
Или пак съм в грешка? 
Или пак съм в грешка?
Или пак съм в грешка?
Въпросът не е какво искаме да чуем, а можем ли да понесем истината? Без да наричаме децата си "неблагодарни", "егоисти" и т.н. Естествено, че никой не иска да чуе това от детето си. Но всеки би трябвало да може да обича детето си без условието "сексуална ориентация". Всеки родител би трябвало да може да изслуша и дори и да не приема и да не разбира, да не отхвърля и отрича, да не заравя глава в пясъка при наличието вече на такава ситуация. Какво му е хубавото и уважителното на това да се досещаш, но да не можеш да комуникираш с детето си? Какво му е хубавото и уважителното на това да мълчиш от страх да не загубиш нечия любов (още по-малко пък родителската)?

А терорист
Препоръчани теми