Съжалявам, че не мога се включа със случка, но никога не съм попадала на такива хора. Дори сега като ви чета, чак ми е трудно да повярвам, че има такива олигофрени!
- Публикувана: 30 юли 2009, 18:23 ч.
- Последно мнение: 4 окт. 2009, 14:54 ч.
Номинации за Муньо - N-ти поред
Има, има! И се множат, затова поне тук да си ги излагаме на показ, после някоя девойка като започне да излиза със заподозрян да е Муньо, може да го пуска тук за справка 
Пумукъл, даже си нямаш идея... Сигурно има нещо в мен, което ги привлича, както комарите ме хапят винаги, дори наоколо да има още 15 души
Пумукъл, даже си нямаш идея... Сигурно има нещо в мен, което ги привлича, както комарите ме хапят винаги, дори наоколо да има още 15 души
Flocke , толкова си хубава./ ако това си ти на аватара, както би казал Тони/ 
Съжалявам , че ти се случва да попаднеш на такива шльонгери.. ужас.
Промени се бре.. мъъъничко, че така ги предизвикваш като червии след дъжд ти наскачат. Полуидиотите.
Не е здравословно да намразиш или подозираш , или презираш
мъжката част от човечеството. Все ще ти влезе в употреба. мъжът, де.
Съжалявам , че ти се случва да попаднеш на такива шльонгери.. ужас.
Промени се бре.. мъъъничко, че така ги предизвикваш като червии след дъжд ти наскачат. Полуидиотите.
Не е здравословно да намразиш или подозираш , или презираш
мъжката част от човечеството. Все ще ти влезе в употреба. мъжът, де.
Flocke , толкова си хубава./ ако това си ти на аватара, както би казал Тони/
Съжалявам , че ти се случва да попаднеш на такива шльонгери.. ужас.
Промени се бре.. мъъъничко, че така ги предизвикваш като червии след дъжд ти наскачат. Полуидиотите.
Не е здравословно да намразиш или подозираш , или презираш
мъжката част от човечеството. Все ще ти влезе в употреба. мъжът, де.
Съжалявам , че ти се случва да попаднеш на такива шльонгери.. ужас.
Промени се бре.. мъъъничко, че така ги предизвикваш като червии след дъжд ти наскачат. Полуидиотите.
Не е здравословно да намразиш или подозираш , или презираш
мъжката част от човечеството. Все ще ти влезе в употреба. мъжът, де.
и аз това й казвам.....
против клишетата съм, но това в случая е цялата истина "хубавите ябълки-прасетата ги ядат"
Flocke , толкова си хубава./ ако това си ти на аватара, както би казал Тони/
Съжалявам , че ти се случва да попаднеш на такива шльонгери.. ужас.
Промени се бре.. мъъъничко, че така ги предизвикваш като червии след дъжд ти наскачат. Полуидиотите.
Не е здравословно да намразиш или подозираш , или презираш
мъжката част от човечеството. Все ще ти влезе в употреба. мъжът, де.
Съжалявам , че ти се случва да попаднеш на такива шльонгери.. ужас.
Промени се бре.. мъъъничко, че така ги предизвикваш като червии след дъжд ти наскачат. Полуидиотите.
Не е здравословно да намразиш или подозираш , или презираш
мъжката част от човечеството. Все ще ти влезе в употреба. мъжът, де.
и аз това й казвам.....
против клишетата съм, но това в случая е цялата истина "хубавите ябълки-прасетата ги ядат"
ама много уморих се да казвам.
) Дай Боже, късмет! 
Поне за първите две страници, Flocke и Gullible водят класацията. Особено ме впечатли муньо с пране и муньо с мама в тоалетната...
Мислех и аз да постна някаква случица с една мунка, но моето ще бледнее пред историите по-горе.
Към Flocke и Gullible - сменете си парфюмите, друго засега не ми идва на акъл.
Мислех и аз да постна някаква случица с една мунка, но моето ще бледнее пред историите по-горе.
Към Flocke и Gullible - сменете си парфюмите, друго засега не ми идва на акъл.
Съжалявам, че не мога се включа със случка, но никога не съм попадала на такива хора. Дори сега като ви чета, чак ми е трудно да повярвам, че има такива олигофрени!
Кое е по-по-най. Муньото, или гаджето на муньото. Не ми е смешно никак. Болно ми е някак си.
Съжалявам, че не мога се включа със случка, но никога не съм попадала на такива хора. Дори сега като ви чета, чак ми е трудно да повярвам, че има такива олигофрени!
Кое е по-по-най. Муньото, или гаджето на муньото. Не ми е смешно никак. Болно ми е някак си.
И аз така смятам. Затова според мен всяка жен, кяото пише исторяи, спокойно може да се самономинира за Муня..
Но все пак май имаме и извинение - те Муньовците не се разкриват от раз - първо те чакат да се зарибиш, ако не влюбиш и чак тогава налитат.
Но тук се опитваме да видим веселата страна на лошите неща, все пак и да се надсмеем на грешките си.
и съм я описала в предишната тема ...
Здравейте! Много ме радва тази темичка. Или поне ме успокоява, че аз не съм единствената, която все попада на Муньовци:) Засега ще ви разкажа една случка, в която силно съм се чудила дали да се смея, да плача или да се ядосвам...
Та значи въпросния муньо Т. го раздава като страшен гъзар... Има сезонна работа, от която изкарва доста. Да подчертая, че не е някой чичко паричко, на 23 е:) И решава, че ще е яко да ми подарява разни скъпи неща, да се докара. Така се сдобих с телефон и лаптоп... Умрях от срам, хич не ми се струваше редно, ама карай. И двете ми трябваха страшно много, та приемам:) Става така обаче, че след няколко месеца късаме. Вечерта след раздялата ми звъни: "реших, че не заслужаваш всичко онова, което съм ти подарил. Върни ми лаптопа!" Ми добре, викам си аз, връщам го! Няма проблем. Идва есента обаче и сезонната му работа явно е приключила... Звъни ми отново... "Толкова много ме нарани! Да вземеш да ми върнеш телефона, дето ти го подарих!" Е тогава вече паднах... върнах го, естествено, и без това отдавна ми беше кофти да ги ползвам тия неща... Но всичките ми приятели ме скъсаха да ме бъзикат заради него:)
За съжаление има още много, страшно много... но сега не ми се рови в спомени...
Та значи въпросния муньо Т. го раздава като страшен гъзар... Има сезонна работа, от която изкарва доста. Да подчертая, че не е някой чичко паричко, на 23 е:) И решава, че ще е яко да ми подарява разни скъпи неща, да се докара. Така се сдобих с телефон и лаптоп... Умрях от срам, хич не ми се струваше редно, ама карай. И двете ми трябваха страшно много, та приемам:) Става така обаче, че след няколко месеца късаме. Вечерта след раздялата ми звъни: "реших, че не заслужаваш всичко онова, което съм ти подарил. Върни ми лаптопа!" Ми добре, викам си аз, връщам го! Няма проблем. Идва есента обаче и сезонната му работа явно е приключила... Звъни ми отново... "Толкова много ме нарани! Да вземеш да ми върнеш телефона, дето ти го подарих!" Е тогава вече паднах... върнах го, естествено, и без това отдавна ми беше кофти да ги ползвам тия неща... Но всичките ми приятели ме скъсаха да ме бъзикат заради него:)
За съжаление има още много, страшно много... но сега не ми се рови в спомени...
Ох направо ме разбихте от смях.
Хайде и аз да се включа в муньовците,че не е коректно само да ви чета
И така:
Историята ми е от студентските години.
Една вечер с моя приятелка решаваме,че ще се вихрим по заведенията .И както казва Пацата от ББ натокани и облякани хоп в първото заведение и сядаме на бара.Само,че за моя огромна каръщина до мен седна много противен тип,ама ужасен.През цялото време се потеше обилно и като приказваше хвърляше слюнка в лицето ми:sick:И аз му обърнах гръб и го игнорирах.Да отбележа ,че ни делеше един стол на бара.
Отивам аз до WC-то ,а тоя муньо,решил да се "сближи" с мен и седнал вече до моя стол.Връщам,ама се стремя да не го гледам този и съм забила глава надолу,но за да седна на високият стол се подпирам за съседният. И какво стана,ами с длан се подпрях на чатала му с все сила
за да седна,онзи само изохка преви се и след малко дим да го няма.
След като се събудих тази сутрин установих, че темата дълбоко ме е докоснала и извика на яве спомена за най-най-най-големия Мунчо в моя живот!
Та - става въпрос за детската ми голяма любов, насочена към детето на приятелско семейство и уви, несподелена
веднага. След много години - вече пораснали - аз на 19, а той на 22 се намираме в София и любовта отново пламва - този път взаимна и споделена 
Аз не мога да си намеря място от щастие и съм безумно заслепена. Ето и доказателствата за моята слепота:
1. Всяка вечер, след като съм била на работа се прибирам в Студ. град, за да се изкъпя и отивам у апартамента на Мунчо, където той живее с милата си сестричка - несамостоятело същество на 25 години
. Аз там трябва да пазя тишина, за да не я притеснявам, а и да не преча на Мунчо, който си играе игри на РС-то. Всяка сутрин ставах, вадех си четката за зъби от чантата 
и после се прибирах у нас, за да се изкъпя и да отида на работа - и така всеки ден 
2. Мунчо се е ударил по умната главица и малко си е порнал кожицата, та го позалепили - ама нищо сериозно. Нооооо - 1)той спи седнал, защото ако легне раната му можела да се отвори, 2) за секс и дума не може да става, защото не искал да се напряга, та да не му се отвори раната, 3) през нощта става да пуши и съответно му пада малко кръвното и му прилошава - Мунчо отива при милата кака, събужда я и решават да викат бърза помощ. Пристига доктора, преглежда злощастния Мунчо и му казва, че нищо му няма - и двамата с кака - "Ама как така - има нещо, със сигурност!!!". Е, не успяха да убедят доктора и той започна да си събира багажериите да си ходи - тогава те се сетиха, че и аз съм там (аз стоях в другата стая, за да не ги притеснявам по време на прегледа
) и то защото трябваше да се плати!!!
3. Идва Нова година - леля го е поканила на Банско, той ми заявява, че трябва да отиде сам, тъй като леля плаща и би било неудобно и мен да вземе
4. Следваща Нова година - заминаваме при родителите му със служебната му кола - тип баничарка с две седалки отпред и кучкарник отзад. Минават празненствата и правим планове за прибиране - на мен ми се съобщава, че с колата ще се прибират Мунчо и кака, а аз да се возя отзад
. Много бързо си купих билет за автобуса, но Мунчо се разчувства и ме убеди, че ще си пътуваме двамата, а кака ще се оправи сама (да бе да 
). Аз оставам. Отиваме на гости на нашите - хапваме, пийваме и решаваме, че ще тръгваме вече за София. Мунчо ми казва, че ще дойде след малко да ме вземе. Чакам чинно и поклонно - появава се той - и ми се отваря задната врата КЪМ КУЧКАРНИКА 
. Баща ми е пред нервна криза и ми казва, че за нищо на света няма да позволи да пътувам по този начин. Но аз вече знаех, какъв ще бъде резултата и го успокоих. Метнах се отзад, освирепяла - добре, че имаше решетка, та да не им прегриза вратовете. Само попитах дали очакват да се държа подобаващо и дали би било удобно да лая и скимуча от време на време...Не получих отговор. От момента, в който слязох от колата не съм виждала нито Мунчо, нито кака 
Със сигурност има и още неща, които не съм упоменала....Но по-добре, защото ако знаете как се червя сега от срам....
Та - става въпрос за детската ми голяма любов, насочена към детето на приятелско семейство и уви, несподелена
веднага. След много години - вече пораснали - аз на 19, а той на 22 се намираме в София и любовта отново пламва - този път взаимна и споделена Аз не мога да си намеря място от щастие и съм безумно заслепена. Ето и доказателствата за моята слепота:1. Всяка вечер, след като съм била на работа се прибирам в Студ. град, за да се изкъпя и отивам у апартамента на Мунчо, където той живее с милата си сестричка - несамостоятело същество на 25 години
. Аз там трябва да пазя тишина, за да не я притеснявам, а и да не преча на Мунчо, който си играе игри на РС-то. Всяка сутрин ставах, вадех си четката за зъби от чантата и после се прибирах у нас, за да се изкъпя и да отида на работа - и така всеки ден 2. Мунчо се е ударил по умната главица и малко си е порнал кожицата, та го позалепили - ама нищо сериозно. Нооооо - 1)той спи седнал, защото ако легне раната му можела да се отвори, 2) за секс и дума не може да става, защото не искал да се напряга, та да не му се отвори раната, 3) през нощта става да пуши и съответно му пада малко кръвното и му прилошава - Мунчо отива при милата кака, събужда я и решават да викат бърза помощ. Пристига доктора, преглежда злощастния Мунчо и му казва, че нищо му няма - и двамата с кака - "Ама как така - има нещо, със сигурност!!!". Е, не успяха да убедят доктора и той започна да си събира багажериите да си ходи - тогава те се сетиха, че и аз съм там (аз стоях в другата стая, за да не ги притеснявам по време на прегледа
) и то защото трябваше да се плати!!!3. Идва Нова година - леля го е поканила на Банско, той ми заявява, че трябва да отиде сам, тъй като леля плаща и би било неудобно и мен да вземе
4. Следваща Нова година - заминаваме при родителите му със служебната му кола - тип баничарка с две седалки отпред и кучкарник отзад. Минават празненствата и правим планове за прибиране - на мен ми се съобщава, че с колата ще се прибират Мунчо и кака, а аз да се возя отзад
. Много бързо си купих билет за автобуса, но Мунчо се разчувства и ме убеди, че ще си пътуваме двамата, а кака ще се оправи сама (да бе да ). Аз оставам. Отиваме на гости на нашите - хапваме, пийваме и решаваме, че ще тръгваме вече за София. Мунчо ми казва, че ще дойде след малко да ме вземе. Чакам чинно и поклонно - появава се той - и ми се отваря задната врата КЪМ КУЧКАРНИКА . Баща ми е пред нервна криза и ми казва, че за нищо на света няма да позволи да пътувам по този начин. Но аз вече знаех, какъв ще бъде резултата и го успокоих. Метнах се отзад, освирепяла - добре, че имаше решетка, та да не им прегриза вратовете. Само попитах дали очакват да се държа подобаващо и дали би било удобно да лая и скимуча от време на време...Не получих отговор. От момента, в който слязох от колата не съм виждала нито Мунчо, нито кака Със сигурност има и още неща, които не съм упоменала....Но по-добре, защото ако знаете как се червя сега от срам....
Препоръчани теми