Великобритания - тема 26, Отпускарска

да  вярноо каква съм п....а благодаря ти ,съвсем ми изкочи от главата и се чудих,чудих....

хей Лондончанки да питам пак нещо , интересувам се има ли в Лондон или около Лондон лунапарк-ове или нещо като дисни ленд на закрито или поне част  от него да е закрито, леле много питам май

Oni,
Може да опитате : www.legoland.co.uk , макар че не се връзва много с молбата ти за "Дисни на закрито" или да отидете до Париж с Еуростар-а - www.eurostar.com.
Иначе, има закрити playgrounds в по-големите търговски центрове - Bluewater, Lakeside (извън Лондон) или Westfield (в Лондон е).

Благодаря   

GI, ето за това ти говоря - децата само в двора, в парковете няма много деца (понякога никакви), lend-овете са далеч ... моите сега са като отвързани в БГ ... всеки ден на плаж, по 2 пъти излизат с бабите и дядовците в парка сутрин и следобед, вечер заспиват уморени от игра. за храната - моите извинения, ама тук всичко е пластика и хормони, остави за месец в хладилника каквото и да е и няма да мръдне ...за лятото - ами чакаме го от май месец това слънчево лято тук, а аз се удавих в тия дъждове вече. това тук е Unwetter, немска дума за лошо време, т.е. обратното на време ... там вали и след 20 мин е изсъхнало всичко ... да не говорим как хубаво се хранели там, тук ги преследвах и двамата с чиниите, а Жорката отказа плодовете и зеленчуците след преместването ни в ЮК. не съм негативно настроена към страната, точно напротив, но с някои неща просто се примирявам, но не мога да свикна. - времето, храната и липсата им на хигиена в някои отношения ... в момента, затова не съм сменила работата все още (цял месец се задържах:-)))), защото е чисто

Мари и на мен много ще ми липсват постингите ти, четях ги с интерес ... особено онези за експирианса ти на работа - беше ми взела думите от устата направо ... онзи ден на едно интервю се запознах с едно момиче българка, те са заминали с приятеля и преди година за испания, но не им е харесало и сега са се прибрали и наново започва тук отново ...казаха, че заплащането не било на ниво, лятото било много горещо:-))))))))))))) естествено, не е задължително и с вас да се случи така! просто споделям и ви желая мнооого успех на цялото ви семейство!

един хубав камп

http://www.campbeaumont.co.uk/

Здравейте момичета. Не мога да се въздържа и трябва и аз да се изкажа..

Не знам къде ги намирате празните паркове - всичките около нас са пълни и през учебно време, и през ваканциите. Редовно трябва да чакаме за свободна люлка или друга играчка. А и тези family centres, които целогодишно предлагат игри за деца на затворено, точно за когато вали, сега има и безплатни курсове за родители, безплатен креш, да не говорим за местните библиотеки и плейгрупи през учебната година. Да, може би ако си в БГ на морето през лятото е супер, но отиди с децата в София или някой друг голям град, никакви паркове няма свестни със съвременни обезопасени съоражения. А какво ще правят през зимата? По улиците се гърбиш с количките, че бордюрите високи, а тротоарите пълни с коли, на транспорт не можеш да се качиш, че има доста стъпала и там, ако шофираш, можеш да си направиш пикник в колата докато чакаш в задръстването. Не ме разбирайте погрешно, не съм настроена анти БГ, нито мисля, че тук всичко е ток и жица. Аз съм израстнала в София и не се чуствам лишена от люлки или забавления. Не съм съгласна обаче, че тук децата умират от скука, а в БГ е шоу на колела - все пак докато са малки децата от нас, родителите зависи до колко се занимваме с тях, какво правят и как се забавляват.

За храната, също не мога да разбера - не харесвам всичката английска храна, нито всичката българска. Хубавото е, че тук има много голямо ранзообразие и човек ако готви "from scratch", няма консерванти, химкали, сол и т.н. А ако отидеш навън - кеф ти италианска, гръцка, индийска, тайландска, китайска, мексиканска и разбира се английска храна.

Все пак в свобдодни времена живеем и е въпрос на личен избор кой къде живее...

Хубав ден

Привет,мами!
При нас приготовленията текат с пълна сила ,единствено хиляда-та документи покрай моята виза ни забавят.Не стига че искат дори наши снимки заедно/разпечатки от телефонни разговори по между ни ,ами и таксата за визата е космическа направо/според бълграските стандарти и не само/-над хиляда лева е!И разбира се,ако случайно не ме одобрят парите не се връщат,а това все пак е голяма сума.Разгневени сме от тези британски изисквания./щом и мъжът ми се ядоса../ама няма как,ще слушаме и изпълняваме.В четвъртък заминаваме да подавам документите и от там нататък ще чакаме-до 15 дена всичко трябва да е решено и после само остава да грабнем билети и сме на Британска земя.
Иначе тук продължава да е непоносимо горещо през деня,но вчера следобед отидохме всички дружно на басейнче и си изкарахме доста добре,а на малката толкова й хареса,че от умора с лекота заспа на целият този шум.
Разбирам,че и вие сте се поглезили със слънчице
Хайде,заминаваме пак по задачи,лек и хубав ден!

Darima, каква е тази виза, която вадите? Преди беше такава процедурата, но сега идвате тук и намясто оправяте документите.

За игрите и храните няма да се изказвам Изцяло подкрепям написаното от Fish189.

Тя е с руско гражданство и и трябва виза..иначе никои няма да я пусне...

Чужда Английо, моя Английо

Аз още в самолета се задъхвах от омраза към Великата Британска земя. Не исках да я виждам, не беше тя решението на проблемите ми. Преустанових живот тъй сладък и безгрижен. Като адмиралска пеперуда, ефектна и лека, слизах от единия самолет и се качвах на другия. Бях безумно влюбена в английския си съпруг, а той благородно ми осигуряваше възможността да наблюдавам света с изумените очи на едно малко българско момиче. А сега, този самолет, този същият самолет, закръглил се хубаво от крупната сума, похарчена за любовни билети, ме пренасяше заедно с малкото ми детенце, към крайната дестинация-Англия. Чувствах се подгонена, изплашена, бягаща, абдикираща, падаща панически, с огромна светлинна скорост звезда. Болеше ме, че теглената най-долу черта изкара Англия по-уредената и по-подходящата държава, а България само можеше да ми каже едно тихо и жално майчино "сбогом" и да ме гледа как заминавам. Мразех се и мразех всички, задето бях стъпила здраво в това положение. Обвинявах всички за всичко. Не исках да живея в липсващо лято, сред високомерни и странни хора, във влажна къща, да нодя чадър всеки ден, да забравя за лена и коприната, да се провалям при всеки опит да изпържа едни прости кюфтета. Не исках да ходя по улиците, по които дори мъж с 3 очи няма да намери начин да те загледа, не исках "сори" и "плийз" да са 95 % от думите, които ще използвам за деня. Не исках да съм дори 400 км близо до английската си свекърва. Не исках да не си знам съседите, да започвам нови приятелства от немай-къде, не исках да се доказвам на чуждо място. Стисках детето си здраво в този доставящ ме самолет, стисках го, целувах го, бях цяла на нокти, бях звяр. Как не бутнах количката със 6-те куфара върху мъжа ми за решението му да се преместим тук, не знам...

Началото беше по-зле отколкото си представях. Ооо, не само теглената долу черта на парчето вестник у дома изкарваше Англия по-уредената, о, не! Нямаше дори телефонен секретар, с който да комуникирам, и той да не ми напомня, че съм от по-неуредената страна и ще си трая и чакам. А България тихо там някъде поплакваше вечерите за мен, но нито писмо ми написа, нито ми телефонира. Мислили всички близки за нас, много мислили, дълго мислили, но нали сме били далеч... Хората! Ооо, не! Не само високомерни и странни! Не, не! Може би са такива навътре в страната. Тук е по-лошо. Тук е една уникултура, унисекс, униправа, уникод, унипобъркваща ме унификация на хора, тотално различни, разнородни, разновидни, разноподвидни, разделни, разделени, разпокъсани, разярени, разнищени, разочаровани, разбиращи всичко това, но вярващи, най-чистосърдечно и искрено вярващи, че са унифицирани.

Аз може би остарявам, не следя отдавна Бритни и Джъстин, но очите ми и душата ми, забелязвам с годините, се пренасищат много бързо от шаренията, която някой някъде се опитва да ми представи като изкуство, като постижение, и се изморявам и после дълго, дълго, дълго трябва да пия мляко с мед и канела и да гледам еднаквите капки дъжд по прозореца, за да се заредя. Аз може би опростявам, чета все детски приказки и форуми напоследък, но рапидно губя интуицията си и онова качество, с което се мислех за по-различна и което дълги години ми служи вярно-да чета на хората лицата и да знам какво да очаквам от тях. Не само не мога да прочета нищо тук, ами и се боя, че те четат по моето една универсална унификация уникално отчетливо четяща се на челото ми.

И да, както и предполагах-влажни къщи и липсващо лято. Не само че не се срещат мъже с 3 очи, но няма и такива с 2 ръце, когато става въпрос за повдигане на количка. Първо ще спрат и помислят-дали е безопасно и дали застраховката им ще покрие дископатия, после ще си дадат комфорта на една цяла допълнителна минута, за да са сигурни, че няма да противоречат на някакви общински разпоредби да бутнат вратата на магазина пред мен и чак накрая ще понечат да действат, за голямо свое изумление зад отдалечаващия се вече мой гръб. Явно за джентълменството е нужен план, грижливо написан от някоя благородна дама, запечатан с восък, доставен с куриер на кон и тогава вече джентълменът ще има цялата сутрин и по-добрата част от следобеда да осъзнае и тренира ловкото и навременно отваряне на врата, и тънкото балансиране на подаването на ръка на някоя по-пухкава лейди.

Сори и плийз са две думи отдавна загубили смисловата си натовареност и се изполват тук за запълване на дупки в пространството на разговора. Сори, сори, сори, сори, плийз, плийз, плийз, плийз. Кучето ти без каишка и намордник дошло до детето ми, а ти ми се усмихваш и минаваш с едно сори! Детето ти се въргаля като прасе в кочина в магазина и гази наред непродадените още дрехи, а ти си ровиш в закачалките и с гръб към него/към някой си/ казваш "Не пипай, плийз"... Как живеят тези хора без огън? Как е възможно да търкаш две пръчки и да не разпалиш искра? Дървото явно е мокро, от дъжд. Там, където трябва пожар да избухне, те казват едно сори и да ти се отще пожара, искрата и всичко... И в рамките на доброто възпитание е да кажеш "плийз" на детето си, когато то ближе пода на бакалията?

Къде дойдох? И как ще я карам тук?

Затворих се. Плаках. Палих се пред мъжа ми. Пак плаках. Мразех. Пак плаках. Буйствах опасно, огън и жупел излизаше от устата ми. Чужда е тази Англия за мен. Чужда!

Дойде Коледа. Започнах да забелязвам пощальона. Хареса ми. Носи картички и колети човекът, поздравява, много поща, хората пишат ли пишат. Представям си ги-всеки седнал във влажната си затворена къщурка и ниже колонки със сори и плийз. А този човечец им разнася писмата всеки ден. Голям плик, малък, кафяв, бял, с прозорче, без, с етикет, без, с печат, без, с мехурчета, без, отвътре изкачат писма, сметки, предложения, реклами, картички, купони... Загубих им края, не можех вече да разпознавам кое какво е. Научих се да си прибирам пощата и да си я отварям с чаша чай в ръка. Забелязах също, че сме сами в парка. И на люлките-никой. И по тротоарите. Като изключим една жена-джудже, която имам чувството, че е агент на ДС и ме причаква по кьошетата, и лудата японка с опиканите и сополиви хлапета, няма друг. Цяло езеро с патки на наше разположение. Фотосесиите на Александра са все едно още работя в киното, отцепила съм района с ленти, изтеглила съм целия екип зад обектива, тишина, камера, снимка! Харесва ми! Забелязах старите баби с бели лица и перлени огърлици. Някои е невъзможно да не забележиш-та те се движат с мотор по тротоара! Други се редят на опашка и се качват на това, което в последствие Александра започна да нарична "баби бус"-автобус, който минава по веднъж на час и вози само старите баби за 2 спирки. Всеки ден този бабешки бус е там, на мястото си. Червен, измит, хубав... И едни стари баби ухилени до ушите и Александра им маха, а те на нея обратно. Започнах да се качвам и аз. Какво ли не би сторила една жена, за да се чувства млада! Шофьорът е минал сигурно курс за вежливост, изчаква си старите госпожи, не бърза, има цял час да си направи обиколката. Научих къде са автоматични вратите в супера и като една силна и независима жена си избутвам количката от там, не чакам помощ. В метрото, за да минава по-бързо времето, оглеждам разнородната смес-подозира ли македонката срещу мен, че разбирам езика й, а индийската двойка ако само знаят как миришат на къри, ха! рускинята в дъното извади червилото си и най-безсрамно си начервоса устата преди да слезе, гулять будет, на чернокожото инак симпатично момче костюмът седи много нов и с тази раничка на гърба- ясно е, продава застраховки от къща на къща. Ааа, ето една англичан! Качи се и извади сандвич, изяде го, после остави хартиите. Добро момче ми се вижда иначе, сигурно просто иска и чистачите да запазят работата си в тази криза. Но какво ли ме интересува той, моята спирка дойде.

Започнах да каня гости. Ооо, какво барбекю ставало в тази малка зелена градинка! Махни ги кюфтетата, ще ти опека пържолки, зеелнчукови шишчета и пита бред пред очите! Трай ит, плийз! Плийз ли казах, о не! Спряла съм да го забелязвам! Сорито доста го тренирах пред огледалото. Започвам фразата, фокусирам погледа, напълвам го емоционално с каквото е подходящо за случая, пристискам мускулите на скулите, впивам зениците си в обекта и изстрелвам това чудо на чудесата английско оръжие-сори, с възможно най-невъзмутимия и студен тон, на който съм способна. Докато тренирах си мислех как ли ще направи такова английско сори Зуека или Любо Нейков. Ооо-хо-хо, Любо Нейков да направи английско сори на забавен каданс...

Научих се да ходя със шлифер. Добре ми е, определено. Не се подмладявам, а най-мразя меки сланини да се тресят под фини материи. 50 шлифера гледах и мерих, ама беля на главата си взе този мой мъж с това изобилие на магазини, но накрая взех този, в който изглеждам просто зашеметяващо. Скрива сланинките, изтъква красивите работи, замятам си шала и нося дълъг чадър кокетно в ръка и по празните тротоари се чувствам като една малка англисйка кралица-с пристегнат корсет, с памучни фусти, с вълнена романтична пелерина с голяма качулка, готова невъзмутима да прекрачи едно въргалящо се дете на пода, правейки се, че не го забелязва и така отправяйки своето съобщение до света-тази Англия е моя и тук всичко е така, както на мен ми харесва, а това, което не ми харесва беше едно голямо предизвикателство за мен и аз успях да се адаптирам, успях да си стъпя на краката и да се държа достойно, а не като дивачка. Успях да направя престоя си тук интересен, полезен и запомнящ се за детето си. Успях да разбера къде било скрито джентълменството-в моите собствени пръсти, които написват програмата за деня и я подават навреме на собствения ми мъж. Успях да се настроя на английска вълна, да синхронизирам с Биг Бен часовника си, да отпивам чай бавно и да му се наслаждавам и като не знам как да чета лицата на хората и като не знам как да се оплача от деня си, да ... говоря за времето!

Всичко било във времето! Тик-так. Измина още един час.

 

Момичета, някой пращал ли е документи до България с куриер, и ако да , кой куриер и как (по дяволите) става?
От няколко дена се мотая по сайтовете на федекс и диейчел и не мога да схвана как става пращането на писмо, а не колет.
Чувствам се ужасно глупава 

Уау, Мари.
Бри-ли-ънт!

Mари, мила, вземи направо да напишеш книга за семейните българи, които емигрират със семействата си в ЮК през какво минават. Много хубаво си го написала, все едно отново си прочела мислите ми. Напиши и как се обличат,какво има под модерния шлифер/тренчкот, как са като излязли от матрицата ... боя се, че и аз се превръщам в същото животно. Разрешено ни е за топ само черно, бяло, тъмносиньо и черно, ботъм е само черно ... е как да разчупиш ... много рядко забелязвам цветни петна, а какви хубави БГ фирми има за бизнесоблекло, което е едновременно делово и стилно, едновременно модерно и свежо (етере например, ния и дорадо и тн.) ... миналата година си купих прекрасни евтини дрехи за офис, моя размер - дано се отдаде случай да ги облека:-)) Онзи ден сложих светлосиньо коланче (тъничко, не от тези дебелите), обеци и колие в тон ... мениджърът на етажа дойде да ми издърпа ухото ... така че продължавам от утре да се сливам с тълпата, цялата в черно, със слушалките и вестника ... не ми се иска да живея така в далечно бъдеще. Няма да мрънкам повече, звуча ужасно депресивно знам, но това е от времето предполагам и от това, че децата ми ги няма до мен. Като работеща за първо лято жена накупих обувки пийптоу, само дето няма къде да ги нося )) на работа не може !!!

Fish 189, за всичко си права. Само че аз като сложих на кантар лято в Бромлей с баба и лято в Бургас с 2 чифта баба и дядо реших, че там е по-добре. При нас парка е празен, нас с таткото ни няма по цял ден, а бабата ни е възрастна, не шофира и не може да ги води по-далеч от нашите локални паркове, които са винаги празни ...времето е супер там, блокът на нашите е до едно училище, има страшно голямо пространство да карат колелета безопасно, батути на всяка крачка и мнооого мнооого дружелюбни деца. За зимата подкрепям с 3 ръце твърдението ти - на всичкото отгоре в БГ моловете има кафета, където се пуши и и не бих изкарала и половин час там ц децата си, тук можеш (ако детето ти не е като моите палаво) да прекараш цял ден в мола на топличко ...

Приятен ден, момичета, днес е топло, дали ще имаме късмет да ни напече и слънчице 

Мари, много хубаво .........

П.С. Мари, според мен се захвани с creative writing!  Имаш талант и съм сигурна, че ще има кой да те издаде!