неповторимия пакистан втора тема

reni31

О ЧЕСТИТО 
Пожелавам ви дълъг и безпроблемен семеен живот 

ПП. и моя религиозен брак е в джамията в София 

Подбут, подбут !

Темата има нужда от подбутване.

Пакистанките, къде сте, да не преядохте вчера за ифтар и сега да спите цял ден ?????

 

DELTA_DELTA  да и даже всеки се чуди защо след като съм от варна съм хукнала да бягам извън бг..ама на за 1 година варна не е същата (или по-скоро хората не са)

Monsoon_rain  голяма красота ..на човек му се иска да затвори очи и да се озове там дори и за малко

Честито и на новото семейсвто И аз натам съм тръгнала но да видим докъде ще се стигне

    Честит празник и на всички празнуващи..по повод празника ние тук имаме ваканция 2 седмици (от курса по англ. ез. )

ВИКТОРИЯ-
Хората са различни мила, където и да идеш. Не вярвам да си напуснала Варна защото хората са се променили а ти познаваш определен брой хора, няма как да ни познаваш всичките
Всичко се променя, важното да е към добро. Или поне хората на които държиш да се променят към добро. Ти неможе да живееш със цяла Варна.
А това, че ти се чудят, че си напуснала града-мога да кажа само, че ще си щастлива там където е сърцето ти!

здравейте девойки,4ак преяждане трудно моге да се полу4и,защото дори и малко да ядеш пак е много,аз само  веднъж на ден ям и по принцип така че не е проблем,но днес ми се пиеше много вода,защото имахме покора на ифтар и цял  ден бях жадна,но издрържах.Хубаво е лятото да бъдеш на море,вси4ко е наред и купона си тече както се споменава в песента на Мишо шамара,Варна е супер,но хората винаги са били променлива единца така че Вики не се отчайвай такъв е живота.и ти живей собствения си.
На Рени честита сватба,надявам се семейния живот да ти се отрази добре,да е винаги изпълнен с приятни емоции и разбирателство и от усмивки да не се отървете.Рени и едно приятно изкарване в Египет,ще 4акаме сним4ици.искам и аз да отида до там но незнам кой ден ще.
аз се сетих за една темичка за Пакистан,която моге да се обсъди и това е Балочистан-
http://translate.google.bg/translate?hl=bg&sl=en&u=http: … 3D1R2ADFA_enBG336.
приятна ве4ер от мен до утре           

Здравейте пакистанки.

Е оказа се че аз ще трябва да прекарам поне още 3-4 месеца тук 
Говорих с мъжа ми и той ми каза че не мога да отида при него,раждането там е много скъпо без тамошната застраховка  и незнам....някой път имам чувството че не мога повече да седя тука и се отчайвам....Този месец като изключим прегледа при доктора съм излязла само веднъж и то отидохме на гости и пак се прибрахме в къщи...просто ми идва в повече  Не съм и и представяла че през половината си бременност ще бъда без мъжа си,изпуска толкова хубави моменти...а може би и за раждането няма да дойде 
За съжаление Пакистан се оказа моя затвор 

Охх, Мактуб,

Съжалявам да чуя това...много добре те разбирам, но наистина в някои западни страни е ужасно скъпо раждането, ако не си плащал данъци. Нямаше ли възможност да родиш в България?

Аз имах случай миналата година, когато не бях излизала 2 седмици от къщата ни, обикновено излизахме по веднъж на седмица...ама то и да излезеш не ти е кеф през лятото, навън такъв задух, не можеш да дишаш (жега плюс голямо замърсяване на въздуха) и опциите ти са, или да седиш затворена в стята с климатика, или да излезеш навън, но да се задушиш. Просто е влудяващо, но това е защото така сме свикнали, не можем без да излизаме навън, а като гледам на тях хич, ама хич не им пречи...даже сякаш предпочитат да си седят вкъщи.

Другото е когато родиш бебето...не знам в какъв квартал живеете, но на повечето места инфраструктурата е такава, че е невъзможно да излезеш с количка. Аз се чудех как така не ползват там детски колички...ми невъзможно е, просто е безсмислено. Иначе може да я ползваш в някой парк, но до там да си закараш количката с кола.

Той и мъжа ми мразеше да излиза, поради тази причина така беше се застоял вкъщи и набъбнал доста, но като се махнахме оттам, започна много да се разхожда и отслабна пак. Аз пък слабеех, въпреки стоенето вътре и калоричната храна.

Ено успокоение, поне няма да раждаш в най-големите жеги...краят на Октомври е все пак по-поносимо.

Надявам се скоро след раждането да се върнеш в Европа.

Преди известно време бях питала за трите принципа на пащунските племена, после се разрових и се оказа, че не са 3, ами доста повече пронципите. Ето тук е линка за пащунуали - племенния код на пащуните, интересно четиво е:
http://en.wikipedia.org/wiki/Pashtunwali

Здравейте компанията.Кака ви панда ще прави сладко от манго-никога не съм правила каквото и да е сладко.Ама любовта какво ли не прави Танвир обожава манго jam  и понеже тук не продават ми дойде на наум да му спретна едно.Сондирах мнение с други известни сладкоправателки от родата,купих манго /на далавера таз седмица у супермаркета/ и ша го почвам.Ще докладвам какво се е получило.А своевременно ако някои се сети за идея да я дава насам.

Monsoon_rain

Да и аз съжалявам,обаче какво да се направи 
Проблема за България ми е друг,че там нямам при кой да остана,нямам такъв близък човек при който да изкарам тези няколко месеца  и поради тези обстоятелства се налага да остана тук 
За количка няма просто какво да говорим,тук пространството е толкова малко,всичко е къща до къща и е прахоляк и мръсотия.Пък и кой ще ме пусне да се разхождам с бебето из квартала.....просто не го виждам,тука всички бебета се носят на ръце...
Друго си е в София,отворени пространства,майки с колички по улиците,а да не говорим че в парковете е пълно  въобще друго си е.
Тук сядаш в колата,придвижваш се от едно определено място до друго и това е,пък аз като дойдох се чудех защо повечето жени са дебели 
Уфф,незнам дано времето да ми помогне малко и да мине по бързо 
Ако мъжа ми беше тук,можеше да погледна нещата от друг ъгъл,но за бъдещето отказавам да направя компромис със себи и Пакистан.Ако дойда пак тук се надявам да е само за почивка 1-2 седмици и после да ме няма 

ПАНДЕ
Никаква идея нямам за такова сладкУ. Ама и аз кЪт Танвирчето, умиргааааам за мангоооооооооо.
МАКТУБЧЕ- мила, как така си нямаш тука никой Боже, Боже много мъчно ми стана за тебе Как нямам една стая във повече да те прибера тука да родиш. Ама на пусто 2 спални само и хола със бокса заедно. , Неисках да имам голяма къща. То пък много голяма, ама на, то скромността някой път не е за хвалба

мансун, ако може накратко за пащунския кодекс, че не ми се чете на англ    тотално съм размазана и всяка мисловна дейност ми представлява огромна трудност.

Ако пък и на теб не ти се занимава, че чакам по-добри времена 

DELTA_DELTA
Много мило от твоя страна   

Ами положението е такова,че с баща ми не се разбираме - изнесох се от нас като тръгнах да се женя...единия ми брат живее с него,така че и с него така....
Другия ми брат е женен има деца,пък и аз докато си бях в България не му пукаше много много 
За майка ми,нямам какво да кажа,тя милата е на квартира с приятеля си,така с че и на нея не мога да разчитам.Пък и незнам какво става с нея сега не мога да се свържа с нито с нея,нито с приятеля и,и двата телефона са изключени от околко 3 месеца,което е много странно...

MACTUB-
Съжалявам, че нямаш на кого да разчиташ. И те разбирам, защото аз не съм разчитала на никой от моите близки. Добре, че поне съпругът ми   е бил до мене ама и то не много често. Аз съм писала на момичетата, че сама се заведох да раждам. Но пък си бях във България. И стените имаш чувството, че ти помагат, колкото и да си сама. Та сега като ми писа, че няма на кого да разчиташ ми стана още по болно А на тебе ти е тежко още повече, че и неможе да излизаш. А аз освен на работа и хайманосвах постоянно, че нали по леко се раждало.  Ако си и като мене дето не те свърта на едно място направо нямам думи със които да ти дам кураж. Освен пак да ти кажа -Кураж-
Мъжо ти няма ли да дойде поне за раждането?
Господ да ти даде сили и кураж
А много странно, за изключините телефони Що изключени за 3 месеца Не вярвам, че е нещо свързано със пари защото там не вярвам да има закон за 3 месеца да се изключват ако не си си плащал преди. Странна работа. Само тово ти липсваше и да се тревожиш и за това

ЗДРАВЕЙТЕ паикстански и непакистански

Ох на мен нещо ми е лошо тези дни та не пиша...

Панда, стана ли манговото сладко?

Шиланкич, харесваш ли ми новата титла? За пущуните ще се потрудя, но не веднага.

Мактуб, сигурно си се поотчаяла от последния разговор с мъжа ти, но в момента най-важно е бебето, и заради него не се поддавай на черни мисли. Старай се да мислиш позитивно, все пак няма да е завинаги, мисли си че един ден това ще е минало и ще си го спомняш може би дори с умиление...Ето аз миналата година бувално 'избягах' оттам без да дочакам мъжа ми да си свърши работата, той ми каза че не може да ме задържа, защото ще изглежда като насилие, беше го страх че малкият ще проходи доато сме разделени и той ще изпусне този момент...но слава Богу след месец и половина бяхме пак заедно и заедно се насладихме на прощъпулника...Сега като ме гледа все в тая тема ми вика 'на теб май ти липсва Паистан, да те пращам ли обратно?'

Това си е един голям житейси опит, аз чуствам, че научих  неща, които не бих научила и от тонове прочетени книги, мислех си преди, че мога да разбирам по-различните от мен, но не е било точно така...В Пакистан се сблъсах с един много по-различен начин на мислене и действия...Не на последно място научих се на благодарност...за най-дребните неща около мен...колкото и да знаех, че там ще е трудно никога не бях предполагала, че ще е лукс да дишам, да речем, или че ще е невъзможно да изляза да се поразтъпча пред входната врата на собствената си къща...като се махнах оттам започнах да забелязвам и оценявам съвсем дребничките неща в живота, и това ме прави по-щастлива като цяло...

Кофти, че живеете в стар квартал, на мен точно това ми почерни живота там...Колко обикаляхме да гледаме из хубавите предградия, където има и въздух, и пространство, и тротоари...ама като изкочи една евтина къща (собственика задлъжнял и бърза да я продаде без да чака по-добра оферта) и мъжа ми я купи, но това се оказа такава грешка...в старите квартали наблъскано, както и ти описваш, на метър от прозореца ти има стена, цял ден тъмно в къщата...това е едно от нещата, които ме убиват...не мога да понасям изкуствено осветление през деня...такива ми ти работи, просто се старай да се концентрираш върху положителените неща, колкото и да са малко, и не забравяй, че един ден това преживяване ще остане в миналото...сега те чакат и много вълнения около раждането, нищо че мъжа ти няма да присъства, не винаги нещата се нареждат така както ни се иска...

Лека нощ

здравейте момичета,надявам се да сте щастливи  и само приятни моменти в живота              
Mactub просто твоята история е много тъжна,твоят съпруг не е панджаби,но живее в Пешавар(извинявай може и да бъркам,затова моля за извинение първо)защото ако е същия човек то аз знам че ти си млада девойка под 20 ако не се лъжа сега и ти съчувствам ,че трябва да живееш в Пакистан в най-младите си години,защото знам че е много трудно за нас,мога да ти пожелая само успех
успех на всички дами