Разрешавам, даа. Ама я подпитвам тя какво ще ми даде... 
- Публикувана: 2 авг. 2009, 18:07 ч.
- Последно мнение: 3 авг. 2009, 14:18 ч.
РАЗРЕШАВАТ ЛИ ВИ
Некои жени пускат мъжете си сами на море, некои мъже разрешават на женките си да си купуват козметика 
.
Божкеее
Никога не задавам на мъжа ми въпроса "Може ли..?" за каквото и да било. Когато реша, че ще купувам/правя нещо, просто му съобщавам. Ако той има възражения, го обсъждаме и става моята, ако няма възражения - пак става това, което трябва да стане. Това важи и в обратния вариант за него. И за прокола не съм ССФ.
.Божкеее
Никога не задавам на мъжа ми въпроса "Може ли..?" за каквото и да било. Когато реша, че ще купувам/правя нещо, просто му съобщавам. Ако той има възражения, го обсъждаме и става моята, ако няма възражения - пак става това, което трябва да стане. Това важи и в обратния вариант за него. И за прокола не съм ССФ.
Всъщност досега не съм се замисляла че трябва да искам разрешение за това.
подкрепям това мнение:
подкрепям това мнение:
Да,странно е да искаш разрешение за такива дребни неща.При нас всеки си купува каквото му е нужно без да иска разрешение от другия.Можем да обсъдим по-едрите неща,например кола или диван.
Все едно аз да му кажа няма да използваш гел за бръснене Нивеа,ще си купуваш Каро
Все едно аз да му кажа няма да използваш гел за бръснене Нивеа,ще си купуваш Каро
Не питам мъжа ми дали мога да си купя трици за тяло, защото това на него ще му говори толкова, колкото и на мен "акумулаторен винтоверт" Обсъждаме заедно покупките едва тогава, когато стойността им е по-висока и по някакъв начин ще наруши семейния ни бюджет. Тогава коментираме какво всъщност налага тази покупка и заедно преценяваме как да я вместим в бюджета, ако купуването е обосновано.
За целта обаче според мен е много важно семейството да е наясно с финансовото си състояние и приоритетите си, за да няма "изхвърляне" от страна на единия или другия. Аз не бих си купила нещо, което не ми е по джоба и би застрашило по някакъв начин финансовото равновесие в семейството. Мъжът ми също. Имаме общи приоритети и никой не злоупотребява.
Наскоро моя позната си купи радио/CD за колата за 500 лева, а после ми поиска 200 лв, че не и достигат за вноска по кредит Ако съм на мястото на мъжа й, може би бих предпочела да иска разрешение, знам ли 
Обсъждаме заедно покупките едва тогава, когато стойността им е по-висока и по някакъв начин ще наруши семейния ни бюджет. Тогава коментираме какво всъщност налага тази покупка и заедно преценяваме как да я вместим в бюджета, ако купуването е обосновано.За целта обаче според мен е много важно семейството да е наясно с финансовото си състояние и приоритетите си, за да няма "изхвърляне" от страна на единия или другия. Аз не бих си купила нещо, което не ми е по джоба и би застрашило по някакъв начин финансовото равновесие в семейството. Мъжът ми също. Имаме общи приоритети и никой не злоупотребява.
Наскоро моя позната си купи радио/CD за колата за 500 лева, а после ми поиска 200 лв, че не и достигат за вноска по кредит
Ако съм на мястото на мъжа й, може би бих предпочела да иска разрешение, знам ли 
Купувам козметика каквато си поискам, не смятам, че мъжът ми е компетентен по въпроса, за да го питам за разрешение или съвет. Да не говорим, че хич и не го интересува точно какви видове кремове, лосиони и тоници имам. 
По тази причина нито разрешение искам, нито го уведомявам, че съм си купила крем.
И подкрепям останалите - не е нормално да искаш разрешение и според мен.
Да не говорим, че хич и не го интересува точно какви видове кремове, лосиони и тоници имам. По тази причина нито разрешение искам, нито го уведомявам, че съм си купила крем. И подкрепям останалите - не е нормално да искаш разрешение и според мен.
Питала съм за разрешение веднъж, след като се оженихме и аз дойдох при него с едно куфар4е и бях безработна за известно време. Отговора беше от рода: имаш карта- хар4и, парите са общи, каквото решиш и може да си го позволим, не ми казвай цени. Естествено се разпростирам според 4ергата ни 
никога не съм търсила разрешение 
Да ми позволява? 
Аз да му позволявам?
Винаги си преценяме финансите и какво можем да си позволим. И двамата си купуваме неща без да питаме другия (без да ги крием, разбира се), но пък по-крупните покупки ги обсъждаме предварително. Само че не си "позволяваме" и "забраняваме", а вземаме решения ЗАЕДНО!
Аз да му позволявам? Винаги си преценяме финансите и какво можем да си позволим. И двамата си купуваме неща без да питаме другия (без да ги крием, разбира се), но пък по-крупните покупки ги обсъждаме предварително. Само че не си "позволяваме" и "забраняваме", а вземаме решения ЗАЕДНО!