121–Слънце жарко над арабско грее–да се сбъдне това,за което всяка от нас копнее

Кой  питаше за мравки     поръсете  няколко капки  оцет  по мравешките  пътечки  успех

Мигче   как сте  

на всички  

Добро утро момичета! 

Араблелки, голямо благодаря за съветите    Днес в цялата кухня видях само две заблудени, да видим дали е само временна победата 
ябълке, и мен в началото ме беше жал, но с нарастването на техния брой, и моите негативни чувства нарастваха... може би трябва да поживеем още заедно с тях, за да свикнем дотолкова с присъствието си, че да не се забелязваме, както прави ясминка   
А ти когато имаш време и желание, може пак да пробваш да напишеш “словоизлияния на килограм“, но този път без да ги губиш 

Найра, е сложила от любимите ми куукис с кафенце, но виждам, че вече е време за обяд, и за това да предложа порция табуле с оранжина   

тъкмо щях да питам какво става тука  
някой го тресе ПМС-а  

Много иракчанки се събраха ,машаАлла!Палестинки скоро не са писала,то не им е до писане де...от толкова много погребения  

Мента-мерси за инфото.
И в Египет обичат хвърчила,на плажа винаги има по няколко.

Найра-как си,приеха ли те,какво стана?

ОпалЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯ как стейййййй АрабелкИтИИИИИИ
На новинките Добри дошли
То за Истанбула ко да кажа, като за мене дните там минават и първите и последните като секунду. Пъпа ли мий хвърлен там нИнам
Хубаво бешееее, много хубавоооо, много хайтосвахмееее, много нови неща видяхме и във Бурса бяхме ама там не че видяхме много неща-разочарована съм. Беше дупе път да види-е да видях 2 джамии които са много красиви и са от ранния период на превземането на Византийската Империя и са във Османски стил а не както след като превземат и Константинопол, джамиите са във византийски стил. Едната дори беше със много хитроумни приспособления които са противоземетръсни шайби които се движат при земетресение. Ще видите по снимките аз ще пиша под всяка от тях да се знае какво зяпате Иначе ни водиха и във една старинна къща която приличаше на нашите стари красиви български къщи, която беше магазин за коприна която е най квалитетната във Турция- Ама аз не си купих шал, то шалове има. Аз си имам отдавна. Ще ме видите във джамиите със моя прекрасен шал
И после ни водиха по едни височини да зяпаме как изглежда Бурса от високо- Да дойдат да видят Варна тогаз и няма да искат да показват Бурса. А аз толкова исках да видя старата част на тази стара Отоманска столица. Нали пусто старите неща и историята са моята слабост.... а да и водиха старата лисица да яде Искендер кебаб-яла съм преди това много пъти, не бях ошашавена. Ама хайде от мене да мине. Исках нещо типично тяхно от града. Виж във Истанбул наблизо до хотела намерихме едно много малко ресторантче ама като го видиш ще го отбегнеш, е да ама там Майстора страшно вкусно готвеше и беше страшно забавен, мил и добронамерен човек. Вечно ни караше да се хилим.
И на други места ходихме във Истанбул ама така ми се спи, че две не виждам. Пътувахме цяла нощ и като се прибрахме имах работа за вършене и не съм спала хииииич.
  за всички и за всички които не съм споменала

Лили,има още време ,чак към октомври ще се свързвам с университетите 

Деси, кво викаш, свеки още не може да преживее, че внучкката й прилича на арабче 

Има ли кохл в Сирия, и качествен ли е и колко струва ?    Една приятелка иска да й поръчам, пък може и аз да се мацна де, най-много очите да си извадя и без това ме болят 

шиланче -не знам,аз такова не ползвам 

арабелкииии   

Делта, шъ съ смилиш ли над нас нямащите албум??? Дъ знайш тъз джамия с шайбити много мъ зъинтригува. кажи и поне името да потърся в Гугъл

Има ли някой тук, който да разбира от Йемен?

Открих нова, непозната досега за мен дестинация в арабския свят, и на следващия холидей се отправям натам....

Островна група Сокотра в Индийския океан, която е част от република Йемен. Уникална флора и фауна, 700 изключително редки вида растения и животни. Най-'извънземните' пейзажи на Земята. Желаещи да ми правят компания?


           
 

Ееее, Деси, как може така да ме предадеш, на тебе разчитах, че знаеш 

Мансун, чичо ми е бил дълги години в Йемен, много от сградите в столицата са по негови проекти.
Аз пък харесвам йеменските носии, много ме кефи как си забучват едни извити  ножове в поясите    симпатяги



http://maskal.de/uploads/pics/Jemen-2006-1.jpg

Привет от Битер лейк. Големи перипетии  бяха с тоя нет- един месец не можаха да разберат защо нямаме, след като всичко е ок- с рутера, кабелите, телефонната линия... Накрая лично се обади представителя на Водафон за Египет, и стана ясно, че проблемът е в местната централа. Междувременно купихме USB модем за сателитен интернет на Mobinil,  но не стана- нямаше покритите мрежата тук, и накрая вчера купихме тая джаджа на Etisalat и слава богу имам интернет, не е кой знае колко добър, но е чудесно да имам връзка със света
Вчера ходихме да ядем в едно заведение в Кайро, много малко, обаче готвят един път- невероятна храна от Сауди. Като сложиха масата се опулих и много съжалявам сега, че не снимах, ама ми беше неудобно- един ориз, огромен, колкото три нормални оризови зърна, отначало помислих, че е фиде, жълт от подправките, отгоре намятани едни парчета агнешко; в едно малко гювече нещо като зеленчукова яхния, люта, и малки чинийки с доматен сок, също лют. Разбрах и нещо интересно- в Мека било горещо дори и за египтяните, но хората направили нещо много хитро- покрили улиците с гранит, отдолу по тръби тече студена вода, като парно, ама за студено, и с въздушни струи се разпръсква вода във въздуха.
Тук на мене любим ми стана сока от тръстика- касаб. Струва един паунд, пие се на един дъх, но не може повече от една халба, аз пробвах, и ми стана толкова лошо от сладкото, че...
Разбирам, че няма вече албум, мисля да сложа снимки някъде и да дам линк, който иска да гледа.

Привет файмичка  след дълги мъки  дочака най накрая  ,честито ти прозорче към света....много сладко разказваш,не спирай,прияде ми се от блюдото ...мммммммм,де що е люто е по мой вкус,даже ако може дабъл лютиво най добре ще е........ благородно ти завиждам,ама виж сока няма да ми е по вкуса ,че сладкото не ми понася,аз обичам тръпчиви и горчиви,кажи какво ще правиш днес,има ли гущери наоколо,наистина са ужасни ,в кайро имах сблъсък с един розов  ,беше се намърдал в кухнята зад хладилника,гадината му  ...пиши пиши не спирай 

.... и аз я моля най- покорно да не спира с кореспонденцията от мястото на събитието....като в си ен ен....

А тези гущери отровнили са , хапят ли или са просто неприятни?

Либрич - а ко стана с вашитУ писи ? давай го шкембенцето да му се порадваме...

Добро утро, арабелки!
Вчера имах доста работа и не можах да се разпиша, ама днес съм на линия.. Не съм сладкодумна разказвачка като забегналата  напоследък Шехи , ама по искане на Ясмин предоставям на вашето внимание един недодялан пътепис за двудневното си  пребиваване в Гърция..
На отиване, за разлика от на връщане, пътувах супер, на една от предните седалки , с шофоьор, който като мен явно обичаше хладното.На всички пътници, с изключение на него и на мен, все им беше студено и го пришпорваха да увеличи градусите на климатика, ама той не се подаде... Хладинката ми даде възможност порядъчно да си поспя и така да не усетя въпросните 12 часа път.И да не кажете, че не съм достатъчно инатлива. Поднесоха ни вътре в рейса по едно кроасанче, ама аз удържах фронта и не го излапах.Карах си на моите запаси от ябълки и кайсии. Тъй като  нямах и много багаж, за два дни една раничка е  повече от достатъчна, не се наложи при слизането да чакам отварянето на багажниците на рейса, досадното ровене за саковете и куфарите ..Този път бързо разпознах  любимия , защото беше без въпросния моточорап на главата си, то в тая жега и без каска беше..А това последното е хем безотговорно, хем наказуемо...Преди година му бяха лепнали солиден акт за подобно прегрешение, ама кой ли ме  слуша... А сега вече имам и още един довод в полза на каската. Като отпери оня ми ти мотор с висока скорост, от вятъра гъстата ми в кавички коса, която не беше вързана, така се заплете, че при опитите ми в последствие да я среша,жестоко се измъчих....Както  и да е, стигнахме до апартамента, там ме чакаше една добре охладена и мноооого червена диня, на която бързо й видях сметката.. В тая жега все ме теглеше към морето, ама се удържах..На плаж отидохма чак вечерта към 8 часа.Всичко беше много гот по ред причини.Първо, както и преди съм споменавала, аз не съм сред любителите на Атинските плажове, много са ми каменисти и разбира се - свръх населени...Но този път отидохме на доста отдалечен, явно изкуствено опесъчен, водата беше съвсем чиста.Хората, за разлика от нас  си тръгваха и към един момент във водата се помещаваха едва трима-четирима души.Ако искате вярвайте, ама съм престояла вътре може би повече от час и половина, без да излеза изобщо, накрая не кожата, а сякаш костите ми се бяха размекнали.. Ама му ударих един плувен маратон,с който достойно заместих карането на ролери.Апропо, крайбрежната алея там е толкова дълга, с плочки е наистина, но в локалното точно до нея, спокойно могат да се карат ролери и колела в продължение на километри..Ама аз това упражнение в София го правя само на тъмно, да не ми гледат сеира.. След активното спортуване във вода, се метнахме на мотора и се прибрахме..В апартамента освен разните плодове, които беше накупил в резултат на моите непрекъснати повторения, че съм на диета, ме чакаше и друга изненада...Със закъснение получих подаръка си за рождения ден,нали по повод него преди около половин месец децата получиха онази скейтбордна джаджа, а а за си останах с празни ръце... Е сега ги запълних с много маниашки телефон на LG с touchscreen,с убийствена памет в слота и 5 мегапикселова камера.Принципно не робувам на техника, но да не си кривя душата, зарадвах се много на телефона, тъй като на всичкото отгоре е и лекичък. Имах неблагоразумието да споделя радостта си с каката, която в прав текст ме попита, дали можело от време на време да й го давам, пък като ми омръзнел - направо да съм й го прехвърлила..
В неделя да ви се похваля,след скиторене насам и натам, обядвахме в един кюрдски ресторант.Първо беше много добре декориран, по стените имаше платна, сигурно на кюрдски художници  Мебелировката също беше  стилна..а най-странното е, че цените бяха повече от прилични.Шиланче,много им беше вкусен кебапът, да знаеш,един такъв крехъх...С него и салатката обаче приключи яденето ми за деня.В автобуса към София карах само на вода и сокове.Но колко вода изпих, просто не е истина...Този път шофьорът не беше от моята кръвна група и в автобуса направо се сварих в собствен сос.По-лошо пътуване едва ли ми се е падало досега.. на всичкото отгоре до мен седеше една бърборана, която непрекъснато оплюваше всичко гръцко.Не че няма какво да се каже по адрес на нашите съседи, ама сякаш ние сме цъфнали и вързали, та сме се заели да обсъждаме чуждите минуси..телевизията им била скучна ,гарата им била малка, нямали прилична автогара, хората били злобни, емигрантската им политика не била на ниво, в резултат на което Атина била пълна с  боклуци - негри, араби, пакистанци, афганистанци и пр.Аз обикновено не се заяждам, нито отговарям хапливо, но тази я поставих на мястото й.Обясних й, че трябва да се въздържа най-малкото, защото на седалката пред нея пътуваше млад грък,, може би е дин от онези, следващи в България.А после я хвърлих в музиката, като й казах че вече 16 години съм женена за един от описаните от нея боклуци.. Реших, че така  досадното й бръщолевене ще секне,ама не биде...Та така..
Нищо кой знае колко интересно не мога да споделя от двудневното си пребиваване, тъй като в неистовата жега човек е принуден да си стои вкъщи или да се вмъкне в климатизираните магазини..
Днес обаче сме канени с девойкитена рожден ден на едно детенце, всъщност същото, на чийто празник преди година точно едно от лапетата-гости се нагълта с вода в басейна, измъкна се от пояса и за малко да направи необратимото... Партито пак ще е там, моичките от сутринта са си приготвили раниците с плувните принадлежности и чакат ли чакат да дойде часа на истината
Монсун, аз съм първа жичка за водичка, тръгвам с теб, когато кажеш, много гот изглежда всичко..Така ми се излиза в отпуска, пътува ми се, просто ми се иска да сменя обстановката..Ама 28 август ми се струва толкова далечен, почти цели 4 работни седмици.

Гъркинята-добре ми дойде твоята историйка със сутрешното кафенце 
Честит телифон-систъра ми има такъв-биво го,машаАлла!

Делта-хайде сложи снимките в публичен албумда оплакна очи и аз   

Фаима-ти пиеш най-калоричния сок бе моме-ще загладиш косъм доста с това сокче от захарна тръстика,да знаеш 

Рейн-идвам,ей го Йемен къде  е,даже има бг женени за йеменци.
Йемен не е място за живот.За почивка-може би.

още един извънземен:

http://www.un.int/wcm/webdav/site/yemen/shared/images/yemen_image.jpg