ФЕВРУАРЧЕТО играе си с играчки,а милото му тати се чуди как да прави пачки...

Първото ни дете беше плод на тригодишни усилия. Затова с мъжа ми решихме, че за второ ще работим поне още три. Спряхме да се пазим на майтап и дори бях забравила. Междувременно се явявам на интервю за много хубава работа  и дори взеха, че ме поканиха там и аз хм...обзе ме съмнение. Оставаха три дни до датата на МЦ и аз реших да направя един тест за всеки случай. Правя един в офиса, колежките ми ме чакат пред вратата   появи се една мноооого бледа втора черта, която само аз видях   всички други около мен казаха, че това си е фабрично така и само под ъгъл се вижда   само си представете как се разнасям из офиса с теста   реших, че наистина е фабрично и ще почакам. Обадих се и във фирмата и помолих да изчакат за моя отговор няколко дни, защото имам опасения, че съм бременна   Те пък ме помислиха за луда, че съм  толкова откровена .... баш на рождения ми ден сутринта правя пак тест и....втората чертичка хич не беше бледа. Прибира се мъжа ми от работа и ми носи куп негови изследвания от които ставя ясно, че едва ли не ще мре скоро, на мен ми потъват гемиите и си казвам: Е как сега ще гледам аз две деца. Той ме чу, попита ме дали се шегувам с него и ме разцелува. После изведнъж оздравя и холестеролът му се нормализира и всичко от зор  

Мия, мерси за отговора! Засега не съм сигурна, така че няма да правя нищо. Ако случайно стане дума, ще заявя на шефовете, че все пак това си е тяхна отговорност, нищо, че все искат да нагъзят другите. Ако все пак ми спрат осигуровките, ще действам, този път няма да се оставя така. Ама засега не ми се иска, първо- защото не е ставало дума, според мен те даже не знаят, че още ми плащат осигуровките, а и да знаят може да им е неудобно (надявам се ), второ- защото все пак след година и половина ще разчитам на служебна бележка, че съм на работа, за да мога да подам документи за ясла. А шефката ми е страхотна, ама баш-шефа мъти водата, сакън да не се прекара.
Аз с Калина забременях веднага, още като спрях хапчетата, а мислехме, че ще отнеме много повече и бяхме спокойни. Правихме годеж, планирахме сватба чааак след 2 години, отидохме в Търново за 22 март и на именния си ден след около месец на мен ми закъсня. Направих 1 тест- отрицателен, а вътрешно бях убедена, че съм бременна. Втория беше положителен. Мъжо беше по-скоро шашнат,отколкото радостен и ми направи най-романтичното предложение:"Мило, ми така и така си бременна, дай да се оженим!" Ама после изкървих и само на ръце дето не ме носеше. А между другото с Калина бях убедена, че ще е момиче, въпреки че тя до последно се кри, и че ще е Стрелец като мен, но за името се колебахме до последно. Даже един приятел предлагаше Ралица, а аз му казвах, че не ми харесва, ама хич.    А с Ралица изобщо нямах и на идея какво ще бъде, но пък знаех, че ако е момиче ще е Ралица, а ако е момче- Калоян.
С Ралица също не вярвах,че ще стане толкова бързо, защото все бяхме уморени, рядко се сексихме, а и Калина имаше навика посреднощ да се примъква и да ляга помежду ни. Точно 2 пъти не се бяхме пазили, после той сгази сериозно лука и аз даже не знаех дали ще му простя и няма ли да се разделим. Тъкмо се оправиха нещата, но за дете изобщо не мислех, бях убедена, че няма и да помисля поне в следващата година и пак ми закъсня.Направих тест, пак бях убедена, че съм бременна, но този път хич не ми се искаше. Като цяло, само 2 пъти ми е закъснявало с повече от ден-два и и двата пъти бях бременна. Този път ревах аз, а мъжо беше щастлив. като спрях да рева казахме на Калина, много беше радостна, ама това с бебето в корема не и беше много ясно, питаше ме кога съм го глътнала.   После пак прокървих и пак лежах и все ревях и не знаех искам ли го изобщо това дете, грях ми е на душата, животът ми не би бил същият без нея.
Така че и двете ми деца бяха по-скоро щастлива случайност. Сега му казвам да ме пази, защото не съм се намерила на пътя, аборт няма да правя, а и нямам нищо против да съм многодетна майка. Колкото деца направи, толкова ще родя.
Софи вал, и аз исках Калина да е поне на 6 г., заради 1 клас, нали?
мрм, ужас, в 6 месец! Направо не ми се мисли какво си преживяла!

Ламтурниче, споко, не се набутват шефовете ти кой знае колко с твоите осигуровки. Те са около 12 лв. на месец ... бълха ги ухапала ....  


Софи, супер история, ама датата нещо ме съмнява  

Кате, ти да не си видяла вече   и да си търсиш интересен начин да зарадваш любимия  

Хайде, като за лека нощ, и моята неромантична история.
По принцип цикълът ми е дълъг и нередовен. Затова много години вземах противозачатъчни. Спрях ги в края на 2007г. защото се уплаших, че няма да мога да забременея, гледайки как се мъчат сестра ми и кумата й. В края на май 2008г. започнаха предменструалните симптоми - напрежение в гърдите, болки в яйчниците, уморявах се лесно и ми беше едно замаяно /мислех си, че ми е паднало кръвното както обикновено/. Една приятелка спомена, че и тя лесно се уморявала напоследък и била замаяна и като отишла на лекар й открили анемия. Аз също се самодиагностицирах, че съм анемична. Ровейки се във форумите, за да търся нещо повече за анемията попаднах на теми за симптомите при бременност. Така вечерта на 09.06.08г. звъннах на милото, който още не се беше прибрал и му казах да мине през аптеката и да ми вземе тест за бременност. Като го донесе аз не се стърпях и го направих. Бях като гръмната от резултата   Излязох и казах на милото, че теста е положителен /нищо оригинално не ми мина през ума, толкова бях изненадана/, а той каза само "Значи ще ставаме родители" и ме прегърна. Аз го попитах леко раздразнена на спокойната му реакция, не е ли изненадан, а той ми каза "Аз знаех, че си бременна" Тогава се ядосах и му викам: Ами като си знаел защо не ми каза по-рано да си направя теста, ами ме остави да си мисля, че съм болна   Та, моята анемия сега спинка сладко в креватчето си  

Хайде лекичка и мекичка от мен, а аз малко ще си поработя на спокойствие  

Абе, те 9.50 ме караха да им връщам по време на цялата бременност. Да ме пита човек, защо не се възпротивих тогава, хем знам, че не могат да ме уволнят бременна. И по време на предишната бременност искаха да ме уволнят още в началото и пак си плащах осигуровките, за да съм на работа. Ама повече няма, само да смеят да повдигнат темата.
Целувки на твоята анемия!
Гея, ти кога ще ни събираш под знамената?

Добро утро, мамчета!    Хайде на кафе и закуска. Много весели истории, но като ги чета някои са ми познати, а няма от къде да ги знам, освен ако не съм ги чела по- рано Мисля си, че сме писали по темата в  стари февруарски постове
Честито на всички с поводчета днес предварително , преди да са заваляли почерпките

Добро утро
Ламтурниче, да мине първата вълна от галимацията по сватбата и ще се съберем
За моя тест - прибрахме се ние, аз не съм имала и идея даже, че може да съм бременна. Дойде датата, ама на мен не ми идва, зацапва нещо и ас се тюхкам на майка ми, че ми се развали морето По едно време се усетих и си викам, абе що не си направя тест, та да съм сигурна. Направих не един, а четири До края не вярвах, че съм бременна А после положителния тест го пратих на снимка на таткото по скайпа. И двамата бяхме изненадани и не очаквахме, но много се радвахме, въпреки че до края не се отпуснахме и все със страх бяхме.

Добрютро и от мен

Ламтурниче, благодаря за инфото за кашите   Като за начало май ще мина на готови, пък после може и аз да започна да му ги правя, че засега още ми е кеф да му готвя, да видим нататък

И моята не е много романтична история С таткото се познаваме от години, но все бяхме ангажирани с други връзки - той женен, аз се търсех принца на бял кон (не знам защо само на конете попадах   )... Аз отдавна си го харесвах, ама си имах правило да не се занимавам със женени, пък и той изглеждаше щастлив със семейството си... Та се срещаме един ден, и се оказва, че той се е развел, аз съм след поредната среща с белия кон (той пък конят този път съвсем магаре се беше оказал... ) и от дума на дума се загаджихме. И два месеца по-късно отивам на профилактичен преглед при един уж много известен гинеколог, той започва да ме заплашва с някакви ужаснотии, които уж съм била прихванала и за доказателство си навира цялата ръка рязко в мен и вика: Боли, нали? Ами ще боли, ами! Аз да не съм от желязо! ... Цялата работа май беше, за да си платя суперскъпи изследвания в неговата лаборатория... Аз - рев, истеричен при това. Мъжо ме хваща под мишка - и в първата болница наблизо. Преглежда ме тамошният гинеколог на смяна (не сме го избирали изобщо, на който попаднахме), успокоява ме, че съм чиста кат` момина сълза   и казва: Я дай да видя нещо с вагиналния ехограф... Тук май има две плодни сакчета, ама още е рано, да видим... Обаче вечерта изкървих (вероятно онзи изрод след като си навираше ръцете където не им е работа), и приключи мечтата ми за близнета   Бях се отчаяла направо, но на другия месец ми закъсня... Направих си тест и пратих мъжа ми да види резултата, такова шубе ме беше налегнало - много ме беше страх, че след случката от миналия месец ще имам проблеми... Той се върна, награби ме, нагушка ме и каза, че страшно много ме обича  

Та така - след лошото веднага дойде доброто - на мама маймунката  

... абе закъснява ми цикълът, ама той по принцип не ми беше редовен (пък предишния месец един некадърен гинеколог според мен ми у

Хайде добро утро от мен!
Вчерашната ваксина я понесохме добре, даже зачервяването отминава, ама аз патката снощи цяла вечер я проверявах да не вдигне температура.
Тъй като Ками е направила вече закуска, поздравът е от мен. Да се чувстват специално поздравени тези, които помнят оригинала на песента от Радио Хоризонт.
http://www.youtube.com/watch?v=TL5ZwWjP2BQ&feature=related

 Добро утро,мами!
Страхотни истории!Просто този момент,колкото и "прозаично" да се получи, е вълнуващ!

Отдавна не съм ви досаждала със снимки..Поправям се!

Добро наспано утро и от мен

Тази нощ спах за пръв път от месеци насам от 0.30ч чаааак до 8 сутринта...Да не повярваш...
Четох ви историите и всички са мнооого хубави.Разнежих се  Трогна ме тази на Алхимическото семейство,заради 3-те неуспешни бремености..Миме,аз бих се отчаяла,честно,след толкова лоши удари на съдбата...Евала,че все пак сте продължили и резултата поне е супер сладък.Да сте живи и здрави и все така да се подкрепяте  иобичате.А на Баш Алхимика да му кажа да си спомня по-често през какви трудности сте минали ,за да стигнете до тука и да не се сърди за глупости

Нашата история не е толкова драматична.Започнахме да правим опити два-три месеца преди да се оженим,макар че си мислехме да започваме по-рано.Аз бях тази,която не искаше,и то защото /убийте ме/ не исках да съм с корем на сватбата на брат ми...За трепане съм си,знам... Та така една година се мъчихме и през цялото време аз бях много нещастна защо не се получава и си мислех,че съм негодна и ялова.Казвах на Боян ако иска да ме зареже и да си намери друга жена,която да му роди деца.Той смяташе всички мои думи за абсурдни,но аз се чувствах много зле и непрекъснато ревях.Снаха ми забременя и тогава вече бях тотално срината,защото около мен непрекъснато забременяваха моите познати и накрая когато и тя забременя от 2 опита ми идеше да се гръмна.Реших се да ида на лекар /да ме пита човек що не съм отишла по-рано / и тогава лекаря ми каза,че имам липса на естроген и нямам овулация толкова често както другите жени.На всичкото отгоре и в малкото случаи,когато произвеждам яйцеклетки,те не били годни за оплождане...Каза ми,че може би няма да е лесно,но след различни процедури сигурно ще има ефект.Още тогава по време на лечението той ми обясни етапите през които вероятно ще мина дакота забременя..Аз бях на ръба на отчаянието и то всъщност без причина.Ама нали разбирате,че когато ви кажат че може да нямате деца се чувствате супер негоднии  непълноценни....След 3 месеца лечение/даже се бях подготвила и бях твърдо решена да не ме мотат с лекарства ами направо да ми прявт лапароскопия и оттам о се налага и другите последващи неща/ отидохме на гости на майка ми в Швейцария.Преди това трябваше да правим секс в два точно определени дни и ако не станеше тогава щяхме да чакаме другата овулация..Доктора ми беше казал да си направя тест на 18 ден след предполагаемото зачеване,обяче аз се изхитрих и го направих на 6 ден,когато теста беше отрицателен.Е,пак рев,рев...Точно на определения ден Боян ми взе тест за бременнст и ме накара да си направя,при което аз вяло махнах с ръка,направих го и отидох в кухнята да правя вечеря.Връщам се в стаята и Боян стои ухилен и ми вика : айде де...Аз вече знаех че е отирцателен ама не му казвах че съм си правила щото щеше да се ядоса..Казах му да гоотвори щом толкова му е интересно и...ОПС,ДВЕ ЧЕРТИ... То беше рев,рев, от щастие тоя път...
Ще продължа след мъничко,щото Гошко ме вика

Преди да продължа..Толо,ще ти открадна красивите дечица

Вече може и да не ви е интересно ама аз да си продължа...
Та..направих си теста и след 2 дни заминахме за Швейцария и не успях да отида на лекар,за да потвърди.Точно заради това през цялото време докато не отидох на лекар отказвах да приема,че съм бременна.Забравих да спомена,че когато доки каза че през еди кои си дни трябва да пробваме,той ми каза че имам три фоликула и че има шанс,макар и малък да си направим тризнаци /ако се получи/..В 7 седмица отидох на лекар.Преди това имах всички симптоми на бременност,ама аз,невярващата,пак отказвах да проумея...Легнах аз на кушетката при доктора и зачаках..по едно време гледам Боян се хили /той беше срещу монитора/ и в същия момент доктора ми пуска звука да чуя сърчицето на бебето.Докато се опомня и той ми вика: аз казвал ли съм ти че носиш близнаци...Е,тогава щях да припадна направо както си бях легнала....Боян се ококори,а аз слушах двете сърчица как бият..едното по-бързо,другото-нормално..Излязохме от кабинета и ако щете вярвайте толкова бях развълнувана,че щях да припадна от вълнение,Боян пък рева като дете...Звъннахме на всики роднини и познати и никой не ни вярваше,че всъщност бебетата са две...
И това е общо взето.Изненада за поднасянето на новината нямаше,но пък изненадата беше че бебетата са две...

На който е прочел всичко,което написах, искам да му кажа,че му благодаря за търпението...Поулях се малко,ама ще ме прощавате...

Привет мами и от нас
Тук сутринта се изсипа страхотен дъжд, сега взе да пече слънце, ама е много мокро, а аз имам много задачки за днес   ама по обед ще се излиза няма как
Като чета историите ви направо настръхвам, най-важното е че краят е страхотен  
Нашата е съвсем обикновена - ще я разкажа с 2 изречения - ние с Гошо бяхме от много години заедно, а всички казват, че при дълги връзки много трудно се забременявало, затова решихме са пробваме веднъж и познайте - резултатът не закъсня, и на мен цикълът ми е много точен и като ми закъсня 1 ден вече имах съмнения, вените на гърдите ми изпъкнаха, след няколко дни направих 1-вия тест и беше положителен, ама Гошо вика: "Ааа, не е възможно", направих и кръвен тест и на 12.06.2008 видяхме Точицата Гошко   Та така при нас
Толо, ще ги изям тези двамата  
Фокси, аз прочетох всичко  

Айде и една снимка от нас:

Толо, супер снимка, много са сладки и двамата. Пък вашата Ралица е с по-дълга коса и от нашата.
Фокси, аз съм търпелива   и не само прочетох всичко, ами и много мило ми стана. Никога не съм искала близнаци, в рода ми има , но сега ми се приискаха.
Уф, исках да пусна снимка, ама имиджшака нещо е забил и само много големи ги вади.

Ох,Фокси,разчувства ме,както винаги...

И тук се е стъмнило и се чудя дали въобще да излизам..

Мерси,мамите,за комплиментите за моите гарджета!

Е,благодаря ви,че сте изчели всичко
Ламтурник,то и аз никога не съм искала близнаци,камо ли пък и двете да са момчета..В момента,в който излязохме от лекарския кабинет,аз бях едновременно и уплашена,и малко като че ли разочарована...5 минути след това си ги исках и двете,независимо от всичко...Имах тайна надежда,че поне едното ще  е момиче и само се молех поне ако няма момиченце,да не са еднояйчни..И то така и стана...Сега си се чудя на акъла как съм можела да не искам близнаци Бяхме твърдо решени да направим всичко възможно да ги задържа и  затова в 4 месец,когато започнах да имам контракции,напуснах работа,защото ни беше страх да не пометна... През цялата бременност пих какво ли не само за да е безпроблемно всичко.Ама това да е..Важното е ,че родих две прекрани здрави дечица и сега съм сигурна,че пак бих забременяла...Ама никой не ми се връзва на акъла