Грижите за нашият син са в ръцете единствено на моята съпруга ,която е много изрядна майка по отношение на къпане,приспиване,грижи,готвене(детето се храни единствено с приготвена от нея храна)имат си час за игра на площадката ,води го с деца да се люлеят ,имат си час за приспиване и така.
Но за разлика от повечето млади майки,от които имам наблюдения,тя държи да гледа синът ни сама.Убеден съм,че с второто бебе пак ще е така.Съпругата ми (25г.) не оставя синът ни на баби и дядовци за гледане.Главно гостуваме или те ни гостуват за по час-два както дойде.Искам да попитам правилно ли е според вас така и кога синът ни ще успее да се привърже към тях ако не го оставяме?Възможно ли е при такова гледане да стане силно привързан към майка си и ако да добре ли е това?
И още нещо-синът ни е умерено поразглезен защото е първо внуче на всички а и майка му безумно искаше син и като гледам изобщо не го плясва за нищо я през ръчичка я по дупе.По някога е доста нервна и като направи пакост започва да му се кара,но до плясване никога не стига-какво било такова нещо така щял да развиел агресия(според нея).Колкото е бурна в двеминутното си каране,защото тя е бременна сега в четвърти месец и половина и предният път и сега е страшно раздразнителна но аз знам,че бременността я прави такава и не ме бърка толкова е бурна и в радостта си.Само след миг и е минала сръднята и го е нацелувала и нащипала.
Как мислите добро възпитание ли е това и дали с такова гледане ще стане силно привързан само към нея?Дали ще се разглези?
Благодаря ви и спорен ден на всички които имаха търпение да изчетат това.