Тайна, дано детето се оправи бързо 
- Публикувана: 3 авг. 2009, 18:23 ч.
- Последно мнение: 19 юли 2024, 18:35 ч.
Страшни истории и градски легенди
Благодаря, но е много плашещо, а и главата го боли!И няма как да знае нещата ,които разказва!
Тайна, дано детето се оправи бързо
Надявам се по-добре!
Децата са отворени за такива преживявания.
Самия факт,че говори за неща,които няма как да знае,говори много!
Нощес и дъщеря ми го е сънувала!И аз се сетих, че точно по това време почина!Звъннах на мъжа ми, защото е негов баща и го попитах раздавал ли е за бог да прости на Архангеловата задушница, защото ми обеща да го направи!Той е между хора имаше възможност да почерпи, но той ми каза,че е забравил и 
да не съм го занимавала с глупости! Кажете ми може ли нормален човек да го каже това?
да не съм го занимавала с глупости! Кажете ми може ли нормален човек да го каже това?
Бях чела някъде, че децата до 7 години са отворени за връзка с всякакви паранормални явления, после това се израства. Аз като малка съм сънувала баба ми, майката на баща ми, която е починала много преди да се родя. Последно я сънувах в пубертета и оттогава не съм. Няма страшно, Тайна. Дано оздравява по-бързо детето! 
Чета ви ... и пред очите ми изникна една случка, която се надявах да съм забравила ...
Беше преди много години ... поне 25 ... В съседния апартамент живееше младо семейство. И двамата бяха на по 23 и имаха две момченца: на 2,5 и на месеци ... Кака Ирена и момчетата все още са в апартамента ... Та, батко Иван почина - беше сърдечно болен. Една вечер (преди да изтекат 40 дни), кака Ирена ме взе с момчетата на гробище ... ходеше всяка вечер ... палеше свещички ... ама защо водеше и децата? не знам ... Бяхме в колата: аз и двамата малчугани, тя ни остави в колата на алеята и вече беше при гроба ... беше зимата, студено, бебето заспиваше в ръцете ми, аз бях на около 9 години ... сумрачно, точно преди да се стъмни съвсем ... на огледалото "видях батко Иван" ... "Хубави са, нали?" - това ми каза ... и изчезна ...
Все да питам, защо ходихме с децата ... другия път като се прибера ще питам ...
Не се бях сещала за това отдавна ... Момчетата са вече млади мъже ... Иска ми се да кажа на образа в огледалото: "Хубави са и дано да са щастливи!"
Беше преди много години ... поне 25 ... В съседния апартамент живееше младо семейство. И двамата бяха на по 23 и имаха две момченца: на 2,5 и на месеци ... Кака Ирена и момчетата все още са в апартамента ... Та, батко Иван почина - беше сърдечно болен. Една вечер (преди да изтекат 40 дни), кака Ирена ме взе с момчетата на гробище ... ходеше всяка вечер ... палеше свещички ... ама защо водеше и децата? не знам ... Бяхме в колата: аз и двамата малчугани, тя ни остави в колата на алеята и вече беше при гроба ... беше зимата, студено, бебето заспиваше в ръцете ми, аз бях на около 9 години ... сумрачно, точно преди да се стъмни съвсем ... на огледалото "видях батко Иван" ... "Хубави са, нали?" - това ми каза ... и изчезна ...
Все да питам, защо ходихме с децата ... другия път като се прибера ще питам ...
Не се бях сещала за това отдавна ... Момчетата са вече млади мъже ... Иска ми се да кажа на образа в огледалото: "Хубави са и дано да са щастливи!"
Моята дъщеря говори за дядо си, който почина 9 години преди тя да се роди. Имаше случаи, в които ми съобщаваше какво е казал.
Отдавна съм спряла да се плаша от тези неща. А и защо? От какво да се плаша?
В нашето семейство тея неща за станали нормални...
Мъжа ми също е виждал баща ми. Виждал е и мъжа на сестра ми след неговата смърт.
Тази година на датата, на която почина дядо ми, пак се случиха разни работи. Дядката още не си е отишъл от къщата май.
Тайна, пожелавам на детенцето скоро да се оправи. И , според мен поне, няма от какво да се плашиш. Децата виждат много повече от възрастните, точно защото не са "бъкани" с разни нелепи схващания. И не само, ако ги заплашва някаква опасност.
Отдавна съм спряла да се плаша от тези неща. А и защо? От какво да се плаша?
В нашето семейство тея неща за станали нормални...
Мъжа ми също е виждал баща ми. Виждал е и мъжа на сестра ми след неговата смърт.
Тази година на датата, на която почина дядо ми, пак се случиха разни работи. Дядката още не си е отишъл от къщата май.
Тайна, пожелавам на детенцето скоро да се оправи. И , според мен поне, няма от какво да се плашиш. Децата виждат много повече от възрастните, точно защото не са "бъкани" с разни нелепи схващания. И не само, ако ги заплашва някаква опасност.
А относно жената ,4ийто внук бълнува дядото ,просто подайте на някого .
Мен преди да ме оперират (тогава незнаех ,4е ще се наложи ) сънувах дядо ,4е дойде и ми донесе закуска топла баница и боза и като хапнах ми каза хайде ела със мен ,аз естесвено тръгнах ,но на завоя се спрях и бегом обратно .. . така и се събудих и казах на майка ми и подадохме и пове4е не съм сънувала подобно нещо ,но ме оперираха по смешнос същата ве4ер и лекарите казаха "Боже как си траела ,та ти си със единия крак във гроба "
Китана, аз мисля, че съм писала някъде, ама пак да кажа. Ние имахме един ужасен период- в три поредни години починаха дядо ми, баща ми и баба ми. Дойдеше ли януари месец направо ужас ме обземаше. По това време в къщата ставаха разни странни неща, като най-странното беше след смъртта на баба ми, когато аз, сестра ми и една приятелка я чухме да ме вика от стаята в която почина. Не сме се чувствали заплашени, но беше угнетително някак. Майка ми чула от някаква позната и повика поп да прочете молитва и да прикади къщата. Никой от нас не е религиозен или пък суеверен и не бяхме чували, че това помага, но на нас ни помогна. Аз вече пета година живея в тази същата къща със семейството си, съвсем по различен начин се чувствам и нищо странно вече не се случва.
Като студентка претърпях катастрофа. Слава Богу нямаше жертви, ранени и т.н., ама си беше страшно- въртяхме се и колата беше доста ударена. Вечерта преди катастрофата сънувах баща ми (който тогава беше вече покойник), че чука на вратата на квартирата, аз му отварям, а той държи в ръка букет цветя, като тези, дето бабите ги носят по гробищата (май богородички им викат). И ми казва:"Нося ти цветя, нали имаш рожден ден." А аз му казвам:"Какъв рожден ден, бе, тате, той отдавна мина." И досега си мисля, че ме е пазил по време на онази катастрофа.
Като студентка претърпях катастрофа. Слава Богу нямаше жертви, ранени и т.н., ама си беше страшно- въртяхме се и колата беше доста ударена. Вечерта преди катастрофата сънувах баща ми (който тогава беше вече покойник), че чука на вратата на квартирата, аз му отварям, а той държи в ръка букет цветя, като тези, дето бабите ги носят по гробищата (май богородички им викат). И ми казва:"Нося ти цветя, нали имаш рожден ден." А аз му казвам:"Какъв рожден ден, бе, тате, той отдавна мина." И досега си мисля, че ме е пазил по време на онази катастрофа.
Аз не вярвам в тези прикадявания. Покойниците да не са демони, че да бягат от тамяна 
. Просто са си отишли, защото разбират, че не са желани. Това не знам как ще прозвучи....
Добре, че сте се разминали с по-сериозни последствия от катастрофата!
И да, нищо чудно да е така, както си го мислиш.
. Просто са си отишли, защото разбират, че не са желани. Това не знам как ще прозвучи....Добре, че сте се разминали с по-сериозни последствия от катастрофата!
И да, нищо чудно да е така, както си го мислиш.