
Аз съм напоследък от предимно четящите. В работата все изниква нещо и не остава време, вечер се прибираме у дома след 9 и сме
. Миналата събота и неделя бяхме пак до морето, до плажа така и не стигнахме, много водорасли имаше, но пък за сметка на това гъбясахме в басейна. Яна 3 дена не излезе от водата, на 3 пъти баща й скачаше да я вади давеща се, но всеки път след 5 мин. пак беше вътре.Да ви се оплача като заговорихте за училищата за родители - имам усещането, че съм най-неуспелият родител на всички времена. Не мога да разбера какво стана с това дете, вярвайте ми, на моменти направо не мога да я позная - много раздразнителна, не спира да мрънка, а за истеричния рев да не говорим. Миналата седмица до такава степен ме беше подлудила, че по лекари тръгнах, и сега съм с една чантичка хапчета. При нея говоренето не помага, шамари също, пренебрегването също - просто тярбва да стане нейното на секундата. Ако не няма да спре да реве с часове, посинява цялата и започва да повръща. И на моменти се чудя въобще ставам ли за майка аз
Бубс, чакаме морковчето с нетърпение

Янче, много хубави снимки, и Боно...
Реве, крещя, после пак същото.... Истерията е пълна! Та да си хваща раницата и айдееее - на ясла!
Стадионът беше пълен, в смисъл и по-пълен съм го виждала, но все доста хора. Естествено си попях де можах и ми се искаше да не свършва, а да си пеем за Спецназ и да се тръсим тихо по име 




