МНОГОДЕТНИ МАМИ

Пешеходке честито.Благодаря за милите поздрави на всички.В пълна противоположност от днешното  утре за мен и семеиството ми е тъжен ден.Навършва се една година от смърта на баба ми.Загубихме я по нелеп начин заради грешка на заместващия педито лекар и това е още по тъжно и безсилно.Пиги как е твоето краче отдавна ни се губиш?Честито зъбче на марти то милото затова толкова трудно се оправи но закилограмите валя не се притеснявай защото бързо ще навакса като се успокои но първо ще си отспи ащото много е трудно било на малкото мече.

Честито на празнуващите годишнини и други щастливи събития!   

Ние с мъж ми от събота сме малодетни  -каките отидоха на море с моите родители и ще стоят там още 5 дена...Не съм мислила,че ще се чувствам толкова...как да се изразя-все едно,че ми е отрязан някой крайник  Когато са си с нас съм някак си по-организирана,а сега не знам от кое да започна и как да карам нататък и през целия ден се мотая като "муха без глава" (така ми казва съпруга ми  ). Е,поне успяхме за свършим малко къщна работа като пране на килимите в стаите им и други подобни,които могат да се свършат между дъндуркането на бебето,кърменето (почти на всеки час го правим,понеже в горещините гледам да не я оставям жадна,нали не пие вода),разходката и т.н. рутинни занимания. Пък и другата баба,дето беше обещала да помогне за прането на килимите,решиха хей така спонтанно с дядото да отидат и те до морето за седмица-какво пък,нали децата си намериха кой да ги заведе,защо и те да не си починат...
Както се оказа напоследък-който си има деца да си ги гледа!И по-добре е така,за да не казват след години-ние ти излдегахме децата,сега трябва да сте ни длъжни.А и не съм карала никой насила ...Оф....голямо оплакване ударих...Простете ми!

Маминка Ваня,песента на Тобимак,която си пуснала направо ми стана любима!Толкова е въздействаща и силна!А истината в нея...Благодаря!
Пикасо  ,съмнявам се да не успееш на изпита,като те слушам какви изпити си вземала досега! А и съм сигурна,че след три деца рефлексите ти са на 6!Така че-УСПЕХ!    Шофирането винаги ми е било невероятно удоволствие,особено като се сетя как взех книжката,без да имах още навършени 18,без да имах съгласието на нашите,хванах се на работа,докато учех,защото те не ми дадоха пари за курса,листовките ги реших само веднъж...и все пак го взех от първия път  Вярвам,че скоро в шофьорската гилдия ще има още една многодетна мама в твое лице!   
Татянке,хич недей да си мислиш да ходиш на море-кой ще окастря неподходящите постове,ако и твоята брадва изчезне  Много хубави снимки сте направили в Копривщица,а къде са ви другите деца?
И като казах снимки,да се оплача-повредиха ми се фотоапарата и камерата и сега не мога да снимам... Дано бързо да ги поправят,че до срещата в Благоевград не остана много време 

Ще пиша скоро пак и вероятно ще пусна снимки от морето на децата-баба им каза,че има много.

Целувки на всички и още много усмихнати и хубави летни дни!   

Аз днес (т.е. вчера де) пак съм била имала повод да празнувам, без да знам обаче! Било ми било Пророк Самуил! Обаче аз, като една напълно несведуща (уж) християнка, хич и еня си нямам от календара (църковния, пък и от обикновения, щото много ми дойде 10 години ваканция), та да ви почерпя начи  , благодарение на една бдителна съфорумка, дето не пропуска случая - миличка ми Бърборке, много ти благодаря за подсещането!

Честно да ви кажа, изминалия месец дето ме нямаше, беше един доста труден за мен период - не защото събирах и прибирах неизброими количества багажи (то това аз от 17 години си го правя - и в делник и в празник), забелязвам че с годините и с 1 и с 2 и с три деца, багажа горе долу си ми е все толкоз - 3 големи сака. С Първото дете взимах всичко необходимо и не дотам - не дай си Боже нещо да ми потрябва, с второто наполовина (+ батковите дрехи), с третото - каквото ми е крайно нужно + на двамата батковци, та кара-вара все толкова си е! Това което ме огорчи е (не бих казала края), но новото виждане за едно 25 годишно приятелство... Имам една приятелка от 8-ми клас, която не е минало ден-два да не се чуем или видим, преживяхме много стресове - раждането и отглеждането на децата ни, заболяването на по малкото и дете, развода и...трудностите в моя в нейния живот...и...съвместното ни съжителство за 10 дни! Прави са хората да казват, че първо трябва да поживееш с един човек, после да го прецениш. Е, случи ми се 25 години по късно - няма да изпадам в подробности, но ви уверявам, че беше един кошмар! С радост си тръгнах от морето (макар да бяхме предвидили повечко време за вълнеплискане) и не смятам да повторя тази грешка НИКОГА (никога не казвай никога, но все пак докато ме държат ръцете и краката!!!). После се спасих в "дрън горите тирилейски" с две, три и повече деца (имам си един племенник, дето си го отглеждам по цяло лято и ако случайно пубера залипсва бройката пак ми излиза). Имах за кратко една гостенка от Украйна, абсолютно малодетна по моите стандарти, но надявам се попила поне частица от пълната ми къща с викове, смях и шумотевица. Факта, че продължава да ми си обажда, ме навежда на мисли, че се е чувствала добре при нас...дано! има хляб в това момиче - или матрИАл така да се каже, а той, както знаете не бива да се прахосва! Научих невероятни неща от нея, отвори ми нов прозорец към света. За различен бит, култура - близък до нашия и все пак друг. Научих много за страшния "Голода-мор", нещо което беше извън представите ми и което не пожелавам на никого дори да узнава, нейното семейство е лично пострадало от този страшен период... После дойде отпуската на тати, преходи в планината, гъби, гъби и ...не знам дали споменах ...гъби, напоителни разговори с местния ни дядо поп (на всички други, освен религиозни теми). Явно разбрахте, че не сме особено религиозни, но човека е отворен към света по хиляди начини и не досажда с вярата си, не натяква избора си - дава ти възможност да откриеш сам своя път, какъвто и да е той. Това поддържа многогодишното ни приятелство (пък и е кръстник на по голямата част от семейството ни). Запасих се с изобилие от планинскорасли билки (благодарение на дядо Поп - да е жив и здрав, още много години да ми ги показва), научих рецепта за домашен оцет с мащерка, който неизбежно ще пробвам тази година. Децата ми оживяха след усърден обстрел с домашно кисело и прясно мляко, дори да се похваля и сирене, зеленчуци гледани в градина (предимно съседска), но и нашата вече дава миниатюрни резултати. Най прекрасното от всичко е че сутрин се събуждат, излизат навън и се прибират чак вечер в 22-23, когато не им останат сили за още игра и приритат от глад (е, периодично им "хвърлям" по някоя филия - да не е хептен без нищо), ама те компенсират с джанки, недозрели лешници, къпини, боровинки и все такива недосегаеми за градското дете съкровища, които нямат равни с купешките. Вечер (щом "звезди обсипят свода небесен") от терасата ни се вижда уникална картина - говедарят прибира стадото с крави, остава ширнала се зелена поляна, самотен път и манастирската порта огрени от мъждукащи лампи (нововъведение към селския ни уют). Лошото е, че на всяка идилия идва краят - на мъничкия и досега световно неизвестен манастир започва строителство на хотелски комплекс, което предполага край на пасторалните картинки - самотния път в бъдеще надали ще е толкова самотен, а забравените ни из поляната топки, колела и земеделски сечива, едва ли ще са в пълна безопасност, както беше до сега. Не знам дали разбирате тъгата ми - досега не ни се е налагало да заключваме вратите -ако отидем на разходка, най много да намерим плик с домати пред портата, подарък от някой отбил се съсед. За пояснение ще кажа, че живеем в нов квартал, където строителството е свръх, свръх - липсват каквито и да било площадки за игра, тротоари и прочее животоспасяващи удобства и единствения шанс на децата ми беше(надявам се поне още няколко години да е) за да израснат по нормалния начин,  въпросното село (макар и да се води град).
Ами...това е. Малко тъжно, малко кратко, малко носталгично...

Еееех,Пеши,Пеши......пренесех се на друго място ....за миг....поляни,тишината сутрин и само птички пеят .наспиваш се нощем и не ти тежи главата сутрин ...не се събуждаш с главоболие ....дори и кафе не ти трябва ,а ако ти се пие кафе - сядаш си пред къщата и си го пийваш с кеф ,грехота е цигара да запалиш на този въздух .....Покрай форума ли ,покрай друго ли ,но се научих да се пренасям тук- там и да усещам средата...сега ми мирише на прясно окосена трева .......красота.....

Пеши, все едно и аз бях с теб. Така хубаво си го описала! И на мен ми се иска да си имаме местенце, където да избягаме събота и неделя. Аз даже съм си го харесала, но много скъпи къщичките там. На 10 км е от Търново и е едно от най-спокойните места, където съм била. Така че разказвай по-често да се пренасяме и ние сред спокойствието. 

Свате, на село си е най-добре! И аз известно време като теб се хранех с музиката на птичките и щурчетата.......Пък няма да дразня градските чеда какъв кеф е да направиш манджа директно от корена. Отиваш в градината, късаш си каквото ти трябва, минаваш през чешмата и право в теджерата - разкошотия!

Къде се изгубих - закарах калпазаните при майка ми. Там - в Добрич - имах честта да се чувствам като студентка. Всеки ден двама преподаватели, с най-добри чувства и действащи само за мое добро -  ми четяха лекции - Съвременни противозачатъчни средства, Кой на този скъп живот ражда и 1 дете, Пропилян и почернен мой живот - как съм си правила харакири с други думи, За аборта и още нещо, Нещастните мои деца и т.н. Както сами разбирате целия ми престой го изкарах с тапи в ушите и черни очила на очите за да не чувам и виждам нищо. Чудесно се живеело с тапи в ушите! Така хем агнето е цяло - т.е. независимо,че знаех със запетайките горепосочените лекции, все пак успях да ги издържа до края им(понякога край-безкраен), хем вълка сит - майка ми и баща ми бяха доволни,че все пак те са си изпели песента(нищо,че е важел принципа Като си пееш Пенке ле - кой ли те слуша?). Уж отидох да бъда гражданка, но се оказа,че ще съм крепостна селянка. В наше село и мобилните телефони нямат обхват, пък да не приказвам,че часовника си сверявах по това кога излизат и прибират овцете. Други обитатели на улиците бяха патките и магаретата. Та смесих се  с тях - то така или иначе от всички лекции излезе,че аз съм една голяма бяла птица, която без акъл ще има 4-то. При това съм имала виШе образование........

Една седмица мина и бързо, и бавно, сега с татито сме самички. Т.е. само с 1 дете сме - това, което за сега ни реве, ни иска да яде, просто като мама-кенгуру си го нося в корема. Така ще поживеем около 10-ина дни и началото на септември месец ще отидем да си приберем стоката.

А днес е специален ден за нас, наш Йоан става на 6г. Голям мерак имаше той за рожденния си ден и още сутринта раното - към 7,30ч. бе тръгнал по комшиите на село да черпи с бонбони. В 8ч. вече ги бе обиколил. Поръчала съм му торта и чакам да се приберат в града за да разбера повече подробности за това как ще изкарат рожденния ден днес. Аз както всеки път и като всяка майка, от снощи отново и отново прелиствам филма на ражданато на Йоан преди 6г. - как ме приеха в болницата, как ме сложиха на системи, как заспах на тях, как най-накрая целувах ръцете на акушерката, защото смятах,че никога няма да родя - бях преносила 16 дни и ке чувствах като слоница.

По този повод, ето и скромна почерпка:
 



Що се отнася до срещата в Благоевград. Никой специално не каня, защото - официално няма нищо организирано. Ни програма ще има, ни подаръци, ни нищо. Просто лято е, всеки е нанякъде, ние малко преди 12.9. ще се върнем от Добрич и времето ще е твърде ограничено. А и всеки ще подготвя новата учебна година. Та затова....



Така и така не съм писала скоро, да довърша поста и с това,че вече съм в началото на 5-я месец и вече Бебо е здрав боксьор щом успя да преодолее мазнините и тлъстините ми - вече с Него си имаме комуникация. А ходих на преглед в Добри, където ме гледаха с един апарат от незнам коя война и ми казаха, че нямам миома - а сега кажете - на кой да вярвам?????

И.....ремонта вече почти приключи, кухнята ми е на 100% готова, остават чисто довършителни неща, които не са свързани кой знае колко с ремонта, но докато ги няма децата трябва да свършими  и тях,че от септември вече не искам да чувам за ремонти и за чистене!

Да се надявам,че ще имам сега малко повече време и ще ви навестям по-често!

Обичам ви!

За всички вас   горещи.....

Здравей Мамо Цоцоланке,радвам се че всичко е наред с теб и бебето.Винаги съм ти завиждала за това ,че ще имаш още едно бебе моят мъж се отказа за мое съжаление.Не слушай хората те никога няма да разберат какво богатство е да имаш много деца.Да ти е жив и здрав рожденника.

Момичета,върнахме се току що от морето,отивам да чета,после дано остане време да пиша по-подробно,ако не поне снимчици ще пусна да ни гледкате.

Мамо Цоц,голямо гуш от нас

Зла Гад, приятно ми е.
Лека полека започнахте да се завръщате.

valia_b, все се каня да ти кажа, че съпругът ми е от В.Търново.Родителите му живеят на ул.Зеленка в центъра.Може пък да се познавате.Майка му и братовчедка му са учителки по професия.

Много хубав постинг на Пешеходката.Много.
Само че, аз имам някакъв страх да живея в къща.Нещо не си го представям.Предпочитам апартаментчето-затворено и заключено отвсякъде-нощем задължително.
Дано да ми попреминат тези страхове, за да може  на старини да се оттеглим в някое китно селце.
Няма да засаждам домати, картофи и т.н.Няма да правя компоти и консерви.
Само райграс.
Мечти.

Да ви се оплача.Имам мазол.Отдолу на ходилото.Отвратително.Вече куцам.Все едно имам камък в обувката,но не мога да го махна.Купих си на д-р Шол мазила,лепенки и ножче за изрязване.За сега нищо.Ще изчакам два-три дена и после на Чичо доктор май ще се наложи.

Мамо Цоци,, зарежи какво ти говорят.Най-важно е ти и съпругът ти какво искате и че сте щастливи с толкова много деца.
За радост моите родители никога не са ме съветвали как да организирам живота си.
Иска ми се да бъда като тях след години,но се съмнявам.Дано да се променя.

Ч.Р.Д. на Йоан, Мамо Цоци.
Много здраве,весело и щастливо детство.


 

Привет, момичета!   
Отдавна не съм се мяркала насам. 
Но днес по покана на reni_mats пак се събрах, да ви пиша.
И бързам да поздравя Мама Цоцоланка за куража.
И на нас ни се иска, но ... не ми стиска. След 3-те цезарови станах голяма пъзла. Не мога да помириша болница. Та затова засега гледам да се забавлявам и упражнявам в родителство само с наличния матриАл.
Цяло лято го играх у-лка по физкултура, англ., математика и фейотика (наука за феите, задължителен предмет за малки принцеси).
Надявам се, сега малко като позахлади да се разходим из планините, за по ден-два. И после големите са първи клас, средния преду-щна, а ние с принцесата ще атакуваме молове и кафенета. 

Моите четирима мъже (мъж, синове и племенник) днес бяха най високите хора на Балканския полуостров! Изкачиха връх Мусала и се насладиха на невероятни гледки - жалко, че не мога да ви покажа какви снимки ми изпратиха....

Пешеходке, зла гад - радвам се да ви видя! Добре сте ни дошли!Голямо пилеене цяло лято!
Ани, за мазола крайно е неприятно. Знам че има мазила за тях в аптеките. Отделно съм чувала че се разкисват с отвара от лук и оцет...  
Цоци - да е жив и здрав ЙОАН!!!!Много да ви радва и все така обичлив и лъчезарен да е!
Относно прибирането на децата.... ти си знаеш от къде ти минава маршрута!!!
Ивира - добре дошла отново!!!
Валя, измъчи ви този зъб!!!Ама добре е избил че да се поуспокоите. За кг, не се ядосвай, хем зъби го морят, хем жега- какво искаме от детето?!
МаминкеВаня - спецялен въпрос за малоумни, дето от 10 години имат нет и незнаят как се прави блог.
Моля, искам разяснение на скай-па   Навила съм се тези дни блог да си правя - ама пусто незнам как!! julisg - ми е ника
ЛЮбето - и аз искам сладко!!! Айде - отивам да си лакирам масата и да ударя една бира!!!

Да  ви покажа най-последната си хубавиня:
http://media.snimka.bg/4030/014315187.jpg
http://media.snimka.bg/4030/014315186.jpg
http://media.snimka.bg/4030/014315189.jpg

и да покажа прототипа - така изглеждаше в началото:
http://media.snimka.bg/3945/014144538.jpg

Много ви се радвам на всички прекарали добре, по-добре и "вълшебно" почивката си.Аз какво мога да ви кажа...Почивах с децата и любимия във вила в с.Велика на 3 км от Лозенец.Иии... се върнах уморена-закуска,плаж, обяд-спане, закуска-плаж, вечеря.Все едно си бях в къщи,само дето се къпахме по 3 пъти на ден /не подценявайте прането на ръка/.Иначе децата естествено се кефиха много.Сега се чудим с любимия от къде да си "откраднем" ден-два самостоятелно, но на всички многодетни ви е ясно колко е трудно да "разпределиш" децата при бабите.Да не говорим за батето дето не му се иска да е под контрол от баби, защото си има др.влечения-мацки, приятели и т.н. . Сещам се за "Малки деца, малки ядове".И като се сетя колко близко е 15 септември-започва да ми се реве, двама ученици и една детско-градинска история.А, иначе си мечтая за бяла мека мебел, но както казва половинката- в друг живот, защото докато се обърнем и децата ще са пораснали, но .. ще дойдат внуците.И така.. Всеки ден сутрин се поглеждам в огледалото и се усмихва и мисля позитивно....Ха ха.

Ние като се прибирахме към квартирата и се шегувахме че няма как да се объркаме коя е нашата тераса точно там където висят най много парцалки.Маме ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН НА ЙОАН.Радваме се на точицата че е добре.Иначе благодаря за поздравите .Да знаете какво му спретнах на моичкия бил изтинал разправя схванал се,и аз още от вратата като го затиста пък не съм и мъничка ела ми .Разтривки с пчелен мед ,изпоти се от зор и по едно време вика ,,почини си малко,,Ще се къпеш със студена вода на летния бойлер ли ?СИГУРНО НЯМА И ДА ПОМИСЛИ ,НО ЕДВА ЛИ И В РЪЧИЧКИТЕ ЩЕ МИ ПАДНЕ ЗА РАЗТРИВКИ СКОРО.

Време за писане не остава за това малко снимки!