Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 10

Деси,

Това, което се случва с детето, според мене е, че то има изградени вече първите и основни нива на увереност, и пред него е времето и пътя да догонва връстниците си и стига нормата, което пък е въпрос само на време.
Случва се с детето ти, точно каквото трябва да се случи с дете, на което се отделя специално внимание, грижи- вкъщи от тебе и останалите близки, и от терапевтите. Детето е усетило всичките тези грижи и обич, и заедно сте му дали първите и най- важните нива на увереност, на които да стъпи, вървейки към нормата- дали сте му базисната увереност- детето с цената на много труд и твое време, твое внимание и грижи и тези на терапевтите, е получило, според мене, доверие в живота. То е усетило, че е ценно, ценено и е фактор. Това е нивото на рибата, през което минават бебетата, а нашите с цената на много грижи и терапии, с наваксано внимание, придобиват по- късно, но все пак придобиват, за да стъпят на него и получат следващата увереност, основана на опита- нивото на земноводното. Като житейска компетентност се изразява в изживяване и откриване. Детето ти я е получило вече. Вече на основата на опита знае, че като пипне печката, ще се изгори например, и не го прави- нещо, което децата, които не са пропускали степени на увереност в развитието си, са имали около 2-та до 3- тата си годинка. Вероятно детето е придобило вече и физическа увереност- преминало е и през нивото на влечугото, има силата си, знае, че може и има някои умения, които му дават това ниво на увереност. Може би почти е овладяло и нивото на увереност на бозайника- емоционалната увереност, и можеш ти или то само да си контролира и разпознава емоциите- собствените си и на другите, да упражнява в някаква степен контрол върху себе си- казваш, излиза понякога, когато прецени, че трябва да излезе извън стаята с децата и щом се успокои, се връща. Ако не беше овлядяло в голямата си степен нивото на бозайника, не би могло да има този контрол и вместо да излезе навън, за да се зареди и върне при децата, би се разкрещяло или нещо подобно да направи, и тогава нямаше да ви каже терапевтката, че още малко ще я посещавате. Според мене сте стигнали в овладяването до нивото на маймуната- т. е. - на груповата увереност, да споделя внимание с други хора и връстници, да се научи да се сработва с тях, заиграва, сприятелява, което ще правите в училище. След това следва да овладявате нивото на прачовека- езиковата увереност- езика да става все по- гладък, речта все по- ясна и все по- лесно да дава адекватни отговори и прави комуникации. И накрая- да стигнете до нивото на човека- кооперативна и комуникативна увереност- когато ще има високо самочувствие за себе си и ще може да носи и поема отговорност, да работи в тим, да го ръководи.
 Пожелавам ти го, Деси, да си горда и щастлива майка на тим лидер, в лицето на малкия батко!
Ти много даваш и..време е полека лека, да започнеш и да получаваш...е, започваш!

Казваш, че сам може да се занимава с часове, дори и при страничен шум и дразнители, но има проблем с оставането в група.
И ние сме на този етап в момента, точно на него. С часове рисува, всеки нов ден, рисунките му са по- професионални от предходния:
http://vbox7.com/play:e04e3c48

Конструира с часове- мостове и сгради в последните дни основно, хора, животни как карат коли. Поздравява всички познати и деца, и то първи, но...пълноценна игра и комуникация не се получава...

Имам вяра, че трябва да мине през този етап, да играе сам, дълго да се занимава самостоятелно, да опознае себе си и едва тогава ще е узрял и готов за пълноценна комуникация.
От утре тръгваме на бокс:)
За доизграждане нивото на физическата увереност.
 
Тръгваме и на школа по рисуване от няколко деца. На учителката смятам да кажа, след като зададе тема и види, че той започва съвсем различна тема да рисува, да не го натиска и му се кара, а да не обръща внимание в началото. Постепенно, да се приближава до него и да му казва "А, чудесно рисуваш това, но можеш ли до него на нарисуваш и .."- нещо от темата..и така постепенно се надявам да започне да се "вписва" все повече в груповото.

Това ли търсиш?

Клиниката "Свети Никола" в Александровка болница има пред вид Краси.
Тел. 02/ 923 0375 ( 681)

Обаждаш се и казваш, че искаш да запишеш час за обследване на детето.
Дават ти за след около месец. Обследването продължава около седмица по около 45 минути дневно детски психиатър, логопед и психолог се редуват да наблюдават детето как играе, изпълнява зададени инструкци, работят съвместно нещо с детето, правят му тестове. След което екипа обединява заключенията си и изготвя едно общо, под формата на епукриза. С нея можете да си извадите ТЕЛК, която сума ще подпомага терапевтичната работа с детето.

честит рожден ден на аделина на сладко пате!

Нека да е здрава и послушна, и все така да напредва!

Кезая поздравления много хубави рисунки е направил синът ти.  Ще вметна само големият ми син / който е дете без никакви проблеми но с подчертана индивидуалнист / в първи клас рисуваше само къщи .... не е в никакъв случай художник и рисунките му по скоро приличаха на направени от три годишен но .... всеки път къща все по хубава учителката нищо...., не му правеше забележка когато имаха задължителна тема тя му нахвърляше с черен молив нещата и той оцветяваше набързо рисунката и пак къща ..... та накрая към края на първи клас къщите вече бяха като чертежи .... с линията с точни и симетрични елементи....
а когато рисуваха по тема примерно имам една ваза учителката му я беше нарисувала а той оцветил но я беше разделил на множество малки фигури с неправилна форма и оцветил различно беше станала супер красива..... та когато рисуваха по тема също неговите рисунки бяха пак така да се каже различни ....
смятам че нашите деца винаги ще си останат изключителни индивидуалисти но когато успеем да вкараме тази тяхна подчертана индивидуалност в рамката "малко по особени" ще сме спечелили битката ....
веднъж една учителка от детската градина ми вдъхна толкова увереност колкото никой до този момент по отношение на Владко .... та ситуацията ... родители бащи майки се хвалеха как тяхното се обувало само другото и само "вдявало в игла " / примерно: / третото никога не си разменяло обувките ляво с дясно .... и аз да не остана по назад казах "и Владко всичко може и още няколко неща и се усмихнах" мисля само учителката разбра че се шегувам и каза " Ще може и Владко ще може ... растат децата различно "
е дано да е така !
хубав ден и успех на всички

Изгониха ни от детската градина   Само 2 дни до обяд беше детето. Не били длъжни да му сменят памперса, не им било в правомощията. Спречкали се с някакво дете за играчка, нашия го захапал по ръката и те ни изгониха.
Сега незная какво да правя. Психолога ни каза,че трябва да е сред деца ,защото те си подръжават и ще се социализира. Било най-добре да е в обща детска градина,но...ето какво стана. Също така ни беше казал,че когато детето види,че другите деца ходят до тоалетна рано или късно сам ще пожелае да прави като тях. В специализираните детски градини за деца със специални нужди няма места.  

Шаде запиши го в друга масова градина
вероятно самите учителки на които си попаднала не са подходили подобаващо ...
нали ви казах за детето в нашата група което хапеше .....
Владко пък сутрин крещеше много силно ....
еми това е детска градина .... то ако им го давахме детето научено на всичко ..... да яде да спи да се подчинява безприкословно да пишка всеки път да успява да сдържа емоцията си винаги да си играе само да не се кара с останалите да има само положителни черти ..... еми моля ви се за какво да им пратим такова генийче .... то както се казва би могло да се отглежда и само ....

Райка ,права си ,но само аз и ти ако мислим така това няма да помогне на детето. Места в градините няма и много трудно се уредихме за тази. Няма в нормалните,няма и в специализираните. Сега пак трябва да чакаме 1 година. А това не е добре за детето,той трябва да е сред деца. Нашата педиатърка нищо не казва и аз незная какъв е реда и системата в тази страна. Нямам познати българи с подобен проблем. Мъжа ми иска да се обърнем към EU за защита правата на детето. Защото смята ,че няма право така да го дискриминират и да го изгонят на 2-я ден,но незнам има ли смисъл. Така или иначе ние в градината сме занесли диагноза ГРР и винаги могат да кажат,че това детет не е за тях и не е в тяхната компетенция.
Въобще не зная от тук на татък как да постъпя?!

Shadee,

Аз отдавна се каня да си обобщя мислите за детската градина - ето тук съм описала каква мисля за тръгването ни на детска градина и ползите от това -  http://threetoseven.wordpress.com/2009/09/02/detska/

Според мен детската градина е среда, от която децата ще вземат, когато могат да разберат. За това трябва предварителна работа и чак когато има определена готовност, градината ще помогне на детето. Може да настоявате да ходи на половин ден или първо само за 2 часа по време на занятията, но включете и индивидуална терапия.
За гърнето - Тоалетната беше един от критериите ми за готовност на детето за детска градина. Все пак то показва някаква степен на осъзнаване.
Лично нашето решение беше да я отложим с няколко месеца от детска градина, а поради промени в начина на приемане чакахме чак до следващата година, на други деца им намират полудневни частни градини или специални.
Опитайте се пак да говорите с тях, какви възможности има да ходи сама за по няколко дни, за да си пази мястото първите няколко месеца.  
Успех и постъпете така, както чувствате че трябва!

тази вечер имах разговор с психоложката с която Влади работи от скоро .... макар и за няколкото срещи тя всъщност ми обясни научно нещата дефицитите на Владко които аз съм осъзнала отдавна но не знаех или не разбирах така да се каже тяхната същност ....сложно се изразих защото и аз за себе си още не съм осъзнала добре как да работя в тази насока ...
а именно Владко не осъзнава някак си себе си примерно не показва на снимките себе си не казва това е Влади или къде е Влади да посочи себе си както и мен .... няма формирано усещане за себе си ... иначе на снимките казва Киари и сочи сестра си , тати и показва точно баща си в снимка примерно с много хора точно пръстчето му сочи главата на баща му ако само тя се вижда или точно човека сочи , бати и сочи батко си .... но не казва Влади или аз съм и да покаже себе си и като го питам кой е това  и му соча него започва да се глези нещо обръща го на игра на борба и така също не сочи не казва и когато става дума за мен на въпроса къде е мама не ме показва или пък не казва кой е това да каже мама....
другото което е вообще не разбира кое действие да съотнесе към сътветния предмет .... мисля че не разбира действията най общо казано ... не разбира че истинките реалните предмети са едно и също с тези от картинката например .....като за една част най елементарните предмети от обръжението разбира че истинските и на картинката са едно и също ... но те се броят на пръсти това са нещата които най обича като храна напитки и любими предмети / топка, кола, телефон, дистанционно, телевизор /
та .... ще извикам с главни букви ХЕЛПППП
как да го накарам да осъзнае че е той че е Владко и защо не разбира че аз съм майка му .... на въпроса къде е мама на снимката не ме показва

не съм съвсем съгласна че гърнето е критерия за осъзнаването и за отиването в детската градина .... че децата в яслата обичайните деца са доста осъзнати разбират команди изпълняват точно инструкции дори двуетапни команди , пеят песнички и рецитират първите стихчета а са с памперсите .... другото в първа група в която синът ми беше миналата година започнаха деца които в годината навършват три години или тези които са на три и малко отгоре та .... на голяма част от децата слагаха памперс като лягат наобяд... имаше и няколко които били уж научени и си казвали а като почнаха градината и минаха пак на памперси .... искам дебело да подчертая че всички тези деца бяха осъзнати те говореха помежду си общуваха играеха игри караха се изказваха клюкарстваха , хранеха се сами с леко попокапване, част от спящите с памперс така да се каже знаеха безпогрешно цветовете както и запомняха кога и кой си е оставил нещото къде .. и че ето тази играчка е на еди кой си а тази чанта примерно на другия ... това си е осъзнаване ...
просто градината е стрес за децата и дори и понаучени не е рядкост да се понапишкат или да преминат няколко месеца на памперси докъто се окопитят и посвикнат и пак да започнат да си казват и в градината ....
освен това Владко има вече две години е без памперс а не отговаря на въпроса Как се казваш или пък на колко си години ..... нито пък на Какво е това ... вообще не отговаря на никакъв въпрос .... освен на въпроса какво е това когато ТОВА е кока кола
казва я брилиянтно

кезая много си точна ,благодаря за което.но всъщност ние имаме ТЕЛК само че е от Бургас ако там видят че вече имаме такъв документ дали ще се занимават с нас? аз искам да разберем точно от какви специалисти и в каква насока да се работи с детето.чета постовете и се чудя дали изобщо правя нещо за нашето дете.

Райка, съгласна съм с мнението ти, че децата в детската са се поприучили на памперс, може градината да ги върне малко назад, но има разлика дали са пориучени или въобще не са започнали да се учат. Моето дете на 3 години просто не се беше осъзнало и не беше започнало да се приучва. За мен е много важно и какво ще бъде отношението на лелите при авария и как ще го възприема детето.
Иначе наистина и в нашата градина тази година се оплакваха, че майките все едно са решили да свалят памперсите на децата преди да ги пуснат в градината и до Нова година имаха много аварии. Но същите деца ги виждах как си говорят и нямат проблеми на 3 години. Обаче при моето дете на 3 години беше съвсем различно, защото почти нямаше говор, нито тези неща, които си описала, че правят децата в яслата. А как пищеше, ако я оставя сама...
Аз съм по-скоро склонна да вярвам на персонала в градината, първата година ми казаха, че ще им е много трудно и по-добре да не опитваме, а на 4 години бяха решили, че е време да е сред децата. Много често сме говорили с тях и за психиката на децата, защото са виждали много деца и знаят прекрасно нюансите при развитието на децата. Никога не съм гледала на тях като на хора, които искат да се "отърват" от детето ми, толкова деца са отгледали, ще изгледат и моето. По скоро съм ги питала как е най-добре за детето според тях.

детската градина е наистина жизнено важна за нашите деца -специалистите не могат да заместят нейната полза ,а за нашите деца, тя е най добрата школа.
няма ли вариант на някаква алтернатива за вас-нещо подобно на частна градина ,занималня, школа ,дори почасово ,но да не губи контакт с връстниците си за този период от 1 година?