общувате по- добре с тях и как да им влезете в положението.
Ох, май мн дълго стана...
Дриноооо, Спокойната!!!Драснете някой ред!
Целувки мили момичета!

Гуд морнинг, лейдис



Как ви Гея вече е седнала зад пецето на работа и яко бачка, че пот се лее .
Еми, тоя Бобсън е голям пич...ще му изям трътката!
Грейпфрутче...радвам се, че писа. Метни няколко снимки на русокоска Али, де. Не съм го виждала това детенце от сума ти време.
А относно Париж много ти завиждам, ама много. Преската е влюбен в Париж, един от любимите му филми е Рататуй и ресторанта на Густо се практикува постоянно в къщи. Когато вечеряме, твърди, че това е Гурме кухня, много иска милия да отиде да се храни в песторанта в Париж, и да се качи на Айфеловата кула и да се държи здраво, за да не падне  . Предложих му това лято да отидем в Италия, а човека отвърна - " То в Италия има само мач, няма Гурме кухня". Та дали ще ни огрее скоро да се понесем към Париж......така, че страшно много ти завиждам. Погали шкембенце от мен!
Относно викането -  аз съм цербера в къщи...крещя, явно смятам, че детето ми е глухо и като викам, ще ме чуе и ще изпълнява това, което казвам....нищо подобно, не ми обръща внимание. Фори ми прави забележки постоянно да не изпадам в ненормални състояния....и  е прав, де, ама аз не съм спокоен човек като него. Но.....поне се опитвам...
Пресиян още е в къщи с дядо си...градината все още е в ремонт - тяхната....... И днес, ако не вали ще ходят до градината, да проверят кога ще започнат да функционират с парно. Иначе те двамата се разбират, обръщат къщата наопаки, редят влакове, писти и т.н, дори дядо му го водил до Захарна фабрика и гледали парните влакове и " ДИЗЕЛОВИ". Мнооого е впечатлен, само за това ми разправя, как го качвал на локомотива и машиниста бил там и такива жжепе нещица .
Между другото и аз като някои от вас търся рецепта за сваляне на кила. Знам, че ще кажете- повече секс - но това не се случва при нас...я има баба, я дядо, я сме трупове вечер...май си търся любовник...знам ли...
А за пусти спорт нямам време, не , че е оправдание, но кога, вечер ли? не върви...
нещо се разписах....
Ади, душооооо, пиши барем 2 реда, верно много ме притесняваш.
Айде хубав и спорен ден!

ето пиша...

Първо с извинение, че не съм ви чела. Ще наваксам по нататък...
Ами вчера оперираха баща ми и все още не знаем много... освен че операцията е минала и че се е наложило да му преливат кръв. Днес се надяваме на повече информаци. После ще си го гледаме и след минимум три месеца ще направят и втората операция.
Та това е едно от нещата които ме притесняват в момента. За другите... ще видя кога ще ви пиша.

Иначе Пешко е здрав. Не ходи на градина, защото и при тях сменят тръбите на парното и е кучи студ. Редуват се майка ми, свекърва ми и свекър ми да го гледат. Надявам се другата седмица да мога да го пусна, защото като изпишат баща ми няма да има как да го оставя вкъщи.

Но днес ми е хубаво. Днес е празник. Племенниците ми Мина и Виктор имат именни дни. Да са живи здрави, весели дечица и винаги усмихнати!
Празник няма да има поради ред причини, но по нататък ще си го направим подобаващо.

Ами това е. Сори че не пиша, ама не очаквайте много от мен скоро. Ще ви чета и ще ви се радвам.

Хубав ден и весел празник на всички именници днес!

Ади, мила моя, стискам палци всичко да е наред!
Целувки много

Добриутро и от мен!
Е, че се радвам че пишете бре!!То много готино така!!!!!
Бремените - погалете тумбаците
За викането...ами няма как - то човека е несъвършенно съдание - има нерви и често ги отърва.
У дова викам АЗ и Мирела - наследила ме е горката. Взела е пример от майка си. Често се караме с нея на висок глас , при което Къци мълчи, мълчи...инакрая приключва спора с нещо от рода:"Уф, млъкнете вече, за кво викате ?" И като си помислиш - прав е - често са ни безмислени виканиците....
Галин добре че се е примирил с мен... и вече не ми обръща внимание на лудите изблици.  
Днес ще бачкям много че си зарязах нещо работата...а съм вече в рекламна кампания. Ама пусто не мога да се накарам да я почна като хората. Нещо не ми е конфортно.  

Спорен ден ви желая дами


АДИ миличка - стискам палци за татко! Всичко ще е наред!

Едни сладости от нас, имаме си именник!
Аз му пожелавам да ми е здравичък и да промени света, че съвсем се е объркало всичко! Скромни майчини пожелания...

Дринче, дано всичко да се оправи с баща ти! Аз преди няколко години минах пред подобна "емоция" и си спомням тревогата и страха с който посрещах всеки нов ден. Дано всичко завърши благоприятно!!!

Гея, ама Преси голям аристократ се оказа. Гурмета, синя кръв и вирнато малко пръстче... Ти чак ме амбицира да сваля Ратауй и да го гледаме, белким и на нас ни се прелее малко аристократизъм...

Миринда и Грейпфрутче, благодаря ви за благопожеланията. Погалвам тумбака от ваше име

ЧЕСТИТО НА ИМЕНЯЦИТЕ ДНЕС  ДА СА ЗДРАВИ, А ПЪК ДРУГОТО ЩЕ ДОЙДЕ  САМО
Ади, стискам палци всичко да се оправи и целувки от нас
Гея, Пресата от малък се е ориентирал човека- аристократизъм, синя кръв, гурмета, нема лабаво А "Татаруй"( както му викаше Рая ) и на нас ни е любим
Ние чакаме доктор, щото Рая от снощи взе да вдига темп., аман вече, иде ми  да се гръмна мразя я тая зима с тези болести

Честит имен ден! Бъдете здрави, щастливи и мечтайте!



Дринка, кураж и позитивна енергия от мен!  Целувки на имениците с красиви имена...

Светле, голям образ Преско! 
Със секс дали се отслабва не знам (га беше т`ва време дето секса беше спорт  ), но определено за Самуил/а трябва да се понапънете с мъжо  .

Хайде, болничките да оздравяват!