минава си времето. живота се завъртя на ново и баналната реплика 'времето лекува' се оказа горе-долу вярна. моята звздичка си отиде на небето да грее вместо в сърцето ми. за 4 години осъзнах че има толкова малко значещи неща и хора, че в крайна сметка човек се сеща за годишнини само ако го е преживал толкова дълбоко, колкото и аз. и се заинтересувах за това какво се прави по така наречените помени. защо се раздава храна, и защо сладки, и защо жито? всеки ми казва такава е традицията. ма нем ми е интересно защо. от чисто теологична гледна точка.
- Публикувана: 21 юли 2009, 16:21 ч.
- Последно мнение: 23 авг. 2009, 16:07 ч.
4 години
Здравей!
Моите съболезнования
Минава си времето, да ... И аз не усетих петте години
Виж това http://www.dveri.bg/content/view/462/120/
Моите съболезнования
Минава си времето, да ... И аз не усетих петте години
Виж това http://www.dveri.bg/content/view/462/120/
Кичка 
те силно. Честно казано и аз съм си задавала същите въпроси .И знаеш ли какво мисля аз, че всичко това е заради хората и раздаването, и жалеенето с черни шалчета и дрехи. Аз лично не го възприемам. Душата ми ще е вечно почернена и сърцето ми се къса от мъка, но това не се вижда .
-за твоята звездичка.............. 
те силно. Честно казано и аз съм си задавала същите въпроси .И знаеш ли какво мисля аз, че всичко това е заради хората и раздаването, и жалеенето с черни шалчета и дрехи. Аз лично не го възприемам. Душата ми ще е вечно почернена и сърцето ми се къса от мъка, но това не се вижда .-за твоята звездичка..............
може би хората го правят защото искат да говорят. обикновенно психиката е да не се говори за да не се нарани човека отсреща. а понякога човекът има нужда да сподели, да говори. не че за това са необходими жито и сладки. аз когато исках да говоря, ме смятаха за луда и ме игнорираха. а аз исках може би по този начин да 'докажа' че съм имала дете, че то състествува, нищо че е умряло, че е било това, през което съм преминала, че Алекс е и ще бъде част от мене....ама хората са ралични.
И аз не усещам времето.
И тази година - на моя рожден ден - аз ще прибавя още една година към своята възраст, а синът ми 6-та поредна година ще остане само на няколко часа...
Аз не харесвам традиицте по този повод - не може жалеенето да се "празнува" с храна. Не правя помени, не раздавам сладки. Дори вече не говоря за това - душата ми, обаче, е тази, която обича и помни...
Дори последните 2 г. започнах отново да отбелязвам моя рожден ден с ходене някъде на заведение, защото животът е по-силен от смъртта, а всеки човек живее в спомените на хората, за които е бил скъп - моят син живее в мен...
И аз се присъединявам към вас момичета юни месец станаха 7 години откакто нашето ангелче ни напусна само на 3 месеца! Сега си мисля , че трябваше да бъде на есен в първи клас и колко ли щеше да бъде щастлива със своето малко братче! Но уви съдбата е решила друго! Опитвам се да не се разстройвам защото си мисля че нашите ангелчета не искат да ни виждат тъжни! Не се забравя , болката остава дълбоко в сърцата и не минава ден без да бодне и да ми напомни за моята мила звездичка!! За твоята звездичка Kichka и за всички малки ангелчета напуснали ни без време! 
с една жена на скоро се заговорихме по повод друга жена-евангелистка
първата с която обсъждахме евангелистките вярвания бе обикновена дори не българка, а туркиня, но въпреки това православно вярваща
тя бе дълбоко покрусена как може на смърт и годишнина да не се изнася помен!
ритуалите са стари и тайнствата на църквата имат своите основания може би
дълбоко в тях са залегнали СИМВОЛИЧНИ представи за израз на различни неща
аз лично съм далеч от вярванинето, че подаването е за живите - в своята символика то има повече за мъртвите, отколкото за живите
ритуалите от древността са почитали мъртвите и техните души - спомнете си още египтяните, които са погребвали своите мъртви и са се грижили за техните души като са ги изпращали с всичко любимо за тях - от храна, до скъпи за тях хора!
но традициите не са това, което са били - и тъй като дори и свещенниците са загубили тайнствата и въобще не си правят труда да пояснят защо се извършва това или онова - няма начин да разберем и евентуално да приемем осъзнато даден ритуал...
вероятно затова създаваме свои собствени - които разбираме и приемаме, които ни носят утеха, каквато не ни е дадено да получим от някой подпийнал свещенник или такъв дето само ни взима парите и не ни дава нищо в замяна
първата с която обсъждахме евангелистките вярвания бе обикновена дори не българка, а туркиня, но въпреки това православно вярваща
тя бе дълбоко покрусена как може на смърт и годишнина да не се изнася помен!
ритуалите са стари и тайнствата на църквата имат своите основания може би
дълбоко в тях са залегнали СИМВОЛИЧНИ представи за израз на различни неща
аз лично съм далеч от вярванинето, че подаването е за живите - в своята символика то има повече за мъртвите, отколкото за живите
ритуалите от древността са почитали мъртвите и техните души - спомнете си още египтяните, които са погребвали своите мъртви и са се грижили за техните души като са ги изпращали с всичко любимо за тях - от храна, до скъпи за тях хора!
но традициите не са това, което са били - и тъй като дори и свещенниците са загубили тайнствата и въобще не си правят труда да пояснят защо се извършва това или онова - няма начин да разберем и евентуално да приемем осъзнато даден ритуал...
вероятно затова създаваме свои собствени - които разбираме и приемаме, които ни носят утеха, каквато не ни е дадено да получим от някой подпийнал свещенник или такъв дето само ни взима парите и не ни дава нищо в замяна