после иди обяснявай, че нямаш сестра, като ме питат кой ми разби носа и аз отговарям - ми сама с коляно, а хората не вярваааат
Тъкмо се бяхме преместили и съседите ни клюкареха, че си бием детето, защото и по него време ревеше нощем. Имаме едни стари столове, с пречки. Та Калина се кълчи нещо върху стола и се изхитри да падне и да се захлюпи с него на пода. Удари се, плака, аз се карах, а на бузата и цъфна синина от пречките, която поразително напомняше пръсти, все едно е от шамар. На другия де сме навън и Калина се оплаква на една баба, най-голямата клюкарка в блока, че има синьо. "Аууу, от какво е?" ,пита онази, а чавето ме поглежда плахо, защото още помни, че съм и се карала, дето се е кълчила на стола и казва тихо:"Ами, паднах от стола..." Онази такъв поглед ми хвърли! Смених си няколко пъти цвета и се усетих как обяснявам ситуацията, ама не ми повярваха, де. Преди време като вървеше рекламата за децата, жертви на домашно насилие с мъжо се шегувахме, че ако само по синините се познава, че си тормозиш детето- ние ще сме първи в затвора. Калина всеки ден се прибира с нова бойна рана. Миналата седмица на градината се изхитри да си ожули гърба, падайки от някаква катерушка и да си посини кокалите от едната страна на таза.
Гея, бързо оздравяване! Много боли- аз за щастие не съм си чупила, но си пресрещам често пръстите.

Днес, докато се натуткаме стана 12 часа, излязохме по най-голямата жега. Уж вървяхме по сенките, ама най-накрая стигнахме само до майка ми, хапнахме, наспахме се и продължихме разходката след 17.30 часа. Толкова неща щях да правя днес, а нищичко не свърших.
На всичкото отгоре на половината път към къщи Ралица се разрева неутешимо, а Калина взе да мрънка, че джапанките са и направили пришка ("мамо,имам пишка на клака"


Целия ден ме боли и изтръпва и нагоре по крака. Все съм се удряла и пресрещала пръсти, ама така не се бях скопосвала 


имали сме си клюкарка в отбора
, че току що видях в кухнята някаква огромна и много гнусна стоножка

ще го потърся това , че вече ми писна от гадини 