Холандска тема - 33

kartinka, както казах, малко е объркано и все пак възможно 

Детето си има всички необходими за възрастта имунизации по холандския календар, и 2 мисля бяха допълнителните по бг.

Аз си мисля, че софи номер ще ми трябва, ако го записвам в Холандско училище обаче. За Бритиш не са ни искали. И да, имунизациите и на двете ми деца бяха изисквани при записване в съответните им заведения.

Болната ми тема в момента е тази за пътуване и болести. По спешност миналата седмица извадиха на голямото ми дете сливиците. Имаме билети и след дни трябва да летим, но дали ще?  Думата има лекарят, прегледа е ден преди полета 

Аз пак със закъснение се включвам по някои теми.
Но да си кажа и аз:
Холандската образователна система е изключително куца в по-голямата си част.
Защото отрязва огормен процент  деца от възможноста да напреднат в образованието си понеже някога в тийнейджърските им години е решено (по един или друг начин), че те не стават за друго освен за нискоквалифициран труд. За това заминават и в съответния тип училище.

Kalinka, наивно е да се мисли, че някъде някой особено се е загрижил за детето на някой си (особено пък чужденец). И съм убедена в това което ти казвам, защото аз бях наивна. Наивна, защото реших, че няма причина някой да иска да ми навреди на детето и е нормално този, който е учил специално за развитието на децата да знае повече от мен (нито съм учила, нито съм имала други деца).
Най-добронамерено ти препоръчвам  да не подхождаш идеалистично, когато твоето мъниче се появи. Надявам се прогледнах за някои неща в холандската система навреме и няма да има последици.

kartinka, децата въобще не е задължително да приличат на родителите си. Ама въобще. Нито по мозъчен потенциал, нито по амбици...по нищо. Те са съвсем ново същество,  не проста комбинация на гени от двамата родители. И родителите са гледани от техните родители, които също са съвсем различни.
Абсолютно си права обаче, че правилните усилия наистина ще помогне на децата да извадят положителния си  потенциала - даже и да е в област, която родителя не е оценявал, като най-добра за евентуалното бъдеще на детето. Също толкова си права да слушаш вътрешния си глас. Ако успяваш и да си уверена в решенията си още по-добре.

За езика.
На нас от всякъде ни казваха да говорим САМО на родния си език. Въобще да не говориш родния си език според мен е другата крайност. Защото всеки език е богатство, а децата го учат "безплатно". Истината, както винаги май е по средата. Всеки родител на родния му. Ако и двамата са българи, трябва да се учи детето думички. Особено, ако няма детето много контакти (в случая) с холандско говорящи - деца или възрастни. Или пък учителките и грам не се стараят да поработят в забавачката, детската градина допълнително с децата с езикови проблеми...да, и се оказва тв-то помага все пак.  

Чета за езиците и умувам защо трябва толкова да се драматизира. Говоря 6 езика и какво значение има на кой от тях ще кажа на децата си „Обичам те!”? Много от хората докато мъдруват коя система е по-некадърна или подходяща, забравят да кажат тези прости думички на малките същества, да се наслаждават на миговете с тях, да ги дарят с любов (и не само, но да им я покажат), да изразят чувствата си, да се докоснат до душата на децата си...е, какво значение има на кой език ще говоря с детето си, ако не изразявам любовта си към него?
Родителите ми имат смесен брак и уви съм доволна от онова което са ми дали в живота, ама не помня кой на какъв език е говорел . Моя мъж също е от смесен брак и вглеждайки се в това семейство всичките деца са оцелели независимо от културните различия и са станали прекрасни хора .  Смятам, че за формиране на индивида е по-важно мама и татко да те обгърнат с любов, отколкото на какъв език ще ти приказват!
А, другото е само приказки...наслушала съм се колко тъпа и нещастна, скапана била системата на обучение в БГ, колко учителите нямали хабер и не се интересували какво се случва с децата...слушала съм и колко е неразвита и лоша италианската учебна система, холандската също за някои добра, за други нищо не струва и т.н. ...дали пък и ние не знаем какво искаме и дай все да се оплакваме, че иначе живота ни ще е скучен?

windy ele,
Ясно е, че всяка майка е права за себе си и сигурно си права в написаното. Мисълта ми е, че вместо да се скача срещу всеки един съвет с мисълта: аз знам най-добре, те ми навреждат, защото съм чужденец и т.н. е по-разумно да се опиташ да извлечеш максимално положителното от всеки един съвет / преживяване и т.н. Ако, обаче, си предимно негативно настроен (влизайки още с мисълта, че само некомпетентни, злонамерени и т.н. съвети ще чуеш), то каквото и да ти кажат ще го приемеш за такова).

Много съм се терзала за това дали съм приемана или не. какво си мислят за мен и т.н. И се убедих, че поведението ми, самочувствието и вид от голяма степен се водят от това, което е в главата ми. Казвам ли си: ето, аз чужденката и веднага се чувствам такава...все едно ме мачкат. Забравя ли и почна да се държа без да мисля много, много: съм по-бързо приета такава, каквато съм. Живее се по-леко и щастливо.

Решенията за нивата е след 8 група, а не в тийнвъзраст. Училището дава съвет за ниво, но в крайна сметка родителите са тези, които имат крайното решение. Ако те надценят детето, то ще премине на по-ниско ниво в зависимост от оценките. Ако подценят детето, то може да се качи на по-високо ниво, без някой да може да го спре. Има няколко проблема свързани с този процес: 1. Родителите не знаят на какво е способно детето и затова се водят от решението на основното училище;2. Децата много често искат да са в дадено училище /ниво/ клас, където са  приятелите им и родителите приемат този избор; 3. Някои деца не си дават много труд, нямат стимул от родителите и си викат: аз по-леко ще мина на ниво ВМБО, защо да се потя, по-добре да си стоя тук.
Най-често децата от т.3 осъзнават след 4 клас или след MBO, че могат и най-вече искат повече и затова продължават с ученето (или ХАВО или ХБО, а защо не и университет).
Решенията на учителите са важни, но нямат голяма тежест. В края на учебната година при спорни ситуации се гласува какво е мнението на всички преподаватели за дадено дете (спорна ситуация е например, ако има повече от даден брой под 6 и дали да остане на даденото ниво). Гласува се, записва се в протокол и се дава съвет на родителите. Те са тези, които решават дали да го последват или не. Ако учителите са били прави, то се вижда много лесно: в следващата година, още в 1 период, при по-малък капацитет за учене, оценките са ниски и от спорна се влиза в голяма част от случаите в крайна ситуация: по-нисък клас. Ако учителите не са били прави, родителите оставят детето и то има капацитет: ще си остане на същото ниво след показани резултати ( а, дори може и на по-високо да се качи).

В голяма част възможностите за прехвърляне са големи, но влиянието на останалите деца и липсата на роля на родителите е пагубна за много деца. Въпреки че, след работата ми през изминалите години с кандидат-студенти задочно, виждам, че ако един човек има капацитет и желание, започва да си доучва и да се доразвива, независимо на колко е години.

Маги, твоята дъщеря на  9 години ли е? Май е кака на всики деца в темата.  

Звезди, снощи сънувах, че съм ти на гости във Варна. Беше една слабичка, слабичка, а Ерик доста височък. Мъжете ги нямаше.  

Днес бях при акушерката, пипна корема, чу тоновете и каза, че всичко е супер. Дано да е така до края. Софи си примира от кеф като слуша сърцето на бебето.  Днес и дадоха да държи и слушалката и беше най-щастилвата. Само кръвното ми е супер ниско, даже след кафето беше 90 /50  ... ама то с това мрачно време.

Аз до сега не съм чула някой да не се е оплаквал от учебната система в дадена държава. За да успееш в крайна сметка трябва труд и постоянство, а и както казват старите хора- от всяко дърво свирка не става. Фабриките и те имат нужда от персонал, не виждам какво срамно и лошо има да се работи там.  В България всеки втори е вишист и образованието вече няма никаква стойност, множеството университети бълват - учили- недоучили студенти. Явно ''учи мама да не работиш'' е в пълна сила все още.

Мопси, да през юни направи 9. Времето лети невероятно бързо.  На рождения й ден, след като я оставих в училище си вървя и си мисля, брееееййй кога тоя малък бебок се превърна в госпожица?!?!?! Чак ми прибоцна Особено от нова година насам порасна страхотно и като вървим една до друга имам чувството, че не водя дете, ами тинейджър...
Живи и здрави и децата от темата ще пораснат и ще бъдат каки и батковци на други , че ще има да се чудите кога отлетяха моментите.
Стискам палци безпроблемно и леко да е до края! 
А, пък аз не искам да чувам повече за БГ лекари, така са ме наплашили тая седмица, че сънувам кошмари  ...даже искаха да ме хоспитализират  и ми наговориха едни такива страхотии, че трябвало да се вземат мерки да се направи еди какво си предвид предишната бременност каква е била да не би като почне бебето да расте да разпъва и пак да се появи разкритие, не знам к`ви си изследвания (имената на които направо ми звучат заплашващо!!!) и т.н....ТЦЪ ...и ме накараха да се почувствам тежко болна  , немощна и едва ли не най-страшното ще се случва!...ТЦЪ категорично отказвам да срещна БГ лекар отново! Нямам търпение да се натоваря на самолета и да отида там където няма да ме третират като тежко заразно болна 
Ето с това съм много съгласна! Труд и труд и труд, за да постигнеш успеха, а не на готово...пък на тези дето им се удава учението не им се удават други неща, затова сме интересни хората, защото сме различни . Щом си изкарваме честно парите срамна работа няма!

Работата на една медицинска сестра в холандска болница е много по-натоварена физически,според мен,отколкото във фабрика.При трите ми операции сестрите бяха непрекъснато заети,все някого обгрижваха, а при следоперативните носеха и подлоги,сменяха чаршафи,сменяха банки на системите, като при цялата им натовареност дори се стараеха да поговорят с пациента.Имах една млада сестра последния път,имала две деца, на 2 години и на 7 месеца.Ами, признавам си,че си дадох сметка,че трябва да ти коства доста сили да оставиш децата си на креш,за да се грижиш за други хора,повечето от които едва ли ще си спомнят за теб,когато оздравеят.Мъжът ми има един колега,чиято съпруга е спряла да работи като медицинска сестра точно,защото не е издържала на физическото натоварване.Та,учи,за да не работиш не винаги важи в Холандия.

Да си харесваш професията,да ти е на сърце е по-различно,отколкото да я имаш само,защото е престижна и отваря доста врати в социалната ерархия.Ако не са чужденците в Холандия,няма да има кой да поддържа улиците така чисти и да пече хляб,докато всички останали спят,за да е готов сутрин рано.

Преди няколко години бях чела една английска книга, в която пишеше,че наконтения любител на бирата ,колкото и да се опитва да направи впечатление с остроумните си изказвания не може да се мери с кроткия невзрачен тип в ъгъла,който мълчи и отпива уиски на бавни глътки,без лед.

Точно затова си мисля,че малко или много децата приличат на родителите си,колкото и да са други личности.Навикът да се обличаш празнично на концерт и  да изпращаш картички се създават у дома.Друг е въпроса доколко се усвояват този тип навици.

Моят мъж много се впечатлява,че получавам подаръци за празниците ми дори от хора,които не съм канила на тържество и не съм черпила.Изглеждало твърде мило,твърде влюбено.Ами аз знам,че със или без купон моят рожден ден е част от празниците на близките ми приятели.Подариха ми перлени обеци,истински,много малки,но истински.Не толкова скъпи като луксозна бонбониера,но избрани специално за мен.(Аз колекционирам скъпоценни и полу-скъпоценни камъни).

Маги, мерси! А на теб има ли  ти нещо? Как се чувстваш? Ти от едната, сега в другата крайност ще попаднеш,  но дано всичко  да е наред. 
Картинка, аз също получавам подаръци, но не го намирам за странно, ни то пък мъжа ми. Явно по нашия край са по различни.  Дори лелите и чичовците (от страната на мъжа ми) ми пращат по 5 евро с картичката.

Мопси-аз съм в Хага.Еквивалент на Габрово.
Моят мъж няма братя и сестри, а свекито само с едната му леля си говори.Само картичка получавам от нея, без 5 евро.От свекито и картичка нямам, а свекър ми ми се бади по телефона от ревалидаци хауса, където живее в момента.

Наистина са различни-кумата ми е от Брабант и у тях нямат хагски порядки.Слагат купа с бисквити на масата и наи-различни други сладки и солени неща и всеки си хапва каквото му харесва.
Свекито дава само по една бисквита с кафето.Аз вече кафе не пия,така,че и бисквита не ми се полага.

За сметйа на това от миналото лято до сега съм свалила цели 11 кг без да се тормозя с глад.

За голямо съжаление гаранция няма, че децата ще приличат на родителите си (по отношение на интелектуални способности). Едно е да научиш детето да дадена традиция, навик, а съвсем друго е да стане отличен математик, например. Родителите могат да поощряват даден талант / способности, но в крайна сметка най-голямо значение има потенциала.
Имах ученичка чийто баща е преподавател в нашето ХБО, майката е също преподавател във висше училище. Дъщерята беше във ВМБО и на бащата му беше ясно, че тя трудно би могла да учи някой ден повече от МБО.
В началото и аз си виках: ама, всички могат да учат. Не се иска само труд, а и много в главата. Затова винаги казвам, че родителите на умни деца (родители, които са таили надежди какво ще постигне детето с ученето) трябва много благодарят (защото не са разочаровани).

Мопси
 не само ти... и една приятелка  ми каза, че ме сънувала слабичка... стройна... а аз треса сланини и имам да диетувам още поне 3 години


 за училището повече няма да вземам отношение, понеже едва ли има смисъл...
 едно време цялата рода държеше да вляза в университет... е!!! влязох излязох поработих година и сега.. търкам канапетата в къщи...ама съм инженер де
но и приоритеттите ми сега са свъсем други!

При нас даже и сладкиш дават с кафето, при това и слахроом към него.  
Я кажи как отслабна 11 кг., само от неядене на сладко ли?

Звезди, това е знак, че си достигнала оптимално тегло и трябва да спреш с диетите.
Дипломата в рамка на стената.   Ами то и аз седя и търкам канапета или пърдон мътя и снасям поколението.   След 1.5 - 2 години ще си мисля пак за работа. Въпреки, че ми изглежда далеч по-лесно да метна дЯтето в креш-а и да поработя 8 часа. Ама пусто сърце не ни дава на двамата с мъжа ми.

  И аз съм възхитена много от физическите и психическите сили на медицинските сестри тук. Тези в детското отделение изпълняват какви ли не странни желания и се отзовават на всяко повикване с бутона. И по никакъв начин не показват досада. Детето ми дори съжаляваше, че се налага да се раздели с тях.
  А имам опит от престой и в една бг болница пак с по-възрастния детски индивид. Е няма такъв ужас. Като се започне от изгонването на майката още при поставянето на абоката и се стигне до тряяяяяс вратата  по всяко време на денонощието. Бррррр тя тази врата никога не се затваряше след подобаващото ТРЯС!  А липсата на подход към децата е втрещяваща  

По този повод какво мислите е редно в знак на благодарност към сестрите тук? Като родих малкия съпругът ми донесе бонбони и разни почерпки. Помня, че трудно ги приеха. А букет с цветя дали ще изглежда пре ?


Вторият ми опит с PSZ e, че не всички дори в Хага работят по програмата VVE. Като, че ли преобладават подобни в един определен район. В нашия не са много. Предлагат ми място в нормална зала за септември, но 2 пъти седмично(на цена 83 и нещо). Мисля си, че няма да е достатъчно за напредване с езика    Дори и от тези с  VVE рядко се срещат такива с 4 пъти на седмица. Повечето са с 3. Подадох документи към една такава, само да видим колко ще трябва да почакам.


А, да! Докато бях в болницата с детето и аз си дадох сметка, колко е хубаво, че не работя и имам повече време за децата си. Така внезапно се завъртя всичко... часове преди това купих самолетните билети

Мопси
 хъм, затова ли дрехите от  нормалния ми период ми изглеждта като бебешки

то и аз мътя, ама за ралика от теб само глупости


ГРъМ
 по отношение на болничнитя персонал съм напълно съгласна... да не говорим и за базата в болниците тук и в Бг

Гръм,виж тук,може да намериш нещо около вас.

www.voorschooldenhaag.nl

Мопси-аз по принцип не обичам сладко кой знае колко,само чист шоколад ми харесва.Заради трудното забременяване се наложи да пия хормони,от които заприличах на тулумбичка,все едно ме бяха напомпали.После от упойките ту слабеех много бързо, ту се подувах много бързо.Миналата година ми откриха диабет тип 2,дето не е инсулино-зависим.Сега вече нямам,понеже не съм и толкова подпухнала.Пиех лекарства,които засилват метаболизма.Преди това ме пратиха на диетолог, но тя миказа,че ям даже много малко и надебеляването ми не е от преяждане или хранене с торти и кока-кола.

Аз винаги съм обичала домашно приготвена храна,ям много салата,супа и гледам да не пържа.Вече и кафе не пия,откакто ходих на ирисодиагностика.Черният ми дроб не можел да обработва мазнините и се старая да не го натоварвам с тежки храни-свинско,алкохол,бобови растения,мазни сирена,тикви,патладжани,всякакви плодове от рода на малини,капини,ягоди и боровинки не ям дори и на сладко.Прясно мляко не пия вече,но пък соевото много ми харесва.Хляб само черен,никакви ядки,освен орехи,много плодове и много сурови моркови (може и на сок).Аз не ям агнешко,заешко и пуешко трудно намирам и купувам повече риба и отвреме-навреме телешко(ама много дълго трябва да го готвя, а тези жеги не ми се ври до котлона).

Важно е да се сваля БАВНО, а не изведнъж.От резките диети на мен започва да ми капе косата.
Пия рани цветни екстракти,които изчистват отровите от организма и много,ама много зелен чай и бира,понеже в нея има много минерали.

Тази диета я спазвам,откакто спрях да пия лекарствата за диабет тип -2 и още на първата седмица кожата на лицето ми се промени и спрях да изглеждам като напомпена.А и за мен не беше трудно да спря да пия кафе и твърд алкохол,даже сега имам най-различни по вкус чайове и са ми вкусни.Научих се да приготвям истински чай.Слава Богу,мъжа ми няма нищо против да спазва моята диета, даже казва,че добре му се отразявала.