Добър ден от лудницата

това е истината. Фусси, знам, че не е леко в центъра, но не мисли, че по периферията е различно. не е.
Селтакис обича да хвърля бомбички, но идеята му е абсолютно резонна.

Навсякъде е така.

Защо махна това за третото поколение, беше безкрайно смешно.

Селтакис не обича да хвърля бомбички, просто е претворил думите в дела (макар и в по-ограничен мащаб)  

за практическото решение - хич няма да се разправям с работниците. просто ще говоря кротко и спокойно със собственика на ремонтиращия се имот, да си оправят простотиите. досега не ми се е случило да не мога да се разбера с някого.

Поантата ми беше друга - как е възможно на хората да им хрумват подобни неща.., разбирате ли... как ти минава през главата, на трезво  , да си изхвърлиш боклука през прозореца, да срутиш ограда, да хвърляш храна от прозорците, да меташ керемиди и тухли от покрива и да смяташ, че това е в реда на нещата. И защо всичко, ама до най-дребните неща трябва да стават с разправии, скандали, жалби и пр

знам, че съм смешна... аз самата имам далеч по-съществени грижи, но такива неща АДСКИ МЕ ИЗМОРЯВАТ. Ама съвсем честно.

Не, идеята на Селтакис си е ок, ама за мен не работи по ред причини... част от които нерационални

защото беше глупост и се засрамих от себе си

За съжаление мнозинството са еднакви мърлячи. Без значение дали съм на Витошка или в Младост 3.
Сега живея в къща и дали ще ми е чисто зависи изцяло от мен.
Така съм свикнала с тишината, че някой като се изсмее на улицата тичам да видя кво толкоз е станало..

Всички сме луди. Да си напълно нормален също е клинично отклонение, така че споко.
Аз в началото не можех да спя нощем. Дразнеше ме ужасяващата тишина.
Преди време няколко помияра се сбиха за една разгонена кучка. Това, казвам ви, беше събитието на годината.
Научих се да говоря тихо, да не крещя по телефона, и най-вече- да не подскачам при всеки вик навън.
Имам приятелка, която живее на ул.Гогол в центъра. Е много й е спокойно нощем. През деня само коли минават, но не форсират, защото е малка уличката.

За оградата - защото са мургави (може би), защото процедурите са тромави, защото е 100% сигурно, че няма да се съгласиш. Вероятно е уговорено зад ъгъла и е направено за 23.5 секунди - как иначе няма да видиш когато са се тюхкали, оглеждали, обмисляли. Да не говорим, че още докато са уговаряли цената за ремонта (преди седмици), са си направили сметка - от какво разтояние ще се носи матрИала (зидание, мазание, т.н.).

За храната - защото 20 години, всеки ден са се уморили да слизат до долу и да хранят кучето/котето, а и рано сутрин няма жива душа. Сега са вече 20 кучета/котки - през терасата е по-лесно. А и един ден САМО се е случило да станеш рано, а те да закъснеят с храненето - и ти го правиш на проблем?!? И 20 години нищо не си казала?!?

За всичко друго - подобно на дадените примери.

оградата ми беше срутена от чисти българи, единият по-ариец от повечото ми познати.

Ами добър да е, като сте рекли Към изброените от авторката преживелици мога да добавя две кукувици, които към около 9 часа вечерта се облекчиха на самата улица, точно пред кооперацията ни. За мърсотията, пресните уханни купчинки по тротоарите рано сутрин и хилядите " забързани " олигофрени неспазващи елементарните правила на движение да не говорим.

Изхождането по улиците от хора и животни ми е абсолютно непонятно (за вторите, ако са стопанисвани също). Не го разбирам. Вярно, че няма много обществени тоалетни, но по дяволите, може да ползваш в някое заведение, ако си на зор. Не са ми отказвали, понякога без 50-те стотинки даже. А за животинските акита и тениите да не говорим - център, ментър, навсякъде се носи прахът с ценните спори.

адски изнервящо и  изморително е да се разправяш за подобни неща


Как е възможно да им хрумват подобни неща да правят?
 еми не се мисли ,просто повечето хора не си дават сметка кви простотии сътворяват

Брех, сите сте трето поколение, все на пъпа живеете - ега ти пъпа - голяма херния е хванал вече, все другите ви пречат. Па я продадох кравите на село и си зех апартаментче на пъпа на София. Голямо улеснение е това с боклука - метам си го от балкона.
На село така не може - нали ще ме видят Пенка и Гошка.

Смях се с глас.
При родителите ми имаме подобна дилема.
С тази разлика, че вратата още не е сменена, по подобни причини.
Оставила съм ги да творят на воля върху десена на вратата, до завръщането ми.

Лудницата е бледо копие на външната действителност из цялата страна.
Онзи ден сме в парка с детето и някаква бабка на близката пейка навирила цигарата и пуфка дима в децата...След 5 минутки стана и хвърли насред площадката където тичат децата, трохи- да храни гълъбите...дотук добре, ама като долетяха птиците синът ми се завтече към тях естествено и оная взе, че го хвана през кръста да не тъпчел трохите, че било грехота   След като го пусна, беше възмутена от майка ми, че не спряла детето да търчи по гълъбите " Възрастни хора са, може ли пък толкова да се не сещат" Обърнах се и й казах "Ти като си толкова досетлива защо не си отидеш у вас да хвърляш трошички, а не в парка, както и да си дишаш сама дима от цигарите."
Друга съвършено непозната бабишкера преди повече от половин година се беше завтекла да дава залъгалката на сина ми, защото видиш ли му била паднала от устата, а той даже не плачеше   Намерението е едно, възпитанието съвсем друго нещо  
Един новодошъл съсед реши да циментира камък на пътеката от плочки покрай блока, за да не минавали колите през тревните площи. Аз му казах ,че решението му е не само глупаво и незаконно, но и опасно... При което той ми отговори:
- Защото сигурно ще ви пречи да минавате с вашата кола  
Ние въобще не паркираме от тази страна на блока, но то на военен,макар и пенсионер, можеш ли да му вкараш мозък. Направо бях бясна:
- Това като го поставите тука, няма махане! От тук не минават само коли, минават деца, майки, хора с колелета...Като нищо ще се спъне някой заради вашите опити да превъзпитате обществото, особено вечер, когато този топуз няма как да се види...
 Тук поне историята имаше добър край. На другия ден въпросният камък го нямаше и когато отново се засякохме въпросният взе, че ми се извини ( и военните били хора) и каза, че като поразмислил наистина съм била права...

Вратата има 2 страни- що не вземат да си я поделят  , единият ще сложи слънце от вън, другият ще си лепне желания цвят от вътре 

идиотщината е повсеместна и няма значение в град ли си, на центрото или в малко градче, сиреч селце.

С камерата я засичаме една особа (жена на възраст над 50г.) как бавно и нехайно минавайки м/у спрелите автомобили лееееееееко си изпуска кесийката с боклука  Мислехме да залепим снимката на входа на блока... Е, и? Няма да накривим шапката на никого.
Което е и жалкото.
Та пъп, не пъп, все тая... Културата и манталитета са важни.