Великобритания - тема 26, Отпускарска

298, и от мен имаш стиснати палци, дано се оправиш до тогава, виж колко хора те подкрепяме!

момичета, набързо питам пак за NARIC (сайта го знам) - нали можеше да се изпрати просто фотокопие на бг без да са преведени дипломите или греша? пише на сайта, че било необходимо да са на английски? и колко струваше услугата (приравнянване и превод или какво?) бихте ли ми казали, тези от вас, които имат опит с нарик на какъв английски еквивалент връщат/приравняват нашите дипломи от гимназиите и магистърските степени от университетите, аз съм филолог? колко време отнема процедурата? извинявам се, че питам за дискутирана тема, но нямам време да се ровя назад.
кандидатствам за bi-lingual seсretary и ми искат А левъл или да членувам в някакви асоциации на преводачи, както и курсове и сертификати за преводач ...аман вече, накрая ще се хвана и аз да чистя къщи за по 10 на час вместо да се мъча за по-малко ...

Да, може. Моите ги пратих така. Доплатих 35 лири към основната такса.
Приравниха ми Магистър по история от БГ на бакалавър по история тук.
Никъде не ми потрябва този сертификат.
За учител отново си пращах документите, само че до GTC. Там вече всичко едно към едно.

Със сигурно ще покриеш А-левъла. Отнема около два месеца, поне на мен толкова..
Но се доплаща после и за самия сертификат, към 20-тина лири беше.

Еее, не се отказвай, къщи винаги можеш да чистиш,
пък и интелектуалния труд носи друга наслада.
Успех 

298, да се присъединя към стискането на палци   Как си днес? Надявам се да чувстваш добре вече!

Момичета, искам още веднъж да благодаря на всички откликнали с предложения за квартири и квартали. Днес случйно се получи така, че отидохме да видим една къща точно в съседната улица на нашата. Човекът се изнася за Лийдс и искаше да я даде на семейство под наем. Къщата е по-голяма от тази, в която сме в момента, но с мноооооого по-малка градинка. Все пак има къде да се сложи една масичка за кафенце. В крайна сметка той се съгласи на цена, която ни устройва и пак си оставаме в квартала.

Благодаря още веднъж на всички  

И още нещо - хайде на женска среща на по чашка винце някоя вечер 

zlatanata tolumba, благодаря за инфото, това за чистенето бе шега, не мога да захвърля години учене и да се откажа, но цялото това вадене на документи и започване отначало ми идва в повече на тая възраст ... то не бяха визи, изпити, за всяко нещо чакане по 2 месеца, сега ходя на курс, припомням си също и забравения и непрактикуван език и понякога ми идва наистина да зарежа всичко, но съм се хванала на хорото и се надявам скоро да има положителни резултати. във влака чета, през почивките на работа, вкъщи се упражнявам ... имам чувството, че се подготвям за кандидатстване в университ, че даже и по-сложно ми се вижда. дипломите ми ги искат от едно място, където смятам да кандидатствам след като си свърша курсчето и пак няма гаранция, че ще ме извикат на интервю. от друго място ми искат пък CRB и там се чака не знам колко си време.
основната такса 70 лири ли беше? ти две дипломи ли изпраща - гимназиална и за университета?
много 10х за инфото предварително.

как сте момичета? май всички са по почивки и България? на моите деца не им се прибирало в Лондон, Жорката казал, аз вече ще живея в Бургас ...

Ааа, не всички. Някои сме тук, гърч на работа и гъбясали от дъжд 

Да, към 70 лири беше основната такса, още 35 за техния си превод и още 25 за сертификата.
Аз съм пращала само от Университета. До колкото знам, всяка диплома си е отделен случай.
Трябва и академична справка, нали знаеш?

CRB правих началото на миналия месец, отнема две седмици, поне с агенцията, която ме разследва мен..

Напълно те разбирам за ученето, но така ще бъде, като сме тръгнали да се доказваме в чужда държава.

я кажи и за академичната справка, моля те? за първи път чувам ... ей ама голяма бюрокрация ...добре, че имам още време и хора като теб, които са светнати и са минали по пътя.

Добре, че я споменах.
Трябва ти академична справка, без нея не става.
Вади се от Университета, който си завършила.
Представлява списък на предметите, които си изучавала, какъв хорариум и кой е бил преподавателя.
На тази база-часове и хабилитирани преподаватели се преценява адекватността на образованието.
Принципно се вади лично, отказват иначе, заради някогашните злоупотреби с дипломи.
Дори да пратиш майка си, например, ще й трябва пълномощно.
Но посред лято ще е проблем, канцелариите не работят, декани/ректори си пекат задници по морето.
Все пак, почвай да действаш 

Мерси за стиснатите палци - помогнаха определено!
Още не са обявили офицалните резултати, според часовника ми са 02:10:10 за 21.87 kilometers.
Преди месец, моите надежди бяха да го завърша за 1:50, но както се оплаках вече, нямах време да тренирам, а последните 2 седмици пък болна бях.
Октомври месец следващият (ако не намеря някой по-скоро   )

http://runwithme.freehosty.com/07-26-2009_Running_My%20First%20H … athon%20Race.html


На пъвата миля нещо ме ухапа по крака, и бях на косъм да спра.
Изплаших се (голяма съм бъзла), но продължих да тичам.
Явно това беше късмета да нося 13 номер .
Изпих един бенадрил като се прибрах, поспах, но ухапаното продължава да ме боли, повече от старите ми кокали.
Беше едно прекрасно изживяване, дори и когато ме изпревариха двама "младежи", с видима възраст над 70 години !
Мъж ми е правил малко снимки, и като ги кача ще пусна линка, току виж някой се ентусиазира да тича!
Още веднъж, благодаря за стиснатите палци!

298, браво! Чудесно си се справила! Днес цял ден поглеждах в очакване да се включиш и да кажеш как е минало  Ще чакам с нетърпение да видя и снимките Като чета, ухапаното изглежда е сериозно. Дано не ти създаде излишни проблеми.

Аз мислех да пиша веднага като се прибрах, и да се оправям на парти да ходя, но този бенадрил така ме успа, че едвам до леглото стигнах.
Клепам с разни антихистаминови пасти, сложила съм един плик със замразен грах и се надявам да е по-добре утре.
Още не съм започнала със снимките ,
А, в добавка към медала и с черен нокътсъм се сдобила, тези дни отивам за нови обувки, и този път ако кажат два номера по-големи, ще слушам.
Sweatshop имат намаления до 2 август, който иска да се възползва.

Здравейте,мили мами!
Надявам се съвсем скоро да се присъединя към вас,понеже след около 3 седмици ни предстои преместване в Англия/с мъжа ми-англичанин и нашата малка дъщеричка,която сега е на 5 месеца/.Ние ще живеем в Бландфорд/Дорсет близо до Саутхамптон.Много би ми се искало да си обменяме опит,понеже за мен ще е съвсем ново там и отсега си мисля,че ще има малко културен шок/както ме "плаши"мъжът ми /.
Сега неговите роднини са ни на гости-5 човека+едно дете на 10 години/дъщеричката на мъжа ми от предният му брак/.Но за съжаление вече се настани леко неразбирателство между нас И то за дреболии.Незнам дали повечето англичани са така,но семейството му негодува заради моите"правила"както те ги нарекоха,понеже ги помолих най-учтиво да се събуват вътре в къщата и да пазят тишина след 9-10 часа вечер ,когато аз и бебката отиваме да спим.Понеже при тях няма никаква такава дисциплина,децата им си лягат,когато си поискат,а те си пийват и шумят до късно през нощите,стъпват дори по дивана с обувките и дават на котката да им пие от чашите.Но ние не сме свикнали така и нито аз ,нито бебката можем да заспим.Та резултатът е:сега целият ден стоят навън в двора и отказват да влязат вътре а аз се чувствам ужасно.Казват,че не са свикнали така и не виждат нищо лошо да сложа бебката да спи и да си шумим +това няма да споменавам хигиенните им навици-не си мият ръцете,пипат кучетата отвън,а после пипат детето,а тя си лапа ръчичките.Но аз не мисля,че това е правилно.Първо,че децата трябва да имат дисциплина,нормално е,когато отидеш на гости някъде/особено в друга държава да приемеш културата и странностите там и няма нищо лошо в това,че ги помолих за две простички неща.Просто нямаше смисъл да се обиждат.Моля ви,дайте си мнението,много ще ми е интересно,вие,които вече живеете там да кажете как се нагодихте,всички ли са такива там или аз прекалявам????
Ох,много дълъг встъпителен пост,но ми е доста криво сега .

Darima здравей и добре дошла сред нас.Не се сърди на английските си роднини просто такива са им навиците.В нас е почти същото нещо.Децата са свикнали да спят на шум и за това сам доволна.Докато си спят аз си върша домакинската работа,а се е налагало и на мъжат ми/също англичанин/да кърти с Хилти и нито един от малчовците да не се пробуди.В къщи поне на първия етаж се ходи задължително с обувки а на втория по чехли или бос,колкото до кучето пипат и после на мивката иначе  без право на обжалване.Сигурна съм че ще свикнеш и скоро няма да ти прави и впечатление.Леко местене и дано скоро се спогодите с роднините.
Нашата почивка е вече към своя край и живот и здраве на 1.08 си летим за наше село.
Поздрави и целувки от Българско 

С всичките тези хора ли ще живеете заедно в Англия? Ако да, то тогава хич и не тръгвай - няма да ги промениш!
Видяла ли си как и къде живеят, изобщо познаваш ли ги тези хора, този мъж?
Извинявай, че съм директна и рязка, но описаните от теб хора, ми приличат на категория, каквато едва ли някой би искал за съсед дори!
Помисли си много добре за всичко!

прочетох и друго мнение, та да напиша, че моето можеш да не го вземаш предвид!
Аз съм алергична към кучета, котки,  пияници ... простаци и т.н

Това е супер новина, Номадик! А, за градинката,като размери - може и да е по-добре, по-малко ще се коси ;о))! А, за срещата - гласувам и с двете си ръце, който е все още в Лондон- хаиде да се видим.

298 - Евала за сериозното отношение към маратона!! Като тичахме корпоративният 3.5 мили в Battersea Park миналата пролет, имахме колежки, които отказаха да тичат поради настинало гърло, ала пък не отказаха питиетата в краят на маратона.

Дарима, съжалявам, че така съпружеските роднини те карат да се чувстваш. Както навсякъде - има различни хора, нас ни подават чехли при едните съседи, а при вторите сме по обувки, поради плочките - и двете семейства са доста приятни персони, но са и доста попътували. За себе си - от личен опит, колкото повече са пътували и общували с чужденци; както и образовани (имай предвид, 4е тук малцина, в сравнение с БГ, са ходили и обучавани в университети или добри колежи); толкова е по-голяма вероятноста да намериш общ език с тях.  И накрая–основното е, според мен, да се обясни, че е нужен  културен баланс относно гледането на детето, има позитивни неща, които могат да се използват и от английският, както и от българският маниер на отглеждане на беб4етата ни. Късмет и отстоявай своето - ти си майката на детето и знаеш кое е най-правилното за нея.

Дарима, аз споделям това мнение на 298, може да съм субективна - но това е свързано с фактът, 4е съм от доста години тук и съм работила с англи4ани и 4ужденци, като мен от 13 години. Също, зависи от нас дали можем да харесваме, търпим или да сме толерантни към такива порядки у дома, помисли си сама и говори с половинката си, трябва да си 100% наясно и сигурна в подкрепата му и пълно разбиране, когато сте тук - на английска земя.