Дали на планина или пък на море, къде ли да отиде малкото дете?

Хубави снимки ,момичета
Днес направихме кръвна захар и кръвни изследвания ,на Жоро.Готвим се ,за сондирането
мамка му ,страх ме е
Упойката ,която ще поставят е райски газ.Някой може ли да ми обясни, за какво става въпрос?Опасни ли са ,тези упойки?
Седимент-кристали, пикочна киселина това е резултат от урината
Има ли нещо ?

С райски газ ми правиха операцията на апендицита. На мен ми беше малко неприятно като ми сложиха маската, защото бях сама, а и никой не ми обясни какво става. Бях в 1ви клас. Лекарите са бързали, защото апендицита ми е бил пред спукване.
Излязла съм нормално от упойката. След това пак съм спала. Като станах не чувствах дискомфорт, т.е. гадене. Но пък цялата бях в с-ми.

Намерих това - Райски газ

Гери, кураж  и не мисли негативно! Знам, че всичко ще е наред  Ще мине, ще забравите 
AnMary, хубави снимки 

Аз пък нещо съм отвикнала на темпото - предиобяд разходка, следобяд пак  Полежава ми се сега повече, ама кой ме пита  От утре май ще сме двама отпускари, дай боже...та по ще бива 

Аарвен, не се отчайвай   И на мен ми ги говорят едни, стискам зъби, поплаквам си, но заради беба се старая да не унивам...

А, между другото, как са ги претеглили, ако са на апаратно дишане? На мен ми бяха казали, че видимо е спаднала на тегло, но не много, и че все още не могат да я теглят, заради апарата...

Захранени ли са вече?

Гери, всичко ще мине благополучно 

АнМари, супер сте си изкарали, екстра сте презаредили батериите, чак на мен ми се доходи, ама не знам дали е подходящо и за двойки без деца...

За всичко има време. Може да отидете самички. А може зимата да отидете трима

 Привет отново от  мен ! По днешна информация бебетата тежат 580 и 620 гр - иначе общия им  статус все същия,трудно се хранели и едва едва приемали   -то колко душички са .
 
  Midi4ka ние сме в АГ - Варна,знам или поне се надявам ,че правят всичко което е необходимо- безспорно доказани специалисти и ми е ясно , че за 10 дена просто е невъзможно до има някъкъв страхотен напредък,  НО на някои хора явно им липсва такта и подхода -така още в началото излезе някяква  г-жа с въпрос към мен , цитирам - А ти защо не устиска още малко ??? Искрено обаче благодаря за такива окуражаващи постове като вашите ,които да ми вдъхват сила и хъс 

 Galina 86  моля се за твоето слънчице  ,колкото време трябва и е  необходимо -моля се от цялото си сърце и вярвам ,че ще дойде и това време да гушкаме своите бебета 

 Комиксче  , и ти  мила и аз  и всички майчета, които са минали по този път си се обедили колко сила и търпение е необходимо,че трябва и през това изпитание да се мине и силно вярвам ,че когато гушнем своите бебета ще забравим и мъката и сълзите . Дано !!!    
  Иначе ми обясниха, че бебки са ги изключили от апаратно дишане пред 2 -3  дена и  са на кислородна палатка, та така си позволили и да ги претеглят. Колкото до храната - са пробвали със сонда но не са я приемали  по този начин  и на този етап  са преминали на венозни вливания.
    за Бо

  Stanislava, Деси,Julai4o,Evil, Midi4ka, Комиксче , galina 86 благодаря за подкрепата и куража още веднъж. : за вашите дечица ,за вас и за всички майчета въобще

Aarven, радвам се, че бебетата имат напредък - спрели са да спадат на килограми и вече са на палатка. За десет дни това си е много. На мен ми обясниха, че венозното хранене е най-доброто за толкова ниско тегло. Моето бебе в началото изобщо не го хранеха, чак като мина килограм му сложиха сонда и му даваха по 2 мл. мляко. Важното е да напредват малко по малко.
С мъката едва ли ще се справиш, но имай вяра. Аз все още се страхувам, че ще се случи нещо на детето ми, при всяко ходене на лекар ми треперят краката, макар че казват че всичко е наред. Докато беше в ковьоз, всеки ден му говорих какво ще правим като сме заедно и сега си изпълнявам обещанията... Мисли само за бъдещето ви заедно.

Аарвен, много се радвам, че бебките вече не са на апарат, за съжаление ние все още сме, макар и на намалени параметри   Дано се отърси и от това малката ми борбена душичка...

Станислава, за съжаление твърде малко пускат в неонатологията по веднъж седмично, но пък докато не укрепне организма и предпочитам да е във възможно най-стерилна среда....после ( дай Боже да има после ) ще си наваксваме с гушкането и говоренето и всичко...

Aarven, много се радвам за бебетата ти. Дано все добри новини от тук натам 

Комикс, нали за това е темата, да си споделяме, да обсъждаме и така

АнМари, гледах снимките, изгелжда много добре сте си изкарали. Ние с мъжо по принцип сме по импулсивните неща, винаги в последния момент решаваме подобни пътувания. Напоследък обаче (откакто сме с деца) не го правим, че е много сложно с тях. Последното беше в 10:30 вечерта решихме че на другия ден отиваме в Санданки и за учудване дори успяхме да тръгнем преди 9:30.

Гери, не се притеснявай за Жорко, сигурна съм че всичко ще е наред. Аз нямам никаква информация за райския газ, но щом лекарите са преценили така, сигурно съм че няма да има проблем. Ние сме с теб 

Здравейте момичета, майчета на тези борбени дечица
 Не се включвам често , но всеки ден ми започва с прочитането на темичките от недоносени дечица . Мислено съм с вас и преживявам с вас всяка радост и неволя
Днес реших да пиша за да дам кураж на тези майчета , които както нас преди се разкъсват от емоции: Как са бебоците днес? , Наддали ли са някое грамче? и много и много други въпроси които се въртят в главите им...........
Aarven, Комикс, Деси,  дано не пропусна някой- Моля се всеки ден за вашите дечица. Дано Бог им даде сили да се преборят. Дано имат късмета на моето момиченце, и да ви радват съвсем скоро у дома.
 Aarven историята ти ми напомни страшно много моята. Моето бебче също се роди само 780 гр, и също спадна до 660 гр за май бяха 5 дни. Думите ми убягват . Опитай се да мислиш позитивно знам , че е трудно. Знак как се чувстваш в момента , знам всички въпроси , които се въртят в мислите ти сега. Знам , че се надяваш на чудо и колкото по силно вярваш , то толова по скоро ще се случи. При нас то се случи и знаешли какво , "моя ембрион" няма абсолютно никакви проблеми до сега( дано и така да продължи ). Още няма зъбчета , само лази и се изправя по мебелите. не е проходила още , но това е напълно нормално за толкова висока степен на недоносеност. И аз въобще не го смятам за проблем.
Толкова ми става болно като чета отношението на лекарите в бг, не се побирам в кожата си направо. Защо са толкова жестоки.  Защо тук никой не ми каза една лоша дума, за 77 дни в неото. Защо тук ми пратиха психолог на 2 час след раждането , а след мъртвото раждане на първото ми детенце в бг ме посрешнаха с думите: "Толкова миризлива плацента не бяхме срещали до сега." . Сега стоя и си мисля , че дори за вас мили мами, който тръпнете в очакване на новини всеки ден е още по- тежко. Вдигаш телефона с полуизхвръкнало сърце и не знаеш на кой от поредния " Любезник" ще попаднеш. Токова ли им е трудно да разберат , че майките са наясно с опасноста на ситуацията и нямат нужда от коментари.  Кураж момичета
 Малко дълго стана за което се извинявам 
 А забравих има още една мама , койято се нуждае от стиснати палциГери с теб съм мила. Дано всичко мине успешно
Весело изкарване на всички летуващи от нас

черпя виртуално-днес чукнахме 2 килца  

пу-пу...такъв е бузанчо  




донесоха ми го прясно нахранен,та чак върна преди да го снимам  
ядем по 45мл. от биберон  

Гери,Комикс,Арвен  
Вие сте следващите,които ще качвате снимки на малките бебоци  

      
на всички,които са нас и с нашите `малки`проблеми.Много се радвам,че този подфорум го има

Деси много хубаво носле, има бузанчо Голям красавец
Prima,бъди жива и здрава, и много любов ти желая  
честит Празник    

Деси, да нацелуваш малкото съкровище. Пикльо малък, пу-пу
Кога ще е операцията? Чакаха го да стане 2кг или 2,5?

Прима била рожденничка. Да ни е жива и здрава   

Хелче, не знам защо писах с мисълта, че е в темата "да се запознаем..."  . Ама съм си заплесия...

Деси, пу-пу да го посерът кокошките Влади Бузанков.....много сладичък, честити ви 2 кила  

Днес на смяна беше нашата докторка, пусна ме да я видя, че отдавна не бях, вече е в една стая с 10ина други малки бандитчета....видимо е порастнала, спинкаше, за първи път я видях без шапка. Докторката каза, че е била с руса коса, но си е променила цвета и сега е с черна, обясни ми толкова много подробности, много мило и усмихнато момиче. Въпреки дъжда ми е сравнително по-леко на душата... Не спира да се бори на мама малката душичка   Между другото вече е записана и след 10 дни ще си имаме акт за раждане...

Прима, честит рожден ден