ЗА ЗАВИСТТА...

Вижданията ти за обществото и за подходящото поведение на хората в него са похвални (стига разбира се да не са само думи, защото виждам противоречие в това, което казваш за свободата на мнение в демократичното общество и това, че ти първа оплюваш едно демократично изказано мнение, което не ти хареса).
Но не е ли най-голяма ценност в едно такова общество това да не се опитваш да възпитаваш другите и да сочиш себе си индиректно за пример. Не нарушавай границите не само на този етикет за поведение (който на мен доста  ми намирисва на еснафщина), който визираш, но и на това основно право на всеки човек да бъде себе си и да не пречи на останалите да го правят. Това за съжаление не се учи в училище (дори и за пет езика).
Ако считаш членовете на едно общество, какъвто е и този форум, за невъзпитани или неотговарящи на твоята класа (какавато и да е)- просто не ставай част от него. Елементарно е.
Рядко си позволявам да давам оценки, но тази трайна липса на толерантност ме изкара от линията на ненамеса, която винаги поддържам.
Това е последното мнение, което изказвам в тази тема. Дори няма да чета евентуален отговор от товя страна, защото не мисля, че можеш да ми кажеш нещо повече за самата себе си.

П.П. Поздравления за успехите на децата ти! Дай боже всекиму!

тази тема е станала ужасно дълга и нямх нерви да изчета до край, но исках да споделя и моето мнение.
Не погледнах снимките, но съм сигурна че бебето ти е супер сладко и наистина му се радвай без да се ядосваш на останалия свят   !
Аз честно да си кажа прочетох първите две страници и скъпи мами искам да ви кажа, че не знам вие къде живеете, но в моя свят всичките ми приятелки и близки се държат супер. Наистина още не съм родила, но ми се радват и искат да дойдат и в къщи на пита, и в болницата и непрекъснато ми се обаждата да ме питат как съм, искам ли да ми помогнат с нещо, а приятелките ми по моите стандарти де, не са малко !!!
Аз обаче, като приятелка и близка съм изживяла и обратния вариант - толкова много се радвах на бебчетата на мои близки и исках да отида и в болницата и после в къщи  и на пити и тям подобни и... никой не ми каза че влиза в болница, научих от други съвсем чужди и външни хора за много мои близки че са родили, после не ме поканиха нито на пита, нито в къщи - аз обаче понеже съм си такава им купих подаръчета и се самопоканих. Не стоях дълго, дори не пожелах да ми покажат бебо (макар и да исках да го видя), казах си поздравите, дадох си подаръка и си тръгнах. Но всичките пъти ми е било болно, че не ме искат! А става въпрос за много близки хора!
Сега по-късно една колежка забременя и роди. Отново се зарадвах и отидох да я поздравя в болницата, но имах колежки, които бяпа не по-малко радостни и от мен (не виждам за какво да завиждам аз или те - аз съм бременна и чакам своето дете, а колежките за които говоря за сега не искат бебета), но въпреки това тях ги беше страх точно от това отхвърляне на което съм била свидетел аз!! Да не би на родилката да й стане неприятно че сме отишли да я видим, да го приеме като празно любопитство или не знам какво? Така че напълно е възможно и доста хора около теб просто да са по-срамежливи, и да се притесняват да не си помислиш нещо лошо за тях. Аз по тази причина вече спрях така да ходя при приятелки и друти близки, като родят - очевидно някой не искат да ходиш! Не искат МЕН! Ами като не съм желана - не ходя!
Осевн това има и нещо друго - извинявайте ако засегна някой - но цялото това хвалене с бебетата ми се струва много смешно. Аз по принцип не пиша в темите за рожденни дни на бебетата или честитки за родилки. Не мисля и да пускам такава аз като родя! Нито да се хваля със снимки. Не съм родила още, но знам още от сега че моето бебенце е най-най НО САМО ЗА МЕН. И фалшиви позднрави и честитки не ми трябват! А по принцип смятам, че повечето хора са добри и ти желаят доброто, но да ги насилвам да ми честитят, не е в моя стил - аз знам че се радват за мен и затова че съм щастлива, както очаквам и те да знаят (а вие всички в този форум) че ви обичам и ви желая само най-доброто, както и се радвам когато сте щастливи, но да го пиша всеки път - надали!
Така че скъпа искам да ти пожелая само повече положителна енергия около теб - тя ще ти доведе и желаните приятелки и доброто настроение и добро самочувствие. Но нали знаеш това нещо идва вътре от теб, погледни на света от положителната страна, намали очакванията от околните и си обичай и се радвай много на бебчето! Да ти е живо и здраво!
С най-добри пожелания!  

Честно казано не разбирам защо темата е кръстена така, макар и да смятам, че разбирам каква е точно основната идея.  Не смятам изобщо, че тук става дума за завист, а по-скоро за промяна. На нас, след като се роди детето ни и на отношението на околните - как ще възприемат тази наша промяна. Флаш мисля, че каза - ние не сме центъра на света. Нашето дете също. И колкото по-бързо свикнем с тази мисъл - толкова по-добре. Отлично разбирам за какво говориш и аз самата съм преминала през това. Децата ми за мен са най-ценното и важното нещо, те са супер изключителни, но това съвсем не е така за близките ми и приятелките ми. Как мога да им се сърдя, че те не намират моите приоритети за също толкова значими и за тях? Или да им лепна етикате "злобарка" и да им тегля чертата. Просто приех и се стремя да свикна с факта, че моят свят се е променил значително с раждането на МОИТЕ деца, но за приятелите ми (особено за нераждалите, неспособни да разберат тази трансформация на ценности) света си е същият. Това не е злоба или незаинтересованост. Да не говорим, че аз самата навремето съзнателно се отчуждих от приятелките си, които родиха. Страхувах се, че няма да има за какво да си говорим, че те са вторачени в бебетата си и вече нямаме нищо общо, че те така са се променили, че дори не забелязват света наоколо. Чак след като аз родих разбрах колко много съм грешила.

Едната ми най-най-близка приятелка (кумата ми) просто не иска да ме доближава дори. Тя още не е женена, проблемите са й много по-различни от моите, понякога на мен ми се сруват далечни и дребни... С нея се виждам рядко и съзнателно гледам да не споменавам децата си. Не я поканих за кръстница, както е редно. Прецених, че тези неща все още са много далече от нея. Не съм разбрала да ми се сърди и не усещам отношенията ни да са пострадали от това. Това ми тежи и ме боли от това, но зная, че последното, което би обяснило поведението й е злоба или завист. С другата пък се разбирам идеално. Нищо в отношенията ни не се е променило, макар че тя също няма деца и не е женена. Общите ни теми и сега са безброй, тя обожава децата ми и те нея. С третата пък, която има дечица също се разбираме, но комуникацията ни се промени изцяло и с нея говорим почти само за децата. Изобщо, гледам да приемам приятелите си с техните недостатъци и се стремя да напаснем комуникацията така, че да се чувстваме добре заедно. Но никоя от приятелките си не мога да обвиня в завист или злоба. Никоя не съм канила на бебе или пита. Някои дойдоха да видят бебетата, други не. Който иска и му е приятно да заповяда. Изводи от това не искам да си правя. Не виждам смисъл. Винаги нося снимки на децата си с мен, но никога не ги показвам и вадя без поискване. Не очаквам всеки да се прехласва по децата ми и да ахка възторжено. И албуми в уебшотс-а имам, но не ги поствам по кубовете. Изпращам линковете на хора, които знам, че искат да ги видят и би им било интересно. И не държа да получа после възхитен отговор, пълен със суперлативи. Въпрос на усещане явно.

Просто смятам, че е редно да се гледа малко по-спокойно и трезво на нещата. Тогава няма толкова болезнено да приемаме демонстративната липса на интерес и няма така лесно да поставяме етикети. И може би ще ни е по-леко и по-ведро ще се радваме на децата си.

Даниела, да ти го кажа в прав текст, защото последния ти постинг е пълен с думи, но няма съдържание. Мариане каза, че да кажеш на хората, които не те разбират "да си ебат майката" е проява на невъзпитание, каквото и е. А ти сега се опитваш да защитиш тази проява на Афродита изкарвайки Мариане виновна. Странна логика. Откъде накъде ще и казваш да не става част от това форумно общество, само, защото си е позволила да изрази "недемократичното" становище, че "еби им майката" не е част от етикета на общуване тук. Аз също не съм съгласна с теб, че майките или приятелките, които не са ти отговорили колко е сладко твоето бебе са задължително завистливи. Това означава ли, че и аз  трябва да си" *** ******"?

Blagodaria Teodora Mnogo to4no ci go kazala.

Аз напълно подкрепям мнението на Дара. Все още не съм имала бебенце, но съм абсолютно сигурна, че като всяка майка ще смятам моето за най-велико, прекрасно и ненагледно независимо дали хората около мен потвърждават това или не.

Може и наистина приятелките ти да ти завиждат. То това си е човешко и не трябва да им се сърдиш за това. Не им обръщай внимание и толкова. Така няма да се натоварваш с излишни отрицателни емоции. Имам много добри приятелки, които родиха доста преди мен.  Страшно много им се радвах и продължавам да им се радвам, защото според мен е удивително и невероятно чудо да се роди едно детенце и да гледаш как то расте и става човече. Но колкото и да им се радвах не мога да не призная, че се случи нормалното: темите на разговор се промениха и в повечето не можех да участвам просто защото нямах дете. И това малко ме отдалечи от тях. Не се чувахме през ден, не защото не исках ами най-малкото защото вие сами знаете на какъв хал са родилките особено през първите месеци след раждането. Режима на живот се променя страшно много и не мога да очаквам, че в събота в 2 следобед приятелката ми ще хукне да излиза с мен по магазините вместо да кърми детето си. Нито аз интерпретирам това като сигнал, че приятелките не са ми вече приятелки, нито те си мислят, че съм ги забравила и им завиждам след като срещите ни оредяват.

Така, че подобно на Дара и аз ще напиша да се гледа по-трезво на нещата. Имаме още толкова много години живот. Тепърва ще се срещаш с нови хора и ше оформяш нови приятелства. И ще има много хора, които да ти се радват и на теб и на детето ти. Не позволявай щастието и самочувствието ти да са функция на хорското мнение и отношение и на това дали някой те е похвалил за детенцето ти или не.

Еее, Били, стига бе... как няма да пуснеш тема... защо    :  : . Ще видиш как ще искаш да се похвалиш на целия свят, в това няма нищо лошо. А пък си мисля, че ако някой не иска да те поздрави просто няма да го направи. Не си мисли, че честитките ще са фалшиви. Ами може пък на нас да ни е приятно да ти честитим, не ни лишавай от това  

Хайде пожелавам ти да родиш леко и да пуснеш тема, и да видим бебето. Ми то срамота толоз време тук си говорим пък да не се похвалиш    

Винаги детето на една майка е най. Моето си е най за мен, но пък защо да не му се порадват и другите. Така и твоето ще е най за теб, ама и аз пък искам да го видя и да му се порадвам  

ама аз знам че ще се зарадвате!!  
не че искам да ви лиша от това удоволствие и не че вярвам че всички честитики са фалшиви, но да си призная от време на време на мен ми става досадно да чета хилядата теми от рода на "роди ми се.." или "станах мама" или "вече сме на годинка" или "ето снимки и от мен"! Предполагам, че това е егоистично от моя страна и сигурно не съм права!!! Аз от време на време се чувствам длъжна да поздравя някоя от мамите! Не че не идва от сърце, просто ми става досадно! Дано никой не ми се засегне на откровеността!
Иначе ти благодаря за проявения интерес, но имам чевството че той е породен и твоите егоистични чувства! Все пак похвалих и съм хвалила май само твоето дете?!!

Егати, стига бе... Не ме познаваш, питай другите. Аз хич не съм егоист      

П.С. извън това дето си написала се надявам все пак да се похвалиш. Да не те издирваме или пък  да те питаме "Айде бе Били, роди ли вече", а ти вече прощъпулник да правиш Тук трябва да сме в час  

Ти за средата на август ли беше?

Здравей Daniella!
Следя тази тема с голям интерес, но все не мога да се наканя да пиша. Ти не съжалявай, че си я пуснала колкото хора толкова и мнения ще получиш.
Ето и моето мнение: Момченцето ти е страхотно. Едно такова живичко с игриви очички. И двамата със съпругати сте много мили. А той, малкия-голям мъж се е метнал на татко.   На нас от форума трябваше да се похвалиш. Аз съм една от тези, които с цялото си сърце и душа се радва на всяко ново бебе. Първо проверявам дали се е родило ново бебе. Честитя, а вечер като се върне нашия татко му казвам новината. Много съм щастлива с бебетата и дечицата на мамите.
Чувствам ги като семейство. Имам си и свои любимци. Харесвам Денис и Ерик на Dodo_dodo, Ники на Elsi, Цецко на Afrodita и т. н. Тъй като и аз тайничко се надявам нашето бебе да се роди момченце съм силно пристрасна. Само чакам да прочета нещо за тях и пакостите им.
Абсолютно невярно е, че го правя от лицемерие. Някой не е мислил като е писал или просто той самия е лицемер по природа. Аз не съм, а точно обратното обичам да казвам на хората всичко в очите.
За приятелете: Най-големият ми приятел в живота се оказа моя съпруг. Познаваме се от доста години, а сега вече сме и семейство. Убедена съм, че той е човека които никога няма да ме предаде и изостави. Никога не ме излъга или нарани.
Ти също имаш чудесен съпруг, на снимките се вижда. Вярвай му и го обичай. Той ще замени всичките ти мними приятелки. И ще е най-добрият ти приятел в живота. А другите ги пусни да си вървят по пътя. Приеми истината: ТЕ НЕ ТЕ ЗАСЛУЖАВАТ. Не заслужават да си част от живота им и  от техния сват. Те са обикновени хорица, наричам ги "дребни души".
Четох, че една от тях е постнала тук, за да се извини.
Да, ама не.
Има време за постинг, а няма време за 5 минутен телефонен разговор. Не на мене тия.
И аз съм от тези, които искам в болката и тъгата си да съм сама, а в радостта да имам с кого да споделя. Защото не аз съм го казала: “Това което не ме убива ме прави по силна.”
Моята история: Пристигнахме в Америка за празниците. Разбрахме, че съм бременна и останахме /по медицинско настояване/. Той ми подари годежен пръстен на 14 февруари. Оженихме се на брега на морето. Пазих това в тайна и освен моите родители и родителите на съпругът ми никой не зннаеше. Не исках някой да се намеси и да развали магията. После изпратих снимки на всички уж приятели и познати /снимките са страхотни/. Бях много щастлива булка и то с любимия човек. По-голяма част не върнаха отговор. Един дори ми писа: “Не мога да ти пожелая да бъдеш щастлива”. Същите са като твоите. Най-близките, които са до теб най-бързо те предават. А винаги съм ги мислила за сродни души. Умираха да ме съветват и съжаляват като бях сама и нещастна. А и като плащах сметките. Сега умират от страх, че ще се върна и на всеки ще кажа в очите заслуженото. И с право, те си ме знаят каква съм.
Сега съм щастлива. Промених отношението си много бързо. Имам най-любимия мъж и две всеотдайни семейства /родителите/, които истински питат как съм. Сестра ми, която ми пише всеки ден и си споделяме всичко. Във форума намерих приятелки със сходни съдби и проблеми. Получавам много мили писма. Те се радват с мен и аз с тях.
И накрая искам да завърша с една от любимите ми песни на Емил Димитров:
“Ако си дал .... не си живял напразно.”

           

Страхотни сте - разгледах снимките и мисля, че всяка майка заслужава внимание, както и нейното бебе....аз също имам един такъв случай, вече 1,7 г е моето дете и едната от най-добрите ми приятелки, които да са общо 4 още не е дошла да види бебето, а ми е обещавала хиляди пъти по телефона, така че явно е нормално....

Е сигурно не си    
То и аз си мисля че не съм, ама от време на време ме обхващат едни такива реалистични настроения и си признавам без бой истината    

Да за средата на август, точно за 15ти! Но тайно се надявам да си изпреваря термина с поне една седмица

Еее, това е божа работа. Аз бях сигурна. че ще си родя на термин и ако не бяхме "побутнали" с моята гинеколожка раждането щях да си родя на 2 април (родих на 30 март)