Обсебваща баба

Хубу-лош родител не съм го написала в директния смисъл, ама рекох, че от висотата на възрастта си ще разбереш и без да уточнявам.
И да, детето е напълно възможно да е манипулирано от обсебваща баба.А не родителката да е обърка задължително нещо.И не да мрази бабичките по дефолт, а да е минала на фазата на невъзможност да излезне от някакъв порочен кръг.

. Свекърва ми е добра жена и нямам нищо против нея ни то против връзката й със сина ми
Това изречение също е важно .

Наистина имаше постове в темата за свекърви с психически проблеми ,но според мен е важно като пусне някой тема да се обсъжда конкретния случай.

И да детето е напълно възможно да изпитва проблем /ревност от новия член на семейството , а бабата просто да откликва на нуждите му без да си има и хабер за ревността на майката т.е. да си мсли ,че помага.

Точно от "висотата" на възрастта си се опитах да върна темата на темата.
Не познавам никой от героите на този битово-емоционален конфликт, но ако едно дете плаче за баба си (леля си, съседката, чинка си), когато трябва да се върне удома, определено проблем имат  основно родителите. Не казвам, че бабата е права, нито имам право да съдя родителите. Просто смятам, че в случая причината е извън обсебващата баба. Тя просто е следствие.

Не съм съгласна, но приемам твоята гледна точка.Моята е различна.Именно обсебването задълбочава проблема и вместо бабата да помогне, тя утежнява ситуацията.Тя не е следствие, може и да не е първопричина, но не е и следствие.Тя е Вътре в ситуацията.И когато е перманентно от доста време си става мисия невъзможна за Леко преборване на проблема.Аз излезнах от ситуацията с рязане от корен и детето ми не е страдало от липса на Още един Обичащ го, защото получи достатъчно от Майчината си ласка.Независимо колко ангажирана съм била, детето израстна с Мен, а не Заради бабата.Ако бях оставила нещата от ЛибоФФ към ближния-детето щеве да се тръшка по бабата в подобен стил.Докато бабата е намесена в ежедневието-подобен тип не се преодолява с разговори.

Абе я са аз да ви кажа нещо от моето детство дето току що се сетих:
До трети клас ме гледаше предимно баба ми,тъй като училището в което учех беше така да се каже през улицата. Значи нашите ме завеждаха при нея в неделя вечерта и си ме взимаха в петък вечерта. И знаете ли какво се получаваше - в петък плачех за баба си, а в неделя за майка си - и това без никоя от двете да ме е насъсквала срещу другата /баба беше майка на майка ми/. Така че ето го и варианта при който детето просто свиква с човека,който към момента се грижи за него.
Баби, нЕкои потребителки използват свекървата си като челен пример `щото е доказано,че някои неща по-лесно се онагледяват с пример. Обаче щом нЕкои други потребителки това ги дразни, вече ще пиша за свекървата на съседката /примерно/ - така съм сигурна,че ще звучи доста по-меко и никой няма да си мисли,че аз съм зла, а примерно - съседката.
И пак към теб - това което си написала за липсата на внимание с оглед на новото бебе е напълно възможна причина за конкретното държание на дете и баба.    Просто понякога родителите не се досещат.

А при нас е точно обратното отива понякога у баба (и за двете става въпрос) но не иска да остава повече от 1 вечер и почва да ми звъни кога ще го прибера.А мен ме притеснява факта че вече е на 9 годинки  но е прекалено привързан към мен държи се като 3 годишен (само по отношение раздяла с мама).Един пример:имаме новогодишен банкет остава с баба (независимо коя)Насълзяват му се очичките при раздяла, целуваме и се гушкаме половин час прди да го оставя ,звъни ми когато си ляга за да ми каже лека нощ.При условие че е само за една нощ.Незнам  дали е нормално.Иначе и  двете баби го глезят повече от мен,изпълняват му всичките прищевки но.....през деня няма проблеми отива у тях но стане ли вечер и още плаче за мама въпреки че вече навърши 9 годинки.

Много добре казано.

Как ме върна назад във времето тази тема. Някога и аз се чувствах така. При това имах чувството че моята майка обсебва единия ми син. Вярно че го гледаше още от много малък, но аз исках друго. Исках де ми помогне аз да го гледам, а не да ме остави в състояние на невъзможност сама да се справя. Става въпрос за финансова невъзможност. Те двамата с татко имаха добри възможности тогава. Ние бяхме зле. Очаквах че може с малко да ми помогне, но вместо това ми предложи тя да го взима и да го гледа. Взимаше го в понеделник при тях където условията наистина бяха по-добри и ми го караха в петък вечер. Горе долу като на седмична детска градина. ...само дето аз исках да го гледам сама. Е когато беше болен веднага ми го водеха. Когато поотрасна идваха и го взимаха на разходка и в събота и неделя "за да те оставиме на спокойствие да си свършиш работата". И аз си я вършех. Като се върнат от разходка и къщата беше подредена и яденето готово и всички заедно вечеряхме. След тях аз отново се захващах с чистене и миене. По-късно това продължи и когато стана ученик.
Някак си оставах с впечатлението че работата е за мене, а удоволствието от общуването с детето за нея. Все аз бях "лошото ченге" дето забранява разни хубави неща. И после и двамата баба и внук ме гледат обидено и укорително.
Може би не съм права....сигурно е било от обич..........ама имам приятелка чиято майка като често и казваше "иди излез с детето, аз ще приготвя нещо тука". При мене беше обратно
а и това нейно отношение беше такова само към големия ми син. С малкия нямаше нищо такова.
сега си мисля че съм се чувствала объркана и манипулирана, а и си мислех че съм неблагодарна
не е било така
децата трябва да са с майките си. Те да са номер едно. Това е важно за тях. Важно е да имат уверени в себе си и щастливи майки.

Бабата няма никакво право да дели толкова изявено внука и внучката (дори и да го прави за себе си), защото това ще рефлектира върху децата. Те го усещат. Това в един прекрасен момент когато по-малката сестричка порастне, според мен ще стане проблем....ако продължавата така, между брата и сестрата ще има завист и съперничество за позицията на "любимия". Което нито е честно, нито е уместно. Бабата трябва да миряса малко.

Чия мислиш,е грешката?
Аз,като майка никога не бих дала детето си "на отглеждане".Какво значи да го взимат в понеделник и да ми го връщат в петък?! Абе,хора всякакви...

Благородно завиждам на майки които не са срещали този вид обсебващи баби.Няма как да разберат чувството на безсилие, когато се манипулира детето ти.
От цялото си сърце исках моя син и баба му да могат да прекарват времето си заедно(моята майка не е сред живите).Съгласна съм,че връзката майка-дете не се разрушава само от това, че баба го обича.В тази връзка също има детето на какво да се научи.
Но когато бабата постъпва егоистично само да задържи детето на "нейна страна" тежи много.
Само малък пример-нашата баба позволява на сина ми да прави всичко,което ние не позволяваме, само и само както казва тя-"Няма после аз да съм лошата"
Бъркаме в контакти(не го правеше),дава му ютията да си търчи с нея из стаите,отваря вратата на фурната...все неща,които аз съм спокойна че той не пипа.Кажете,някой ден като гладя и се обърна за нещо и малкия си залепи ютията на лицето кой ще бъде лошия и кой ще го боли
И изказванията от сорта"Мама  не дава,ама нея я няма сега"...е благодаря за оронването на родителския авторитет
Питам се,мили майчета,които нападате авторката,как ще се почувства майчиното ви сърце когато детето ви се прибере от баба и ви каже "Баба каза,че ме обича повече от теб,тате,мама не ме обича"
Нека да е ревност,нека да е кавото там решите да го определите,но това,че те боли си твое чувство и е много горчиво...

Това беше отдавна. Тогава платеното майчинство беше само 8 месеца и половина (минимална заплата 100лв). След това неплатено. Мъжът ми беше дипломант, а след това започна работа с 160лв заплата. толкова плащаха за млад специалист с висше образование. Как се издържаше семейство с 160лв брутна заплата (за висшисти заплатата беше от 160 до 210лв)!? По онова време дори пенсионерите взимаха повече пари. Родителите ми имаха доход от около 500лв месечно пенсия и заплата. Когато бях бременна с второто дете от работата ми предложиха да ми дават безплатна храна в стола защото сме имали доход на човек по-малък от социалния минимум. Побеснях и се развиках че пробемът е в това че двама души с едно дете с висше образование не могат да си заработят парите за сносен живот над социалния минимум. По онова време не можеше и да се работи допълнително. Взимах пари от участие в разработки, но когато не си в отпуск по майчинство в какви проекти да участваш!? А и то те тогава бяха ниско платени.
Какви фокуси съм правила само аз си знам...и онези които са минали по този път. Много от моите приятелки тогава бяха принудени да си дават децата в ясли. Взимаха ги на 10 месеца. Стига да можеше да седи. Имаше и седмични ясли. За бебета!
Сега е лесно да се съди.........а вие какво бихте направили при такива обстоятелства?

Здравей,

Това наистина е много неприятно. Мисля, че свекърва ти има проблеми със себе си и за това се опитва да обсеби детето. Липсва и внимание и се чувства самотна и пренебрегната, а синът ти е привързан към нея. Не ми се иска да разказвам за моя проблем, но разбирам за какво говориш. Мисля, за твое добро не трябва да се конфронтираш с нея. Само ще се объркат повече нещата. Обръщай повече внимание на сина ти и си говори с него много, за да станете по-близки. Показвай му нови и интересни неща, които да го вълнуват.

Не мисля, че бабата е обсебваща.Тя просто обича внучето си , а то нея.Аз ако бях на твое място бих се радвала , че ми взима детето и ми помага, особено след като имаш още едно по-малко, за което да се грижиш.Не се ядосвай напразно.Тя му е баба и няма да ти го отнеме, а само му се радва.Ще дойде време, когато синът ти няма да иска да стои при теб, камо ли пък при баба му.
Радвай се на живота си и не си мисли глупости.