Как първородните ви деца посрещнаха новината за бебето?

  • 3 888
  • 87
  •   1
Отговори
# 60
  • Мнения: 6 792
Като сте заговорили за ревност, моя син ревнува всички останали деца които ще имат бебета.Аз ще имам не той!Та да видим един ден,живот и здраве как ще е.

# 61
  • Мнения: 1 273
Добре дошла в отбора Mr. Green
Няма начин да не ревнува,обаче всяко е по различен начин.Сложна работа е.

Абсолютно!

Нашият батко (който до скоро беше бебе), взе да не слуша и да прави всичко на пук.  Иначе с бебето се държи супер!

# 62
  • София
  • Мнения: 40 958
Може да видите и тази тема - http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=414339.0

Разликата при децата ми е 7,4 г. При Дияна в редки случи се наблюдава някаква ревност. Изтъква ми даден аргумент, например "вие обичате повече Алекс", когато е сгафила нещо и съм й се скарала.

# 63
  • Мнения: 4 187
Този въпрос много ме вълнува. Не мога да преценя при нас как ще бъде, живот и здраве времето ще покаже !

# 64
  • Мнения: 6 235
Моите не са ревнували.
Явно сме едни от малкото.
  Rolling Eyes

# 65
  • Мнения: 241
Охххх и нас това ни чака и незнам как ще е  newsm78

# 66
  • В лудницата на 2-рия етаж.
  • Мнения: 2 026
Да,аз също се опасявам,че при нас ще има ревност.Още отсега като и направим забележка и вика"Ти не ме искаш" Rolling Eyes

# 67
  • София
  • Мнения: 4 196
На моменти сина ми проявава ревност, но за съжаление това е неизбежно при нас Confused.

# 68
  • Всеки ден трябва да се инжектираме с малко фантазия, за да не умрем от реалност: Рей Бредбъри
  • Мнения: 4 327
...Поздравявам те, че си се навила за 2-ро дете след близо 11г....
Шани, ами първото си го родихме, когато бяхме студенти (3-ти курс)  Grinning ; после - завършване; работа; смяна на квартири; 1-ви клас... и докато се наканим...1 година - нищо; миналата - мисед; после пак 1 година не стана нищо....та - чак сега  Wink
Понякога съжалявам, че съм планирала (може да се каже и отлагала) толкова време... Confused

# 69
  • София
  • Мнения: 1 861
Един ден, около 2 години преди да се решим за второ големият ми син, тогава към 4 годишен изръси: "Аз чакам, чакам, а това бебе все не излиза от коремчето ти!" На учудения ми въпрос: "Кое бебе, бе мамо?!" отговори "Е, как кое?! На всеки рано или късно му се случва да си има братче!" Ами познайте каква радост беше, когато наистина му се случи! И до ден днешен нищо такова като ревност не е показал, напротив! Та не знам, от възраст ли е, от разлика ли е, или просто си е до дете...

# 70
  • Sofia
  • Мнения: 2 869
Кога то се роди малкият минахме през това. Баткото стана неузнаваем / разликата е 6.5 г./. Всичко свърши , когато малкият стана на около  2 год. , и големият видя ,че правилата важат и за двамата. Невъзможно беше да разбере ,че бебето не разбира ,и че не може да се сравнява с него. Сега имам обратният проблем - малкият ревнува от батко си ! Силно се надявам ,че като тръгне на училище и това ще премине!

# 71
  • Мнения: 18
И при мен разликата е като при la vida loca,само че при мен се получава обратното.Дъщеря ми първа научи,че съм бременна(случайно ме видя като излизам от кабинета).От както е разбрала ме пази като писано яйце(не ме остава сама да излизам,когато слизам по стълбите ме гледа в краката,не ми дава да нося чантити,пък камо ли да вдигна нещо тешко,като виде кола ме дърпа да не ме блъсне случайно и пр.)Дори отказа да отиде при баба си в Испания,защото аз съм била по важна от нея.Изобщо получава се че тя е майката,а аз детето.Надявам се да не се промени по нататък.

Rolling Eyes

# 72
  • Мнения: 2 960
.Децата ми имат 9 години разлика.Новината за бебето  дъщеря ми посрещна нормално ,радваше се,пазеше ме ,помагаше ми много.Не бях сигурна какви са очакванията и ,само усещах че се тревожи дали любовта ми към нея ще е все така силна.
Многократно и обяснявах  и показвах ,че любовта ми няма да се разделя ,а просто ще се появи една нова обич ,което няма да я ощети.
Когато се появи бебето ..тогава за дъщеря ми настъпи огромния стрес.Хем му трепереше,хем изпадаше в пристъпи на паника ,че не е обичана.Усещах как следи дали  след целувка за бебо ще има и за нея.Абе сложна работа това сревността. Цял живот си бил единственото дете в центъра на вниманието на цялото семейство ,а сега трябва да го делиш.
Вече синът ми е на 2 години ,нещата като че се понаместиха,НО все още има моменти на ревност ....

# 73
  • тук
  • Мнения: 510
la vida loca , аз също мисля, че е характер, а не "дрисура". Може би затова съм по-спокойна с моята дъщеря - тя винаги е предпочитала да има други деца, дава си всичко без да се замисли дали ще и го върнат или унищожат, изобщо никаква ревност не е проявява до момента към нищо и никой. Въпреки това се надявам да съумея да и показвам обичта си в повече, защото знам, че аз понякога питам мъжа си "ти обичаш ли ме?" като ми стане кривичко  Blush, колко повече едно дете ще поставя под съмнение чувствата на родителите си в една нова и непозната ситуация. Но ще се справим, шом го осъзнаваме и мислим върху това, значи вече сме направили първата крачка Simple Smile

# 74
  • Всеки ден трябва да се инжектираме с малко фантазия, за да не умрем от реалност: Рей Бредбъри
  • Мнения: 4 327
...Но ще се справим, щом го осъзнаваме и мислим върху това, значи вече сме направили първата крачка Simple Smile
portman страшно си права  Wink

Общи условия

Активация на акаунт