Как първородните ви деца посрещнаха новината за бебето?

Не може ли да ползвате училищен автобус или да намериш някой,който да я кара-например някоя друга майка или татко на дете от класа.
Аз имам един приятел,който кара такси и така прибира деца по къщите.Чака ги след училище и после  ги прибира.Поне знаеш къде ти е детето.

Моята дъщеря много искаше да си имаме бебе без значение какво ще е .
Когато забременях й казахме когато влязох в 4 месец че имах малко проблеми и ако не дай си боже беше станало нещо да не я травмираме.Много се зарадва и като всяко дете взе да разпитва как влизало бебето в корема на мама .

Първо на дъщеря си споделих, много се зарадва ! Постоянно пита - колко е голямо бебето сега, кога ще ми порасне корема ?
Преди това не е изявявала желание да си има брат или сестра, на въпроси от този род отговаряше, че предпочита домашен любимец  .

При моите деца разликата е по-малка и нещата стояха друго яче.

Но племеницата ми беше на 11, когато се роди малкият. Това е човекът, който най-много ми помага (след таткото), дори повече от баби и дядовци. Дори и в момента. Докато беше бебе имаше желание да го разхожда в количката, да го люлее, да му пее. Сега го води насам натам, повтаря му думички да учи. А той иска основно тя да го храни  Изживява се като майка. Вярно е, че не живее непрекъснато с нас, а само през ваканциите. Но съм предполагам, че момиченцата на тази възраст обичат да се грижат за живи бебета.

Но вие сте тези, които трябва да продължавате да и обръщате много внимание и да не я карате насила да върши неща по бебето когато не иска.
Имам приятелка 8 години по-голяма от брат си. Често ми е разказвала, как са я карали да върши неща по бебето, които са и били неприятни. Да го пази в къщи докато спи, а приятелките и навън играят. Да му изхвърля гърнето с акото, а нея я било гнус. А като станал студент, защо не му говорила да учи повече, та той прекъснал. Обича брат си сега и са добри приятели с него, но още е бясна на родителите си за това отношение.

kartinka не се предлага училищен автобус 

- и моята твърди същото  ; вече от котка, през заек сме на костенурка - в желанията де 


M_I_A не смятам да товаря щерката с непривични за възрастта и дейности - все пак ще е кака, а не майка  , ако има желание да помага (а като я познавам ще е така) - ще го прави. Даже като се замисля по-скоро ще трябва да и напомням да си върши нейните си задачки

Всичко ще е наред! 

първо се зарадва, после започнаха въпросите, а след това и ревността.

Моето голямо дете беше на 8 1 казаях и и тя беше възхитена.

Колко години е разликата между децата ?

много беше радостна и щастива. И си искаш братче...
Ревност никога не е проявявала.

Новината я прие добре.Казва,че ще ми помага,ще му пее песнички за да не плаче и други такива.Но ще видим като се роди бебето как ще реагира.Мисля,че още не разбира за какво точно става въпрос.

Момичета, все си мисля, че 1-во:
страшно много зависи от разликата в годините
- при разлика 3-4 години ми се струва, че има голяма, но неосъзната ревност.
- при по-голяма разлика (особено, когато по-голямото дете точно навлиза в пубертета) по-скоро ревността е осъзната и за това, то се стреми да я прикрие; начини всякакви...
и 2-ро:
- мисля си, че зависи и от самия характер на детето. Не толкова от възпитанието, колкото от това - по натура детето дали е интроверт или екстроверт. Ако е по-затворено в себе си - то, смятам, че явно няма да показва, че се страхува от появата на бебето, но този страх ще е голям и опасен, защото ще е "вътре" в детето и няма да е споделен (независимо, че може да опонирате, че ако сте научили детето си да споделя, то няма да крие нищо от вас - това е заблуда - всеки има своите тайни). Ако е по-открито - 1)може да се зарадва на новината, но вие пак, според мен трябва да бъдете "нащрек", защото радостта може да е само външен израз, когато вижда, че вие сте щастливи детето не иска да помръчава това щастие..., но и 2) може открито да си каже, че не иска бебе...и тогава...следват обясненията, разговорите, но... -->така или иначе детето е поставено пред "свършен факт" и трябва да се намери начин да живее с този "факт"
При всички случай всеки най-добре познава детето си (лошото е, че понякога - след 14-15 годишна възраст се оказва, че не е така). Колкото и литература да сме изчели, колкото и тренинги и житейски практики да имаме...оказва се, че често на теория е едно, а когато се случи...получава се друго...
Дано всеки намери за себе си и за децата си най-добрия път...

la vida loca - така е . Вярно разсъждаваш.
Поздравявам те, че си се навила за 2-ро дете след близо 11г. Не мисля, че щерка ти ще ревнува. Тя е голяма и само би се радвала на едно малко човече. Даже може и да се вживее в ролята на малка-мама.

някои от вас имат по две дечица , едни с по голяма разлика дръги с помалка ... усещате ли понякога парвото детенце да ревнува или да се дразни някак , да мисли че повече се грижите за другото

Добре дошла в отбора
Няма начин да не ревнува,обаче всяко е по различен начин.Сложна работа е.

ооооо да! Каката е с 10г. по-голяма и стана бетер бебе!