Публикувана: 21 юли 2009, 20:31 ч.
Последно мнение: 7 септ. 2009, 10:58 ч.

Как първородните ви деца посрещнаха новината за бебето?

3 687
87
1

# 75 7 авг. 2009, 13:03 ч.

Sofia, Bulgaria
Мнения: 260

Аз можеби в това отношение съм една много щастлива жена ! Wink

Миналата година когато споделих с децата си ,че съм бременна ,колкото уплашена бях аз -толкова щастливи бяха те ! Shocked

Още преди да кажа ,че много искам това бебе ,те незнайно защо започнаха да ме уговарят да не го махам. Сега си имат сестричка на три месеца и половина и вече ме агитират и за още едно братче за да бъдат комплект #Crazy

# 76 7 авг. 2009, 13:15 ч.

Мнения: 2 674

Първородното дете беше твърде малко когато забременях с второто.Въобще не осъзнаваше какво предстои да се случи.Сега си давам сметка,че по това време тя е била още бебе,а ние я третирахме като голяма Wink

Сега и двете ме врънкат за бебе,но няма да се сбъдне желанието им Mr. Green

# 77 7 авг. 2009, 15:36 ч.

Мнения: 3 886

Моето дете много искаше другарче.Беше 2 рото в семейството същество разбрало за бременноста ми .Беше много щастливо и радостно събитие за него.Сега искат заедно с малката 3 то Peace

# 78 31 авг. 2009, 14:34 ч.

Всеки ден трябва да се инжектираме с малко фантазия, за да не умрем от реалност: Рей Бредбъри
Мнения: 4 327

Здравейте, момичета!!!

Аз да дам отчет относно започнатата от мен тема: Grinning

По съвет на една мама от Февруарски мами 2010, купих книжка за съзряването. Написах в нея: "За кака Катя от нейното братче или сестриче" и я подарих. Четейки пожеланието Катя каза: "Ама аз нямам братче и сестриче!" и аз я попитах: "А според теб какво означава надписа?" - отговора беше смайващ: "Не знам!". Последваха обяснения, подробно разглеждане на книжката...На въпроса ми: "Искаш ли да дойдеш с мен на ехограф?" - "Ами - не!"- отговори тя Wink

От вчера до днес все едно нищо не съм казала: продължавам да говоря, показвам снимки и клипчета на бебета...- реакцията: усмивка...и нищо...
Ще видим по-нататък...
И ако ви е интересно - ще ви пиша... Grinning

# 79 31 авг. 2009, 14:38 ч.

Mediterraneo
Мнения: 38 616

Новината като новина прие много спокойно, зарадва се. Сега постоянно "обгрижва" бебето- целува ми корема, говори му, пее му песни, дава ми да хапвам от нейните лакомства, за да опита и бебето.
Повече ме притеснява каква ще е реакцията, когато си дойдем вкъщи с бебето Simple Smile

И как ще се съгласуват нещата изобщо.

# 80 31 авг. 2009, 14:54 ч.

тук
Мнения: 510

la vida loca, изненадваш ме много
хайде разказвай и занапред - на мен ми е много интересно, защото страдам от обратното - по няколко пъти на ден трябва да отговарям на телефонни обаждания - "Какво прави "бебе наше"?" Ами то прави все едно и също, но тя пита ли пита, все едно бебето изведнъж би могло нещо ново и интересно да направи.
Аз, ако бях на твое място (което е невъзможно, защото превърнах бременността си в световен проблем Blush

), щях да се правя също като нея, че нищо няма... след няколко такива дни ще дойде да пита, все пак е още дете (макар да не е съвсем)
успех Hug

# 81 1 септ. 2009, 06:52 ч.

Мнения: 6 143

Моя син от 5 дни знае че ще става батко и вече има претенции: бебето трябва да е момиче,ако е момче щял да го върне в болницата,и непрекъснато пита какво прави сега бебето?Снощи даже ме милваше по корема и като го попитах какво прави каза че го държи за ръчичката Grinning

.Дано след 8 месеца е така.

# 82 1 септ. 2009, 10:28 ч.

София
Мнения: 5 079

Когато разбрах, миналата година по това време, синът ми беше на 2, още не говореше (и все още не го прави), баща му го гушна и му "съобщи", но естествено не последва никаква реакция. В напреднала бременност ми галеше корема и долепяше уше към бебето, явно копирайки татко си. Laughing

# 83 3 септ. 2009, 15:27 ч.

Мнения: 33

Моята дъщеря много се зарадва тогава беше на 8 и изобщо не и беше неприятно,дори когато беше деня на термина казваше,че ще ме бие с бухалка по корема за да излезе бебчо.Сега доста я ядова 5 годишния глезльо,но тя много си го обича. А по въпроса с ревността изобщо не ревнува,дори гледа все за него да има.Много си се newsm76

и разбират.Не се притеснявай да й кажеш,според мен по-добре сега когато е съвсем в началото на пубертета.Лека бременност и да ти е живо и здраво!!! Hug

# 84 6 септ. 2009, 23:15 ч.

Sofia
Мнения: 408

Моето дете много искаше да има сестричка, започна да говори за това от 4-годишен някъде. Сега, вече 6 месеца откакто се роди бебето, се държи перфектно с него. Ние имахме притеснения за ревност, но нищо подобно не се случи. Много е грижовен и любвеобвилен с нея, досега не е проявил по никакъв начин негативно отношение към бебето.

# 85 7 септ. 2009, 00:41 ч.

Мнения: 367

При нас между първата и втората разликата е година и осем месеца-така че реално не бих казала,че разбра въобще какво точно предстои...е да ,че мама е с голям корем,че всички се приготвят за "бебе",че всички говорят за това ...да!Но когато се появи бебето нямаше ревност...е леко притеснение дали бебето няма да е по-важно...но това беше за кратко...сега са много привързани една към друга....не се разделяк,като близначки са...между втората и третата разликат е 2 години и малко...не е говорила враждебно,но и сега пак и се иска тя да си е най-малката...но и това е преодолимо
Но най-готино е как се разбират първата и третата...какта сега страшно много се грижи за бебка...не я оставя...учи я...може би ,чак сега разбира какво е да си кака...така ,че говори с дъщеря си..тя постепенно дори и сега да отрича...ще свикне с мисълта...дай и време...убеди я ,че ти ще си се грижиш за бебето и тя ще си учи спокойно уроците,че тя ще си остане твоето голямо момиче...и ти пак толкова ще си я обичаш,а може и повече...и т.н.ти знаеш какво би и допаднало най-много...и дори и сега да го отрича,при появата му всичко ще се оправи...не се притеснявай,но и не крий...Ние и при двата пъти казахаме на децата още щом разбрахме и ние...даже ходихме на видеозон всички заедно...е не им беше кой знае колко интересно/защото не разбираха точно какво става/...но се чувстваха съпричастни...не я игнорирай...не я отделяй от притеснение дали ще го приеме...
Леко раждане и здраво бебе! Peace

# 86 7 септ. 2009, 10:14 ч.

Мнения: 8 999

Детето ти е голямо, не е нужно да се държиш с него като с невменяемо. Кажи й веднага, а не й предлагай разни шаради и намеци, чрез които тя да се сети, че си бременна. Просто й съобщи, при това възможно най-скоро. И не наблягай на факта, че тя ще става кака, а че ТИ ще раждаш бебе. Не разбирам какво налага да й смениш квартала и училището, но мисля, че това трябва да стане възможно най-късно и то след като го обсъдиш с нея - да й обясниш какви са предимствата за всички вас, ако направите промяната.
Дъщеря ми е на 9 г. и искрено се притеснява да не съм бременна /ако случайно кажа, че ме боли корем например/, защото знае, че аз не искам да раждам повече деца. Тя, разбира се, няма нищо против още някое братче или сестриче, но съм обяснила достатъчно ясно защо не може.
Говори директно с детето си възможно най-скоро, не я баламосвай с разни книжки с неясни послания.

# 87 7 септ. 2009, 10:58 ч.

София
Мнения: 401

Амио не знам доколко осъзнавашв бремеността ми в началото-знаеше,че мама има бебе в коремчето и така.С напредване на бременността,когато корема ми стана видимо голям,започна да осъзнава,че нещо се променя.Винаги е била много нежна и любвеобилна към коремчето.
Сега,след като беба се появи,каката е много внимателна и грижовна.Гали я,целува я,говори й,пее й песнички и й показва всичките си играчки.
Само че през цялата бременност и сега включително, съм много внимателна и никога не казвам-"Сега не мога,защото бебето еди какво си " или пък не пипай бебето и така.Според мен родителите имат голяма роля в това дали децата ще ревнуват или не Peace

Препоръчани теми

Бързи въпроси и отговори деца -7

Нещо смешно, което децата казаха - 15 тема

Преходни гащички- за или против?

Детски песнички, инструментали, текстове, стихове, приказки, онлайн забавления

Причина:

Причина: