Да, сори наистина, ако на някой му се е доповръщало, наистина е отвратително....Боже, как може след това да остана с този човек още почти 2 години!
- Публикувана: 30 юли 2009, 18:23 ч.
- Последно мнение: 4 окт. 2009, 14:54 ч.
Номинации за Муньо - N-ти поред
Да, сори наистина, ако на някой му се е доповръщало, наистина е отвратително....Боже, как може след това да остана с този човек още почти 2 години!
Ти сериозно ли???? Леле...На мен ако ми се случи подобно нещо сигурно ще ми се повдига всеки път като се сетя за него, пък камо ли да го виждам или не дай си боже да си легна с него....
Да, сори наистина, ако на някой му се е доповръщало, наистина е отвратително....Боже, как може след това да остана с този човек още почти 2 години!
Ти сериозно ли???? Леле...На мен ако ми се случи подобно нещо сигурно ще ми се повдига всеки път като се сетя за него, пък камо ли да го виждам или не дай си боже да си легна с него....Maни, на всичкото отгоре имаше мания за величие и все искаше да ми подчертае колко е по-красив, търсен, отворен и симпатичен от мен. И за срещи закъсняваше с половин час най-редовно с всевъзможни извинения. И аз като глупачка стоях и го чаках. Ама бях на 19-20 години, колко акъл съм имала тогава...
Да, сори наистина, ако на някой му се е доповръщало, наистина е отвратително....Боже, как може след това да остана с този човек още почти 2 години!
Ти сериозно ли???? Леле...На мен ако ми се случи подобно нещо сигурно ще ми се повдига всеки път като се сетя за него, пък камо ли да го виждам или не дай си боже да си легна с него....Maни, на всичкото отгоре имаше мания за величие и все искаше да ми подчертае колко е по-красив, търсен, отворен и симпатичен от мен. И за срещи закъсняваше с половин час най-редовно с всевъзможни извинения. И аз като глупачка стоях и го чаках. Ама бях на 19-20 години, колко акъл съм имала тогава...
Хахахах
Да, сори наистина, ако на някой му се е доповръщало, наистина е отвратително....Боже, как може след това да остана с този човек още почти 2 години!
Ти сериозно ли???? Леле...На мен ако ми се случи подобно нещо сигурно ще ми се повдига всеки път като се сетя за него, пък камо ли да го виждам или не дай си боже да си легна с него....Maни, на всичкото отгоре имаше мания за величие и все искаше да ми подчертае колко е по-красив, търсен, отворен и симпатичен от мен. И за срещи закъсняваше с половин час най-редовно с всевъзможни извинения. И аз като глупачка стоях и го чаках. Ама бях на 19-20 години, колко акъл съм имала тогава...
....да ти подчертае колко е по-красив, търсен, отворен....
.... и наакан 
annny, O-ЩЕ, О-ЩЕ 
Мисля, мисляяяя... .... Бях ги позабравила този муньо, ама покрай вашите муньовци се сетих... Ако се сетя за още нещо веднага ще споделя 
Приятелката ми имаше подобна връзка. Ходеше по едно време с един готвач, симпатичен и кадърен, но с хигиената не беше на "ти". След работа задължително ходеше у тях като никога не приемаше предложения му душ, разказвала ми е, че няма такова изживяване като секс с мъж, смърдящ на пържен лук, кьополу и бира....
Е, разръзката дойде най-накрая...Правили секс и пича посредата отишъл до тоалетната, като се върнал помолил за свирка. Мацката веднага се смъкнала надолу, но в тъмницата не видяла, а вкусила обилно количество тоалетна хартия
Е, разръзката дойде най-накрая...Правили секс и пича посредата отишъл до тоалетната, като се върнал помолил за свирка. Мацката веднага се смъкнала надолу, но в тъмницата не видяла, а вкусила обилно количество тоалетна хартия
Тъкмо се зарадвах, че няма с какво да се запиша в темата, но ми изникна спомен за един Муньо.
Та...
И двамата сме студенти в Пловдив. Той от там, аз от дълбоката провинция. Баща му - някакъв шеф в официалното представителство на известна марка облекла за България. Току-що беше купил на Мунчо си чисто нова Тойота, която в онези години рядко се срещаше по улиците /но до която Муньо нямаше достъп, до завършване на висшето си образование/. Дядото беше преписал апартамент на пъпа на Пловдив, но и до него нямаше достъп до тогава. Тези неща не съм ги виждала, само ги слушах непрестанно. Дрехите Мунчови само от въпросната марка /за това гарантирам/. Пари бол.
По някаква причина, тази прекрасност ме криеше от родителите си. Вярвайте, не изглеждам плашещо, още по-малко се държа така. Но фикс-идеята беше някой от тях да не ме види. Когато ходехме в тях, никога ги нямаше - бяха му освободили терена, ми заявяваше гордо
Когато исках да излезем да хапнем в кварталната кръчма казваше : "Ааа не, татко обикновено там си пие бирата и може да е там" 
Все пак отидохме там - веднъж Ядохме, пихме /силно казано/ и идва ред да плащаме сметката. Последва оработения жест: "Остави... Аз ще платя", сметката е 4,90, дава 5лв.. Сервито тръгва, но ние не. Аз повдигам вежди в стил:"Какво става, няма ли да ставаме", а той без капка неудобство: "Чакам рестото". Беше очевидно, че ресто няма да получи, но за всеки случай почакахме 5 мин.
Друг ден. Отиваме на кафе, пак близо до тях. Изневиделица ми казва: "Изчакай, ще отскоча до нас". Викам, какво пък, доакало му се и му е неудобно в кенефа на кафенето. Или пък си е забравил парите, случва се. Но каква беше изненадата ми, когато точно след едно определено време /колкото да отиде и да се върне/, видях майка му /познах я от снимките/ да стои пред прозореца, втренчена в мен
. Когато я погледнах, тя си тръгна, към тях Ето го, че пристига нашият след малко, ни лук ял, ни мирисал, изобщо не предполагащ, че съм достатъчно умна, за да се сетя какво се е случило. Аз, изнервена до крайна степен: "И защо майка ти беше тук на оглед?", той /пак без неудобство/: "Днес си облечена хубаво и си с хубава прическа, та реших, че може да те види и отидох да я извикам" 
Аз се не свестих.
Ще празнуваме рождения му ден на тяхната вила. С куп негови приятели. Накупил той продукти. Аз и другите 2 момичета се заемаме със салатите, естествено. След малко идва и ми шепне на ухото, не "Обичам те", не "Ща скъсам" ... съвсем не, а: "Ох, добре, че отиде да режеш, иначе щеше да ми стане неудобно от аверите и мислех да те подканя аз"
В този момент реших, че аз снаха на това семейство няма да ставам
И последно: Преди година ме намира в Скайпа. След обичайните реплики следва:
- Разбрах, че си се омъжила.
- Да.
- Е.е ли те добре?
Блокирах го и се приключи.
/нямам време да проверявам, извинявам се за грешките/
Та...
И двамата сме студенти в Пловдив. Той от там, аз от дълбоката провинция. Баща му - някакъв шеф в официалното представителство на известна марка облекла за България. Току-що беше купил на Мунчо си чисто нова Тойота, която в онези години рядко се срещаше по улиците /но до която Муньо нямаше достъп, до завършване на висшето си образование/. Дядото беше преписал апартамент на пъпа на Пловдив, но и до него нямаше достъп до тогава. Тези неща не съм ги виждала, само ги слушах непрестанно. Дрехите Мунчови само от въпросната марка /за това гарантирам/. Пари бол.
По някаква причина, тази прекрасност ме криеше от родителите си. Вярвайте, не изглеждам плашещо, още по-малко се държа така. Но фикс-идеята беше някой от тях да не ме види. Когато ходехме в тях, никога ги нямаше - бяха му освободили терена, ми заявяваше гордо
Когато исках да излезем да хапнем в кварталната кръчма казваше : "Ааа не, татко обикновено там си пие бирата и може да е там" Все пак отидохме там - веднъж Ядохме, пихме /силно казано/ и идва ред да плащаме сметката. Последва оработения жест: "Остави... Аз ще платя", сметката е 4,90, дава 5лв.. Сервито тръгва, но ние не. Аз повдигам вежди в стил:"Какво става, няма ли да ставаме", а той без капка неудобство: "Чакам рестото". Беше очевидно, че ресто няма да получи, но за всеки случай почакахме 5 мин.Друг ден. Отиваме на кафе, пак близо до тях. Изневиделица ми казва: "Изчакай, ще отскоча до нас". Викам, какво пък, доакало му се и му е неудобно в кенефа на кафенето. Или пък си е забравил парите, случва се. Но каква беше изненадата ми, когато точно след едно определено време /колкото да отиде и да се върне/, видях майка му /познах я от снимките/ да стои пред прозореца, втренчена в мен
. Когато я погледнах, тя си тръгна, към тях Ето го, че пристига нашият след малко, ни лук ял, ни мирисал, изобщо не предполагащ, че съм достатъчно умна, за да се сетя какво се е случило. Аз, изнервена до крайна степен: "И защо майка ти беше тук на оглед?", той /пак без неудобство/: "Днес си облечена хубаво и си с хубава прическа, та реших, че може да те види и отидох да я извикам" Аз се не свестих.Ще празнуваме рождения му ден на тяхната вила. С куп негови приятели. Накупил той продукти. Аз и другите 2 момичета се заемаме със салатите, естествено. След малко идва и ми шепне на ухото, не "Обичам те", не "Ща скъсам" ... съвсем не, а: "Ох, добре, че отиде да режеш, иначе щеше да ми стане неудобно от аверите и мислех да те подканя аз"
В този момент реших, че аз снаха на това семейство няма да ставам
И последно: Преди година ме намира в Скайпа. След обичайните реплики следва:
- Разбрах, че си се омъжила.
- Да.
- Е.е ли те добре?
Блокирах го и се приключи.
/нямам време да проверявам, извинявам се за грешките/
Обаче тия всичките работи са колкто и смешни, толкова и тъжни. Тук, в Италия, мъжете не са цвете за мирисане (само моят е супер ), но много от тези дебелашки шеги и грубости не биха си ги позволили- даже през ум не им биха минали. Просто са възпитани прекалено много да уважават жените (в частност майките си) и това отношение го имат после и към партньорките си.
Сега се сещам, че имах една кратка историйка с едно много готино момче, типичен сваляч, ама от най-способните, който супер често сменяше момичетата- спеше и ги захвърляше, че и аз му се вързах, въпреки че знаех какъв е. След една седмица идва да ме пита да не би да нямам някакви болести, защото от няколко дни нещо го сърбяла онази работа, и това идва да го пита не дискретно, ами пред сума ти наши приятели. Стана супер неудобно, особено на мен, а бяхме позлвали и презерватив, а и аз си бях абсолютно наред, но кой знае какво и откъде беше пипнал. Но неудобството от ситуацията пак остана в мен, отиди да обясняваш и да доказваш, че си наред, ако някой вече е подхвърлил съмнението. Голям глупак, после след известно време ме търси да се виждаме и да ми говори някакви глупости, но втори път не се хванах на номера.
), но много от тези дебелашки шеги и грубости не биха си ги позволили- даже през ум не им биха минали. Просто са възпитани прекалено много да уважават жените (в частност майките си) и това отношение го имат после и към партньорките си.Сега се сещам, че имах една кратка историйка с едно много готино момче, типичен сваляч, ама от най-способните, който супер често сменяше момичетата- спеше и ги захвърляше, че и аз му се вързах, въпреки че знаех какъв е. След една седмица идва да ме пита да не би да нямам някакви болести, защото от няколко дни нещо го сърбяла онази работа, и това идва да го пита не дискретно, ами пред сума ти наши приятели. Стана супер неудобно, особено на мен, а бяхме позлвали и презерватив, а и аз си бях абсолютно наред, но кой знае какво и откъде беше пипнал. Но неудобството от ситуацията пак остана в мен, отиди да обясняваш и да доказваш, че си наред, ако някой вече е подхвърлил съмнението. Голям глупак, после след известно време ме търси да се виждаме и да ми говори някакви глупости, но втори път не се хванах на номера.
И последно: Преди година ме намира в Скайпа. След обичайните реплики следва:
- Разбрах, че си се омъжила.
- Да.
- Е.е ли те добре?
Блокирах го и се приключи.
/нямам време да проверявам, извинявам се за грешките/
О, не!
Този е най - големият Муньо. Мацката веднага се смъкнала надолу, но в тъмницата не видяла, а вкусила обилно количество тоалетна хартия
N_A_N™ този твоя на тати синчето много ми заприлича на моя бивш Муньо,за когото вече разказах доста
И като каза за рестото се сетих да добавя,че моя муньо не само прибираше мойто ресто,ами и той така си чакаше жълтите стотинки
Ех като почна да пиша и все изкача по някоя негова муньовщина беее
Ето поредната: на тати момчето е настинало и ще ходи на лекар ,но иска да го придружа...нищо лошо...Ставаме ние сутринта, въпросната студена и ледовита зима и тръгваме....При което муньо си почиства от снега колата и ми казва: " Да знаеш, че ще ходим с автобуса,че е много студено!" Иначе е гъзар, ходи с хубавата кола...голям пич няма що,ама я подкарва само до лекциите в университета и обратно.... На мен за пореден път ми стана чудно за какво по дяволите му е тази кола,като с нея само се показва напред назад , не ще да ме докара веднъж иначе и като си има работа си ходи с автобусчето....След всичките му муньовщини вече се ядосах и реших, че е време да се заям, както аз си знам При което му казвам:
- За какво ти е тая кола като ти седи само пред блока бе, да не се мислиш за големия мъж????
- Абе къв мъж, къв блок беее....Зима е ,колата е замръзнала,как да я карам????
Тотално изненадана от глупостите му пък и изнервена почвам да му обяснявам,че може да я запали малко да загрее и да я подкара въпреки зимата (не съм шофьор, не разбиран от коли,но все пак това всеки го знае, пък и ме глозгаше вече да се заям).... При което той се изнерви също и почти крещейки ми каза:
- Абе ти какво се месиш без да знаеш беее...Нито караш,нито нищо...Зимата от големия студ кола не може да се кара...Като стане топло тогава ще си ходим с нея навсякъде!
И като каза за рестото се сетих да добавя,че моя муньо не само прибираше мойто ресто,ами и той така си чакаше жълтите стотинки
Ех като почна да пиша и все изкача по някоя негова муньовщина беее
Ето поредната: на тати момчето е настинало и ще ходи на лекар ,но иска да го придружа...нищо лошо...Ставаме ние сутринта, въпросната студена и ледовита зима и тръгваме....При което муньо си почиства от снега колата и ми казва: " Да знаеш, че ще ходим с автобуса,че е много студено!"
Иначе е гъзар, ходи с хубавата кола...голям пич няма що,ама я подкарва само до лекциите в университета и обратно.... На мен за пореден път ми стана чудно за какво по дяволите му е тази кола,като с нея само се показва напред назад , не ще да ме докара веднъж иначе и като си има работа си ходи с автобусчето....След всичките му муньовщини вече се ядосах и реших, че е време да се заям, както аз си знам При което му казвам:- За какво ти е тая кола като ти седи само пред блока бе, да не се мислиш за големия мъж????
- Абе къв мъж, къв блок беее....Зима е ,колата е замръзнала,как да я карам????
Тотално изненадана от глупостите му пък и изнервена почвам да му обяснявам,че може да я запали малко да загрее и да я подкара въпреки зимата (не съм шофьор, не разбиран от коли,но все пак това всеки го знае, пък и ме глозгаше вече да се заям
).... При което той се изнерви също и почти крещейки ми каза:- Абе ти какво се месиш без да знаеш беее...Нито караш,нито нищо...Зимата от големия студ кола не може да се кара...Като стане топло тогава ще си ходим с нея навсякъде!
хм, то след вашите истории всяка ще бледнее. Но понеже съм се сетила - ще я разкажа. Излизам с едно момче няколко пъти. Не съм маниачка, пък и тогава бях хлапе - сама си плащам сметките и не очаквам да ме черпят, зщото си знам, че нищо даром няма и не ща да съм длъжна някому. Та излизаме няколко пъти, един път черпи той, един аз, някой път си делим сметката. Не е било въпрос за пари, по скоро за мен - важното е да сме заедно, щото е приятно. Един ден отиваме на разходка в парка и този като започна да се озърта, да нервничи, изчерви се... Абе - нещо не му е наред.
-Какво ти е?, питам аз.
-Ужасно ми се ходи до тоалетната.
- Ами да отидем у нас? Живея на близо. Човешко е.
-А, не, не, не мога аз така.
-Е, аз какво да направя?
-Ами чакай ме тука на пейката, аз ще се скрия в храстите.
Хубаво, викам си, ще ходи по голяма нужда в центъра на София.... странна работа.
-След малко излиза измежду едно дърво и храст и вика - Извинявай, че няма да мога да ти купя сладолед, ама нямах салфетки 
Не знам дали фактът, че аз имах, но той не ме пита ли ме потресе, или фактът че не съм искала сладолед, или пък идеята за мръсните банкноти в допир с кожата ...
-Какво ти е?, питам аз.
-Ужасно ми се ходи до тоалетната.
- Ами да отидем у нас? Живея на близо. Човешко е.
-А, не, не, не мога аз така.
-Е, аз какво да направя?
-Ами чакай ме тука на пейката, аз ще се скрия в храстите.
Хубаво, викам си, ще ходи по голяма нужда в центъра на София.... странна работа.
-След малко излиза измежду едно дърво и храст и вика - Извинявай, че няма да мога да ти купя сладолед, ама нямах салфетки
Не знам дали фактът, че аз имах, но той не ме пита ли ме потресе, или фактът че не съм искала сладолед, или пък идеята за мръсните банкноти в допир с кожата ...
Препоръчани теми