Как се справихте с езика?

Мексиканците в Мексико сигурно са хубави хора, ама мексиканец в щатите 
Мани, мани...

То винаги се намира курс за английски и у4енето на вси4ки езици минава винаги през английски...добре 4е бях у4ила в у4или6те....
Та датския запо4нах да го у4а в специално у4или6те. Оба4е няма да ви казвам какъв зор е от на4алото. Просто си мисли6, 4е никога, ама никога няма да проговори6. У4ителя ни в първо ниво все ни вика6е...като станете в трето ниво ве4е 6те сте пу6ки ! А ние го гледаме като отровени....и си викаме тоз пък за какво говори. Оба4е е истина ! Направо да не е за вярване....ама на...
Оба4е голямо у4ене и писане падна да ви кажа. Аз си падам по езиците и много се заплеснах, дори запо4нах да си превейдам разни не6та систематизирано и по4ти малка книжка съм написала. Трябва скоро да се взема в ръце и да я разпе4атам и подвържа. Говорих дори с у4ителя си един път, 4е мога да я дам да послужи и на други.
Ре4ници няма датски-бг, никога не е написан. Проверила съм със 100 % сигурност. В Софийски университет има специалност скандинавски езици, оба4е какво то4но се у4и не знам. По принцип норвежки, 6ведцки и датски си прили4ат и ако знае6 единия език може6 да разбира6 другите. Финландски или по-то4но казано суоми е тотално неразбираем и не си прили4а с никой от по-горе изборените.
Та бе6е ми супер, ама мега трудно.  У4ила съм датски през руски и английски и датско-датски ре4ници за да стигна до зна4ението на бг. 6то писане, 6то драскане, 6то рев от яд, 4е все гре6а, ама на....нау4их го майка му стара. Е, то език се у4и цял живот де... Сега не ми пука, оба4е си спомням какво бе6е в на4алото. И ми е кеф като ми кажат, 4е говоря добре, голяма гордост ме хва6та. Дето вика мъжа ми, то си е геройство:)

Аз се чувствах по същия начин, когато учих финландски. Първите три години там изобщо не си инаправих труда да го уча, защото ми се стуваше абсурдно! Но после се заех и това, което казваш е вярно! Ако имаш някаква основа после много лесно се гради. Моите учители сравняваха английския и финландкия езици с триъгълни пирамиди. Англия е с върха, обърнат надолу, т.е. лесно схващаш езика почти веднага можеш да се оправиш говоримо, но за да го усвоиш перфектно срещаш все повече трудности по пътя. Финландския е обратно - основата е отдолу, т.е. за да можеш да ползваш езика е нужно да научиш много, но оттам нататък се гради много лесно и можеш да го усъвършенстваш бързо. Аз вече 6 години съм излязла от тази среда и още имам спомени (никога не съм го говорила добре). Мисля, че съм на ниво основа на пирамидата, само че нямам време да градя отгоре. А пък и за какво ми е?   

Напълно те разбирам и ти съ4увствам:)

Английски не съм учила в училище, по разни курсове оттук-оттам в България, но основно тук - бавно и полека. В университета си избих комплекса да пиша на англйски, защото натоварването беше такова, че нямах време за комплекси. В момента си избивам комплекса от приказване, защото се оказах на работа, която изисква комуникативност, така че говоренето по телефон (моят кошмар!) е едно от основните ми задължения. Честно казано, повече бих се притеснявала от английския си, ако трябва да си търся работа в България с него, защото съм присъствала там на избор на кандидат за работа и знам какви одумваници и заяждания падат на тема "как може да не знае тази дума", "как може да каже това така" или "как може да се бави 30 минути с превода на тази страница". Америка май е доста по-толерантно място, което пък ми дава стимул да напредвам повече с езика 

Казано е, език се у4и най-добре в държавата. Така 4е няма да ни избягат, въпроса е май поже4е кой колко е мотивиран и колко голямо желание има