Наднормено тегло и бременност?!?

  • 78 223
  • 738
  •   1
Отговори
# 255
  • софия
  • Мнения: 1 211
Ох, момичета, направо се потресох като прочетох какво отношение имат гинеколозите smile3515


 Аз след много перипети от април до сега в крайна сметка категорично се отказах да правя следващо ин витро в БГ. Преди седмица ходих до Истанбул до една клиника, която ми препоръчаха-ами няма да ви казвам за какво става въпрос-хората са на светлинни години от нас. Като им разказвах за опита тук само си мълчаха и се чудеха какво да ми кажат. А за отношение да не говорим- нито веднъж не си позволиха да употребят думата "дебела", аз накрая им казах сама, че до опита в края на ноември освен лекарствата, ще се опитам и да посваля някое килце и отговора беше"Чудесно решение, колкото и да свалите ще ви се отрази добре, но не се тревожете, ние изцяло ще се съобразим с вас и ще намерим решение на проблема".Такова спокойствие ми вдъхнаха, че съм сигурна, че там ще успея и ще забременея-друг е въпроса, че просто си нямам на идея при кого ще отида да ме следи и изражда после-не ми стигат всичките тревоги покрай ин витрото, ами и да трябва да ги търпя да ми се карат Naughty-ама като дойде време ще водя мъжа ми с мен навсякъде, та да не ми крещи никой

# 256
  • Мнения: 1 111
Steletu, наистина неприятно преживяване...и то още от вратата да те почне Sick
Иди при друг според мен, не се тормози пак при тази, защото пак ще се почувстваш така гадно....
В този стил на размисли, тогава да си похваля моята докторка - при нас ситуацията е обратната - аз "рева и мрънкам" от кг си и се жаля, че ще напълнея още, а тя....ме успокоява и ми казва "Ама ти си бременна, не си дебела...." / въпреки, че съм във 2-3 месец, когат окорема още не  е започнал да личи..../  Жалко че съм далеч, иначе бих ви препоръчала преглед при нея...но пък там, където ходя, няма такива модерни техники, като вашите - няма фетална, няма метална....има един допотопен ехограф, дето и снимка трудно ти изкарва, но жената винаги вижда всичко на него, за разлика от мен, че  и пола от раз цели какъв е....
Чудно ми е нещо друго - ми гледала съм научно популярни американски филми за раждания, и там и има доста едри мамчета, особено негърките  Heart Eyes....ама не съм чула един лекар нещо да каже...

# 257
  • Мнения: 11 607
"Ама ти си бременна, не си дебела...."

Ох.....аз и да съм трудна, и да не съм трудна  съм все и дебела, и бременна........Аз перманентно съм в 9-я месец, аха да родя.......

Ама вече не ми пука.......Напротив - майтап си правя с килограмите....

Бях бременна с №3, някъде 4-5 месец. И паднах по стълбите у нас......Ами да ви кажа - добре,че задните ми меки части са стабилни.......Омекотиха удара по-добре и от възглавница....Нищо не ми стана, по никакъв начин не се отрази това на бременността ми........

Знаете ли.....в момента, в който се приемем такива каквито сме - и хората ще ни приемат нормално. Не си крия килограмите(само дето не ги казвам на всеослушание), не обличам тъмни дрехи, не си гълтам корема, спокойно си говоря за тях и въобще не ми пука какво ще кажат околните за мен. Да ви кажа...откакто започнах да се обичам такава каквато съм установих,че и другите започнаха да ме обичат и да ме уважават много повече - не заради килограмите, а заради това, което се крие зад тях........

То ако става въпрос съм на мнение,че слабите хора имат повече комплекси от пълните......Така че Whistling Whistling Whistling Whistling

А и проблема ни е в главите по-скоро, отколкото в телата.......Не допускайте да ви подиграват, да ви обиждат - не само заради килограмите. Отговаряйте с достойнство и уважение на нападките. За да не се случи отново. Никой няма право да бъде унижаван - било слаб или пълен, било заради килограмите или за каквото и да е там........

Аз не съм нито пълна, нито дебела....Аз съм пухкава дама, която се забелязва от далеко! bowuu


Mpulle с огромен кеф ти казвам добре дошла, щот си от моята партия. Само да не ме чуе мама Цоц, че ще ме  box  Joy

Големи сте сладурани, много ме кефите и май ще пиша по често, въпреки че нито бебеправим, нито в моите (защото милото е навит за още едно още от сега  Mr. Green) планове влиза още едно дете в близките 3 години Simple Smile

Нана, наистина ще идем с теб на очен......Mpulle поне обещава, че поне след 3 години може и да помисли.......Ха такъв късмет и при теб да има......От мен да мине - може и след 4 години......Но надежда за теб не губя........

# 258
  • София
  • Мнения: 12 606
Маме, ще съм благодарна, че нещо очилцата ми не са ми добре напоследък. Чудя се мамка му докога бе, вече са 7,5 диоптъра късогледство. Като къртица съм станала  Sad

Относно килограмите - за пореден път ще се съглася с Мама Цоцоланка. Изгубих много много години в омраза...към себе си. До един момент, когато един мъж ми показа, че не съм била права и ми помогна да се науча да се обичам.
Е, сега се обичам. И то много. И то се вижда. И ме обичат и ме харесват и ич не ми дреми колко кила съм. Не ми е проблем да ги кажа, не ми е проблем да ям или да не ям. Въпросът е да се чувствам щастлива такава каквато съм. А всъщност съм щастлива-  когато синът ми ми казва - Мамо, обичам те! Знам, че за него съм най-хубавата майка. Когато мъжът ми ми казва - Мух, обичам те! Знам, че за него съм най-хубавата съпруга. Това ми стига.

# 259
  • Мнения: 47 352
Лошото при мен е, че не е от ядене, нито пия газирано, нито залитам по сладко, десерти у нас се не правят, пържени и панирано - 1-2 пъти в годината, тестеното ми е слабост, но рядко ям. Просто за да съм слаба, трябва нон стоп да съм на диета, иначе всичко ми се лепи. Глад не ме плаши, но пък ми става лошо, не е една беля. Обаче, ако ям колкото една жена 60 кила например, кантарът ще литне  Laughing
Абе на мен килата не са ми проблем, в смисъл психически не ми пречат, харесвам си се  Laughing обаче като посваля ми е много по-леко да му се не види, на едно 67-68 кг. ми е много добре физически, ама ...  Tired

# 260
  • Мнения: 5 710
Килограмите са ми голям (най-големия) проблем и се харесвам повече с по-малко, факт.
За съжаление след дълги години философски разсъждения 'защо на мен" изводът ми е, че аз съм такава, пълнотата ми е натурален факт, както и височината ми. Редувам периоди на борба  с периоди на демотивация и така 25 години. Не е лесно да се бориш със себе си, това е най-трудно. Истинският джихат.
Не харесвам хора, които от 130 кг са станали 60. Възхищавам им се на волята, но усещам в повечето им погледи (от снимките),  че успявайки не са направили всъщност кой знае колко за себе си. Там са си комплексите, не са мръднали. Да, дрехите стават и усмивката е друга, но ми се струва, че много малко хора всъщност докато отслабват претърпяват и личностна трансформация, различна от изкрейзването.. всъщност.
И така. Ще се боря аз. Дебела не ща да съм.

# 261
  • Мнения: 11 607
Лошото при мен е, че не е от ядене, нито пия газирано, нито залитам по сладко, десерти у нас се не правят, пържени и панирано - 1-2 пъти в годината, тестеното ми е слабост, но рядко ям. Просто за да съм слаба, трябва нон стоп да съм на диета, иначе всичко ми се лепи. Глад не ме плаши, но пък ми става лошо, не е една беля. Обаче, ако ям колкото една жена 60 кила например, кантарът ще литне  Laughing
Абе на мен килата не са ми проблем, в смисъл психически не ми пречат, харесвам си се  Laughing обаче като посваля ми е много по-леко да му се не види, на едно 67-68 кг. ми е много добре физически, ама ...  Tired

В тази връзка си говорихме с ендокриноложката, която посещавам - как има хора, които ядат като за световно и са вейки и други - които спазват някакъв режим или просто малко ядат - но.....са пълни. Тя каза,че не винаги в медицината 2+2 прави 4...Има фактори, които не могат да се обеснят.......

Като ти прочетох последното изречение и се сетих за моя позната........Тя ми говореше по същия начин......Докато след толкова години труд да държи едни килограми, диети и какво ли не още - страшна воля иначе има - в момента е на ръба на диабета. Качи без видима причина за отрицателно време над 10 кг. и май най-накрая осъзна,че все пак и слабостта не е равна на здраве.......

Пусто чудо рецепта няма...За съжаление кой ще се бори, кой - не......Дано каквото и да правим да си причиняваме сами по-малко пакости на организма...


# 262
  • София
  • Мнения: 12 606
Мдаааа, това лято щях да умра от кръвно. Естествено високо. И естествено направих всички възможни изследвания - кардиолог, ендокринолог, хормони, ехографии на жлези, всичко.
И....едно голямоооооооо нищооооо. Нищо ми няма, ама нищичко. Съвсем. Здрава съм като бик. И почти толкова умна. Когато попитах ендокриноложката - как аджеба става така, че всичко ми е наред, не ям много и съм дебела и тя каза същото. Понякога в медицината 2+2 не прави 4

# 263
  • Мнения: 5 710
Според мен човек ( особено тука сме се събрали жени все пак над 20г) е хубаво да се успокои по тази тема, отслабването ( точно както и забременяването).
Моите уважения към 90 дневните диети, д-р Емилова, японски диети, Дюкански режим и т.н, но тия неща аз съм ги минала вече ... Аз сигурно съм първата клиентка на хапове за отслабване в БГ ако някой помни първите - Флорелла се казваха...аз съм се тровила с мазиндол, с Хербалайф, с какво ли не ...
И до какво са ме довели? Хубав резултат, сравнително бърз, после лека полека натрупване и докато се обърнеш си от -Х кг. си +2Х.
И да, по дяволите аз ям по-малко от почти всички хора, които позанвам, и всички го казват ..
Аз на 35 реших, че няма да се побърквам вече - тази година съм отслабнала 16 кг.
Можех да отслабна 40, ама не искам. За мен ще е ок тия 16 кг да ги стабилизирам, догодина още толкоз.. и така. Без истерии повече.

ПС: На мен също всички хормони са ми ОК. Всички , вкл и тестостерона а ако си оставя мустаците, ще заприличам на Хаджи Димитър. Нямам и омазнен/или омаслен не се сещам черен дроб... понякога имам високо кръвно.. . Имам разширени вени..

# 264
  • Мнения: 47 352
...
Аз на 35 реших, че няма да се побърквам вече - тази година съм отслабнала 16 кг. ...

Как? Simple Smile

Аз имам проблем единствено с кръвното, но в обратната посока - ниско е, затова и обратно на всички - качвам лятото, а зимата свалям  Laughing рядко огладнявам и в жените ям буквално насила, но ако не ям, пада толкова ниско, че се търкалям по тротоарите  Tired

 

# 265
  • Universe
  • Мнения: 1 559
ехо,здр-те
нямам време да ви чета,защото правим 3 ремонта едновременно и едвам се докопвам до компа
днес бях на ЖК станала съм 74кг,но най-кофтито е,че бебето не му достига кръв и храна и доки ме предупреди да се храня по-обилно защото изостава с 10дни,пу..кофти ми стана.На цялото това плюскане..УЖАС
Миналата седмица хемоглобина ми беше 120;кръвното ми се е вдигнало от 85/60 на 100/60
и пак недостиг на храна...чудя се какво да правя
оххх,сега погледнах,че моята мама се е ровила в компа ми(тя е лишена от интернет на настолният компютър и явно ползва моят  Mr. Green)
иначе се подписвам:mannuella

# 266
  • София
  • Мнения: 12 606
ехо,здр-те
нямам време да ви чета,защото правим 3 ремонта едновременно и едвам се докопвам до компа
днес бях на ЖК станала съм 74кг,но най-кофтито е,че бебето не му достига кръв и храна и доки ме предупреди да се храня по-обилно защото изостава с 10дни,пу..кофти ми стана.На цялото това плюскане..УЖАС
Миналата седмица хемоглобина ми беше 120;кръвното ми се е вдигнало от 85/60 на 100/60
и пак недостиг на храна...чудя се какво да правя
оххх,сега погледнах,че моята мама се е ровила в компа ми(тя е лишена от интернет на настолният компютър и явно ползва моят  Mr. Green)
иначе се подписвам:mannuella

Ударно започни да ядеш дроб - независимо свински или пилешки, коприва, ако намериш, цвекло, магданоз повече. Въобще храни, които съдържат повечко желязо. Месо - задължително  и пресни зеленчуци. Щом кръвотокът към бебето не е наред - направи и Доплер.

# 267
  • София
  • Мнения: 1 120
Преди две години една гинеколожка ми каза, че докато не отслабна, няма да мога да забременея.
В началото не й повярвах, дори си казах: "Тая пък какво ме плаши. Колко по-дебели от мен арабки, американки и германки раждат."
А и до тогава винаги се бях пазила.

Миналата година решихме да си правим бебе с бившия ми приятел. Обаче бебето не ставаше.
Заради дрънканиците на  онази гинеколожка си въобразих, че проблемът е в мен.
Както се казва, гузен негонен бяга.
Вероятно заради чувството ми за вина, промених отношението си към приятеля ми.
Въпреки че беше много търпелив накрая не му издържаха нервите и се разделихме.

Половин година по-късно забременях почти от раз. Без да съм го планирала.
Лошото е, че съм бременна от мъж, с който освен секс, нищо друго не ни свързваше, а сега вече и секс няма. Mr. Green

Последна редакция: пт, 16 окт 2009, 19:27 от miss piggy

# 268
  • София
  • Мнения: 19 806
Заради дрънканиците на  онази гинеколожка си въобразих, че проблемът е в мен.
Както се казва, гузен негонен бяга.
Вероятно заради чувството ми за вина, промених отношението си към приятеля ми.
Въпреки че беше много търпелив, накрая не му издържаха нервите и се разделихме.

Това е най-големия ми страх  Confused

# 269
  • София
  • Мнения: 12 606
Бърди, моля те не се поддавай на тъпи манипулации  Hug

Мис Пиги, важното е, че мечтата ти се е сбъднала. Мъже бол  Wink

Общи условия

Активация на акаунт