АМА МНОО ИНТЕРЕСНА ТЕМА 
- Публикувана: 6 авг. 2009, 10:05 ч.
- Последно мнение: 20 авг. 2009, 17:02 ч.
Имате ли нещо против мъжете ви да излизат вечер без вас?
... Мисля, че трябва да им се има малко повече доверие.
Аз доверие му имам даже в излишък, което не пречи да ми е неприятно, ако има повод за излизане, а аз трябва да си седя вкъщи или да си търся друг/а за забавление, обичам да излизам, обичам да посрещаме гости и не изпускам повод.
Е,някои я оплюха, и се хващат за всяка дума, ама защо пускам ли го, ама точно в 12 ли са им звъняли, ама как така вързана,стига сме ги изкарвали жертви тези мъже... Това че мисля че понякога съм вързана с децата изобщо не означава че трябва да се гръмна. Мъжа ми в момента е в друг град,и изпуснах нощен рожден ден,защото само той би ги гледал ако изляза. Колкото и да ги обичам и да се наслаждавам на всяка минута с тях,да понякога съм ВЪРЗАНА,и не ме е срам да си го кажа.
Иначе айде стига с тия теми за "пускане", супер противна дума.
Добре де... противна дума, ама я има. И няма нищо лошо да се употребява, сега ще ти обясня защо.
Моят мъж например, ако го поканят някъде по мъжки, но на него не му се ходи и не знае как да откаже, без да обиди компанията, му казвам: "Кажи, че жена ти не те пуска." - "Добре." Знайш ли как минава?! Честно!
Иначе на въпроса - нямам нищо против да излезе. Но на него не му се излиза без мен. Излизаме си с детето, най-много на ресторант с музика на живо... и с голям дансинг.
... ама точно в 12 ли са им звъняли ...
Това е от съществено значение, защото ако е било в 12 ч., има голяма вероятност да са си били легнали
представям си картинката - цяла вечер тичане след децата, после борба, докато заспят, тъкмо поразтребила, за да не се спъне като се върне купонджията, взела си една толпа вана и заспала сладко-сладко и в този момент - звъни телефона 
е, ти няма ли да си ядосана 
Много сте либерални всички 
До сега рядко ми се е случвало да видя семеен мъж да си позволи да отиде на купон, бар или еди къде си, без да звънне на жена си
Чудя се в такъв случай, жените само за форумите ли са толкова либерални или аз попадам на такива двойки
Аз не обичам да излизам без съпруга си, той също не обича да излиза без мен. Достатъчно сме ходили по сами, когато му е било времето. Сега се случва понякога, но е рядко и инцидентно. Винаги ми казва, когато реши да ходи някъде, а аз не се притеснявам от коментарите на приятелите му, когато реша да му се обадя, за да го чуя какво прави, или да видя къде е.
До сега рядко ми се е случвало да видя семеен мъж да си позволи да отиде на купон, бар или еди къде си, без да звънне на жена си
Чудя се в такъв случай, жените само за форумите ли са толкова либерални или аз попадам на такива двойки Аз не обичам да излизам без съпруга си, той също не обича да излиза без мен. Достатъчно сме ходили по сами, когато му е било времето. Сега се случва понякога, но е рядко и инцидентно. Винаги ми казва, когато реши да ходи някъде, а аз не се притеснявам от коментарите на приятелите му, когато реша да му се обадя, за да го чуя какво прави, или да видя къде е.
Абсолютно нямам нищо против, стига да не прекалява...Аз съм "за" мъжки и женски събирания, излизаници с колеги и т.н. - има нужда от разнообразие. Само че проблемът е, че моят човек не обича да ходи по такива събирания и винаги би предпочел да е с мен, или да ме вземе и мен... Та затова и аз съм длъжна да го взимам с мен...но след един скандал си поговорихме и вече приема ходенето ми сама (което е веднъж на няколко месеца).
Това дали го пускам няма да коментирам. Някак грубо и собственически ми звучи.Но дали имам нещо против. Имам, ако това се прави прекалено често. Ако е поканен за някакъв празник и са само мъжка компания нямам против.
Преди няколко дни се обади общ приятел да излезем. Преди това си имахме уговорка, че ще направим събиране, но ставаше въпрос, че ще е семейно. След като се обади приятеля ни, мъжа ми сподели, че ставало въпрос за мъжка сбирка (на единия съпругата била уморена, на другите половинките трябвало да гледат децата). Въпреки, че ми се излизаше казах, че е най-добре да отиде сам. Не ме остави. Накара ме да се облека и да отида с него. Останах до 12, след което му казах, че искам да се прибирам. Той ме закара у дома и се върна да си допразнува с приятелите. Факта, че дори за секунда не каза;" Еми ние ще сме само мъже. Ти какво ще правиш?" за мен говори много. Затова и нямах притеснения след това.
Преди няколко дни се обади общ приятел да излезем. Преди това си имахме уговорка, че ще направим събиране, но ставаше въпрос, че ще е семейно. След като се обади приятеля ни, мъжа ми сподели, че ставало въпрос за мъжка сбирка (на единия съпругата била уморена, на другите половинките трябвало да гледат децата). Въпреки, че ми се излизаше казах, че е най-добре да отиде сам. Не ме остави. Накара ме да се облека и да отида с него. Останах до 12, след което му казах, че искам да се прибирам. Той ме закара у дома и се върна да си допразнува с приятелите. Факта, че дори за секунда не каза;" Еми ние ще сме само мъже. Ти какво ще правиш?" за мен говори много. Затова и нямах притеснения след това.
Нямам нищо против, той си има "мъжка" вечер всяка седмица - събират се с приятели на карти. Даже моят мъж ходи веднъж седмично само, други от компанията се събират и по-често. Във въпросната компания има и ергени, и женени, и такива с по две деца (на които жените им бяха и бременни някога 
). Ако на някой детето му е болно или има някакъв семеен проблем, другите проявяват разбиране, но това са извънредни случаи, т.е. може веднъж на няколко седмици някой да не отиде (може и на почивка да е заминал с жена си или да е канен семейно някъде...), но факт - компанията и традицията им се е запазила, въпреки промените в семейното положение на някои от приятелите там
Излизаме често и заедно, а и той винаги ме е подкрепял, ако съм искала да правя нещо, което ми доставя удоволствие, независимо дали ще изляза с него или ще предпочета сама (напр. на кино - има един куп филми, на които не мога да го замъкна)
Имам му пълно доверие и никак не се съмнявам какво правят - даже съм го изпращала до там, където се събират, а и ме се е налагало да взема нещо от него и да мина покрай "местопрестъплението", за да ми го даде
). Ако на някой детето му е болно или има някакъв семеен проблем, другите проявяват разбиране, но това са извънредни случаи, т.е. може веднъж на няколко седмици някой да не отиде (може и на почивка да е заминал с жена си или да е канен семейно някъде...), но факт - компанията и традицията им се е запазила, въпреки промените в семейното положение на някои от приятелите там Излизаме често и заедно, а и той винаги ме е подкрепял, ако съм искала да правя нещо, което ми доставя удоволствие, независимо дали ще изляза с него или ще предпочета сама (напр. на кино - има един куп филми, на които не мога да го замъкна
)Имам му пълно доверие и никак не се съмнявам какво правят - даже съм го изпращала до там, където се събират, а и ме се е налагало да взема нещо от него и да мина покрай "местопрестъплението", за да ми го даде
Не, нямам против да излиза от време на време с приятели, даже поощрявам. Личното пространство на никой не е навредило.
Аз също излизам с приятелки, с кеф и редовно.
Важна е мярката.
Аз също излизам с приятелки, с кеф и редовно.
Важна е мярката.
Естествено, че нямам против.