Кой на море,кой на планина-релаксират НОЕМВРИйските мами и деца

Привет!
Тотонто и ние ще ядем миш-маш на вечеря  
На мен мама ми прави в буркани   и зимата, като ме мързи да бъркам нещо по-сложно, само отварям буркана, прибавям сирене и яйца и готово. Мързелива работа  
Вчера направи първата доза и днес зимата вече дошла   Ами то такъв такъв студ и вятър е тук!
Хубава екскурзийка сте си направили   И аз не съм ходила никога по този край.
Бързо оправяне на Лили!
сладурче, дано да ви огрее с яслата, че с твоето свеки не си за завиждане.
Няма биа значи, срамота  
То хич не е евтиния в този Истанбул, но ще му дойде времето. Вярно ви е на един хвърлей място, по-близо от морето сигурно  
Дитта, мараба, още си на турска вълна   Ами толкова - три дни, за малко разнообразие само.  
При вас кучешките, при нас вторите кътници. Ей, толкова трудно не е вадила Елица зъби досега.  
Креми, през първата ми бременност почти не ми личеше, въпреки че не бях наддала малко килограми /имала съм куриозни случаи. примерно влизам в болница за зъдържане в осмия месец и на излизане, като си взимам дрехите, акушерката ме пита кога съм родила. ей такива смешки/. Втората бях като мечка, огрооомен корем   До седмия месец бях станала 50 кг и с абсолютно стегната кожа, въобще не е личеше, че се я разтягала толкова. Така че няма страшно. Сега пак съм отпуснала края и съм десетина кила отгоре, ама то от лакомия, нямам воля за диети и спорт  
Гале, оправи ли се настроението?  
Скреч, браво на вас и на Митко! Аз ще умра от страх, ако кача на лифт малката. И как издържа на прехода, ходи ли или геройски го носихте  
Жу, приятна седмица и на теб!
Хайде чао! До по-късно, евентуално...

Гале, докато публикувам и ти си писала.
Аз пък в такива студени, дъждовни и ветровити дни, много се радвам като съм си вкъщи. Въобще да не ми се налага да излизам някъде.

Хай на всички. Днес ми беше първият работен ден - много добре, доволна съм. Ама съм зверски уморена и няма да ви пиша много днес.

За срещата на пица - аз съм по-склонна за неделя, че събота може да ходим пак до Пловдив и Хасково. Ама не е сигурно, така че както кажете. Май и метрото вече го пуснаха  та проблеми нямам.

Добро утро 

Креми, я не се тормози - ми това е цяла бебешка къща, не е шега работа 

Юлче, успех 

Момичета, помагаите  Някой да е виждал по магазините да са пуснали есенни връхни дрехи? Нещо си търся да става и за костюм и за по-всекидневно, не спортно, по-скоро ... (сърби, боли, драго ми е)  Ще ми измръзне гъзинката само по блузка  Какво са ми пуснали на промоции тениски и сандали  Стууууд ....

Хайде лек и спорен ден    И на който не са му ампутирали пръстите от измръзване до довечера да драсне два реда 

Здравейте  

То от толкова неписане, на човек му изчезва съвсем музата  

Юлче, хубаво че ти е харесала работата, все така да е  .Метрото са го пуснали, страхотно е, ще можем да си ходим на гости  .Страхотно, страхотно, ама като я няма Медхен, не е същото  

Жу, ти доволна ли си, на теб ти е съвсем удобно.Сега се оглеждам за теб, внимавай  .Как си вече в офиса, пишиииии  

Арабелка, 4 пъти прочетох това:
.Ти ме депресира от сутринта   .Днес си обух дънките, с които бях на Нова година, това след още 9 месеца диета, ама какво да се прави  

Скреч, няколко пъти се замислях за качване някъде с Александър и точно пътуването с лифт ме притесняваше   /аз съм си фантазьорка, де  /, браво на вас  .Гледай сега как ни зарибяваш с тая книжка и аз мислех да я взема  

Сладурка, дано стане с яслата  .Ти поуспокои ли се малко, много ми е домъчняло за теб, защо не вземеш да ни изненадаш на някоя от пиците /знаеш заведението  /.Съвсем сериозно, поканена си с преспиване у нас, помисли  

Галакси, милата ни, я пусни пак една рубрика да раздвижиш и темата и мислите ни, идва лошото време, ще видиш как всички ще се разпишат, къде ще ходят  .А ти не реви за вилата, сутрин ще идете да си поиграете с Андреа и Зита, ще се гушнеш на обяд с Ники да спите, после ще гледате едно филмче и ето, Дъртия Ники се прибира, а ти не си успяла даже да сготвиш   /шегувам се, знам колко прекрасна домакиня си   /

Ще си довършвам след малко, целувки 

Юлче ] разправяй повече де,как е на работа? Кой гледа Дани?
Креми ти си финна мацка,ще стопиш корема,ей го де е-не остана! Как ще раждаш
Таш как ме съблазняваш с тая покана  ,все се каня,ама като дойда в Сф и наистина не остава време,скоро мисля да идвам за петък и събота,ама то единия ден в път ми минава само,не знам,ако реша ще се обадя
Еличке и аз си търся есенни дрехи,трябва пак всичко да подменям,от връхните,та до блузите и обувките,и са скъпии Точно до офиса ми има магазинче с елегантно-ежедневни дрехи,панталони и жилетки на прилчини цени,ама пусто аз друго си търся,ела ми на гости хем ще си напазаруваш
Арабелче това с кг ти до седмия месец просто ме отказа почти за второ   Аз ако не се навия за второ,само това ще е причнината,много съм суетна признавам си както и да звучи,с Ивчето се възстанових,въпреки,че до втория месец след раждането не бях съвсем сигурна дали ще стане ,ама сега като се замисля девет месеца да износвам,тежиии и то това при положение,че бременноста върви нормално,ами после раждането,бебчето,докато стане малко поне човече,лелее верно,че колко тповече порасват,толкова повече отлагаш...
Да си похваля мишката,не може да се каже,че говори,но пък всеки ден ме с изненадва по една-две нови думи изговорени правилно,ходи и гушка на ред само момченцата и им предлага играчките си,на момиченцата нищо!  

Ние с Ивчето както писах сме си вкъщи,чак да съм се поуспокоила-не съм,ама и съм доста набрала и вече незначителни дреболии ги правя на проблем,признавам си Опитвам се да балансирам.  
Хайде до после,че много се разписах.

Мацки привет,
Вчера ни поканиха наши приятели да им кумуваме и ние много се зарадвахме, защото са големи душици и сега след месец чакат бебенце. Много съм поласкана от избора им!
Иначе......, тази нощ беше ужасна, Ники не се храни никак добре и през ноща става осверипял от глад, пие мляко и се върти, не му се спеше в кошарата и спа м-у нас, не беше никакво спане, а въртене нон стоп, изнервих се тотално, боли ме всичко и пак ми е криво!!!
Правя му по 3 вида закуски, пак толкова обедни менюта и не му се яде, незнам причината, явно го тормози нещо. А преди няколко дни си имаше апетит -завиден, както и да е. Поне има енергия за цялата ясла.
*Стискайте палци да ни приемат с най-невероятния късмет на света за класирането на 19-ти Септември, че аз трябва да си търсся работа вече, не мога да отлагам никак.
Искам и курс по английски да запиша и да си поопресня малко възможностите, че с моята грамотност кой ще ме вземе на работа, всичко съм забравила, един инглиш разговор не мога спокойно да проведа, срамота! Ама кога да го започна, като съм с вързани ръце по цял ден.  

Таш права си душицо, минава си деня, но преди да мине си остава умората и изнервеността ми,,,,   , нещо съм сдала багажа, а с Катето не се засичаме много, защото Ники спи все в интервалите , когато те са в клубчето, а Андреа спи, когато Ники вече е готов със съня и не става.
Ели успех в търсенето на горни дрешки, верно си е студ на кутийки.Аз съм си в нас и ще пиша днес, така че не ме брой към ампутираните пръсти.  
Юлче ииихххх, голям кеф ти е сигурно, но и напрегнато в началото. Пожелавам ти успешен старт и удовлетворение. Заслужаваш си го!  
Сладурче айде ела в Сф за пицата.....    

И аз се замислям да започвам вече работа, но сега ми предстои пускането на Павката на ясла. Свило ми се е сърчицето, като знам колко е привързан към мен, как се сеща без повод и колко ужасни неща съм чувала за яслата.
Ноо..това е. Тези дни ще се престрашавам. Мислех утре, но няма, защото днес не намерих директорката. Още са сборни групи (двете малки са обединени) и не знам, дали няма да ме накарат да изчакам малко. Искаше ми се да го пусна, когато ще са неговите дечица, но няма време. Краят на октомври трябва да съм на линия.

И Павката нещо не закусва добре, но пък обядва, като за две деца 

За пицата следя темата без да се обаждам за да не излъжа.

И аз съм на тема работа.На 26.10 се връщам.Малко ме е яд,защото имам 118 дни отпуск да ползвам,но нито ще ги ползвам,нито ще ми ги изплатят(ситуацията е объркана,няма да изпадам в подробности)С помощта на синдикатите поне си издействах да водя първи клас,че да съм поне първа смяна и да не ме включват в разни проекти,които са неизбежни за нашето у-ще,а и да нямам СИП-ве в следобедни часове,та да приключвам до 13,30ч.
Сега си дадох сметка,че по време на майчинството не съм си купувала никакви дрехи,обувки...,та сега освен есенни и зимни дрешки за Ангел ще трябва да купя и нещо за себе си.
Цеце,при нас тръшкането,плачът беше за около месец,после нещата се нормализираха,остана само привързаността и постоянното желание да правим всичко заедно,направо си изисква вниманието.
Гале,и при нас е много студено,и на мен ми влияе на настроението ,а от там и на Ангел.
Юлче,разказвай подробности!За седмица-две организмът ще се пригоди на новото темпо и няма да чувстваш толкова силно умората.
Сладурче,дано приемат Ивче на ясли.След адаптивния и прериод мисля,че и ти ще се поуспокоиш и ще имаш повечко време за отдих.
Слънчево настроение,здрави дечица!

Привет, майчета

Симона току що ми направи най-ужасната криза с тръшкане и рев от както са започнали тия тръшканици. Искаше да излезем и компромисно, с чадъра я заведох до магазина. Милото толкова беше щастливо, пя песни на лелите, избра си сокче, две круши, дава паричките....всичко както правим обикновено всеки летен ден....и после явно очакваше, че ще ходим на люлките да играем. Да ама се прибрахме. И рев, ама рев, с дране, истерично! Как ли не пробвах и с добро и с лошо, отразявах чуства, предлагах играчки, изкушения, обяснявах и спокойно и по-строго - не и не! Рев, дране. И след близо час дране заспа. Сега още хлипа. А това ни чака цяла зима.

Сега ще хапна и после ще ви нагледам.

Ditta,и при нас е същото и аз го отдавам на зъбоникненето и на лека доза инат скорпионски А тия кучешки ни след от тях няма,незнам кога ще излязат Със Вяра е много по лесно да се разбера отколкото с това джереме дребното

Таш,стискам палци да не ви закриват офиса

А пък да ви кажа днес се опитаха да ни направят тел.измама.Обадили се докато съм на работа на майка ми да иа кажат че съм катастрофирала и блъснала 2 жени и още куп други глупости.12000 евро да занесе някой в софия че да освободят колата,абе филм ви казам.Майка ми в несвяст звъни ми и не ми вярва че съм в училището.Баща ми и той уж запазил самообладание,ама доста се изплашил..ужассс.Пазете се и всеки ден предупреждавайте родителите си да не забравят като мойте,че това са дела на болни мозъци

На всички мноооооооооооооооого и ,чета ви непрестанно но не пиша много

 
ООО, Дес! И на моя баща се бяха обадили и казали, че съм блъснала дете и му поискали 50 000 лева. Но той усетил веднага, че не съм аз, те пък са опитали и да ме имитират, и отвърнал, не 50 000, а 100 000 ще ви дам. А, те му отвърнали: "Въшкар такъв, ти имаш 100 000 колкото косъма имаш на главата" и му тряснали слушалката ядосани:35:  Не, че не ми се обади веднага след това, де!
Галакси, честита покана за кумство, хайде после и кръстница да станеш![/i]

Медхен, не съм обикаляла за есенни дрехи, но според мен още не са заредили навсякъде. Почакай, от утре ще грейне.....

Здрасти!
Таш, сладурче, не сте ме разбрали.
То и аз така съм го написала, че само аз си знам какво съм мислела да кажа 
Имам предвид, че до седмия месец след раждането бях свалила натрипаните килограми и станах 50 кг с мокри дрехи /дори 49 май бяха  /.
Но нали знаете, че бях на принудителна диета, а и явно метаболизма ми по време на кърмене се беше променил, защото свалих 7-8 кг и под тези, на които забременях. Толкова слаба не се бях виждала от 3-4 години насам. След спиране на кърмата обаче, автоматично си ги възстанових, че и още 2-3 отгоре 
юлче, успешна работи!
Хайде, че Елица тъкмо се събуди, а се бях натъкмила да пиша

Здравейте      

Успях да наваксам с четенето, но за писане няма време. Утре 
Гледам, отбора се събира. 

Честито рожденни дни на патерици на Дес, Роси и Приказливка!

Аз те разбрах  НО не ми попречи да ти завидя въпреки това за 50-те кила

Мина и вторият работен ден и чувствата ми се затвърдиха - не ми се прибира вкъщи  Там никой не вика "мамо, мамо, мамо, мамо, мамо, мамо, мамоооооо!!!!!". Най-възпитано надничат лекичко през вратата и казват: "I have a question." 

Сега да ви разкажа малко за морето. Не си направих труда да разделя снимките от двете морета, затова ето първата от албума тук. Първите 11 снимки са от морето ни на Китен. След това са малко от София и после от тук почват гръцките. Хотелчето беше 2 звезди, но сме много доволни. Бяхме с нощувка и закуска, всеки ден чистеха стаите, имаше много разкошен басейн с детска част, децата толкова я харесаха, че непрестанно питаха кога ще ходим на басейна. Имаше пластмасови пояси и буй. Данката се оказа роден плувец, няма никакъв страх от вода ('Дата! 'Дата! Не! Там!) и щом краката му се отделят от дъното, почва да ритка все едно плува. Иво все още се притеснява, но ако го държиш непрекъснато, няма проблеми. Морето е прекрасно - много прозрачно, няма водорасли като в Черно море, по-различни са (като остра трева) и не се носят по водата, а са вкоренени в дъното (абе точно като трева). Водата повечето дни беше гладка като стъкло (в басейна имаше повече вълни, отколкото в морето). Доста е плитко и е абсолютно безопасно - можеш да си пуснеш хлапето на брега да си играе спокойно във водата. Доста е каменисто и ако догодина ходим пак, ще си взема от специалните маратонки за плуване, защото ми се подбиха краката от камъните. Има и много рибки; ако се вгледате в снимките със златистите отражения, ще видите някои рибешки елементи. МЛаден си взе очила, шнорхел и плавници от тук и беше много впечатлен, каза че зад шамандурите е като аквариум - гъмжи от рибки, раци и морски същества. Тороидната раковинка, която съм снимала, е от морски таралеж. Събрахме си няколко такива, но с течение на времето избеляват и не са толкова красиви. Имахме само една облачна сутрин - снимките с Иво и Младен на дървото, Дани на макарата, камъчетата, палмата (плажът е пред хотела, в който искахме да бъдем, но нямаше места - той е на няколко километра от селището, в което бяхме). От Гърция останах със страхотни впечатления - отиваш на заведение, сервират ти веднага чаша вода с лед, докато си гледаш менюто. Безплатно. После с поръчката ти носят пак чаша с вода и накрая ти благодарят, все едно си любимия им клиент  ивръщат до стотинка. Повечето хора говорят английски и са много услужливи. Водят предимно нощен живот  защото е през деня е много горещо. Не си мислете за дискотеки - аз поне не забелязах да има, но повечето магазинчета за сувенири отварят вечер след 7. Пропуснах да кажа - бяхме на Халкидики - Ситония, в град Никити. Макар че е курортно селище, не видях никъде сграда по-висока от 2 етажа. Специално го подчертавам, защото явно можеш да правиш туризъм, и то доста добър при това, без да се налага да построиш 30-етажен 5 звезден хотел със заведения, от които музиката да се чува на километри. За пътищата няма да споменавам - нямат нищо общо с българските. Само последните 30км не сме карали по магистрала или път, съответстващ на магистрала. Не искам да правя сравнение с пътя от София до Кулата и от Кулата до Егейско море, защото ме е срам. Н аотиване тръгнахме в 4 сутринта, за да можем да пътуваме до Перник за 30-ина минути, а не за час и половина.   Спирахме 2 пъти - преди границата и малко след нея, пристигнахме към обяд. На връщане си тръгнахме в 11 и спряхме с Солун - тук е забавната част. Младен и майка му искаха да си вземат някакви специални рибни консерви - осолена аншоа. Търсихме в НИкити, но нямаше. И решихме да ходим в Солун да търсим някакъв пазар ("ние с вуйна ти предния път оттам си взехме, той е до пристанището"), ама първо - са ги завели до там местни хора с кола, второ - нали се сещате колко е голям Солун. Ако не се сещате - много е голям. Направо си е огромен. Аз имах известни резерви, но от друга страна - все пак пристанището трябва да е до морето, а морето лесно се намира, щото се вижда отдалече. Ще караме 2-3 часа по крайбрежния булевард и все ще го открием пустото пристанище. И така, стигаме до Солун, аз стоическ исе примирявам ,че ще се приберем в България към догодина. Влизаме в града директно по някакъв булевард, свиваме на едно място надясно уж да питам и се оказва, че не мжоем въобще да влезем в съответната улица, защото навсякъде има сергии. Да, познахте. Попаднахме на пазара. Не оня на пристанището, но все пак на един огромен пазар, на който има какво ли не и - за наш късмет - откриваме съответните консерви на около 50 метра от началото на пазара, още преди да се опечем на слънце и преди да се вксина и да почна да мрънкам на Младен. След това пак се натоварихме на колата, на границата си купихме маслини (нищо общо нямат с магазинските, ако и да са едни и същи на цвят) и после спряхме да почиваме в знаменития парк в Сандански - тук са снимките от там. В София успяхме да се приберем към 8 вечерта.