Въпроси и отговори относно кърменето на близнаците - 2

Ай стига бе, верно ли  Аз още си спомням как на времето ме успокои за добавката, че така или иначе твърдата храна ще я измести. И аз си живеех спокойно с тая мисъл  Ако знаех, че шансът е чисто теоретичен, сигурно до сега да съм се отказала от кърменето  Което щеше да е голяма грешка, понеже да кърмиш е тоолкова по-удобно от хамалогията с адаптето... Но за консултант по кърмене не ставам. Твърде ми е "слаб ангелът", за да окуражавам други жени, че ще имат успех с кърменето.

Здравейте на всички близнашки мами
От много време се каня да споделя моята история и все не успявам. Ето сега използвам спокойствието докато децата спят, за да разкажа за нас и най-вече да вдъхна кураж на момичетата, на които им предстои най-прекрасното събитие съвсем скоро - срещата с двете/трите сбъднати мечти!
След 2годишна борба и 4ти опит Ин витро на 15ти февруари 2009 видяхме нашата точица. Не след дълго разбрахме, че сме благословени и живот и здраве средата на Октомври чакаме 2 бебенца - едничката яйцеклетка, която върнаха докторите се беше разделила на две и очаквахме нашите еднояйчни близначки. Бременността ми беше прекрасна - най-прекрасното изживяване, но изпълнена с страх от оставащите месеци и постоянни въпроси. До последно нямах никаква индикация за ранно раждане, но едната госпожица реши, че не и се стои повече в корема на мама и за 1 седмица слезе толкова ниско долу, че предизвика 6 см разкритие. На 26 Август 2009, в 31ва г.с. и 4 дни родих моите две момиченца - Константина 1910 гр и Димана 1870 гр.
Борбата да направя възможно всичко най  докато дечицата ми са в болница започна на същия ден. Дните минаваха, я кърма не слизаше. Опита ми с кърменето беше нулев и не бях успяла да прочета кърмаческата библиотека (оставих я за последния ми месец от бременността, но уви не остана време). Минаха 4 дни от операцията, а аз отделях едва няколко капки от всяка гърда. Започнах да пиша във форума и да се моля някой да ми помогне. В МД акушерките отказаха да ми дават съвети - нямало смисъл, недоносените деца се изписват минимум месец преди термин и няма да успея да съхраня кърмата си и да предизвикам достатъчно добра лактация, за да ги изхранвам. Никога няма да забравя тогава съветите на доц. Слънчева от Неонатологията - "Цеди всяка  капка, замразявай, носи на бебета. Имаш шанс да успееш" . Към онзи момент със съвети се включваше редовно Айла (на която дължа основно това да  се кърмим и до момента) и момичетата от кърмаческия форум.
Изписаха ме на 7мия ден и се прибрах вкъщи...сама.... чувството е ужасно и на никой не го пожелавам! И тогава реших - единственото полезно и ценно , което мога да направя през периода, в който ги няма бебета-  да се погрижа да имам достатъчно кърма. Започнах да се цедя 8 пъти на ден. Всекидневно ходих 4 пъти до болницата и носех необходимото количество, останалото замразявах. Ставах 2 пъти през нощта - според режима на бебетата - в 01:00 и в 04:00. Пиех много течности, 3 вида лактогонни чайове, хапвах след всяко кърмене.
Кърмата дойде постепенно. До към 10тия- 12ти ден изцеждах по 40-60 мл от двете гърди , в последствие количеството се увеличаваше. Дажбата на децата до изписването им не беше много - по 50 мл на  хранене. Аз цедях по 150-200 мл, в зависимост колко време имах. Най-много цедях през нощта.
В болницата бебетата изкараха  4 седмици (изписаха ни на 20ти Септември). Всички акушерки ме съветваха на не пробвам бебетата на гърда, защото това ги изморявало много, ще започнат да свалят грамчета (при недоносените всеки ден е въпрос на вдигнати грамчета 5,10, 20... колкото толкова - имаше  моменти, в които и на задържано тегло се радвах, само да не сваляха). Освен това ми казаха че сукателния рефлекс се развива месец преди термин - 35та, 36та седмица и на този етап няма как да ги кърмя от гърда. 10 дни преди да ни изпишат, едната девойка - Константина вече беше 2 кг (спадна до 1720 грама). Тук е време да отбележа, че те спаднаха драстично след раждането, особено Димана (1660грама), тъй като се захрани трудно.  Един ден реших да експериментирам и в часа на храненето я сложих на гърда- намери се една невероятна акушерка- Калина, която ми помогна, а не ме обезнадежди! Косето засука без всякакви проблеми. Хранеше се много по-добре от колкото с биберон и от онзи ден, биберона остана на заден план - използвахме го само за вода!
Димана прояде от гърда деня, в който си дойдохме вкъщи. Беше ме страх да я кърмя там, тъй като наистина първите дни когато бебетата хапваха от гърда не успяваха да вдигнат грамове (изхабяват най-много енерия, в сравнение с храненето от сонда и от биберон)...а изписвнето беше на 30 грама разстояние (изписваха бебетата 2100-2200 грама).
До ден днешен децата ми са изцяло на кърма и се моля да продължава така още дълго! Скоро ни се наложи да излезем и оставихме кърма в шише - е излизането ни пропадна, тъй като се върнахме малко след като излязохме, защото и двете деца категорично бяха отказали да ядат от биберон. Така и до днес!
Децата наддават повече от добре. Днес Константина е 4600грама , а Димана 4400грама. Наддават м/у 900гр и 1000гр на месец.
Не се отказвайте пред нищо, когато идва момента да решите как да храните вашите съкровища. Всичко е възможно. Нека трудностите ви стимулират да дадете всичко от себе си и да опитате всичко възможно! При много от нас да се изхранват близнаци на кърма  е напълно възможно, само трябва да се потрудим и ние! Ако ли път не изцяло, то колкото се може повече хранения да са майчино мляко!
За мен лично най-великото усещане през целия ми съзнателен живот е онова в момента когато храня децата си!Пожелавам успех в това начинание на всяка бъдеща и настояща мама!

Cho_ko , невероятен разказ! Възхищавам се искрено на силата и упоритостта ти!    Наистина може да си пример за много мами, не само като човек а и като доказателство за възможността да се кърмят близнаци, дори когато са били родени по-рано и са били отделени от майката за толкова дълго време.
Желая ти още много прекрасни кърмачески дни с Константина и Димана! 

И аз се възхищавам на Чоко-Коко   .Браво!
При нас положението е 50/50 адаптирано мляко и кърма.Количеството на кърмата ми не стига за 2 бебета,колкото и да се стимулирам и да пия лактогонни чайове.
Иначе си наддахоме с 1 кг за 3 седмици.Скоро ще навършим месец.

Чоко, страхотна си! Много се радвам за вас, дано всичко продължава в този дух!

Чета ви редовно, момичета, но все по-малко време имам да пиша. Снощи се пооплаках на една от нашите мами на ЛС, да разкажа накратко и на вас.
Моите хубавци са вече почти на 5 месеца и все още само на кърма. Това, което ме притеснява е теглото им. Изписаха ни на 6-ти ден, като и двамата тежаха по 2500гр (Маги се роди 2950, Иво - 2700) и на 4 месеца и седмица (тогава ги мериха за последно) тежаха съответно по 7400 и 8000.   Вече трети лекар ми казва, че е прекалено много и да ги ограничавам. Храненията им са 7 за денонощие и тук е мястото да кажа, че приемам всякакви идеи как да спра нощните хранения. Притеснявам се, защото някои факти ежедневно ми се набиват в очите и правя връзка с наднорменото тегло - фонтанелата на Ивчо е твърде голяма, и двамата не обичат да стоят по корем или ако го правят то е за 5 мин и следва мрън. За обръщане, без значение от корем по гръб или обратно, изобщо не може да става въпрос. Не на последно място съм си вкарала и фикс идеята за вероятен рефлукс. Почти след всяко хранене връщат мляко и това продължава до следващото такова. Като новородени ги изправям да се оригнат, правят го и въпреки това повръщат.
Ох, и още имаше, ама ме викат, а и нека не ви облъчвам с толкова инфо от раз.

Стрелче, аз пък се притеснявам, че моите момичета правят прекалено дълга нощна пауза и в резултат на това може би не наддават много. На 4 месеца точно бяха 6.100 едната и 6.200 другата. Нас ни изписаха 2.600 и 2.560 кг. След 2.5 месеца спряха да ядат нощно време. Първоначално след кърмене и заспиване в 23 часа, ги хранех в 5 часа. Ако примрънкваха през този период не ставах и те си заспиваха самички, но не са плакали, само се извикваха по няколко пъти. От навършени три месеца сами си изместиха сутрешното ядене, всеки ден малко по малко до към 8.30- 9 часа. Има сутрини /рядко/ стават към 7-7.30, но по- често аз съм нетърпелива и към 9.00 ги събуждам  ! Иначе и ние сме само на кърма. Но и през деня ядат на около 4 часа. Пробвай да увеличаваш периодите за ядене. Аз ако опитам по- начесто да ги храня, те се дърпат, реват, извиват се на гърдата, ужас! И се отказах, изчакам ги да огладнеят и тогава им давам да сучат!
Не си мисли глупости за наднормено тегло- те са на кърма, сами си определят колко да ядат. Моят син също много наддаваше като малък, а сега е един слабичък, ама е здрав!

Славина, завидях ти, честно! Девойките ти наддават по книга, поздравления! Да ти имам притесненията... много спяли. Да се сменим, а? Не съм спала повече от 3-4 ч за денонощие, откакто съм родила. Вече съм като зомби. Вечер започвам с къпането в 21.00ч. Първо единият, храня го и бабата го поема за оригване и приспиване. Мятам №2 и така докато заспят, което не е преди 23.00ч най-често. Оттам насетне е чудо, ако някой от двамата устиска поне до 2.30ч след полунощ и за мен спането приключва... тъкмо нахраня първия събудил се, идва и реда на другия, малко след това следва ред на новото хранене и денят започнал. За мен в 2.30ч, за теб (по писанията ти) в 9.00. Сега разбираш ли каква щастливка си?
Пробвах да увелича интервала между дневните хранения, но и тук ударих на камък - те едва издържат и 3 часа, какво остава за повече. Лакомници страхотни си имам, това е.
Относно теглото - и аз така се успокоявах, че са на кърма и не би трябвало да има проблем, но тяхното е прекалено много. Дори за едно родено дете е много, камо ли за бллизнаци.

Стрелче, ние увеличихме интервалите с дневните разходки. Като излезем навън, спят много и така постепенно- 3, 3.5- до 4 часа. Аз ги извеждам доста, независимо, че е студено, добре увити и в количката. При нас мъгли падат рядко, стига да не вали силно или да е много влажно сме навън! Ние живеем в Самоков, дори и при слаб дъждец, спят навън- имаме един голям навес на двора- под него. Пробвай през нощта като се разплачат да ги оставиш за 5 минути, да видиш дали няма да се успокоят и да продължат да спят.
А през деня ги слагам една до друга на спалнята или на дивана, или на шезлонгите, говоря им, показвам им играчки, подавам им ги, те хванат, изпуснат, показвам им гумени книжки и така когато само са нервни си издържат до следващото ядене!
Иначе това с неспането е кошмар, и аз първите два месеца не знаех къде съм, от нерви и недоспиване само се ядосвах и дразнех от всичко !

А ние излизаме все по-рядко. Знам, че не е правилно, но ужасно ме е страх да не изстинат или хванат някой вирус. С три деца вкъщи само болести пак ми липсват. Освен, че ми е трудно да ги извеждам сама, и те не са от онези бебета (каквото бебе беше и голямата ми дъщеря), които излязат ли навън и млъкват, и заспиват. Все единият от двамата нещо няма да му е наред и ще мрънка или реве.
През нощта, когато писне някой, със скоростта на светлината го грабвам за да не събуди и другия, че тогава става весело Ако и след кърмене не заспи веднага, го изнасям в друга стая и обикновено там прекарва до сутринта или следващо хранене. За самоуспокоение при тях съвсем не може да става и дума.

Ние имаме по- голяма кака и батко- на 11 и на 9 г. използвам някой от тях да ми помогне да сваля децата. Аз каката много я бях изнежила като малка и много ми боледуваше, като се роди баткото бях по- смела и реших, че сменям тактиката- много извеждане навън и закаляване и се пооправиха и двамата и сега., пу-пу, почти не ми боледуват.
Иначе в къщи не винаги е подредено, гледм да пусна пералня и съдомиялна, да има ядене /засега свекърва ми готви и донася ядене/ и така. Те като са добре увити и в количка, като не влизате в оживени затворени места- няма как да хванат вирус!
Сега като много ми дотегне, ги качваме в колата, когато таткото отива в командировка и се возим, я на разходка в София, я- Пловдив, и така!

Сега например съм хванала баткото ни да ги бута пред блока по улицата /ние сме в кооперация/! И нашите момичета има моменти, когато много викат- обаче минаваме я по някой тротоар с плочки, които подрусват, или любимата ни улица е павирана, полека се бутаме по паветата и за 5-10 минуте се успокояват.

Ох, ние годинката минахме и продължаваме да ядем по 2-3-4 пъти на нощ... Денем и нощем еднакъв брой хранения правим 
Стрелче, съчувствам ти за малкото сън. Но все пак трябва да откриеш някаква поза, която да ти е удобна, и в която да можеш да дремеш, докато кърмиш. Аз мойте съм ги наредила на спалнята и нощем съм като конвейер - взема маймун, оставя маймун, взема маймун, оставя маймун... Сутрин почти нямам спомени от нощта, освен ако не са ми ревали по-сериозно  Другото, което според мен е правилно, е да пробваш денем да им уеднаквиш фазите на сън, така че да можеш да поспиш и ти тогава. Никакви гладения, чистения, готвения - заспят ли дребните, лягаш и ти. Все пак, за ограничаване на нощните хранения бях чела една статия на сайта на д-р Сиърс. Ще я потърся, като остане повече време. Принципно беше за по-големи кърмачета, но сигурно и за лакоми близнаци става 


И ние сме така  Имам чувството, че насила ги извеждам тия деца. Все някой реве и се налага да го нося и бутам количка. Най-голямата веселба, разбира се, е когато и двамата писнат едновременно.  Сега като поотрастнахме е малко по-добре, но пак от време на време (често) правя цирк за околните.

  Гризката ако става въпрос за ето тази част
  Пет стъпки бебето ви да спи по-добре
 (част от книгата "The Baby Sleep" от William Sears, M.D., Robert Sears, M.D., James Sears, M.D. and Martha Sears, R.N.)

  Има я преведена от Хедра, ето и линка - http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=154850.0;all
 
  Много се радвам за хубавата дискусия, която се получава 

Не, Айла, друга статия имам предвид Въпросната статия е точно за майки, уморени от безкрайното нощно кърмене. Касае се предимно за големи кърмачета, които, вместо да започнат да отказват нощното кърмене, както се очаква от тях, все повече се будят да сучат. Според д-р Сиърс, това се дължи на нуждата им от сигурност и близост до мама много повече, от колкото от глад. Бих добавила и растежът на зъбките като фактор Колкото повече растат, толкова по-малко остават в ръцете на мама, изследват света, играят си... компенсират обаче нощем. Няк:ои от техниките са: като се събуди да се люшка нежно вместо да му се подава цица; да се отдалечава от мама, за да не намира веднага гърдата; бащата да го разхожда в слинга докато заспи и пр. Повечето не са приложими за Стрелче, но някои вярвам, че ще й свършат работа.
Има ли я преведена и тази статия, да не търся на сайта на доктора?

Ето я статията:

NIGHT WEANING: 12 ALTERNATIVES FOR THE ALL-NIGHT NURSER

Благодаря и аз за статията, макар че не беше за мен. 

Гризката, така ме обнадежди...
През нощта действам точно като теб - все някой има при мен. С голямата ми дъщеря кърмех легнала от първия ден в болницата, защото родих с епизиотомия и не трябваше да си сядам на д-то 40 дни и това беше моят начин. С близнаците тази практика продължи от мига, в който можех да се обръщам на една страна след секциото (на 3-тия ден в родилното). Друг е въпросът, че се изкривявам спейки така. Болят ме зверски и гръб, и кръст.
Относно дневния сън, правя опити да уеднаквя часовете за сън, но много рядко ми се получава.
Айла, прочетох статията, но като че ли нищо ново не научих  -всичко е изпробвано.