АВГУСТовската тайфа готви щура веселба

здравейте и от мен Неделчо
до всички който празнуват  този месец[/size][/color]


Очите Ви от щастие да греят,
в сърцето Ви любов да затрепти
и всички птички на света да пеят,
защото днес празнувате
Честит рожден ден!
Чудя се и се мая какво да Ви пожелая -
щастие или радост, а може би вечна младост.
Нека да е младост, защото в нея има и щастие и радост!
Не забравяйте да ни поканите на  по чашка,
когато празнувате рождения си ден след 100 години!

чета и следя всичко с интерес,
малко информация за мен днес
тежа вече 9 кг,а на ръст 75см
мама казва че съм вече аз голям
но аз съм още бебе аз си знам
http://didka32.snimka.bg/other/nedelcho-i-rumiana.297750.14402135
http://didka32.snimka.bg/other/nedelcho-i-rumiana.297750.14402251.big

Бланш, не се притеснявай, Емо и той не признава нищо по-едро, яде само пасирани пюрета и една частичка несмляна да има, веднага ме бойкотира. За сладкото, разбира се, това не важи. Ама гледам, че до нас на година и половина хлапе пак не иска едра храна. Постепенно ще свикнат!

ЧРД на всички, които днес ще лапат торта!   

Здравейте момичета 

Днес и аз имам повод да почерпя. Бебето Гого е вече голямо момче. Имаме и годишнина от сватбата.

 

Да са живи и здрави всички рожденници днес. Нека да радват своите семейства.



Ние сме добре, макар да не съм от редовно пишещите. Гого все още не ходи, но пълзи доста бързо. От сутринта посрещаме гости, а в събота ще правим кръщенето.
Скоро не съм поствала снимки, но обещам и това да сторя на цяла една страница

Приятен празник на всички. Доскоро

Благодаря Ви за специалното внимание, още повече се засрамих, че не съм редовна 

Обещавам дълъг отчет със снимков материал, след приключване на празничния ден 

Рожденника, беше последния човек в семейството, който изкара гадния летен вирус, и все още е на лечебна каша, която незнайно защо мнооого му хареса  Вече е ок, и ще си опита след час два от мамината торта, не стана както исках, но обещавам да задобрея

Честито и на Мариетка, Гого, Неделчо и всички рожденници днес

Честито на всички рожденици днес! Специални поздрави на Кико и Гого! Да растат здрави и послушни деца!


Нямам време да пиша сега, стягам багажи, довършвам несвършени неща... Мъчно ми е    Незнам кога пак ще се включа, надявам се скоро. Много ще ми липсвате всички!    От сърце желая крепко здраве на всички мъници, а на мамите много красиви моменти с тях! До скоро писане...

Честит рожден ден на патерици на Митьо Пухин! Голямо момче да порасне!

Честита първа годника и на Кико! Много усмивки и безгрижно детство!

Малчева и ти ще ни липсваш и то много

Бланш, изглеждаш страхотно! Да не съм чула някакви тюхкания по повод външния ти вид!  За гладко пасираното не се притеснявай, като пораснат повечето зъби, ще й стане интересно и ще почне да дъвче. Давай корички, солетки, морковче, ябълка , така ще свикне! Калоян пък е обратното, той гладкото не го иска 

Честит рожден дени на всички празнуващи днес!

Здравейте момичета,

Аз и преди не пишех често, едва ли и сега пак ще се включвам много. Не съм сигурна какво ме кара сега да седна да пиша! Може би жестоко нараненото ми сърце, разпиляната ми от болка душа или обърканите ми мисли. Не знам
Бог ме дари с прекрасно детенце, да ми е живо и здраво, но ми взе друго - останах сама. Когато Виктор беше на 4 месеца разбрах, че баща му има връзка с друга жена. Бях толкова вглъбена от собственото си щастие, че не забелязвах какво се случва около мен. Казах му, че знам и го помолих да престане - той отрече - не съм и очаквала друго, но се надявах всичко да приключи. Два месеца живях и мълчах и чаках. Той се прибираше вечер да къпем детето и после излизаше - имал работа. Прибираше по 2, 3 ,4 часа през нощта, аз мълчах и чаках, и чаках, и чаках..... Нощите бяха трудни и дълги, а дните ....... изпълнени с очакване, че нещо ще се промени. Така живях два месеца. Не издържах. Събрах му багажа една нощ и когато пак се прибра в 2 часа го помолих да си тръгне. Беше 17-ти януари. Тогава се почна жестока агония. Всички бяха шокирани - и приятелите ни, и родителите му. Исках той да се върне. Бях готова да простя! За всяка грешка - има и прошка! Знаех, че прави голяма грешка. Знаех, че разбива живота си, след себе си повлича и мен и оставя голяма празнина у детето си. Не искаше да ме чуе. Само ми казваше колко бил вклюбен. Въпросната друга има семейство, дете, но не живее с тях. Тя работи тук, а мъжа и детето й са в провинцията, което й дава свобода да прави каквото си иска. Свобода, която аз нямах! Свобода, която бях отредила на малкото същество до мен. НЕ съжалявам за това - имам прекрасно и лъчезарно дете, което въпреки сълзите в очите ми не  спира да се усмихва.
От шока покрай раздялата кърмата ми спря. Предполагам е нормално. За един месец отслабнах 15 кг. /е има и нещо положително в цялата ситуация - върах си фигурата, че и надолу /, пропуших, косите ми се прошариха с бяло, загубих достойнството си, видях колко съм унижена!
Така минаха 2 месеца - седях безумно и гледах в една точка. Стараех се да задоволявам чисто физиологичните нужди на детето - да е нахранен, да е сух и до там. А той се усмихваше и усмихваше под непрекъснато течащите ми сълзи. Започна да сяда, започна да пълзи, поникнаха зъбки, проходи, започна да прави и бели, а аз почти не разбрах кога. Минаваха дните, седмиците, месеците. Вече 8 месеца съм сама.
2- 3 месеца след като се разделихме с баща му пак започнахме да се виждаме. Той започна да лъже нея за да е с мен. И аз пак се надявах. От тук, от там чувах, че нещата между тях много не вървят. И тя все пак продължава да си има семейство!!!!
Не знам какво да правя! Не знам дали е по-голям страха от това да не остана сама или от това детето ми да има НЯКАКЪВ баща. Ами ако това пак се повтори? Сигурно ще полудея! Вече избягвам да се виждам и с приятели, защото неизменно темите на разговор се въртят винаги около това, което той е направил. Успявам да изливам душата си само в мислите си и не спирам да се питам защо, защо, защо? Къде сбърках, прекалено много свобода ли дадох, какво направих? Знам, че трябва да спра да гледам назад и да продълха с високо вдигната глава, но е ужасно много, много трудно. Вече ме е страх да взимам решения /ами ако не го бях изгонила и бях мълчала, дали нещата щяха да се оправят?/. Битката между разума /ако все още ми е останал такъв/ и сърцето  е жестока. Много ме  е страх да продължа напред, защото не знам какво има там. Как се преодолява една такава раздяла, колко време е нужно, колко сили трябва да имам още? Не знам този човек заслужава ли да бъде баща? Трябва ли да има право на шанс?

Страх ме е да продължа напред, защото не знам коя е вярната пътека. Знам, че по света има много по големи трагедии и нещастия и трябва да мога да се справя, но сега не знам как! А, имахме всичко, с което човек да живее спокойно, не ни липсваше нищо. Сега съм сама и трябва да се боря с всичко сама. Не знам как! Объркана съм! Страх ме е да съда сама. Страх ме е да бъда и с него. Страх ме е, че не мога да се справя.

Винаги съм била, жесток оптимист, а от тогава насам за мен чашата е наполовина празна. Не виждам светлината. Не виждам слънцето.

Съжалявам, че така се появявам почти от нищото и изливам мъката си. Дори не съм ви чела последните 8 месеца. Вие сигурно сега пишете и се радвате на това как децата ви прохождат, опознават и се радват на света около себе си. Знам, че темата тук не е за това как се чувстваме ние, а за да споделяме радостите и тревогите за нашите деца. Пиша тук, защото преди да се разделим с него, макар, че не пишех много, не пропусках нито ред от това, което вие сте написали и малко или много усещам някаква близост за да мога да споделя тази своя болка.
Съжалявам много ако съм натоварила някого с историята си, но наистина имах нужда "да изпусна парата".
Благодаря ви и съжалявам!
 

Ралфи, мила незнам какво да кажа, просто думи нямам. Останах така от поста ти. Радвам се , че ни чувстваш толкова близики и споделяш с нас това което те измъчва. Да, наистина темата е да споделяме за бебоците ни, но и нашите емоционални състояния са неизменна част от ежедневието с малките човечета.

Не знам какво да ти кажа и как да те успокоя, тъй като в момент страховете са ти много, но най-важното е да се опиташ да разбереш дали компромисът , който си готова да направиш си заслужава. Претегли плюсовете и минусите и имай предвид, че поради факта че вече си изпадала в тази ситуация, оттук нататък всичко ще е по-трудно. Съмненията и вътрешните ти усещания за това което е направил той в миналто, дали няма да се завърнат с още по-пълна сила при първото му закъснение или излизане с "приятели" по мъжки или "по работа".

Животът с друг човек не е лесно нещо, особено когато вече има и прекрасно малко същество сред вас, но аз лично смятам, че детето има нужда от спокойна и уверена майка и Не какъвто и да е баща!

Силни прегръдки и пусни някоя снимчица на малкото ти съкровище да му се порадваме и ние. 

Ralfi,много съжалявам за това което ти се е случило
Незнам какво да ти кажа, освен че трябва да намериш сили да продължиш заради малкото човече, което те гледа в очите и очаква усмивката на мама.
Точно как да постъпиш, дали да простиш или не, сама ще прецениш най-добре.
Но най-важно е според мен, да живееш в спокойствие и да осигуриш такова и на детето.Да знаеш,че си направила всичко по силите си, за да се чувствате добре.
И не трябва да се обвиняваш, ти не си виновна за нищо.
Силна прегръдка от мен и винаги можеш да пишеш тук, винаги ще получиш подкрепа, ако трябва и някаква помощ

Ralfi, мила много съжалявам за това, което преживяваш.

И аз незнам какво точно да те посъветвам..но най-важното е ти и детето ти да сте щастливи и спокойно, да можеш да вдигнеш гордо глава и да не позволяваш никаи, ама никои да те унижава!
Ани е права за това, което най-вероятно т еочаква ако простиш. И аз бих те посъветвала първо да претеглиш плюсовете и миносите в създалата се ситуация. Много е трудно да се вземе каквото и да е подобно решение, но най-важното е да разбереш дали наистина си заслужава да простиш на мъжа си и дали той искренно съжалява за това, което е направил. Пречени дали ще можете да създатете нормална и спокойна среда на Виктор ако се съберете отново, защото е много важното обстановката, в която ще живеете от тук нататък независимо дали с баща му или без него. Помисли си дали си заслужава и дали няма само да се карате заради най-малкото закъснение.

Прегръщам те силно и ти пожелавам от сърце да вземеш най-правилното решение за себе си и за сина си


Честит 1ви Рожден Ден на Мариетка, Кико, Камелия, Неделчо, и Гого!
Много здраве, щастливо детство, сбъднати мечти и милиони усмивки им желая!

Ралфи, стегни се, момиче! Никой, никой не заслужава толкова много, че да ти отнеме радостта от първите стъпки на детето. Когато ти е най-трудно, погледни си златото и намери смисъл да продължиш напред, въпреки, че те е страх, колкото и да е трудно. Всичко, от което се нуждае твоето дете си ТИ и ще се нуждае много години занапред. Пази си здравето и нервната система. Знам, че отстрани е лесно да се каже, но точно това трябва да направиш. Съжалявам, че се е случило, но станалото е факт. Няма как да го промениш, можеш само да станеш по-силна.
Когато ти е най-трудно, винаги можеш да споделиш с нас.  Друго може и да не успеем да направим, но поне се надявам да успеем да ти вдъхнем кураж!   

Нямах намерение да пиша, но след поста на Ралфи нямаше как да остана равнодушна.
Ралфи, миличка, и аз като другите момичета останах без думи. Съжалявам, че през цялото това време на мъка и сълзи не си влязла да споделиш с нас. За съжаление нямаше да можем да разрешим проблема, но поне щяхме да сме до теб и ти нямаше да се чувстваш толкова самотна.
И аз не знам какво да ти кажа и да те посъветвам. Помисли си добре дали си заслужава да правиш компромис, дали ще можеш да имаш доверие в този човек отново, дали ще си щастлива или ще живееш в постоянен страх, че всичко ще се повтори. Ще можеш ли да простиш на човека превърнал най-щастливите ти мигове в кошмар? Дали не искаш да си го върнеш само от страх да не останеш сама (а това със сигурност няма да стане!).
Искам само да те помоля да спреш да се обвиняваш и да търсиш причината за случилото си в себе си. Време е да се съвземеш и да продължиш живота си със или без въпросния господин. Дължиш го на детето си, на близките си и най-вече на себе си.
Моля се Господ да е с теб и да ти помогне да поемеш по "вярната пътека".
Много  от мен и вярвай, че слънцето скоро ще изгрее и на твоята врата      !

Ralfi 

Ралфи, ето този израз вземи си го напиши на едно листче и го поглеждай винаги, когато ти докривее. Прекалено много време от живота си и от този на детето си си отделила, за да страдаш по този човек.  Прекалено много власт си му дала - власт, която очевидно той не е съумял да използва, както трябва, затова е по добре ти сама да РЪКОВОДИШ живота си. Ти си до детето си, а пропускаш ценни мигове! Баща му ги е загубил безвъвратно и те за него няма да се повторят, но не се увличай и ти от това. Детето ти ще те води по пътя, който ще живееш и ще те кара да се чувстваш жива, щастлива и пълноценна. Не страдай по това, което си загубила, а се огледай в очите на детето си и виж колко ще спечелиш. Ти не си сама! Имаш прекрасен Дар, за който трябва да се притесняваш. Семейство, на което можеш да разчиташ! Ще имаш човек, който ще те оцени, но за да го получиш трябва да се съвземеш...Във фейсбуук имаше едно късметче, че щастието спохожда човек, когато той е готов за него. Така, че вдигни глава и продължи напред, за да има какво да получаваш. Не си ограничавай срещите с приятели. Отсечи темата веднъж за винаги и ако са наистина приятели няма да продължават да говорят за това.

А за компромисите какво да ти кажа - гадна работа. Нож с две остриета. Аз не бих изтърпяла толкова време, това което ти си направила. Вярно, че за всяка грешка има прошка, но до един момент!  Въобще не се обвинявай и не се питай какво би било, ако...За мен лично не би бил пълноценен живота ми, нито този на детето ми, ако аз направя един огромен компромис, за да съжителствам, буквално, с баща му. Семейството е нещо повече от общо фамилно име, общо легло и чехли прибрани на едно място!

И сега, за да всея и аз малко смут в темата  ще кажа, че за съжаление ти ги говоря и аз тези неща от собствен опит...за съжаление. Преди 3 месеца и аз се разделх с бащата на Жаки (за тези, с които се видяхме май месец точно на следващият ден). Но пък аз съм друг тип човек, по философски настроен, понякога дори дебилно спокоен и нямах нужда да пиша за това. Поплаках си една седмица за лична утеха и реших, че няма какво повече да си вгорчавам дните, заради някой, който е мислил повече за себе си, от колкото за мен и детето ни.
И сега наистина съм ведрият и жизнерадостен човек, който винаги съм била и се чувствам много по добре, отколкото преди да се разделим. Защото преди това за някакъв кратък пердиод от време се бях превърнала точно в тип жена, който винаги съм ненавиждала - домакиня, на която всичко и е на главата и се чуди какво да прави.
Ние, не се разделихме конкретно заради жена, въпреки че и такава се появи преди месец, а заради това, че не може, като има дете живота на единия да се промени коренно, а на другия никак. Може на някои това да им се стори несериозна причина, но все пак мисля, че когато двама души създават семейство, то всичко и трудно и лесно трябва да се поема и от двамата.

С бащата на Жаки за толкова години сме видяли какво ли не във връзката си. Но пък винаги сме съумявали след емоциите да седнем и да разговаряме, като приятели, за да решим кое как е най-добре. И сега успяхме да го направим, като си поставихме едно основно правило - и за двамата най-ценното е детето ни. На него не трябва да се отрази раздялата ни. Баща й помага, за всяко нещо свързано с нея, идва няколко пъти в седмицата и пълноценно се занимава с нея. Неща, които в ежедневието понякога се приемаха просто като...ежедневие...Всеки е любовта на живота за другия, но продължаваме напред, като добри приятели и родители, пък дори и с нови хора до себе си, стига това да не пречи на основното ни правило

За съжаление и такива неща се случват, но живота продължава и винаги има някой, заради когото да го живеем пълноценно. Така, че Ралфи стегни се и бъди не само майка, но и жена, защото такава майка ще иска да има сина ти.
А пък помежду нас си остава, че мъжете са понякога като...как се казва на глупава мъжка овца? Губят моменти, които никога няма да върнат и винаги накрая съжаляват.

Хайде отивам да си лягам, че кое време стана, а пък бащата на Жаки до сега ми се жалва от новата изгора, но както го бях предупредила много хубаво не е на хубаво 

Добро утро!

Ралфи  силни

Преминах през твоя ад преди няколко години и знам как се чувстваш. Не търси вина , такава имате и двамата, защото танца се играе от двама, сбърка ли единия, бърка и другия и не е важно кой е бил пръв. Вдигни високо глава и тази енергия я претвори в нещо градивно. Колкото и да е тривиално направи си нова прическа, отиди на шопинг, на фитнес - винаги помага. Не гледай назад , там са спомените, гледай напред към бъдещето. И помисли дали ако пак се съберете ще можеш да му имаш доверието , необходимо за една стабилна връзка???? А колкото до детето - идея нямаш колко силни и разумни са децата, повече и от нас на моменти. Детето ще се чувства добре, ако се чувства добре и майка му. Ще расте здраво, силно и щастливо ако е такава и майка му. Ако имаш нужда поговори и с психолог , няма нищо лошо или срамно в това. И последно искам да ти цитирам една мисъл на Г.Г. Маркес :
" Никой не заслужава да лееш сълзи за него, а този който заслужава това, никога няма да те разплаче. "

Прегръдки и за теб и за малчо и ако имаш нужда да поговориш с някого, звънни