Без смъртен акт

имаше един скандал в близко време мисля в Пловдивската университетска болница и там доктора който отговаряше за това разясни че имало случай в които не се записвало че детето е дете в смисъл жив плод ами еди как си и не се издавало смъртен акт ... ужасно е но родителите бяха извикали телевизия и нищеха случая че трябвало еди как си и еди как си размятваха едни листи и закони ....
и не им показали детето след това когато било починало и на тях ....
и им съобщили 20 часа след като било починало ....
абе малко мътна работа ....
но определено в документацията би трябвало да се запише да се регистрира случая

Винаги има възможност ,но ще бъде мнооого трудно.

Мисля че имаше някакво "правило" че ако бебето не е живяло например 4 дни не се издаваше смъртен акт, но не съм много сигурна.Колко дни бебето е живяло?ПОзаинтересувай се макар че след толкова време едва ли ще се направи нещо.

Чл. 46 от Закона за гражданската регистрация:   Когато едно дете е родено живо, но е умряло, преди да се състави акт за раждане, едновременно се съставят акт за раждане и акт за смърт.
Би трябвало да е съставен такъв - затова и акта за раждане се съставя не незабавно след раждането...

благодаря ви за отговорите, момичета 
Bona fides, така ме обнадежди с този цитат от Закона ...  едва ли пазят архиви толкова време, но мисля да опитам ...
ама се чудя, те ако са решили да скрият детето, пак са могли да издадат такъв акт и после винаги могат да кажат, че някоя майка си оставила детето...
ох, дано да си е живо детенцето /вече мъж/, ама така ми се иска да знам 
казаха ми, че мога да се обърна към адвокат 

доколкото аз съм се ровила па тази въпрос,и доколкото мога да си спомня/не мога да цетирам закон,но съм го чела във форума от майчета,чиито деца са биле потърпевши.../нещата стоят така:
-дете .,родено под 1 кг се записва с име чак на 7 ден/ако доживее.../.Дотогава то се води плод/имаше едно майче,което разказваше как нейното бебче се водило нулевото бебе,съответно нямат и номер/.
-Ако оживее тези 7 дни-тогава се записва с име и му се издава акт за раждане.
-Ако има акт за раждане-ще има и смъртен акт,съответно без акт за раждане няма и смъртен акт.
-Ако бебето почине преди да е навършило 7 дни,се води абортен плод,независимо в кой месец е родено/ако теглото му е под 1 кг./.Тогава то официално не получава име,не получава акт за раждане,няма смъртен акт и дори родителите му нямат право да си го вземат и да го погребат...
-Ако бебето се роди над 1 кг и изплаче-т.е ако е живо,задължително се записва с име,има акт за раждане,има смъртен акт.но в бургаската болница пак не дават родителите му да си го погребат...Само ,че при нас непознаха...Но успяха да ни баламосат,като накрая склониха да ни дадат детето,но бяхме поставени пред дилема-или погребение или аутопсия...Естествено избрахме погребение,но и тук ни беше огромна грешката.Непростима грешка.Чак по-късно разбрах,че няма връзка едното с другото и че и с аутопсия пак може да си вземем детенцето.Но беше късно,бяхме подписали документите за отказ от аутопсия,бяхме погребали детето.Пред споменатата дилема бяхме поставени около 30 минути след като разбрахме,че Сиянна е починала...Така си вързаха гащите и сега няма да успея да ги осъда,няма да успея да докажа на 100%вината им,която от проведеното следствие е ясна като 2 и 2...
-Ако бебето се роди мъртво,то също се води аборт/независимо колко тежи и кога е родено/.то няма име ,няма акт за раждане,няма смъртен акт,няма право да бъде погребано,то е биологичен отпадък...
момичета спирам да пиша,защото абсурдите в нашата държава,в нашите закони и болници просто ме ужасяват...Гледах по-сухо да опиша нещата ,но пак се разтреперих цялата.И без друго съм от десетина дни със супер високо кръвно и пулс...
Ако събера сили ще пиша още неща,които знам по въпроса,но в момента просто не мога....

Толкова грозно и гадно звучи... Моето бебе се роди мъртво, но мисля че никой няма право да го нарича биологичен отпадък.За мен тя си е моето бебче...Живеем наистина в една много тъжна държава.Жалки сме...

ksd_g, толкова съжалявам за това което си преживяла ... съжалявам, за всички хора, които минават през подобни преживявания ...  така правят тези гадове - възползват се от шока и стреса на родителите и манипулират ... не се обвинявайте 
благодаря ти за подробния пост и си почивай по възможност 

Миличка,много ми е болно всичко,което написах,не съм съгласна с това,то ми се струва абсурдно и ме кара да настръхвам...
Съжалявам,ако съм обидила теб или други клети майчици,но това не го измислих аз,някои болни мозъци са класифицирали така децата ни
Разбира се,че твоето дете,моето и всички други починали ангелчета са си дечица за нас...но за някои хора те са биологичен отпадък,абортен плод,трупчета...все ужасни неща...
На мен ми беше гадно и когато ми казаха най-накрая,че можем да си вземем "трупа",след като толкова настояваме...

Мили,клети майчици,спирам,защото наистина съм много зле с кръвното и сърцебиенето,а тези неща влошават положението още повече.Когато съм малко по-добре ще ви напиша каква е практика в други държави-в нормални държави...Само ще спомена сега,че има държави ,в които и бебчета във втори месец,които са биле пометнати,също можело да си ги вземат родителите...Бях изумена,когато го прочетох,но явно е факт...Тук във форума бях чела такива неща,но не помня в коя тема.Когато имам време ще я изровя и ще ви я покажа!
Прегръщам ви,милички!
Лейди бейби,теб те прегръщам специално и те моля да ми простиш,че те натъжих Целуни принцесата си от мен,а на ангелчето ти довечера като пращам целувки към небето на Сиянна ще пратя и за нея 

ksd не си ме обидила мила.Ни най - малко исках поста ми да провокира в теб такива чувства.Просто изказах мнение за жалката ни държава и "ние" като нейни обитатели.Знам че теб не по малко те боли и ти е обидно от цялата ни здравна (а и не здравна) система.
Нека нашите ангелчета са на по добро място.

Оххх, момичета...
Много се чудих да се включа ли в темата- доста време мина вече и отдавна не говоря пред близките си за това, но не съм забравила...
16 години  вече ме мори този спомен-мъртвото ми бебе, аз в родилна зала, първите за сезона снежинки навън и суетнята покрай мен... очакването да се появи безотговорният ми мъж, за да споделя страданието, да поплачем заедно... Никога никой не разбра, че в навечерието на всеки празник за мен и децата ми тайно се моля за душицата на момиченцето ми, което така и не разбрах пое ли въобще глътка въздух...Вероятно докато умра ще ме преследва прежълтялото,отпуснато личице на детенцето ми, което отнесоха като "биологичен отпадък"...
  Не съм дълбоко вярваща, даже съм почти атеист, но ей, на- на 40-тия ден от раждането сънувах мама( тя си отиде още когато бях на 18 г): повика ме да се приближа до някакви каменни стълби, а самата  тя се показа от площадката, към която водеха стъпалата.Мълчаливо се издаде напред, колкото да ми покаже, че в ръцете си държи повито в ръчно плетен шал бебе...Един вид-"детенцето ти е на сигурно място"...
  Извинявам се за отклонението...И за да не е съвсем спам- да, не се издава акт за раждане, нито смъртен такъв.Бях в голям шок тогава, единственото, което си спомням, е, че носихме някакви документи (епикриза ли, що ли...) там, където се записват бебетата, да се отметне, че от бременността не се е родил нов гражданин...

През далечната 1985г  моята майка роди така дългоочакваното от всички бебче,но два часа след раждането са и съобщили че бебето е починало.Нямаме издаден никакъв документ все едно това бебе не е съществувало,даже не са и го показали.Мама до ден днешен все си мисли че сестричката ми е жива,все си задава въпроса как може 5кг бебе да почине.Там е въпроса че на баща ми са му казали че бебето е мъртво родено а не е така родено е живо но в момента в който се ражда го грабват набързо и изчезват на някъде с него и след два часа съобщават на майка че е починало.Имам толкова ярък спомен от това време, че и с двете си бременности съм седяла на тръни дали всичко ще е наред с дечицата ми.Изказвам най искрените си съболезнование на всички които са изгубили детенце или близък човек.

Да, това е така - моят син живя 2 ч. и го записаха като аборт, колкото и тежко да звучи, но умря в ръцете ми и поне знам какво се е случило.
Жалко е за тези майчета, които с години живеят с надежда - неизвестността много пъти е далеч по-болезнена...